РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 13.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на петнадесети октомври
две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 330 по описа за 2020 година на Ловешкия
административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл.25 ал.5 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/.
Административното дело е
образувано по жалба на И.К.И. с ЕГН ********** и адрес: ***, подадена против Заповед
№ ЗХУ-ИО/Д-ОВ/1372/ФП/17.06.2020 година издадена от Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” - Ловеч, с която на същата е отпусната месечна финансова
подкрепа по чл.70, т.1 от ЗХУ, считано от дата 01.06.2020 г. до дата 30.06.2025 г. в размер на 25.41 лева, потвърдена с Решение № 11-РД04-0183/09.07.2020 година
издадено от Директора на Регионална Дирекция „Социално подпомагане” /РДСП/ град
Ловеч.
В жалбата се твърди, че
неправилно е определен началният период от който да се изплати социалната
помощ.
В съдебно заседание оспорващата, се явява лично и поддържа жалбата. Заявява, че оспорва Заповед
№ ЗХУ-ИО/Д-ОВ/1372/ФП/17.06.2020 година издадена от Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” - Ловеч, с която е отпусната месечна финансова подкрепа,
считано от дата 01.06.2020 година до дата 30.06.2025 година в размер на 25.41
лева, потвърдена с Решение № 11-РД04-0183/09.07.2020 година издадено от
Директора на Регионална Дирекция „Социално подпомагане” /РДСП/ град Ловеч и моли да бъде отменена като незаконосъобразна.
Твърди, че е болна и само на лекарства, и иска да й платят за месеците, в които
не са плащали помощта. Излага, че сгрешила, понеже в решението на ТЕЛК
пишело „пожизнено“ и не е знаела, че трябва да подава молба – декларация след
изтичане на 5 годишния срок.
Ответната
страна Директора на Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Ловеч, в съдебно заседание, чрез надлежно упълномощения процесуален представител
ю.к. Р.В. оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана, с доводи
че оспорената заповед е законосъобразна. В депозирано по делото Становище развива подробни
аргументи. Излага, че
оспорващата е пропуснала след изтичане срока на предходната заповед да подаде своевременно нова молба-декларация в Дирекция „Социално подпомагане“ –
Ловеч, съответно да се издаде заповед от директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Ловеч по чл.70 ал.1 от ЗХУ - месечна финансова помощ, която е
отново за период от 5 години, тъй като телковото решение което е представено е
„пожизнено“ и това е включено като изискване в разпоредбите на чл.26 ал.3 и ал.4
от ЗХУ, където съответно се изготвя и индивидуална оценка за потребностите. В
този смисъл и е необходимо да подаде молба-декларация, за
да могат да се съобразят потребностите за нуждаещото се лице, като за тези 5
години се редуцира помощта, която трябва да се получава като размер.
Настоящият съдебен състав, като прецени
законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт с оглед
разпоредбата на чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от Административно-процесуалният
кодекс /АПК/, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
жалбата за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на съдебен
контрол административен акт, в законоустановения срок от лице, притежаващо
правен интерес да оспорва, а разгледана по същество за неоснователна по
следните съображения:
Между страните няма спор, а и
това се установява от данните по преписката, че оспорващата е пенсионер, с придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и лице с увреждане,
притежаващо ЕР на ТЕЛК № 2845/162/16.11.2009 г. от
МБАЛ „ Проф. д-р Параскев Стоянов” -
Ловеч с 52 % трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза: „спондилоза” със срок „пожизнен”.
Със Заповед № 1319/05.01.2015г. на Директора на Дирекция “Социално
подпомагане” - гр.Ловеч, издадена на основание чл.42 ал.7 от Закона за интеграция за хората с увреждания /ЗИХУ/ и
чл.33 ал.2 от ППЗИХУ /отм./ на оспорващата е отпусната месечна добавка по чл.25
ал.1 от ЗИХУ в размер на 9.75 лв. считано от 01.12.2014г. до 31.12.2019 г.
Заповедта е връчена лично на оспорващата на дата 09.01.2015г.
Административното производство по издаване на
обжалваната заповед е инициирано от оспорващата, която
е подала заявление-декларация за изготвяне на индивидуална оценка
по чл.20 ал.1 от Закона за хора с увреждания с вх.№ ЗХУ-ИО/Д-ОВ/1372/ФП/ от 11.06.2020 година на Дирекция “Социално подпомагане” -
гр. Ловеч.
На 15.06.2020 г., въз
основа на заявление-декларацията, е изготвена индивидуална оценка на потребностите /ИОП/, в която е установено, че лицето има
необходимост и отговаря на законовите изисквания за отпускане на месечна
финансова подкрепа по реда на чл.70 т.1 от ЗХУ, която е в размер на 7 % от
линията на бедност.
Със Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ОВ/1372/ФП/ от 17.06.2020г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” -
гр.Ловеч, издадена на основание чл.25 ал.1 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/ и чл.65 ал.1 и
чл.66 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания /ППЗХУ/, административния орган е отпуснал месечна финансова подкрепа
по чл.70 т.1 от ЗХУ в размер на 25.41 лева, считано от дата 01.06.2020г. до
30.06.2025 г. Като мотиви
за отпуснатата
месечна помощ е посочил: На основание заключението в индивидуалната оценка на
потребностите.
С решение № 11-РД04-0183 от
09.07.2020 година, по-горестоящият административен орган – Директорът на
Регионална Дирекция “Социално подпомагане” – гр.Ловеч е потвърдил Заповед №
ЗХУ-ИО/Д-ОВ/1372/ФП/ от 17.06.2020г. на Директора на Дирекция “Социално
подпомагане” - гр.Ловеч. Изложил е мотиви, че с оглед изготвената индивидуална
оценка на потребностите лицето има право на месечна финансова помощ за срок от
5 /пет/ години, считано от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г., която на основание
чл.66 ал.3 от ППЗХУ се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена
индивидуалната оценка на потребностите, в конкретния случай от 01.06.2020 г. и съгласно чл.26 ал.4 от ЗХУ срокът на
действие на ИОП, издадена въз основа ва пожизнено експертно решение, е 5 години
от датата на издаването й.
При
извършена служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт съгласно чл.168
от АПК във вр. с чл.65 ал.5 от ППЗХУ, предвид предметното му съдържание, съдът намира, че същият е издаден от
компетентен административен орган, а именно директорът на дирекция „Социално подпомагане” Ловеч и в рамките на вменените му правомощия по чл.25 ал.1 т.1 от ЗХУ и чл.65
ал.1 и чл.66 ал.1 от ППЗХУ във вр. с чл.81 от ЗХУ.
Съгласно
разпоредбата на чл.25 ал.1 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/, на основание
на която е издадена обжалваната заповед, месечната финансова подкрепа се
отпуска със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане” или от
упълномощено от него длъжностно лице въз основа на заключенията в
индивидуалната оценка на потребностите, съобразно степента на увреждането
/чл.69 т.1 от ЗХУ/.
Съгласно разпоредбата на чл.13 ал. 5 от ЗСП, заповедта, с която се
отпускат социални помощи се обжалва пред директора на регионалната дирекция
„Социално подпомагане” по реда на АПК.
Според чл.98 ал.1 и ал. 2 от АПК решението на компетентния да
разгледа жалбата или протеста орган се съобщава незабавно на оспорващия и на
другите заинтересовани лица, а когато въпросът е решен по същество, решението
на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган подлежи на оспорване за
законосъобразност пред съда. Ако жалбата или протестът са отхвърлени, на
оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт. В случая с
Решението на директора на
РДСП Ловеч, който е горестоящ административен орган
не е изменен, нито отменен първоначалния административен акт. Той е потвърден,
представляващо по същество отхвърляне на жалбата, при което предмет на съдебна
проверка е първоначалният административен акт - Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ОВ/1372/ФП/
от 17.06.2020г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” - гр.Ловеч.
Оспорения административен акт е
обективиран в предвидената от закона писмена форма, подписан от издателя си и
изхожда от административен орган, разполагащ с териториална, материална и
времева компетентност, а именно директора на Дирекция Социално подпомагане гр.Ловеч, който според чл.25 ал.1 от ЗХУ се явява оправомощеният от закона орган да разгледа и
реши искането за отпускане на месечната финансова подкрепа.
