Решение по дело №1691/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.220 от ЗМ и чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Д. Д. Д. от [населено място], [жк], [адрес] против Решение № 32-197286/26.05.2023г. на директора на ТД Митница Бургас, с което е определена нова митническа стойност в размер на 25 952,97лв. на стока поставена под режим допускане за свободно обращение с М. с MRN 20BG001007019427R0, определено е ново митническо вносно задължение в размер на 2 595,30лв., определена е нова данъчна основа в размер на 28 765,62лв., въз основа на която е определено задължение за ДДС в размер на 5 753,12лв., в резултат на което е установен размер за вземане под отчет и досъбиране на допълнителна сума общо в размер 5 471,36лв. и законната лихва върху сумата за периода 28.05.2020г. до датата на връчване на решението, както и е определен жалбоподателят за отговорен длъжник за заплащане на задължението.

Жалбоподателката Д. Д. оспорва решението като постановено в противоречие с разпоредбите на Регламент № 952/2013г. и при допуснати процесуални нарушения. Счита за неправилно определянето на митническата стойност на основание чл.74, § 3 от Регламент № 952/2013г., като възразява, че административният орган не е положил необходимата грижа за да установи справедливата стойност на внасяната стока. Възразява също така, че не е налице законова възможност след приключване декларирането и освобождаването на стоката митническата стойност да се преизчислява по инициатива на митническия орган. Счита също така издаденото решение за антедатирано, както и при липса на фактически основания за издаването му. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства.

Ответникът – Директор на ТД Митница Бургас, чрез представляващия го юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна, като възразява, че твърдяната от жалбоподателката фактическа обстановка не съответства на действителната такава, както и поддържа становището за правилно приложен метод на определяне на митническата стойност на внасяната стока. Претендира възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на оспорения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Данните по делото сочат, че на 28.05.2020г., в МП Пристанище Бургас център, жалбоподателката Д. Д. е представила митническа декларация с MRN 20BG001007019427R0 за режим допускане за свободно обращение на стока, представляваща употребяван пътнически автомобил-катастрофирал, [Марка], модел А4, с шаси № (VIN) WAUENAF45KA037370. За стоката е посочена държава на изпращане – САЩ, условие на доставка – франко борд, метод на определяне на стойността – договорна стойност на внасяните стоки, цена на стоката – 4 500,00 USD (щатски долара), добавяния – разходи за транспорт в размер на 755,91лв. Към митническата декларация са приложени: фактура № 35168/13.03.2020г. издадена от Global Auto Exchange LLC,416 Commerce Way, Longwood, FL 32750, САЩ и Сertificate of title № [рег. номер] – удостоверение за собственост на МПС, издадено от страната на износ. Н. база така декларираните данни, преизчислени към български лев, размерът на митническата стойност е определен на 8 854,97лв., въз основа на която са взети под отчет и заплатени 885,50лв. мито и 1 991,56лв. ДДС.

Извършен е последващ контрол на декларацията на основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, като е анализирана налична информация за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси WAUENAF45KA037370, открита на уебсайт [интернет адрес], с обявена продажна цена на аукцион с дата 10.03.2020г. за сумата от 9 500 USD, със статус "продаден" (SOLD) и “odometer 151 miles on title” - пробег в страната на износа. Въз основа на тази информация са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката като елемент при определяне на митническата стойност на вноса.

С изпратено писмо рег.№ 32-245134/30.07.2021г. от жалбоподателката са изискани доказателства в потвърждение на декларираната цена - търговско досие по сключената сделка, договор с продавача, договор с крайния получател на автомобила, оферта, поръчка, ценови листи, потвърждения, проформа фактура и бизнес кореспонденция, както и документи относно извършените плащания към доставчика – продавач на стоката или посредник, както и всякакви други данни, сведения и документи, предшестващи издаването на фактурата и удостоверяващи цената по сделката.

Постъпил е отговор с вх.№ 32-347538/02.11.2021г., видно от който, жалбоподателката Д. е посочила, че оригиналите на всички изискани документи е предоставила на упълномощения митнически представител „Ем консулт“ ЕООД, такива са представени и пред сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР при регистрацията на автомобила, като с други документи не разполага.

С писмо рег. № 32-106249/20.03.2023г. до жалбоподателката е изпратено съобщение по чл.22, §6 от Регламент (ЕС) 952/2013, видно от което отново са сравнени декларираните от нея данни в митническата декларация и тези, намерени на електронната страница [интернет адрес] относно продажбата на същия автомобил, като е посочено, че са възникнали съмнения относно действителната цена на стоката и е отбелязано, че не са представени нови доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена. Коментирана е приложената към митническата декларация фактура, като е отбелязано, че същата не съдържа всички необходими реквизити, удостоверяващи договорните условия по сделката като: условие на плащане, начин и срок на плащане, клаузи при неизпълнение или др., както и че липсват подписи върху нея, което не удостоверява волеизявление на страните, липсват доказателства къде е осъществена тази сделка и налице ли е плащане по нея, как е платена, като е счетено, че фактурата не може да служи в подкрепа на декларираните данни в М. относно митническата стойност. Посочено е още, че с оглед възникналите съмнения относно действителната цена на стоката и въз основа на отправено искане за съдействие до Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, чрез аташето по митническите въпроси към Посолството на САЩ в София, за предоставяне на информация и документи за автомобили, изнесени от САЩ и допуснати за свободно обращение в РБългария, за които има съмнения, че са декларирани на занижена митническа стойност, с писмо рег.№ 32-258634/03.08.2022г. до ЦУ на Агенция „Митници“ (писмо с рег.№ 32-267244/ 10.08.2022г. до директора на ТД Митница Бургас), от американските митнически органи са предоставени сканирани документи, представляващи електронна информация за износ - Electronic Export Information – EEI от системата на А. С. „Митници и гранична охрана“ за превозни средства, декларирани за износ в САЩ. Съгласно информацията в писмото, EEI е американският еквивалент на европейска митническа декларация за износ и съдържа данни както за декларираната стойност на превозното средство при износа, така и за страната на местоназначение. ITN (Internal Transaction Number), съдържащ се в „Electronic export information“, е номерът на електронната информация за износ в системите на Американската служба „Митници и гранична охрана“, който е основният идентификатор на записа. ЕTN (External Transactional Number) е генерираният от износителя номер на документа. В приложение 1 към писмото, ред 2 е посочен автомобилът по процесната М. с MRN 20BG001007019427R0 от 28.05.2020г. със заинтересована страна в САЩ дружеството Global Auto Exchange LLC, 416 Commerce Way, Longwood, FL 32750, както и посочена стойност 14 000 USD. Отбелязано е, че това лице съвпада с продавача по търговска фактура № 35168 от 13.03.2020г. издадена на името на Д. Д.. Отбелязано е също и съвпадение на данните от EEI с приложения коносамент Bill of Lading MAEJ592842943 относно марка, модел и шаси на автомобила, № на превозен контейнер, дата на износ, пристанище на натоварване и разтоварване, транспортен референтен № *********, вписан като Booking ref. в коносамента и Transportation reference в кл.3 от EEI, както и съвпадение в № на удостоверение за собственост на декларирания автомобил Certificate of title № [рег. номер] и данните посочени за Vehicle Title Number State от EEI за автомобил 2019 AUDI A4 с шаси № (VIN) WAUENAF45KA037370 и на дружеството – получател по коносамент и по ЕЕI – Solution Auto. Във връзка с последното е отбелязано, че към М. е представена декларация от К. И., управител на С. А. Е., съгласно която краен получател на употребявания пътнически автомобил е Д. Д..

При тези данни е счетено, че с оглед приложените към декларацията документи, представените от декларатора обяснения, съпоставени и анализирани с получения отговор от американските власти, митническите органи не са намерили достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната цена и/или елементите, които се прибавят към нея, поради което са възникнали основателни съмнения относно митническата стойност на стоката, определена по реда на чл.70 §1 от Регламент № 952/2013г. и тя следва да бъде отхвърлена. Изложени са мотиви за неприложимост на хипотезите на член 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., б. от „а“ до „г“. Писмото е връчено на жалбоподателя на 25.04.2023г.

По това съобщение Д. Д. е изпратила становище рег. № 32-192014/23.05.2023г., с което е изразила несъгласие с мотивите на митническите органи и изложила подробни доводи относно определянето на митническа стойност по реда на чл.70, §1, респ. прилагане на вторичните методи по чл.74 във вр. с чл. 140, §1 от Регламент №952/2013г.

С докладна записка с рег. № 32-196218/28.05.2023г., изготвена от Н. на МП Пристанище Бургас център, до директора на ТД Митница Бургас е направено предложение за издаване на решение за определяне на нова митническа стойност на стоката от М. с MRN 20BG001007019427R0/28.05.2020г.

Въз основа на горните фактически данни, установени в хода на последващия контрол, е издадено процесното Решение № 32-197286/26.05.2023г. на директора на ТД Митница Бургас към Агенция "Митници", с което, на основание чл.74, §3, във връзка с чл.71, §1, б.“д“, подб.“i“ от Регламент № 952/2013г. за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение по М. с MRN 20BG001007019427R0/ 28.05.2020г., е определена митническа стойност в размер на 25 952,97лв., възникване на вносно митническо задължение на 28.05.2020г. (дата на приемане на митническата декларация) и на основание чл.85, §1 от Регламент № 952/2013г., при прилагане на ставка от 10 % за вносно мито, е определено вносно митническо задължение в размер на 2 595,30 лв. Н. основание чл. 55, ал.1 от ЗДДС е определена и данъчна основа при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от с.з. за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение в размер на 28 765,62лв., съответно - на основание чл.67, ал.1 от ЗДДС е определено задължение за ДДС в размер на 5 753,12лв. Като са съобразени и приспаднати вече внесените съобразно митническата декларация митни сборове – 885,50лв. мито и 1 991,56лв. ДДС, на основание чл.105, §3 и §4 от регламента е определено за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 1709,80лв. и ДДС в размер 3 761,56лв. или общо 5 471,36лв., за чието внасяне като отговорен длъжник е определен жалбоподателят Д. Д..

В мотивите на решението е посочено, че във връзка с постъпилата информация с писмо с рег. № 32-258634/03.08.2022г. до ЦУ на Агенция „Митници“ от митнически власти на САЩ за декларирана стойност на износ на стоката, предмет на разглежданата декларация, са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката. При анализ на приложените към декларацията документи и постъпилата информация по линията на международното сътрудничество, митническите власти са достигнали до извод, че декларираната на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. митническа стойност, определена въз основа на фактура 35168/13.03.2020г. издадена от Global Auto Exchange следва да бъде отхвърлена. Този извод е обоснован с разликата в декларираната стойност на стоката, посочена в представената информация за износ и в декларацията за внос, съответно приложената към нея фактура, както и е посочено още, че не са налице доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена съгласно приложената фактура. Административният орган е счел за неприложими вторичните методи по чл.74, §2 б.“а“ до „г“, които за целта са разгледани последователно и всеки един от тях е отхвърлен. За да отхвърли методите посочени в б. “а“ и „б“ митническият орган е приел, че липсва информация за периода от 28.02.2020г. до 28.05.2020г. за внос с приети договорни стойности на стоки, които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение или сходни на тях, включително за техническо състояние и характеристики, степен на установена щета, изминат пробег, допълнителни екстри, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава в която са произведени и декларираните стоки и допуснати за свободно обръщение в същия момент или по същото време, както и недостатъчно и пълно описание на декларирания автомобил. По отношение на метода по б.“в“ е отбелязано липсата на база данни за единична цена, на която внесените стоки или внесени идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на съюза. За неприложим е приет и методът, посочен в б.“г“, тъй като липсва база данни за обичайната печалба и размера на общите разходи за производство на декларираните стоки.

При тези мотиви административният орган е достигнал до извод за приложимост на резервния метод по чл.74, § 3 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, въз основа на предоставената информация от американските митнически власти, като е посочил, че техният отговор представлява официален документ и е годно доказателство за извършена проверка по линия на международното сътрудничество, поради което декларираната стойност при експорта от САЩ в размер на 14000 американски долара, на основание чл.74, § 3 от Регламент 952/2013, ще бъде определена като митническа стойност, представляваща цената на автомобила до въвеждане на територията на Европейския съюз.

Решението е незаконосъобразно както поради допуснати съществени процесуални нарушения, така и поради неправилно приложение на материалния закон.

Процесната стока, предмет на митническо остойностяване, е поставена под режим "допускане до свободно обращение" на 28.05.2020г. при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МК).

Съгласно чл.70, §1 от Регламента митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. По арг. от § 2 на същата разпоредба действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Предвид значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически задължения, Митническият кодекс и Регламента за изпълнение 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения.

Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент № 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. По арг. от чл.48 от регламента в правомощията на митническите органи е извършването на последващ контрол, за целите на който митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В този смисъл, възражението на жалбоподателя за липса на законова регламентация, която да позволява преизчисляване на митническата стойност, е неоснователно.

За да пристъпят към изменение на митническата стойност на внесена стока, митническите органи най-напред следва да обосноват и докажат наличието на основателни съмнения, че декларираната стойност при вноса не съответства на действително платената или подлежаща на плащане стойност за стоките.

В случая, административният орган е изложил съображения за възникнали основателни съмнения, изхождайки от информация, намерена на интернет сайт [интернет адрес] относно продажбата на същия автомобил. Н. това фактическо основание е пристъпил към последващ контрол, но няма надлежно открита процедура по чл.84 от ЗМ за извършването му за целите на прилагане на чл.48 от МК, респ. няма издадена заповед за възлагане по чл.84в от ЗМ за извършване на проверка в рамките на последващия контрол, като тази норма не прави разграничение дали проверката е по т.1 или т.2 на чл.84, като единственото разграничение по двете точки е, че проверката по т.2 се извършва по реда на чл.84а и чл.84м, т.е. всички други разписани действия в Раздел IV Последващ контрол на декларирането са приложими за проверката по т.1 на чл.84 от ЗМ, в т.ч. издаване на заповед за възлагане. Т. разграничение не се съдържа и в чл.48 от МК. В този смисъл всички действия в рамките на проведеното контролно производство са били извършвани фактически, а не като част от надлежно открита процедура, в процеса на която се извършват множество законово регламентирани фактически и правни действия и в този смисъл изначално е допуснато съществено процесуално нарушение, като липсата на издадена заповед за възлагане на проверка за целите на последващия контрол, съставлява липса на съществен елемент в процедурата като сложен фактически състав.

Тъй като възникналите основателни съмнения не са отпаднали след дадените от жалбоподателката обяснения и поради липса на други представени документи, обосноваващи действително платената за стоката цена, административният орган се позовава на получаването на писмо с рег. № 32-258634/03.08.2022г. от митнически власти на САЩ относно декларираната стойност при износа на стоката, предмет на разглежданата декларация, посочена в размер на 14000 американски долара и възприета като действително платена цена. При определяне обаче на новата митническа стойност е нарушен материалния закон.

Посочи се вече, че административният орган е приел за неприложими методите по букви „а“ до „г“ на чл.74, § 2 от МК. В частност – за хипотезите по б.“а“ и б.„б“ се е позовал на липса на информация за внесени в периода 28.02.2020г. – 28.05.2020г. стоки, които са еднакви или сходни с процесната. Не е ясно какви точно справки са били извършени, в коя база данни, система/програма, какви са били заложените критерии при търсенето, защо точно този период на търсене е бил заложен, респ. защо 3-месечният период не е бил разпределен преди и след датата на вноса, няма данни на какво ниво е била търсена информацията – дали за внос на територията на Митница Бургас или на национално ниво. Няма съставени протоколи за извършването на тези действия, поради което, обективно, не може да се прецени надеждността на търсенето.

Относно изискването за периода на търсене и неговото разпределение, приложимо е даденото тълкуване в Решение на СЕС от 09 юни 2022г. по дело С-187/21, което, въпреки че касае тълкуване на норми на отменения Митнически кодекс - Регламент № 2913/92 - чл.30, параграф 2, букви а) и б), тълкуването е приложимо и към разпоредбата на чл.74, § 2, б.“а“ и б.“б“ от сега действащия МК, тъй като нормите по двата кодекса са идентични. Съгласно това решение Посоченото в член 30, параграф 2, букви а) и б) от Регламент № 2913/92 понятие за стоки, изнесени „в същия момент или приблизително в същия момент“ като стоките, подлежащи на остойностяване, трябва да се тълкува в смисъл, че при определянето на митническата стойност съгласно тази разпоредба митническият орган може да използва само данни за договорните стойности, отнасящи се за период от 90 дни, от които 45 преди и 45 след митническото оформяне на подлежащите на остойностяване стоки, при условие че извършеният през този период износ с местоназначение в Европейския съюз на идентични или сходни стоки като подлежащите на остойностяване позволява да се определи митническата стойност на последните съгласно посочената разпоредба.

Също така, отново позовавайки се на тълкуването в това решение Член 30, параграф 2, букви а) и б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че при определянето на митническата стойност съгласно тази разпоредба митническият орган на държава членка може да използва само сведенията, които се съдържат в националната база данни, която той попълва и управлява, като не е длъжен, когато тези сведения са достатъчни за целта, да прави справка с информацията, притежавана от митническите органи на други държави членки или от институциите и службите на Европейския съюз, без да се засяга възможността за посочения орган, ако случаят не е такъв, да отправи искане до посочените органи или до посочените институции и служби, за да получи допълнителни данни за целите на определянето. Отнесено към настоящия случай, за целите на прилагането на чл.74, § 2, б.“а“ и б.“б“ от МК, след като се твърди, че не са били открити резултати за договорни стойности за идентични или сходни стоки, то административният орган е следвало да отправи искане до митническите органи на други държави-членки, за да получи допълнителни данни за целите на определянето. Едва след изчерпване на тези ресурси следва да пристъпи към следващите методи на определяне на митническата стойност. Мотивът в решението, че постъпването на електронната информация за износ от системата на американските власти формира налични данни на митническата територия на Съюза, не се възприема от съда, защото на същото основание следва да се приеме, че постъпилата информация въз основа на декларирането от вносителя, също става част от данните на митническата територия на Съюза. Но преди всичко, към датата на вноса, данните от американските митнически власти не са налични на митническата територия на Съюза и те постъпват не в резултат на реализиран внос, който формира базата данни, а в резултат на отправено искане за търсене на действително платена цена към момента на износа.

Така констатираните нарушения в приложението на хипотезите на б.“а“ и б.“б“ на § 2 на чл.74 от МК обосновават неправилно приложен закон не само в тези две хипотези, но по необходимост опорочават и извода на органа за неприложимост на следващите две по б.“в“ и б.„г“ на правната норма, доколкото приложението на всяка хипотеза е суксесивно, обвързано с неприложимост на предходната.

При пристъпването към резервния метод по чл.74, § 3 от МК административният орган по същество е определил митническата стойност не въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, използвайки разумен способ, съответстващ на принципите и общите разпоредби на посочените източници в буквите на параграфа, а въз основа на изпратените от американските митнически власти данни за износа на автомобила. Данните, предоставени по линия на международното сътрудничество, представляват извадка от Electronic Export Information – системата на А. С. „Митници и гранична охрана“ за превозни средства, декларирани за износ в САЩ, която система е американският еквивалент на европейска митническа декларация за износ и съдържа данни както за декларираната стойност на превозното средство при износа, така и за страната на местоназначение. Тази информация не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена и в този смисъл тя само удостоверява декларираните данни, но не и тяхната истинност, респ. административният орган не е установил въз основа на какви доказателства се основава тя, дали това е действителната договорена стойност и платена цена, няма информация за възможно включените в нея компоненти и при тези съображения не може със сигурност да се приеме, че само въз основа на представена обобщена информация за износ на дадена стока, именно декларираната при износа стойност е действителната стойност. След като административният орган е приел, че действителната цена на стоката е тази, декларирана при износа, то по същество той е приложил първичния метод по чл.70, § 1 от МК, като е приел, че това е действителната договорена цена, въпреки че теоретично е отрекъл приложението на този метод, преминавайки към следващите методи на определяне на митническата стойност. При този подход, данните, получени от американските митнически власти са употребени като източник за определяне на митническата стойност на внесена стока, който не се вмества в никой от методите за нейното определяне, вкл. и противоречи на чл.144, § 2, б.“б“ от Регламента за изпълнение 2015/2447, съгласно който митническата стойност не може да се определи въз основа на система, при която се използва по-високата от две възможни стойности.

Не се споделят също изложените мотиви относно представената фактура за покупка на процесната стока, която органът не е кредитирал поради липса на реквизити – условия на доставката, условия, начин, срок на плащане, клаузи при неизпълнение и др., тъй като така изброеното не представлява реквизити на фактура, а клаузи по договор, като фактурата, сама по себе си, като документ, нормативно не съдържа клаузи, за да се изисква тяхното наличие.

Що се отнася до изготвената по делото експертиза, която да установи възможно антедатиране на издадения административен акт, възможното му подписване от друго лице или последващо извършени манипулации, същите не се установиха.

Н. основание изложените мотиви процесното решение следва да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК, като при този изход на процеса в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноските по делото в размер [рег. номер]., за които не се констатира прекомерност с оглед на материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 32-197286/26.05.2023г. на Директора на ТД Митница Бургас.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на Д. Д. Д. от [населено място], [жк], [адрес], с [ЕГН], разноски по делото в размер [рег. номер].

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.