РЕШЕНИЕ
№842
гр. Хасково, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Хасково, в открито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова адм. дело №399 по
описа за 2022 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Предмет на разглеждане в настоящото
производство е жалбата на А.В.А. *** против Решение 1012-26-153-1 от
05.04.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлена жалбата на
оспорващата против: Разпореждане с № 26213291932 от 01.01.2021г., на
ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково с което на
основание чл. 10 от ЗБДОО/2021г. е осъвременена личната й пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, Разпореждане с №
26215324482 от 01.07.2021г., с което на
основание чл.100 от КСО е осъвременена личната й пенсия за инвалидност поради
общо заболяване и Разпореждане с № 26221922737 от 01.01.2022г., с което е
преизчислена личната й пенсия за
инвалидност поради общо заболяване.
Видно от жалбата
и уточняващите я молби с № 3062/11.05.2022г.(л.8), вх. № 3410 от 23.05.2022г.(л.12) и вх. № 3411/23.05.2022г.(л.13), решението се оспорва с доводи за
незаконосъобразност. Твърди се че неправилно оспорващата не е била пенсионирана
по старост /възраст/ след като е навършила съответните години, и независимо, че
решението на ТЕРК било пожизнено.
Минималната пенсия за възраст която следвало да получава била в размер на
370.00 лева, а минималната за инвалидност 314 лева.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
оспорващата лично. Представя доказателства за новонастъпил факт – отпусната
ЛПОСВ по заявление от 03.10.2016г. Сочи,
че е ставало ясно коя от двете пенсии е по-благоприятна за оспорващата и какво се случвало с пенсията й за инвалидност.
Това, че се изяснявал гръцки статус не пречел за отпускане на пенсия по чл. 68,
ал.3 от КСО. Длъжностното лице по чл.
98, ал.1 от КСО било нарушило чл. 34 от АПК, тъй като през целия период на
административното производство от 2016г. до момента не било информирало
жалбоподателката за размера на пенсията
й по възраст, което препятствало възможността да разбере коя от двете пенсии била по-благоприятна за
нея. Нарушен бил и чл.41, ал.2, чл.4, ал.1 и ал.2, чл.5, ал.1 и чл.7 от Конституцията на Република България.
Първоначално
жалбата е била насочена освен против горепосоченото решение и срещу
мълчалив отказ на ТП на НОИ-Хасково сформиран по молба вх. №
1023-26-12 от 23.02.2022г., Възражение-жалба № 1012-26-153 от 16.03.2022г. и
Жалба-възражение № 1012-26-192/20.04.2022г, но в тази му част оспорването е
оставено без разглеждане с Определение № 403/25.05.2022г.постановено по адм.д.№
399/2022г. на съда, което като необжалвано е влязло в сила на 08.06.2022г.
Ответникът -
Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли оспорваният
административен акт да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.
Претендира и присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх. № 2113-26-2041 от 03.10.2016г.
отправено до Директора на ТП на НОИ-Хасково, А.В.А. поискала да й бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С писмо изх. №
2113-26-2041-11 от 02.02.2017г. на ИД Ръководителя на „ПО“ при ТП на
НОИ-Хасково А.А. е уведомена, че е започнала процедура за събиране на
доказателства от Гърция, която не е приключила, поради което срокът по чл.10,
ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж вр. с чл. 57, ал.5 от АПК се удължава до
събиране на доказателствата.
Със заявление
вх. № 2111-26-918 от 29.11.2019г. А.В.А. поискала от Директора на ТП на
НОИ-Хасково да й бъде отпусната лична пенсия за инвалидност.
С разпореждане №**********№20/Прот.№N01479 от 11.12.2019г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП
на НОИ-Хасково на А.А. е отпусната
исканата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 69%
намалена работоспособност – пожизнено, считано от 09.10.2019г., по чл. 74, ал.1
от КСО – в минимален размер до определянето на размера й по реда на КСО. Такъв
е с издаденото на 30.04.2020г. Разпореждане № **********, №14/Прот.№N01166, с което е изменена личната пенсия за инвалидност
на А.А., считано от 09.10.2019г. пожизнено по чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ на КСО,
вр. с чл.10, ал.2 от НПОС в размер на
186.52 лева.
С разпореждане №
********** №9/прот.№ N01280 от
23.07.2020г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ-Хасково е изменена
личната пенсия за инвалидност на жалбоподателката поради общо заболяване, като
е определен размер на месечната сума за изплащане в размер на 212.50 лева.
Разпореждането е връчено на А.А. на 25.08.2020г., като няма данни и не се
твърди да е било обжалвано.
С Разпореждане №
26213291932/01.01.2021г.на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-Хасково на
основание чл.10 от ЗБДОО за 2021г. е осъвременена личната пенсия за инвалидност
на А.А., считано от 01.01.2021г.
С Разпореждане №
26215324482/01.07.2021г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ, на основание
чл.100 от КСО и ПМС № 200 от 23.06.2021г. отпуснатия размер на пенсията за
инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателката е осъвременен, считано от 01.07.2021г.
С Разпореждане №
26221922737/01.01.2022г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-Хасково
отпуснатата на А.А. е преизчислена считано от 25.12.2021г., на основание
пар.7е, ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО.
Последните три
разпореждания са връчени на жалбоподателката на 23.02.2022г., съобразно
саморъчно удостовереното от нея на гърба на разпорежданията.
С жалба вх.
1012-26-153 от 16.03.2022г. А.В.А. оспорила
същите разпореждания пред Директора на ТП на НОИ-Хасково. В жалбата си
посочила, че има навършена възраст за пенсия, поради което тези три разпореждания трябва да
са за пенсия по възраст, а не за инвалидна пенсия.
С Решение №
1012-26-153-1 от 05.04.2022г. Директора на ТП на НОИ-Хасково отхвърлил жалбата.
Видно от мотивите на решението със същото е прието, че оспорените разпореждания
са законосъобразно издадени, при съобразяване с нормативните изисквания за
преизчисляване и осъвременяване на вече отпуснати пенсии на лица с трайно
намалена работоспособност. Посочено е също, че обстоятелството че жалбоподателката е
навършила възраст за пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.3 от КСО не дава основание за
произнасяне на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за този вид пенсия,
след като такава не е била отпусната.
Жалбата срещу
решението е подадена на 20.04.2022г., чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с
вх.№1012-26-192 от същата дата.
Жалбата е подадена от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита и срещу годен за оспорване административен акт. Ответникът
не е ангажирал доказателства относно това кога оспореното решение е връчено на
жалбоподателката, ето защо следва да се приеме, че жалбата е депозирана при
спазване законоустановения срок за
съдебно оспорване и е процесуално допустима,
а и това не е спорен по делото въпрос.
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Проверяваното в
настоящото производство решение
изхожда от материално и
териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл. 117, ал.3, вр. ал.1,
т.2, б.„а” от КСО. Потвърдените с оспорения акт: Разпореждане с № 26213291932
от 01.01.2021г., на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ-Хасково, с което на основание чл. 10 от ЗБДОО/2021г. е осъвременена личната
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, Разпореждане с № 26215324482 от 01.07.2021г., с което на
основание чл.100 от КСО е осъвременена личната пенсия за инвалидност поради
общо заболяване и Разпореждане с №
26221922737 от 01.01.2022г., с което е преизчислена личната пенсия за инвалидност
поради общо заболяване също изхождат от лице, разполагащо с правомощия по
чл.98, ал.1, т.1 от КСО, а именно длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Хасково.
Оспореното решение е
издадено в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа всички
предвидени в чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл.117, ал.5 от КСО реквизити, включително
изрични и съответни правни и фактически основания за постановяването си.
От приетите по
делото писмени доказателства не се установява в хода на административното
производство да са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила от категорията на съществените такива, които да дават основание за
отмяна на оспореният акт на процесуално основание.
По материалната законосъобразност на
оспореното решение съдът намира следното:
От приетото по
делото като писмено доказателство Експертно решение № 2865 от зас.№179 от
14.11.2019г. на ТЕЛК Втори състав към МБАЛ Хасково се установява, че към датата на отпускане на
личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателката,
същата е лице с трайно намалена
работоспособност, поради общо заболяване, в размер на 69%. До приключване на съдебното
производство доказателства за новоопределен със съответно експертно решение
по-висок процент на трайно намалената работоспособност на жалбоподателката, не
са представени по делото. Предвид това и съобразно чл. 75, ал.4, т.3 от КСО размерът на отпуснатата й пенсия за
инвалидност поради общо заболяване не може да бъде по-малък от 85 на сто от
минималния размер по чл.
70, ал. 12 от КСО, т.е. от минималният размер на пенсията за осигурителен
стаж и възраст по чл.
68, ал. 1, който е определен със Закона за бюджета на държавното обществено
осигуряване. Размерът за отпуснатата на оспорващата лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, който е получавала до издаване на оспореното в
настоящото производство Разпореждане с № 26213291932 от 01.01.2021г., на
ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково е 212.50 лева –
съгласно последното му изменение с Разпореждане № **********№9/Прот.№ N01280 на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-Хасково. Съгласно
чл. 10 от ЗБДОО за 2021г. считано от
01.01.2021г. се определя минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68, ал.1 от КСО за 2021г. в размер на 300.00 лева. Съответно
минималният размер на лична пенсия за инвалидност на лице с намалена
работоспособност от 50 до 70,99, който следва да е в размер на 85% от
минималния размер за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст възлиза на 255.00 лева. Именно това е размера
отпуснат на жалбоподателката с Разпореждане с № 26213291932 от 01.01.2021г., на
ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково, с което на
основание чл. 10 от ЗБДОО/2021г. е осъвременена личната пенсия за инвалидност
поради общо заболяване. Доколкото между страните липсва спор относно определения процент на заболяване на
лицето и осигурителният й стаж към датата на инвалидизиране – 09.10.2019г. и осигурителният й доход за периода от 01.01.1997г.-30.06.1999г.,
и от 01.07.1999г.-06.06.2019г. така както те са определени в Разпореждането от
23.07.2020г., което няма данни да е оспорвано от жалбоподателката и съответно е придобило стабилитет, поради
което поражда валидни правни последици и съдът в настоящото производство не
разполага с правомощия да отменя или изменя по реда на инцидентния контрол за
законосъобразност, то следва да се приеме, че определянето но осъвременения
размер на пенсията на жалбоподателката с Разпореждане с № 26213291932 от 01.01.2021г.,
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково, с което на
основание чл.10 от ЗБДОО за 2021г. е
прието личната пенсия за инвалидност на А.А. да се изплаща в размер приравнен
на минималния за този вид пенсия от 255.00 лева е законосъобразно осъществено.
В този смисъл и
законосъобразно с Разпореждане № 26215324482 от 01.07.2021г. на Ръководителя на
„ПО“ при ТП на НОИ е осъвременена по
реда на чл.100 от КСО. Цитираната разпоредба сочи, че пенсиите, отпуснати до 31
декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на
надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора
от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на
потребителските цени през предходната календарна година, а ако процентът по ал.
1 е отрицателно число, пенсиите не се осъвременяват.
В случая
получения размер на пенсията след осъвременяването й е по-нисък от минималния определен в чл.10 от ЗБДОО за
2021г.вр. с чл. 75, ал.4 от КСО, поради
което и правилно осъвременения размер е приравнен към законоустановения
минимален такъв за 2021г. за жалбоподателката в размер на 255.00лева. Ето защо
при издаване на цитираното разпореждане не са допуснати нарушения на материалноправните
разпоредби на закона.
С третото обжалвано разпореждане пред ответника, а именно
Разпореждане № 26221922737 от 01.01.2022г. издадено от Ръководителя на „ПО“ при
ТП на НОИ-Хасково отпуснатата на жалбоподателката лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване е преизчислена на
основание пар.7е, ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО считано от 25.12.2021г.
Пар.7е, ал.1 от ДР на КСО предвижда, че отпуснатите с начална дата до 24 декември 2021г. включително пенсии се преизчисляват от 25 декември 2021 г. с процент 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест, отпуснати с начална дата до 24 декември 2021 г. включително, се преизчисляват от 25 декември 2021 г. със съответния коефициент по чл. 79, ал. 1. В ал.2 е посочено, че преизчисляването по ал. 1 се извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 24 декември 2021 г. включително. Ал.3 на същата разпоредба сочи, че преизчисляването на пенсиите по ал. 1 се извършва, ако това е по-благоприятно за лицето.
В случая законосъобразно прилагайки посочената разпоредба органът е установил, че получения размер на пенсията при посоченото преизчисление се явява по-нисък от минимално установения за жалбоподателката. Това е така, тъй като считано от 01.01.2022г. до 30.06.2022г. минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗБДОО за 2022г. възлиза на 370.00 лева. Определен по реда на чл. 75, ал.4, т.3 от КСО минималният размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателката не може да е по-нисък от 314.50 лева, което е възприел както ответникът, така и ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ-Хасково, в посоченото разпореждане от 01.01.2022г.
Твърденията на жалбоподателката, при оспорване на Решение № 1012-26-153-1 от 05.04.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково се заключават в това, че неправилно не й е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, който е щял да е по-благоприятен за нея.
Предмет на обжалване в настоящото производство е само решението на Директора на ТП на НОИ-Хасково от 05.04.2022г. с което същият се е произнесъл по жалбата на оспорващата против разпорежданията от 01.01.2021г., и 01.07.2021г. с които отпуснатата й лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е осъвременена, и разпореждането от 01.01.2022г., с което същата пенсия е преизчислена. Ето защо правомощията на съда са обвързани само до преценка законосъобразността на горецитираното решение и потвърдените с него разпореждания. Оттук - съдът не разполага с правомощия да извършва преценка следвало ли е на оспорващата да бъде отпусната и лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към 05.04.2022г. Съгласно чл. 74, ал.4 от КСО пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Няма спор, че към посочената дата ЛПОСВ не е била отпусната на жалбоподателката, поради което и на това основание същата е имала право да й бъде отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и е получавала такава. Съдът няма правомощия да проверява и дали ЛПОСВ отпусната й с Разпореждане № ********** от 21.09.2022г.-11/2022г., № 3/Прот.№ N01362 на Ръководителя на „ПО“ при ТП н НОИ-Хасково e правилно определена в посочения в същия акт размер. Законосъобразността на последното разпореждане може да бъде обжалвана по установения в закона ред, изискващ преди да се премине към съдебното му оспорване, и задължително изчерпване на административния ред за обжалването му пред Директора на ТП на НОИ-Хасково. Предвид пък издаването му то понастоящем липсва твърдения мълчалив отказ, а и такъв сформиран по заявление вх. № 2113-26-2041 от 03.10.2016г. не е обжалван в настоящото производство.
Гореизложеното води на извода, че
обжалваният акт е издаден при липса на отменителни основания посочени в чл.
146, т.1-т.5 от АПК, поради което и депозираната срещу него жалба следва да се
отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора основателна се
явява претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ същото следва да се
определи в размер на 100.00 лева, платими от жалбоподателя.
Водим от горното
и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.В.А.
*** против Решение 1012-26-153-1 от 05.04.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково,
с което е отхвърлена жалбата на оспорващата против: Разпореждане с №
26213291932 от 01.01.2021г., на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП
на НОИ-Хасково с което на основание чл. 10 от ЗБДОО/2021г. е осъвременена
личната й пенсия за инвалидност поради общо заболяване, Разпореждане с № 26215324482 от 01.07.2021г., с
което на основание чл.100 от КСО е осъвременена личната й пенсия за инвалидност
поради общо заболяване и Разпореждане с № 26221922737 от 01.01.2022г., с което
е преизчислена личната й пенсия за
инвалидност поради общо заболяване.
ОСЪЖДА А.В.А. с ЕГН **********
да заплати на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт - Хасково сумата от 100 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за производството по адм.дело № 399/2022г. по описа на
Административен съд, гр. Хасково
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ: