№ 12374
гр. С., 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
четИ.десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. Г.
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110169491 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД срещу И. В. В., Б.
В. В., И. Г. Л. и С. И. Б., с която са предявени обективно кумулативно и пасивно субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна
отговорност – И. В. В. и Б. В. В. – по 1/6, а И. Г. Л. и С. И. Б. - по 1/3 от следните суми:
2338,47 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 03.12.2021 г.
до изплащане на вземането; 382,96 – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г.; 51,28 лв. – главница, представляваща стойност
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 03.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и
10,82 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.12.2018 г. до 02.11.2021 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците (в качеството на
наследници на В. И. К.) договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.05.2018 г. – м.04.2020
г. топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. С, ул. „Г.С.Р.“ № 153,
вх. „А“, ап. 8, която не била заплатена в 45-дневен срок от датата на публикуването на
месечните фактури на интернет страницата на дружеството, поради което изпаднали в
забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата И. Г. Л. е подала отговор на исковата молба, с
който признава исковата претенция в частта, съответстваща на наследствения й дял от
апартамента. Поддържа, че ищецът не е правил никакви опити да се свърже с ответницата Л.
с цел предявяване на вземането и съответното му заплащане. От направеното изявление
1
било видно, че не оспорва вземането по никакъв начин, а напротив – при успешно свързване
с нея би го заплатила веднага. С оглед на изложеното моли да бъде освободена от
заплащане разноски по делото. Прилага платежно нареждане за заплащане на задължението
й към „Топлофикация С.“ ЕАД.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците И. В. В. и Б. В. В. са подали отговор на исковата
молба, с който оспорват предявените искове по основание и размер. Релевират възражение
за настъпила погасителна давност. Оспорват фактическите и правни твърдения, заявени в
исковата молба и в уточненията към нея. Оспорват основанията и размера на вземанията,
като твърдят, че не било доказано използването на топлинна енергия за процесния обект и
процесния период. Оспорват валидността на твърдените от ищеца Общи условия, както и
претенциите за дялово разпределение и разноски. Ето защо молят съда да отхвърли
предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. И. Б. не е подала отговор на исковата молба.
Третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД на страната на ищеца не е взело
становище по спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно и пасивно субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ искове,
ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността
на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения Договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно
Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд (отм.) от 01.09.1968 г., се
установява, че на посочената дата И. Г.К. е придобил собствеността върху процесния
апартамент № 8, находящ се в гр. С., ул. „Г.С.Р.“ № 153, вх. „А“.
От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че И. Г.К. е
починал на 22.07.1994 г. и е оставил за свои наследници по закон: съпруга - М.М. К. и
дъщеря – В. И. К.. Установява се, че М.М. К. е починала на 13.06.2001 г., като към тази дата
е оставила за свой наследник по закон дъщеря си В. И. К.. На следващо място, установява се
от представеното удостоверение за наследници, че В. И. К. е починала на 24.11.2018 г. и
към тази дата е оставила за свои наследници по закон: двама първи братовчеди –
ответницата С. И. Б. и Г. И.ов В., който е починал на 21.12.2018 г. и е оставил за наследник
по закон своята дъщеря - ответницата И. Г. Л.. Останалите ответници по делото (И. В. В. и
2
Б. В. В. – синове на В. И.ов В. – първи братовчед на В. И. К., починал на 09.01.2004 г.) не се
явяват наследници на В. И. К., тъй като съгласно Тълкувателно решение № 3 от 30.XII.1994
г. по гр. д. № 3/94 г., ОСГК, разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН не допуска наследяване
по право на заместване за съребрените роднини от трета до шеста степен включително.
Правилото на чл. 8, ал. 4, изр. второ ЗН е неприложимо и низходящ на роднина - в случая от
IV степен на родство, не би могъл да изключи друг роднина от IV степен, защото и неговият
възходящ не би могъл да го изключи, тъй като не е бил от по – близка степен. Тълкувана
логически разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН налага извода, че с думите "низходящият на
по-близкия по степен роднина изключва по-далечния по степен", законодателят не е искал
да допусне наследяване по право на заместване и за съребрените роднини в четвъртия ред
наследници по закон. Изрично наследяване по заместване не е установено. Ако законът е
имал предвид, че в тези случаи е налице заместване, това следваше да бъде отразено
изрично в чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН или чрез изменение на чл. 10 ЗН с разширяване приложното
му поле. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗН се отнася само до наследяване на низходящи (деца
и внуци) на братя и сестри, които са съребрени роднини от III наследствен ред наследници
по закон, а разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН се отнася до съребрени роднини от III до
VI степен включително, които се призовават към наследяване, когато няма наследници от
предходния III ред. Ако се допусне наследяване по право на заместване и в IV ред, биха
били призовани към наследяване по право на заместване по-далечни роднини от тези в
предишния III ред наследници по закон, което е изключено поради правилото: по-близкият
по степен роднина изключва по-далечния по степен. Като е ограничено приложното поле на
правото на заместване до определен кръг лица, не би следвало този кръг да се разширява с
прилагане правото на заместване и в четвъртия ред, какъвто не е бил духът на Закона за
изменение и допълнение на ЗН (в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 30.XII.1994 г.
по гр. д. № 3/94 г., ОСГК). Поради тези съображения предявените срещу И. В. В. и Б. В. В.
искове за заплащане на суми за потребена топлинна енергия се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени. От своя страна С. И. Б. и И. Г. Л. са станали съсобственици на
процесния имот при равни квоти – по ½ ид. част, поради което в качеството им на
универсални правоприемници отговарят за потребената от наследодателя им топлинна
енергия за исковия период до размера на наследствените им права.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че С. И. Б. и И. Г. Л.
са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответниците С.
И. Б. и И. Г. Л., в качеството им на универсални правоприемници и съсобственици на
процесния имот, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от
ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
3
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на "Техем Сървисис" ЕООД.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: през исковия период в процесния имот е
имало 5 броя радиатори с монтирани ИРРО с дистанционен отчет в следните помещения:
хол, кухня, стая, коридор и баня, като показанията на уредите с дистанционен отчет не се
нанасят на хартиен носител и същите фигурират в изравнителните сметки, представени на
вещото лице; през исковия период топлинната енергия за отопление, отдадена от сградната
инсталация е била изчислена по формула съгласно приложимата наредба на база пълната
отопляема кубатура от 144 куб.м., съгласно списък с разпределение на кубатурите в
сградата, представен на вещото лице; за исковия период няма изчислена топлинна енергия за
отопление на общи части; в процесния имот има монтиран водомер за топла вода, но
апартаментът е бил запечатан от 01 РПУ (посочено в отчетни формуляри от 2019 г. и 2020
г.), като били представени протоколи за неосигурен достъп от 22.04.2019 г., 25.04.2019 г.,
30.05.2020 г. и 03.06.2020 г., поради което за исковия период била изчислена служебно ТЕ за
БГВ на база един брой потребител, при служебно определено количество 140 л. на
денонощие; изчисленията, извършени от ФДР, са в съответствие с действащата нормативна
уредба; технологичните разходи били извадени от общото количество ТЕ, влязло в АС, като
същите били за сметка на топлофикационното дружество.
По отношение на общия размер на действително потребеното количество топлинна
енергия за процесния период (01.05.2018 г. – 30.04.2020 г.) следва да се посочи, че съобразно
заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, същият възлиза на 2316,01 лв., както и
сумата от 51,28 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. Същевременно от ответниците С. И. Б. и И. Г. Л. ищецът
претендира по 1/3 от дължимите суми, поради което с оглед принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес следва да се приеме, че от така определените суми всяка от тях
дължи по 772 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
4
03.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и по 17,09 лв. - главница, представляваща
стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.10.2018 г.
до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 03.12.2021 г. до изплащане на вземането.
На следващо място, в отговора на исковата молба И. Г. Л. е признала предявените
спрямо нея искови претенции до размера от претендираните от ищеца 1/3 ид. част, като от
представеното от ответницата Л. платежно нареждане от 23.06.2022 г., както и от
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство
съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да
бъде кредитирано, се установява, че на посочената дата ответницата Л. е заплатила в полза
на ищеца „Топлофикация С.“ ЕАД претендираната спрямо нея с исковата молба сума, с
която били погасени: 779,49 лв. – главница, представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г.; 127,65 – лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г.;
17,09 лв. – главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., както и 5,41 лв. – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 02.11.2021 г.
