Р Е Ш Е Н
И Е
|
Номер |
|
Година |
05.05.2020 г. |
Град |
МЕЗДРА |
В ИМЕТО
НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
наказателен |
състав |
||
|
|
|
|
|
|
||
|
На |
Двадесети февруари |
|
Година |
2020 |
||
В публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
Евгени Божидаров |
|||||||||
|
Съдебни заседатели |
|
|||||||||
|
Секретар |
Валя Каменова |
|
||||||||
|
Прокурор
|
|
|
||||||||
|
Като разгледа докладваното от |
Съдия Божидаров |
|
||||||||
|
АНХ |
Дело |
14 |
по описа за |
2020 |
година. |
||||||
ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:
И.П. *** чрез защитника адв.
С.К. *** ,
обжалвал наказателно постановление № 004933/18.12.2019 г. на Началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към АПИ-София , с което
за извършено нарушение на чл. 139 ал.6 ЗДвП е санкциониран на основание чл.179
ал.3 ЗДвП с административно наказание
„глоба“ в размер на 300 / триста / лева и независимо от налагането на
административното наказание е задължен да заплати такса от 10 /десет /лева по
чл.10а ал.2 от Закон за Пътищата на основание чл.189е ал.7 от ЗДвП и чл.4 ал.4
от Наредба за условията , реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различни категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние .
В жалбата се твърди , че винетна
такса е заплатена , поради което нарушението не е извършено от обективна и
субективна страна .Приложена е разписка за месечна електронна винетка на ремарке
за лек автомобил с рег. № SN
7821 EE с
брутно комбинирано тегло на превозното средство и ремарке общо повече от 3,5 тона и с дата на валидност 17.07.2019 г. до
16.08.2019 г. , както и разписка за нейното закупуване от терминал за
самообслужване на БГ ТОЛ.Претендира се отмяна на НП на това основание и
заплащане на разноските по делото
В с.з жалбоподателят, редовно призован, не се явява .
Постъпило е писмено становище от договорният защитник адв.
К. *** с което се поддържат доводите в жалбата.
Наказващият орган, редовно призован,
представлява се от ю.к Йорданова .Представя се писмена защита с искане за
потвърждаване на НП .
Жалбата е подадена в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.
Снети са показания от свидетели.Събрани са писмени
доказателства .
Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна :
На 30.07.2019 г. около
17,13 часа на път I-1 -Е79 ,
км.165.177 на КПП-Ребарково , посока Мездра-Ботевград
като част от републиканската пътна
мрежа, служители на националното ТОЛ управление, сектор Монтана -свидетелите Т.Т. , Г.Б. и Т.В. спрели за проверка товарен автомобил „Ситроен джъмпер“ с рег.№
СП0554СА с обща техническа допустима
маса до 3500 кг , с прикачено към него ремарке с рег.№ СН 7821 ЕЕ , като съставът на ППС бил управляван от жалбоподателя И.П.И. . При извършена проверка било
установено, че прикаченото ремарке е без закупен винетен
стикер за платена винетна такса съгласно чл. 10 ал.1
т.1 от Закона за пътищата.
Пред проверяващите
водачът И. представил касов бон за закупена на 17.07.2019 г. месечна електронна
винетка за ремарке с рег.№ SN 7821 EE ,като
заявил , че тегленото от него ремарке с рег.№ СН 7821 ЕЕ притежава по този
начин необходимата винетка.Това отразил и като възражение в съставеният на
място АУАН№004933/30.07.2019 г. за
нарушение на чл.179 ал.3 ЗДвП в резултат на неизпълнение на задължението по
чл.139 ал.6 ЗДвП. Въз основа на съставеният АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и
възприета от съда фактическа обстановка се установява по от показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие свидетели Т.Т. , Г.Б. и Т.В. .
Съдът кредитира тези показания като логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от
писмените доказателства по делото – разписка за месечна електронна винетка на ремарке за лек
автомобил с рег. № SN 7821 EE с
брутно комбинирано тегло на превозното средство и ремарке общо повече от 3,5 тона и с дата на валидност 17.07.2019 г. до
16.08.2019 г. , както и разписка за нейното закупуване от терминал за
самообслужване на БГ ТОЛ.В подкрепа на фактическата обстановка са и
констатациите в необореният АУАН №
004933/30.07.2019 г. ,разписка от 30.07.2019 г. за получаване на АУАН и
предоставяне срок за заплащане компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП и чл.
