№ 496
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Владимир Вълков
Здравка Иванова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20251000500409 по описа за 2025 година
и взе предвид следното:
С решение № 239 от 09.10.2024 г. по гр.д. 260/2023 ОС Монтана ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Б. И. Б. с ЕГН ********** от с.
***, общ. ***, обл. *** дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 суми, произтичащи от договор
за кредит за текущо потребление, сключен на 01.03.2019 г., както следва: 31510,32 лева
- главница; 1699,73 лева - договорна лихва за периода от 23.06.2020 г. до 12.05.2021 г.;
112,40 лева - обезщетение за забава за периода от 23.06.2020 г. до 12.05.2021 г.; 8,42
лева - законна лихва след обявяване на предсрочната изискуемост за периода от
13.05.2021 г. до 14.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.07.2021 г.
г. до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 1800/2021 г. по
описа на Районен съд-Монтана, като ОТХВЪРЛЯ исканията за обезщетение за забава
за периода от 23.06.2020 г. до 12.05.2021 г. над уважения размер до предявеният такъв
от 139,15 лева, искането за законна лихва след обявяване на предсрочната изискуемост
за периода от 13.05.2021 г. до 14.07.2021 г. над уважения размер до предявения такъв
от 551,43 лева, както искането за разходи при изискуем кредит в размер на 120 лева
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Подадена е жалба от ищеца срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът за
законна лихва след обявяване на предсрочната изискуемост за периода от 13.05.2021 г.
до 14.07.2021 г. за разликата от 8,42 лв. до 551,43 лв.
Жалбата е подадена в срок от страна по делото и разглеждането й e допустимо след
изпълнение на указанията за внасяне на държавната такса и хонорара за особен
1
представител.
Подаден е отговор от особения представител на Б. И. Б.. Страните не са направили
доказателствени искания и не се налага служебно събиране на доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и моли за присъждане на
разноски.
В молба, постъпила след приключване на заседанието, особеният представител, моли
за потвърждаване на решението и за изплащане на хонорар.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във връзка с
допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакуваните актове и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на установяване в рамките на настоящото производство е законната лихва за
периода от 13.05.2021 г. до 14.07.2021 г., присъдена на ищеца срещу ответника със
заповед № 402 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК от 23.07.2021 г. по ч. гр. д. № 1800/2021 г. на Районен съд – гр. Монтана.
Правното основание на иска е чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК.
Решението е влязло в сила по отношение на приетото, че длъжникът по заповедното
производство дължи на заявителя, сега ищец и въззивен жалбоподател следните суми,
произтичащи от договор за кредит за текущо потребление, сключен на 01.03.2019 г.:
31510,32 лева - главница; 1699,73 лева - договорна лихва за периода от 23.06.2020 г. до
12.05.2021 г.; 112,40 лева - обезщетение за забава за периода от 23.06.2020 г. до
12.05.2021 г.; 8,42 лева - законна лихва след обявяване на предсрочната изискуемост за
периода от 13.05.2021 г. до 14.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
16.07.2021 г. г. до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №
1800/2021 г. по описа на Районен съд-Монтана.
Спорен пред настоящата инстанция е размерът на законната лихва за периода от
13.05.2021 г. до 14.07.2021 г.
Настоящият съд е обвързан от приетото от ОС Монтана, че главницата е 31510,32 лева
и че тя се дължи със законната лихва от деня на подаване на заявлението – 16.07.2021
г. до плащането, както и че предсрочната изискуемост за неплатения остатък по
кредита е настъпила на 13.05.2021 г.
По отношение на законната лихва за забава за периода от настъпване на предсрочната
изискуемост - 13.05.2021 г. до 14.07.2021 г., ден преди подаване на заявлението по чл.
417 ГПК, въззивният съд приема следното. Правилно е позоваването на т. 2 от
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС.
Тълкуването му обаче е неправилно. Съгласно тази точка от ТР размерът на вземането
на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. Тълкувателното решение не прави разлика
относно главницата, за която се отнася законната лихва за забава, между периода от
настъпване на предсрочната изискуемост до подаването на заявлението и от подаване
на заявлението до плащането, каквато е направил първоинстанционният съд. Предвид
влязлата в сила част на решението, дължимата законна лихва за периода от 13.05.2021
г. до 14.07.2021 г. следва да се изчисли върху главница от 31510,32 лева. Според
публично достъпния калкулатор на сайта на НАП размерът е 551.47 лева.
По изложените съображения въззивната жалба е основателна и решението следва да се
2
отмени в частта, в която е отхвърлен искът за законна лихва след обявяване на
предсрочната изискуемост за периода от 13.05.2021 г. до 14.07.2021 г. над уважения
размер от 8,42 лв. до предявения от 551,43 лева. Вместо това следва да се признае за
установено, че Б. И. Б. дължи на Банка „ДСК“ АД още 543,01 лева законна лихва за
периода от 13.05.2021 г. до 14.07.2021 г.
Ответникът по жалбата следва да заплати на въззивния жалбоподател разноски за
въззивната инстанция: 25 лева за държавна такса, 400 лева за особен представител и
100 лева за юрисконсултско
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 239 от 09.10.2024 г. по гр.д. 260/2023 на ОС Монтана в частта, в
която е отхвърлен искът на Банка „ДСК“ АД срещу Б. И. Б. с ЕГН ********** от с.
***, общ. ***, обл. *** с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за законна лихва след
обявяване на предсрочната изискуемост за периода от 13.05.2021 г. до 14.07.2021 г. над
уважения размер от 8,42 лв. до предявения от 551,43 лева, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 1800/2021 г. по
описа на Районен съд - Монтана
И вместо това постановява:
Признава за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Б. И. Б. с ЕГН
********** от с. ***, общ. ***, обл. *** дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 по договор за
кредит за текущо потребление, сключен на 01.03.2019 г., сумата от 543,01 лева законна
лихва за периода от 13.05.2021 г. до 14.07.2021 г. върху главница от 31510,32 лева, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. № 1800/2021 г. по описа на Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА Б. И. Б. с ЕГН ********** от с. ***, общ. ***, обл. *** да плати на „Банка
ДСК“ АД, ЕИК ********* разноски за въззивната инстанция в размер на 25 лева за
държавна такса, 400 лева за особен представител и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3