За пълнота следва да се отбележи, че със заплатените от И. Л. суми ищецът „Топлофикация
С.“ ЕАД не може да погасява съдебни разноски по делото, тъй като същите се определят от
съда с крайния акт по съществото на спора. С извършеното от И. Г. Л. в хода на процеса
плащане на процесните суми се погасява съдебно предявеното вземане, поради което
исковете за главници и мораторни лихви следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез
плащане.
Същевременно, предвид обстоятелството, че претендираните от ищеца спрямо И. Г. Л.
главници за топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер на 796,58 лв. са
погасени в хода на производството по делото (на 23.06.2022 г.), претенцията на ищеца за
заплащане на законна лихва върху главниците, считано от завеждането на иска – 03.12.2021
г. до погасяването на вземането е основателна. Изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК
чрез лихвен калкулатор законната лихва върху сумата от 796,58 лв. за периода от 03.12.2021
г. до 23.06.2022 г. възлиза на сумата 44,92 лв., до който размер претенцията за законна лихва
върху главниците следва да бъде уважена.
Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, предявените
срещу ответницата С. И. Б. искове следва да бъдат уважени до горепосочените размери, при
съобразяване на посочената от ищеца квота от 1/3, а именно: 772 лв. (2316,01 : 3 = 772) -
главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 03.12.2021 г. до
изплащане на вземането, както и по 17,09 лв. (51,28 : 3 = 17,09) - главница, представляваща
стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.10.2018 г.
до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 03.12.2021 г. до изплащане на вземането.
Относно исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се отбележи, че по
отношение задълженията за процесния период приложение намират Общите условия,
одобрени с решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ
клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Доколкото ищецът се легитимира като кредитор на вземане за
главница за топлинна енергия в размер на 772 лв., следва да се приеме, че претенцията за
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия се явява установена в своето
основание за периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г. Предвид изложеното, съдът определя
претендираното обезщетение за забава върху главницата (772 лв.) за топлинна енергия по
реда на чл. 162 от ГПК в размер на 124 лв., а за разликата до пълния предявен размер от
127,65 лв. предявеният иск по чл. 86, ал. ЗЗД следва да бъде отхвърлен. По отношение на
цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана –
5
арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
ответницата Б. покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски има както ищецът (съразмерно с уважената
част от исковете и посочените квоти от собствеността), така и ответниците И. В. В. и Б. В.
В..
По общото правило на чл. 78 ГПК, присъждането на разноски на страните се основава
на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Т.е., логиката на
закона е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна
сфера. В този смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди.
Ответницата И. Г. Л. изрично е възразила разноските да бъдат възложени в нейна
тежест, като се е позовала на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК,
ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Нормата е в отклонение на общото правило, че
разноските се възлагат върху страната, срещу която е постановено решението. За нейното
приложение е необходимо, освен ответникът да е признал иска, с извънпроцесуалното си
поведение да не е станал повод за образуване на делото.
В разглеждания случай не може да се приеме, че с поведението си ответницата И. Г. Л.
не е дала повод за завеждане на делото, като съображенията за това са следните. След
настъпилата смърт на наследодателя-клиент на топлинна енергия В. И. К. ответницата И. Г.
Л., в качеството й на наследник, е станала съсобственик на процесния недвижим имот по
силата на наследствено правоприемство и клиент на топлинна енергия по силата на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, като съгласно чл. 63, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация С.“ ЕАД на клиенти в град С., същата е била длъжна да
уведоми писмено продавача-ищец в 30-дневен срок от придобИ.е на собствеността, чрез
подаване на заявление за промяна на партидата. Не могат да бъдат споделени доводите на
ответницата Л., че „Топлофикация С.“ ЕАД следвало да отправи покана, тъй като ищецът не
е бил информиран за настъпилата на 24.11.2018 г. смърт на В. И. К., а още по – малко е бил
уведомен за това кои са наследниците на починалото лице. В процесния случай липсва
навременно плащане на суми за потребена топлинна енергия, за което ОУ условия изрично
установяват определен срок за плащане, а "срокът кани" (чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД). В този
смисъл при липса на срочно плащане длъжникът мотивира кредитора да реализира
субективните си права по съдебен ред и в този смисъл не е налице първата предпоставка на
нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД е сторил разноски, както следва: 800 лева – за
държавна такса, 350 лева – депозит за СТЕ, 350 лв. – депозит за ССчЕ, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева, т.е. общо 1600
лева.
От така направените разноски и предвид претенцията на ищеца спрямо И. Г. Л. за 1/3,
ответницата Л. дължи общо 533,33 лв. (1600 : 3 = 533,33).
От така направените разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете и предвид
претенцията на ищеца за 1/3, ответникът С. И. Б. дължи общо 523,83 лв.
Ответниците И. В. В. и Б. В. В. не са представили в преклузивния срок по ГПК
доказателства за сторени разноски, поради което такИ. не следва да им бъдат присъждани.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Ц.С.“ № 38, да заплати на
„Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
следните суми: 772 лева - главница, представляваща 1/3 от цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се
в гр. С., общ. С, ул. „Г.С.Р.“ № 153, вх. „А“, ап. 8, ведно със законната лихва от 03.12.2021 г.
до изплащане на вземането; 124 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г.; 17,09 лева – главница, представляваща
стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.10.2018 г.
до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 03.12.2021 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за вземане за главница, представляваща цена на
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 772 лева до пълния предявен размер
от 779,49 лева; за вземане за мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 124 лева до пълния предявен размер от 127,65
лева и за мораторна лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение изцяло за сумата от 5,41 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, гр. С., ул.
„Ястребец” № 23Б, срещу И. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“ № 318, вх.
„Д“, ет. 6, ап. 103, искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на И. Г. Л. да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД следните суми:
779,49 лева - главница, представляваща 1/3 от цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. С., общ. С, ул.
„Г.С.Р.“ № 153, вх. „А“, ап. 8; 127,65 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г.; 17,09 лева – главница, представляваща
стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.10.2018 г.
до м.04.2020 г., както и 5,41 лева – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 02.11.2021 г., поради извършено в хода на
процеса плащане.
ОСЪЖДА И. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“ № 318, вх. „Д“, ет. 6, ап.
103, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, гр. С., ул. „Ястребец” № 23Б,
на основание чл. 214, ал. 2 ГПК, сумата от 44,92 лева, представляваща законна лихва върху
главниците от 796,58 лв. за периода от 03.12.2021 г. (датата на подаване на исковата молба)
до 23.06.2022 г. (плащането).
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, гр. С., ул.
„Ястребец” № 23Б, срещу И. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „П.Б.“ № 16, ет. 1,
ап. 2, искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на И. В. В. да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД следните суми: 389,74 лева -
главница, представляваща 1/6 от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. С., общ. С, ул. „Г.С.Р.“ №
153, вх. „А“, ап. 8, ведно със законната лихва от 03.12.2021 г. до изплащане на вземането;
63,82 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019
г. до 02.11.2021 г.; 8,54 лева – главница, представляваща стойност на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 03.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и 1,80 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 02.11.2021 г.
7
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, гр. С., ул.
„Ястребец” № 23Б, срещу Б. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Б.К.“ № 18, вх. „Б“,
искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на Б. В. В. да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД следните суми: 389,74 лева -
главница, представляваща 1/6 от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. С., общ. С, ул. „Г.С.Р.“ №
153, вх. „А“, ап. 8, ведно със законната лихва от 03.12.2021 г. до изплащане на вземането;
63,82 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019
г. до 02.11.2021 г.; 8,54 лева – главница, представляваща стойност на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 03.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и 1,80 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 02.11.2021 г.
ОСЪЖДА И. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“ № 318, вх. „Д“, ет. 6, ап.
103, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 533,33
лева – разноски за производство пред СРС.
ОСЪЖДА С. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Ц.С.“ № 38, да заплати на
„Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 523,83 лева – разноски за
производство пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8