№ 329
гр. Сливен, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20242230200715 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от А. И. А. с ЕГН ********** от
с. Я., общ. К., подадена чрез процесуален представител, против НП № 23-0804-007535
от 15.02.2024 год., издадено от Началник група в ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна
полиция” – Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 3000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл.
175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде
отменено и претендира направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е
постъпило писмено становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в
което е отразено становището им по съществото на делото, моли издаденото НП да
бъде потвърдено и е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 30.12.2023 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 1140757 против
1
жалбоподателя за това, че на 30.12.2023 год. в 12,10 часа в гр. Сливен, на
кръстовището на бул. „Цар Симеон” и ул. „Генерал Скобелев“, в кръговото
кръстовище управлява личния си лек автомобил „АУДИ” с немски регистрационен
номер ***** ***, като при движение в кръговото кръстовище подава рязко газ,
превърта умишлено четирите задвижващи колела на автомобила като го кара да загуби
сцепление с асфалта и преминава по цялата дължина на кръговото кръстовище като
приплъзва автомобила странично и не използва пътя по предназначение. В акта било
посочено, че е нарушил разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Актът бил връчен
лично на жалбоподателя на 30.12.2023 год. (л. 18 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 23-0804-007535 от
15.02.2024 год., издадено от Началник група в ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна
полиция” – Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 3000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2
от ЗДвП. В НП било отразено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по
ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност
на деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в движението. НП
било връчено на упълномощено лице на 14.05.2024 год. (л. 12 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от
категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на
това дали е доказано извършването на вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение или не.
Съдът констатира, че при съставяне на АУАН не е спазена разпоредбата на чл.
43, ал. 1 от ЗАНН, в която е предвидено, че актът се подписва от съставителя и поне от
един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със
съдържаните му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато
промени адреса си. В настоящия случай върху съставения АУАН няма положен подпис
от актосъставител. Следователно при липсата на подпис в АУАН на длъжностното
лице, посочено като негов съставител съдът намира, че е налице съществено
процесуално нарушение, тъй като не може да се установи кое е лицето, което
действително е съставило акта и има ли същото компетентност да го състави.
Констатираното от съда нарушение на процесуалните правила е от категорията
на съществените, които не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
2
Съгласно цитираната разпоредба наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. С израза
„нередовност в акта” законодателят е предвидил нередовност в съдържанието на акта,
но не и нередовност в процедурата по съставянето, предявяването и подписването му,
каквато безспорно е налице в настоящия случай. Следователно след като съставеният
акт не е бил подписан от актосъставителя е следвало административнонаказващият
орган на основание чл. 52, ал. 2 от ЗАНН да го върне веднага на актосъставителя, а не
да издава НП. Неспазването на процедурата по съставяне на акта води до
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и същото следва да
бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по
същество.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско
възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от
ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката
или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по - нисък от предвидения в наредбата на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ,
бр. 88/04.11.2022 год.) е посочено, че ако административното наказание е под формата
на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка
наложена глоба, санкцията и/или обезщетение. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес от 1 000,00 до 10 000,00 лева възнаграждението е в размер на
400,00 лева + 10 % за горницата над 1 000,00 лева, което в настоящия случай, тъй като
се обжалва наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000,00 лева, то
минималния размер на адвокатското възнаграждение е 600,00 лева. Видно от
материалите по делото на л. 25 е приложено копие от Договор за процесуално
представителство, в който е отразено договорено възнаграждение от 600,00 лева, а на л.
10 – 11 от делото са представени писмени доказателства за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 600,00 лева. Поради което съдът намира, че възражението
на процесуалния представител на въззиваемата страна срещу размера на разноските,
3
отразено в придружителното писмо на л. 2 от делото и в становището на л. 40 от
делото, е неоснователно. Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0804-007535 от 15.02.2024 год.,
издадено от Началник група в ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция” –
Сливен, с което на А. И. А. с ЕГН ********** от с. Я., общ. К., е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 3000,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати в полза на А. И.
А. с ЕГН ********** от с. Я., общ. К., разноски в размер на 600,00 (шестстотин) лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4