№ 195
гр. Русе, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20224520105864 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от П. Т. П. от
гр.Русе чрез редовно упълномощен процесуален представител срещу "Профи
Кредит България" ЕООД,ЕИК: *********-гр.София: установителен иск с
правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД с искане за прогласяване, че клаузите от
Договор за потребителски кредит №****** г., сключен между страните,
предвиждащи заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна
услуга Фаст в размер на 1400 лв. и възнаграждение за закупена допълнителна
услуга Флекси в размер на 2600лв. са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 22, вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 ЗЗП и
осъдителен иск на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от
50 лв. представляваща недължимо платена сума по нищожни клаузи от
горепосочения договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва
от предявяване на иска. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество "Профи Кредит България"
ЕООД- гр.София е подало отговор на исковата молба, чрез редовно
упълномощен процесуален представител, с който е оспорило исковете като
неоснователни по подробно изложени съображения. Моли исковете да се
отхвърлят. Претендира разноски.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
1
От фактическа страна:
Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че на
на **** г. след искане за отпускане на потребителски кредит „Профи Кредит
Стандарт“ е бил сключен Договор за потребителски кредит "Профи Кредит
Стандарт"№ №****. По силата на договора, кредиторът "Профи Кредит
България" ЕООД е предоставил на кредитополучателя П. кредит в размер на
4000.00лв., със срок на кредита 24 месеца. Страните са се договорили, че
размерът на вноската по кредита е 192.00лв., ГПР- 49,00 %,
Годишен лихвен процент- 41.00%, Лихвен процент на ден- 0.11% или
дължимата сума по кредита е 6911,48 лв. В договора е отбелязано, че при
кандидатстването си за потребителски за потребителски кредит,
кредотополучателят изрично е поискал да закупи допълнителна
незадължителна услуга, посочена в т. V. "Поискани от клиента допълнителни
възможности" на този ДПК. Възнаграждението за закупена допълнителна
услуга "Фаст" е 1400.00лв., а това за закупена допълнителна услуга "Флекси"
– 2600.00лв. Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е
111.11 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.
Постигната е договореност между страните възнаграждението за тези услуги
да стане изискуемо с подписването на този ДПК, но се разсрочва за срока на
ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за
погасяване на кредита. В случай, че кредитополучателят поиска да погаси
изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението
за закупената допълнителна услуга „Флекси“ за периода между настъпилата и
следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер, а ако
кредитополучателят е закупил допълнителна услуга "Фаст" дължи
възнаграждението за същата в пълен размер. Общото задължение по кредита
и по закупените допълнителни услуги е 4000.00 лв., а общият размер на
вноската с включена вноска за допълнителните услуги – 303.11лв. На
25.02.2022 г. ищецът е направил първата вноска по погасителния план по
кредита в размер на 304 лв. , а впоследствие кредита е рефинансиран и е
погасен изцяло с плащане в размер на 3770.86 лв. Ответникът е представил и
извлечение по сметка, в което е отразено погасяване на кредита при платена
лихва по първата месечна вноска с дата на плащане 25.02.2022 г. при забава в
размер на 13 дни.
От правна страна:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД:
2
Според ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК
добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите нрави не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът
на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Според
Решение № 1291 от 03.02.2009 г. по гр. д. № 5477/ 2007 г., ВКС, V г. о., когато
се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави съдът не може
да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството
на сочения порок следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на
сделката, са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и
добросъвестност. Тогава, когато сделката и съпътстващите я други
обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано разместване
на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна
загуба, която то не е желало и очаквало, има основание да се счита, че
сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави.