189е ал.3 и ал.4 ЗДвП , както и от приложената на л.16 от делото справка по
чл.189е ал.9 от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1
от ЗП , която има доказателствена сила за отразените
в нея обстоятелства за липса на дължима винетна такса
за ремарке с рег.№ СН 78 21 ЕЕ , като
липсват каквито и да са доказателства за противното .
При тези установено и необорени
факти съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е неоснователна .
Съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
от служител на АПИ-ТОЛ управление Монтана –Т.Т. с права по чл.167а ал.2 т.8 от ЗДвП при делегирана компетентност за това по
чл.167 ал.2 ЗДвП съобразно приложената
заповед № НТУ/РД -11-10/04.06.2019 г. на
председател УС на АПИ , при спазване на императивните изисквания на
чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44
от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото
на защита на жалбоподателя. Издадено е на 19.12.2019 г. от длъжностно -началник
отдел „Контрол и Правоприлагане“ в национално ТОЛ управление към АПИ –София по силата на възложена делегирана компетентност по чл. 189е ал.12 ЗДвП с приложената заповед № РД
–И-1423/02.12.2019 г. на председател УС на АПИ Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Правната квалификация на приетото
нарушение съответства на приложимата за
нея санкционна норма .Мястото на
нарушението е отразено като част от републиканската пътна мрежа в община Мездра
, с посочване на типа път и посока на движение и като такова попада в списъка
на републиканските пътища за които се дължи винетна
такса съгласно приложение №2 към т.2 от
Решение № 959 на МС на РБ от 31.12.2018
г. за утвърждаване списъка на републиканските пътища , за който се събира такса
за ползване на пътна инфраструктура –винетна такса по
чл.10 ал.4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение . Мястото на нарушението е конкретизирано в
необходимият обем като извършено на километър 165,177 по първокласен път I-1 с посока на движение Мездра -Ботевград и се
потвърждава от показанията на
свидетелите Т. , Б. и В. , конкретизиращи
го допълнително като КПП-Ребърково , общ.Мездра . При тези доводи правото на защита не е
нарушено, тъй като съгласно отразеното в АУАН
жалбоподателят е присъствал при неговото съставяне на посоченото място в
момент на установяване на нарушението , т.е знаел е къде е извършено и не е направил възражения за неяснота по
отношение неговото местоизвършване. Описанието на нарушението спрямо мястото на извършване действително не е в необходимият пълен
обем , но тази непълнота не е от
категорията на съществените процесуални нарушения обуславящи
незаконосъобразност на АУАН и НП. Това е
така защото направеното описание в АУАН и допълнено в НП позволява да се
установи къде е прието извършеното нарушение , като мястото съответства на показанията на
разпитаните свидетели,следователно са
налице основно реквизити свързани с мястото на нарушението ,като неговите параметри не са променени. В този смисъл
е константната съдебна практика , изразена в Решение
№150/ 11.05.2017 г. на АС-Враца по КАНД
№ 152 /2017 г. и Решение № 214/21.06.2017 г. на АС-Враца
по к.а.н.д. № 303/2017 г.
На жалбоподателя е
вменено нарушение по чл. 139 ал.6 ЗДвП, съгласно който водач на ППС е длъжен преди движение по път ,включен в
обхвата на платената пътна мрежа , да заплати такса по чл.10 ал.1 т.1
от ЗП ,когато такава е дължима според категорията на ППС/ , освен когато
таксата е заплатена от трето лице .Не се
установяват доказателства таксата за тегленото от жалбоподателя ремарке с рег.№
СН 7821 ЕЕ да е заплатена от трето лице .
