Решение по дело №3655/2024 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1417
Дата: 25 октомври 2024 г.
Съдия: Ася Трифонова Ширкова
Дело: 20244430103655
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1417
гр. ***, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430103655 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното

Иск с правно основание чл.439 ГПК

Подадена е искова молба от И. Х. Х. с ЕГН ********** от гр.**** бл.31
вх.А ап.19 представляван от процесуалния си представител адв.Д.Д. от АК
*** против *** ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.******
ул.Р.П.К. №6.
Ищецът твърди, че срещу него бил издаден изпълнителен лист на
24.08.2009г. по ч.гр.дело №3543/2009г. по описа на РС *** по издадена
заповед за изпълнение. С листа било образувано изп.дело №20098140400169
по описа на Н.В., рег №814 на НК и район на действие ОС ***. Ищецът
получил покана за доброволно изпълнение на 07.10.2009г. , като последното
изпълнително действие било извършено на 03.04.2017г. Сочи, че поради
неизвършване на изп.действия в продължение на две години, считано от
17.06.2020г., изпълнителното дело било прекратено. Сочи, че със същия
изп.лист, на 09.05.2024г. било образувано ново изп.дело с взискател ответника
по делото **** ЕООД, за което на 27.06.2024г. ищецът получил покана за
доброволно изпълнение за заплащане на суми в общ размер на 27502,38 лева.
Ищецът твърди, че от датата на издаване на изп.лист, както и от датата на
извършване на последното изп.действие на 03.04.2017г. до датата на
образуване на новото изп.дело - 09.05.2024г. са изтекли повече от пет години,
1
поради което вземането по издадения изп.лист е погасено по давност. В
заключение моли съда да постанови решение, с което на основание чл.439
ГПК да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника суми в
размер на 9955,76 лева главница, 1570,20 лева лихва за периода 08.06.2008г. –
19.06.2009г., ведно със законна лихва върху главницата считано от 19.06.2009г.
до окончателното изплащане, 235,55 лева разноски по делото и 480 лв адв.
възнаграждение, за които суми е било образувано изп.дело
№20248140400144/2024г. на Н.В., рег. №814 на НК и район на действие ОС
***, като погасени по давност.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът
оспорва иска. Навежда доводи, че последното изп. действие е било
действително на 03.04.2017г., но от тогава давността не е изтекла, тъй като
взискателят е правил искания за изпълнителни действия и тези молби са
прекъсвали давността.
От фактическа страна, съдът приема следното :
Не е спорно между страните, че по заявление на „****“ АД със
седалище и адрес на управление гр.*** ул.кК.Х. №3, представлявано от
процесуалния си представител адв.В.К. било образувано ч.гр.дело 3543/2009г.
по описа на РС *** и била издадена заповед за изпълнение
№2173/23.06.2009г. и бил издаден изпълнителен лист. С изпълнителния лист,
било образувано изп.дело №20098140400169/09 по описа на Н. приложено в
копие и прието като доказателство. С молбата за образуване на изп.дело е
посочен изпълнителен способ запор на трудово възнаграждение. В хода на
изпълнителното производство взискателят е правил искания за справки по
отношение на двамата длъжника. По делото са събирани суми, за което има
отбелязване на изпълнителния лист, като последно е удържана сума на
22.06.2011г. и са приложени писмени доказателства за събраните суми, които
съответстват на отбелязванията в изпълнителния лист.
На 13.05.2013г., с оглед сключен договор за цесия, като взискател по
делото е встъпил **** ООД, за което подал молба до ЧСИ за конституирането
му. По приложеното изпълнително дело е представен Договор за цесия от
28.09.2012г. и Потвърждение за извършената цесия. В молбата взискателят е
възложил на основание чл.18 ЗЧСИ извършването на всички необходими
действия в изпълнителното производство.
На 30.11.2015г. взискателят е подал нова молба до ЧСИ, с която е
направил искане ЧСИ да предприеме съответните изпълнителни действия с
цел обезпечаване на вземането, след което няма извършвани изпълнителни
действия.
С Постановление от 27.05.2020г. на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК,
изпълнителното производство по изп.дело №169/2009г. е било прекратено.
Съдът приема, че на 30.11.2017г. изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона. Както е прието в ТР №2/26.06.2015г. ВКС по
2
т.д. №2/2013г. на ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само
да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
В писмения отговор ответникът е посочил, че до образуване на
изпълнително дело №144/2024г. на Н.В. с рег.№814 при КЧСИ, давността е
прекъсвана многократно и не е налице погасяване на вземането по давност. С
оглед на това в доклада по делото съдът е указал в тежест на ответника да
докаже твърденията си, че давността е прекъсвана многократно. За установява
на тези обстоятелства съдът е изискал и приложил и двете изпълнителни дела
в копие.