Запознавайки се внимателно със съдържанието на представения по
делото Договор за потребителски кредит №****, съдът установява, че
възнагражденията за закупените допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" са
нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла
на чл. 143, ал.1 ЗЗП, защото е очевидно, че сборът на двете суми по тези
допълнителни услуги /4000.00лв./ е в размер 100% от отпуснатия кредит от
4000.00лв. Чрез така договорените допълнителни услуги, според съда, се
нарушава принципа на добросъвестност, който принцип е застъпен в
гражданските и търговски взаимоотношения. Целта на неговото спазване,
както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В
конкретния казус, чрез постигането на такава уговорка за заплащане на
възнаграждение за закупени допълнителни услуги изцяло се нарушава
принципа на добросъвестност и справедливост. Установява се от договорните
клаузи, чиято недействителност се иска да бъде прогласена от съда, че с
уговарянето им от страните е налице нарушение и на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от
ЗПК, тъй като ответникът като кредитор не може за изисква заплащане на
3
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, като ал. 4 на цитирания по-горе член от ЗПК предвижда, че видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва
да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Видно
от сключения между страните договор за потребителски кредит е, че
допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси"не са ясно и точно определени,
фиксирана е само сумата на всяка едно от двете услуги, без да е ясно в какво
се изразяват те, как и определен размерът на всяка едно от тези услуги,
ползвани ли са от ищеца в качеството му на потребител, което означава, че
кредиторът не се е съобразил с цитираните законови разпоредби на ЗПК при
сключването на договора за потребителски кредит с ищеца. Предвид
изложеното дотук и съобразявайки константната съдебна практика по този
въпрос, съдът намира, че в конкретният казус клаузата, съдържаща се в
Раздел VI "Параметри" от Договор за потребителски кредит, сключен между
ищеца и ответника, която предвижда заплащането на възнаграждение за
закупена допълнителна услуга "Фаст" в размер на 1400.00лв. и
възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Флекси" в размер на
2600.00лв., страдат от съществени пороци и в този си вид те не могат да
породят правни последици за страните. С включването на допълнителните
услуги в договора за кредит се цели едно допълнително оскъпяване на
договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя,
единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от
своя страна води до недействителност на процесните клаузи. Както бе
посочено по-горе една сделка противоречи на добрите нрави, ако с нея: се
договарят необосновано високи цени; неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота; използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг; се цели
недобросъвестна конкуренция; използва се монополно положение, за да се
наложи на другата страна неизгодно условие. Изложеното води до извод, че
последиците на сделката са несъвместими с общоприетите житейски норми за
справедливост и добросъвестност.
В настоящият случай е налице неоправдано разместване на
имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, а
друго се обогатява, поради което съдът приема, че процесните клаузи от
сключения договор за потребителски кредит накърняват добрите нрави, т.е.
иска е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
4
Уважаването на този иск предпоставя ищеца да докаже при условията
на пълно и главно доказване сключването на договор за кредит, наличието на
основания за нищожност, плащане на процесната сума. В тежест на ответника
е да докаже, че процесната сума е платена на годно правно основание. По
договора за кредит ищецът е заплатил в полза на ответника първата вноска в
размер на 304.00 лв., с включени в нея месечна лихва в размер на 74.86 лв. и
цена за пакета допълнителни услуги в месечен размер от 111.11 лв.
Впоследствие в срока за плащане на втората вноска кредита е погасен изцяло
чрез рефинансиране. Това плащане е в размер на 3770.86 лв. В извлечението
по сметка на ответника това е съобразено и не е отразено погасяване на лихви
по следващите вноски. Общият размер на плащанията е 4 074,86 лв. видно е
че направените от ищеца плащания погасяват само главница и изтекла лихва,
вероятно и не в пълен размер с оглед недоказаната дата на рефинансирането.
При това положение е видно, че не е налице плащане без основание по
нищожните клаузи за дължимост на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги. Този иск е недоказан и следва да се отхвърли.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 160.00лв.-
заплатена д.т. по установителния иск, а на адв.Д. М. – 700 лв. адв.
възнаграждение по уважения установителен иск.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника сумата от 100.00лв.-
юриск. възнаграждение по осъдителния иск.
С оглед на изложеното дължимите между страните разноски следва да
се компенсират и в полза на ищеца да се присъдят 60 лв.- разноски по
компенсация, а ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Д. М. –
700 лв. адв. възнаграждение по уважения установителен иск, т.к. същият е
предоставил на безплатно правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖНИ на осн.26, ал.1 ЗЗД клаузите от Договор
за потребителски кредит №****** г., сключен между П. Т. П.,
ЕГН:********** от гр.Русе, ул.“***** и „Профи Кредит България” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев
5
Николов и Наталия Миткова Лозанова, които предвиждат заплащането на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Фаст" в размер на 1400.00
лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Флекси" в размер на
2600.00лв.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов и Наталия Миткова
Лозанова да заплати на П. Т. П., ЕГН:********** от гр.Русе, ул.“***** сумата
от 60.00 лв.(шестдесет лева) - деловодни разноски по компенсация.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов и Наталия Миткова
Лозанова да заплати на адвокат Д. В. М. от АК-Пловдив, с адрес:гр.Пловдив,
бул. “Пещерско шосе“№81, ет.3, ап.Б сумата от 700.00 лв. – представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната на П. Т. П.,
ЕГН:********** безплатна адвокатска помощ по настоящото производство
по предявения установителен иск, който е уважен.
Присъдените на ищеца суми следва да бъдат заплатени чрез пощенски
запис до П. Т. П., ЕГН:**********, гр.Русе, ул.“****, а тези на процесуалния
му представител по следната банкова сметка: IBAN ******************, с
титуляр Д. В. М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Русе
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6