Налице са доказателства жалбоподателят да е заплатил преди нарушението
месечна винетна такса за ремарке с рег.№ SN 7821 ЕЕ .Очевидно е , че тази винетна такса касае ремарке с друго буквено обозначение , а не с това посочено
в АУАН и НП . В случая се касае за
неправилно декларирани данни относно регистрационният номер на това ППС , което
е в резултат на небрежност от страна на жалбоподателя и не може да послужи като
извинителна грешка , тъй като съгласно чл.5 ал.2 от Наредба за условията , реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различни категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние при заплащане на винетна
такса собственикът или ползвателят декларират регистрационният номер на ППС ,
категорията му и периода на валидност, като същата важи само за ППС , чийто рагистрационен номер правилно е бил деклариран . От тази
норма следва категоричен извод за необходимост от пълно съответствие между
регистрационният номер на ППС за което се плаща винетната
такса и нейното изписване със същият този рег.№ при закупуването . При
неправилно декларирани данни , какъвто е процесният
случай , е налице платена винетна такса за ремарке с рег.№ SN 7821 ЕЕ , вместо рег.№
СН 7821 ЕЕ , като законодателят изрично е предвидил субекта на отговорност при
неправилно декларирани данни , което означава ,че е изключил от приложното поле
на допустима фактическа грешка по чл.14 ал.12 НК вр.чл.
11 ЗАНН лицето ползвател или собственик попълнил неверни данни при закупуване
на винетка. Съгласно чл.5 ал.3 от Наредба за условията , реда
и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различни категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние
отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационният
номер на ППС , категорията му или периода на валидност на винетната
такса е съответно на собственика или ползвателя , като в случай на неправилно
декларирани данни се счита , че за това ППС не е заплатена дължимата винетна такса .
За това правилно АНО е
приел , че ППС с рег.№ СН 7821 ЕЕ като вид ремарке за автомобил към момента на
проверката няма заплатена винетна такса , която да
съответства на регистрационният номер на пътното превозно средство.
Отговорността за това в случая е на ползвателя явяващ се жалбоподател, който не
е заплатил винетна
такса на ползвано ремарке с рег.номер съответстващ на действителния . Налице е заплащане
на такава такса за ремарке със същите
цифри , но при изписване на латински букви, което по смисъла на посочената
наредба представлява неправилно декларирани данни в резултат на непредпазливост
и последващо управление на МПС в състав с това
ремарке без заплатена винетна такса съответстваща на
регистрационният му номер , като нарушението е извършено виновно под форма на проявена небрежност по смисъла на
чл.11 ал.3 пр.1 НК врчл.11
ЗАНН –деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици , но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди ,че носи отговорност за
неправилното деклариране по чл.5 ал.3 от посочената наредба и е разполагал с достатъчно време след закупуване на
винетката на 17.07.2019 г. да установи несъответствието в декларираните данни
преди датата на нарушението 30.07.2019 г. Незнанието на закона за релевантните
към нарушението обстоятелства / т.н
фактическа грешка / не е основание за липса на отговорност при непредпазливо
деяние като процесното ,когато незнанието на тези
обстоятелства се дължи на небрежност- арг. от чл.14
ал.2 НК вр.чл.11 ЗАНН . Отделно
от това незнанието на правната уредба представлява по своята същност юридическа
грешка , която не е извинителна , защото
презумпцията ,че всеки знае закона , е необорима.
Съгласно чл.
10, ал.1, т. 1 от Закона
за пътищата, за преминаване по републиканските
пътища, които са включени в трансевропейската пътна
мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският
съвет може да въвежда само една от следните такси за определена категория пътни
превозни средства: такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса или ТОЛ такса за разстояние . Дефиницията на
категориите ППС, дължащи винетна такса за ползване на
пътната инфраструктура е дадена в допълнителна разпоредба, Параграф единствен
на Тарифа за таксите,
които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура".
Съгласно чл.10а ал.9 от ЗП, в случаите когато ППС по ал.7 се движи с прикачено
ремарке, собственикът или ползвателят е длъжен да заплати допълнителна винетна такса за същата категория ППС, независимо от броя
на осите на ремаркето .Теглещото МПС е
посочено в АУАН и НП като вид товарен автомобил с обща техническа максимална
маса 3 500 кг . Съгласно параграф
единствен на тарифа за таксите , който се събират от АПИ ППС с технически
допустима максимална маса не-повече от 3,5 тона принадлежи към категория К3,
което означава , че за тегленото ремарке с прег.№
СН7821ЕЕ е следвало на основание чл.10 а ал.9 от ЗП да се заплати винетна такса за ППС
категория К3 , което не е сторено, независимо от осите на ремаркето и
общата допустима максимална техническа маса , като с изменение в ЗП от
м.08.2019 г вече е степенувано изискването за дължима винетка според общото
тегло за ППС , но в случая правната норма е приложима директно по фиксираност спрямо дължимата винетна
такса за ремарке спрямо същата в пряка зависимост от теглещото МПС . В случая по делото не е ангажирано
каквото и да е доказателство санкционираното лице да е изпълнило задължението
си по заплащането на винетна такса за тегленото ремарке , при положение, че
изпълнението на посоченото задължение е положителен факт от обективната
действителност, който подлежи на доказване от лицето, което черпи благоприятни
за себе си правни последици. Не е заплатена след установяване на нарушението по
чл. 139 ал.6 ЗДвП и компенсаторната
такса по чл.189е ал.2 ЗДвП вр.чл.10 ал.2 ЗП в 14
дневен срок по чл.189е ал.3 ЗДвП , което би довело до освобождаване от административнонаказателна отговорност по реда на чл. 189е ал.5 ,респ. ал6 ЗДвП .
Поради всичко изложено правилно и законосъобразно поведението на
жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на нормата на чл.139 ал.6 от ЗДвП, поради което и на основание чл.179 ал.3 от ЗДвП е ангажирана и
административно-наказателната и отговорност.
Извършеното от жалбоподателя деяние по
чл. 139 ал.6 ЗДвП е съставомерно
и е основание за реализирането на
административно- наказателната отговорност с приложно поле на санкционната
норма по чл. 179 ал.3 ЗДвП.Същата предвижда наказание глоба от 300 /триста/ лв. за водач на ППС управляващ го в обхвата на
платената пътна мрежа , за което е дължима , но не е заплатена такса по чл.10
ал.1 т.1 ЗП . Размерът на глобата е
фиксиран , поради което това наказание е
правилно определено от наказващият орган и не е налице правна възможност за
преценка на неговият размер към по-ниска
стойност –аргумент от чл. 27 ал.5 ЗАНН.
Ето защо атакуваното НП за нарушението по чл.139 ал.6 ЗДвП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно
.
Съобразно разясненията,
дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на
ОСНК на ВКС, съдът трябва
в пълнота да изследва релевантните за изхода на
спора факти, като това включва
и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на административнонаказващият
орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от
НК "маловажен случай"
е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба е приложима
и в процеса, развиващ се по реда
на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл.
11 ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално
нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет
предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и
други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид.
От всичко изложено следва, че по
категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил виновно по
непредпазливост под форма на небрежност вмененото
му административно нарушение. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Наложената санкция е в определения от закона размер. Самото
нарушение е извършено по непредпазливост, като в закона тази форма на вина не е изключена от
санкционното поле така както изисква чл.7
ал.2 ЗАНН .
При този изход на процеса не са налице
основания за присъждане на претендирани разноски от
жалбоподателя по чл.63 ал.3 ЗАНН .
Наказващият орган АПИ е защитаван от
юрисконсулт , поради което следва да се осъди жалбоподателят да му заплати по
справедливост сумата от 100 лв .като балансираща средна
стойност на дължими разноски на основание императивната норма на чл.63 ал.5 ЗАНН вр.чл.37 от ЗПрП вр.чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ при
рамка на присъждане на възнаграждение от
80 до 120 лв. Защитата на наказващият
орган касае средна сложност на разглежданият казус, поради което и дължимите
разноски следва да спазват този принцип.
При изложените съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 ,
ал.3 и ал.5 ЗАНН РС-Мездра в този съдебен състав
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно наказателно постановление № 004933/18.12.2019 г. на Началник
отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към АПИ-София , с
което И.П.И. за извършено нарушение на чл. 139 ал.6 ЗДвП е санкциониран на
основание чл.179 ал.3 ЗДвП с
административно наказание „глоба“ в размер на 300 / триста
/ лева и независимо от налагането на административното наказание е
задължен да заплати такса от 10 /десет /лева по чл.10а ал.2 от Закон за
Пътищата на основание чл.189е ал.7 от ЗДвП и чл.4 ал.4 от Наредба за условията
, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различни категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на жалбоподателя И.П.И. за присъждане на разноски по делото.
ОСЪЖДА
на основание чл.63 ал.5 ЗАНН жалбоподателя И.П. *** да заплати на АПИ-София
сумата от 100 /сто/ лв. юрисконсултско възнаграждение на страна в процеса поради
защита правата на това юридическо лице от юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред АС-Враца по реда на
АПК с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Районен съдия: