Решение по дело №492/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260040

 

гр. Пловдив,  10 ноември  2020 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

         Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, на пети ноември две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО  КРАЧОЛОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ

                                                                                   ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

                                                                                  

при участието на секретаря  НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора  ВАНЯ ХРИСТЕВА, като разгледа докладваното от съдията ХРИСТО  КРАЧОЛОВ, въззивно частно наказателно дело № 492 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производство   по  чл. 34 ал.1 ЗПИИРКОРНФС.

 

С решение № 169/05.10.2020 г. по ЧНД № 59/2020 г. С. окръжен съд е признал решение №**********, издадено от У. магистратски съд, постановено и влязло в сила на 22.03.2016 г., за налагане на финансова санкция на българския гражданин З.Е.М. в размер на 660 GBP за извършени престъпление и административно нарушение, изразяващо се в поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, 85 GBP разходи по съдебното производство, довели до решението и паричната сума, която е определена със същото решение към обществен фонд или организация за подпомагане жертвите в размер на 66  GBP или общ размер на финансовата санкция 811  GBP, с левова равностойност 2013.17 лв. по фиксинга на БНБ към датата на постановяване на решението.

 

Недоволен от съдебния акт е останал З.М., който го е обжалвал с искане той да бъде отменен, поради недопустимостта  му.

 

         Прокурорът даде заключение, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

         Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

 

         ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

        

За да постанови атакуваното решение, С. окръжен съд е приел за безспорно установено, че е представено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа, относно прилагането принципа за взаимно признаване на финансови санкции. То е издадено с оглед Решение за налагане на финансова санкция № **********, постановено от съдебен орган – У. магистратски съд, постановено и влязло в сила на 22.03.2016 г.

На българският гражданин З.М. е наложено административно наказание - глоба в размер на 660 GBP, за това, че между 28/09/2015г. и 04/11/2015 г. в Д., графство У., след като му е поискано от главния служител на полицията в У. М., не е предоставил информация относно идентифицирането на шофьора на превозно средство, а именно R. M. E. „“, за който се твърди, че е бил виновен в престъпление, което е нарушение на раздел 172/3/ от Закона за движение по пътищата от 1988 г. и Списък 2 от Закона за нарушителите за движение по пътищата от 1988 г., както и сумата от 85 GBP, съставляваща разноски по производството и парична сума, определена със същото решение към обществен фонд или организация за подпомагане на жертвите в размер на 66 GBP или общо в размер на 811 GBP.

 Правилно първостепенният съд е преценил, че са налице са формалните предпоставки, визирани чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС, а именно - удостоверението е преведено надлежно на български език и отговаря на образеца по приложенията към закона. Приложен е и заверен препис от решението, чието признаване се иска.

Законосъобразно е преценено, че са налице предпоставките по чл.30 ал.2 ЗПИИРКОРНФС, понеже решението, с което е наложена финансовата санкция е влязло в законна сила на 22.03.2016 г. Постановено е в съдебно производство в държава членка на Европейския съюз, представлява акт за налагане на имуществена санкция.

Действително, предвид хипотезата на чл. 30 ал.2 т.7 ЗПИИРКОРНФС в случая не се изисква двойна наказуемост. В удостоверението изрично е посочено, че се касае за поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата.

Не са налице факултативните основания посочено в чл. 35 ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на
финансовата санкция. Представеното удостоверение съдържа всички изискуеми реквизити. Същото съответства и на съдържанието
на решението.

С  основание е преценено, че решението, представено за признаване и изпълнение, се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Освен това срещу осъденото лице за същото деяние в Република Б. или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо.

Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение. Жалбоподателят е пълнолетен, следователно наказателно и административно отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус, не е лице, по отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия, правещи изпълнението на решението недопустимо.

По отношение на давностният срок за изпълнение на решението правилно е посочено, че съгласно българското законодателство - чл.82, ал.3 от ЗАНН е изтекла абсолютната давност за изпълнение на административното наказание. В същото време решението, чието изпълнение се иска е влязло в законна сила на 22.03.2016 г. и абсолютната давност за неговото изпълнение е изтекла на 22.03.2019 г., докато удостоверението е издадено на 03.09.2020 г. Законосъобразно е прието, че не е налице основание за отказ по чл. 35, т. 3 ЗПИИРКОРНФС, понеже следва да е налице кумулативното условие решението да се отнася за деяние, подсъдно на български съд. В случая деянието не е подсъдно на българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава, по смисъла на чл. 4 ЗАНН. Наред с това решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита, за извършено изцяло или отчасти на територията на Република Б., или е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такова деяние. Наложената финансова санкция е по-висока по размер от 70 евро.

Производството по издаване на решението не е било писмено, като засегнатото лице се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението.

В удостоверението е описано обстойно в какво се състои административното нарушение, за което е бил санкциониран.

Поради обстоятелството, че е наложена финансова санкция в британски лири, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 32, ал.1
ЗПИИРКОРНФС вр. чл. 16, ал.8 ЗПИИРКОРНФС, съдът е определил
равностойността на размера на финансовата санкция 660.00 GBP в български лева по фиксирания курс на БНБ към деня на постановяване на решението - 22.03.2016 r. - 1638.34 лв., както и размера на 85.00 GBP, с левова равностойност - 211.00 лв. и паричната сума, която е определена със същото решение към обществен фонд или организация за подпомагане на жертвите в размер на 66.00 GBP с левова равностойност - 163.83лв.

Не може да се сподели възражението на защитата, че в конкретния случай са налице основанията за отказ от признаване на финансовата санкция, тъй като в удостоверението, приложено по делото, било отбелязано, че засегнатото лице се е явило лично на съдебния процес, когато е било постановено решението. Това обстоятелство се опровергавало от твърденията му пред първоинстанционния съд. Правилно в атакувания съдебен акт е прието за достоверна информацията, отразена в приложеното по делото удостоверение. Освен това, съгласно чл. 35 т. 10 ЗПИИРКОРНФС, това обстоятелство би могло да се обсъжда, но във връзка с информацията „съгласно удостоверението“. Поради което и напълно правилно е преценено, че в конкретния случай не е налице твърдяното обстоятелство за отказ да се признае решението за налагане на финансовата санкция.

Не може да бъде споделен и доводът на защитата, според който издаващата държава вече не е член на Европейския съюз, поради което и признаването на решението следва да бъде отказано. Това е така, понеже решението, с което е наложена финансовата санкция, е постановено и влязло в сила на 22.03.2016 г., поради което и възражението не може да се приеме за основателно.

С. окръжен съд внимателно е обсъдил и въпроса досежно давностния срок за изпълнение на решението. Съгласно чл. 82 ал. 3 ЗАНН, абсолютната давност за изпълнение на административното наказание действително е изтекъл на 22.03.2019 г., докато самото удостоверение е издадено на 03.09.2020 г. Законосъобразно обаче е преценено, че според хипотезата на чл. 35 т. 3 ЗПИИРКОРНФС, за да се приложи тази възможност, е необходимо да бъдат налице кумулативните условия, а именно решението да се отнася за деяние, подсъдно на българския съд, освен наличието на изтекла давност по нашето законодателство. И настоящата инстанция счита, че деянието - предмет на настоящото производство не е подсъдно на българския съд, тъй като не се засягат интересите на българската държава по смисъла на чл. 4 ЗАНН.

 

Ето защо съдът и 

 

Р   Е   Ш   И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 169 от 05. 105. 2020 г. по ЧНД 59/2020 г. на С. окръжен съд.

 

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:     1.                    

 

 

 

 

                                                                                       2.