На 09.05.2024г. взискателят подал молба за образуване на изпълнително
дело срещу длъжника, като в молбата посочил като изпълнителен способ при
установяване на банкови сметки да бъде наложен запор върху сметките му.
Спорно по делото е за периода от извършеното последно изпълнително
действие на 30.11.2015г. до образуване на изп.дело 144/2024г. по описа на Н.В.
на 09.05.2024г. дали е изтекла погасителната петгодишна давност и кога.
В тази връзка съдът съобрази практика на ВКС застъпена в Решение
№37/24.02.2021г., IV г.о. по гр.д. №1747/2020г, в което се приема, че отмяната
на ППВС №3/18.11.1980г. поражда действие от датата на обявяване на ТР.
Даденото с т.10 от ТР разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, т.е.
постановеното тълкувателно решение има действие занапред, след
26.06.2015г. Съгласно т.10 от ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС, когато
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл.433, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. С решението се обявява за изгубило сила ППВС
№3/1980г. и в изп.производство давност тече.
В случая, постановяването на ТР заварва висящо изп.дело №169/2009г.,
поради което считано от 26.06.2015г. се прилага т.10 от ТР №2/2015г. на
ОСГТК на ВКС, занапред тече погасителна давност, която се прекъсва
съобразно цитираната т.10 от ТР № 2/2015г., с всяко предприето валидно
изпълнително действие.
С оглед приетото от съда, че последното изпълнително действие е
извършено на 30.11.2015г., когато е направено искането за предприемане на
съответните изпълнителни действия, на 30.11.2020г. петгодишната давност е
изтекла. Новото изпълнително производство е образувано едва на 09.05.2024г,
3
след изтичане на петгодишния давностен срок, в който взискателят има право
на принудително изпълнение.
Ищецът моли съда да признае за установено, че не дължи на ответника
суми в размер на 9955,76 лева главница, 1570,20 лева лихва за периода
08.06.2008г. – 19.06.2009г., ведно със законна лихва върху главницата считано
от 19.06.2009г. до окончателното изплащане, 235,55 лева разноски по делото и
480 лв адв. възнаграждение, за които суми е било образувано изп.дело
№20248140400144/2024г. на Н.В., рег. №814 на НК и район на действие ОС
***, като погасени по давност.
Съдът счита, че така посоченият петитум не е прецизен, тъй като
вземането съществува, но е погасено правото на принудително изпълнение,
защото предмет на иска по чл.439 ГПК не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на
правото на принудително изпълнение. Право на длъжника е да прецени дали
да изпълни задължението си към кредитора.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск е основателен
и следва да бъде уважен, като бъде признато, че не съществува правото на
принудително изпълнение за удовлетворяване на вземанията на ответника,
взискател в изпълнителното производство спрямо ищеца, длъжник по
изпълнителното дело.
На основание чл.78 ГПК, ответното дружество следва да заплати на
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Ответникът е направил възражение за размера на адвокатското
възнаграждение, който страните са договорили 1600 лева. Вярно е, че делото е
с голям материален интерес, но в същото време не се характеризира с
фактическа и правна сложност и е разгледано в едно съдебно заседание.
Поради това съдът счита, че адекватно би било възнаграждение в размер на
1200 лева и ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на
1689,66 лева, от които 1200 лв адвокатско възнаграждение и 489,66 лв
държавна такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 ГПК, че са
погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение
ВЗЕМАНИЯТА на *** ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.****** ул.Р.П.К. №6 спрямо И. Х. Х. с ЕГН ********** от гр.**** бл.31
вх.А ап.19 за сумата в размер на: 9955,76 лева главница, 1570,20 лева лихва за
периода 08.06.2008г. – 19.06.2009г., ведно със законна лихва върху главницата
считано от 19.06.2009г. до окончателното изплащане, 235,55 лева разноски по
делото и 480 лв адв. възнаграждение, за които суми е било образувано
изп.дело №20248140400144/2024г. на Н.В., рег. №814 на НК и район на
4
действие ОС ***, въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.дело №3543/2009г. по описа на РС ***, поради изтекла ПОГАСИТЕЛНА
ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК *** ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.****** ул.Р.П.К. №6 да заплати на И. Х. Х. с ЕГН
********** от гр.**** бл.31 вх.А ап.19 разноски в размер на 1689,66 лева, от
които 1200 лв адвокатско възнаграждение и 489,66 лв държавна такса
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5