Процесната заповед съдържа,
макар и лаконично, изложение на правните и фактическите основания за издаването
й. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите от
ЗХУ и ППЗХУ, които определят правомощията на административния орган да издаде
заповед за отпускане или отказ на финансова подкрепа, въз основа на
заключенията в индивидуалната оценка на потребностите. Като фактическо
обстоятелство, дало основание за издаването на акта е посочена изготвената
индивидуална оценка на потребностите от 15.06.2020 г., във връзка със
заявеното искане за отпускане на финансова подкрепа.
Самата индивидуална оценка на която е извършено позоваване, също съдържа мотиви
относно основателността на заявлението, възприети от административния орган.
Не се установява в хода на административното
производство да са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. При извършената проверка на
процедурата по отпускането на помощите и доколкото тя е съобразена със
предвидените в Закона за хората с увреждане /ЗХУ/ и правилника за прилагането му, процесуални норми, съдът не установи
допуснати съществени нарушения. Доколкото административната процедура е
инициирана от оспорващата И., по
отношение на нея е неприложимо изискването на чл.26 ал.1 от АПК, административният акт е издаден след изясняване на
относимите факти и обстоятелства, в съответствие с изискването на чл.35 от АПК и в срока, определен в чл.65 ал.1 от ППЗХУ.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на административния акт обхваща проверка дали са налице
установените от издателя на акта юридически факти /изложени като мотиви в
акта/, преценка на съответствието им с правната норма, посочена като правно
основание за издаването на акта, и преценка дали се
следват разпоредените с акта правни последици.
Оспорената
заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно чл.69 от
ЗХУ финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои
от два компонента - месечна финансова подкрепа съобразно степента на
увреждането и целеви помощи съобразно вида на увреждането. С разпоредбите на чл.70 от ЗХУ е определен кръгът от лица с трайни
увреждания над 18-годишна възраст, които имат право на месечна финансова
подкрепа по чл.69
т.1 от ЗХУ. С Експертно
решение № 162/2845/16.11.2009 г. на ТЕЛК, на жалбоподателката са определени 52 % ТНР и с оглед така определената степен на увреждане,
тя попада сред кръга от лица по чл.70 т.2 от ЗХУ, имащи
право на месечна финансова подкрепа в размер на 7%
от линията на бедност. За
По делото са представени
доказателства, че в периода 01.12.2014 г. – 31.12.2019 г., жалбоподателката е
получавала финансова подкрепа. След изтичане срока за отпуснатата помощ със
заповед № 1319/05.01.2015г., а именно до 31.12.2019г., според отбелязаното в нея, за което е известена при връчването на заповедтта на 09.01.2015г., И. е подала заявление за изготвяне
на индивидуална оценка на потребността по чл.20 ал.1 от ЗХУ, регламентиращ право на индивидуална оценка на
потребностите на хората с увреждания, съобразно своите потребности. При това положение
съдът приема, че са налице всички материалноправни предпоставки за отпускане на
месечната финансова подкрепа, отпусната на И. на база на изготвената индивидуална оценка от 01.06.2020 г., като правилно с оспорената
заповед е отпусната месечна
финансова подкрепа по чл.70 т.1 от ЗХУ, считано от първо число на месеца, в
който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, а именно от дата 01.06.2020 г., съгласно чл.66 ал.3 от ППЗХУ.
Поради изложените
съображения оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган
при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправни
разпоредби, в съответствие с целта на закона и следва да
бъде оставена в сила, а подаденото срещу нея оспорване следва да бъде
отхвърлено като неоснователно и недоказано.
При
този изход на процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като не са
претендирани от ответника.
Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2,
предложение последно от АПК, Ловешки административен съд, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на И.К.И. с ЕГН **********
и адрес: ***, против Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ОВ/1372/ФП/17.06.2020 година издадена
от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Ловеч, потвърдена с Решение № 11-РД04-0183/09.07.2020 година
издадено от Директора на Регионална Дирекция „Социално подпомагане” /РДСП/ град
Ловеч.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.13 ал.6 от Закона за социалното подпомагане.
Препис от решението да се връчи
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: