№ 50978
гр. София, 13.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110120659 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. С. М., с която срещу "ЕОС Матрикс"
ЕООД, са предявени обективно съединени искове, както следва:
по чл. 439 ГПК за всички суми, за които е издаден изпълнителен лист от
01.10.2015 г. по ч.гр.д. № 44899/2015 г.; 1395,23 лева - главница по договор за
кредит от 17.09.2007 г., 747,97 лева - главница по договор за кредит от
29.07.2007 г;
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 2211,13 лева, заплатена на ответника
принудително в хода на изпълнителното производство по изп.д. № 591/2016 г.
по описа на ЧСИ Б. Б. с оглед погасяване по давност на правото на
принудително изпълнение за същите;
- по чл. 59 ЗЗД за сумата 278,34 лева, представляваща сума, с която
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата и която сума
ЧСИ Б. е удържала от длъжника като авансови такси по изпълнението;
по чл. 49 ЗЗД за сумата 381,33 лева, представляваща причинена на ищцата от
проведеното от ответника незаконосъобразно принудително изпълнение
имуществена вреда под формата на заплатена на ЧСИ Б. пропорционална
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Ищецът твърди, че ответникът се позовава на качеството си на цесионер,
комуто са били прехвърлени процесните вземания. Въз основа на издадения
изпълнителен лист е било образувано изп.д. № 591/2015 г., по което не са били
извършвани изпълнителни действия, с оглед което и правото на приудително
изпълнение се е погасило по давност. Счита, че доколкото вземанията са погасени
по давност, то и принудителното събраните по изпълнителното дело суми, такси и
разноски са били събрани неоснователно, а с удържаната в полза на ЧСИ Б. такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ ответникът, инициирайки незаконосъобразно принудително
изпълнение й е причинил имуществена вреда. Моли за уважаване на исковете и за
присъждане на разноски.
Представя документи, които иска да се приемат като доказателства по
1
делото. Заявява искане по чл. 186 ГПК за изискване на материалите по
изпълнителното дело по описа на ЧСИ Б..
В срок е подаден отговор от ответника, с който предявените искове се
оспорват като неоснователен. Поддържа, че се легитимира като цесионер и
носител на процесните вземания. Счита, че погасителната давност за вземанията е
5-годишна, тъй като същите били установени със заповед за изпълнение. Позовава
се на прекъсване на давността с извършването и поискването да бъдат извършени
конкретни действия по изпълнителното дело. Сочи, че давност не е текла до
26.06.2015 г. Позовава се на спирането на давността по силата на закона за периода
на извънредното положение. Оспорва и предявените осъдителни искове. Моли за
отхвърляне на претенциите на ищцата и за присъждане на разноски. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Заявява доказателствено искане съдът да изисква
в препис изпълнителното дело.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да
приеме, че е сезиран с искови претенции с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, чл.
55, ал. 1., пр. 1 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание са настъпили факти, от които длъжникът черпи права,
изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен
интерес от провеждане на исковете.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че в
резултат от проведено принудително изпълнение след погасяване на правото на
принудително изпълнение за вземанията по изпълнителното дело са му били
удържани и са били преведени на взискателя исковите суми.
По иска по чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че за нея е налице
обедняване, тъй като са й били удържани суми са авансови такси, дължими от
взискателя по изпълнителното производство, а последният се е обогатил с тези
суми, като си е спестил разноските за изпълнението, които следва да са в негова
тежест.
В тежест на ищеца по иска по чл. 49 ЗЗД е да установи проведено от страна
на взискателя незаконосъобразно принудително изпълнение след изтичане на
погасителната давност за правото на принудително изпълнение, наличие на
имуществена вреда в процесния размер (заплатена на ЧСИ Б. такса по т. 26),
причинна връзка между вредата и незаконосъобразното принудително изпълнение.
По арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и не подлежи на самостоятелно
установяване в производството.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните
факти, на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои
твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си
правни последици, като в конкретния случай носи тежестта да докаже, че е титуляр
на процесното вземане, възникнало от валидно облигационно правоотношение,
прехвърлено му надлежно с договор за цесия от правоимащо лице, уведомяването
на длъжника за цесията, наличието на обстоятелства, довели до спирането и/или
2
прекъсването на погасителната давност за вземанията си, наличие на основание да
задържи заплатените му суми и възстановени авансови такси, а по иска по чл. 49
ЗЗД да обори презумпцията за виновно поведение.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на ответника, че не сочи
доказателства, че е титуляр на процесните вземания, които твърди да е
придобил чрез договор за цесия.
Следва да се приемат като доказателства по делото представените от ищеца
писмени документи.
Следва да се изиска за послужване ч.гр.д. № 44899/2015 г. на СРС, 31 с-в.
Следва да се изискат от ЧСИ Б. Б. материалите по изп. д. № 591/2016 г., като
се посочат имената на ищеца по същото А. С. М..
Съдът следва да прикани страните към сключването на спогодба или към
извънсъдебно уреждане на спора.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет
на делото.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на
споразумение за доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и
разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител,
който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото
изрично пълномощно.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно
обстоятелствената част на определението, като им указва, че в срок най-късно в
първото открито съдебно заседание могат да вземат становище по изготвения проект
за доклад и разпределената със същия доказателствена тежест, както и да релевират
съответни доказателсвени искания, в противен случай губят възможността да направят
това по-късно освен в случаите на чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата
молба и уточняващите я молби документи.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване ч.гр.д. № 44899/2015 г. на СРС, 31 състав, с
длъжник А. С. М..
ДА СЕ ИЗИСКА на осн. чл. 186 ГПК от ЧСИ Б. Б. в препис материалите по
изп. д. № 591/2016 г., като се посочат имената на ищеца – А. С. М.. Същите да се
предоставят в двуседмичен срок от уведомяването, но не по –късно от 15.01.2026
г.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на
3
29.01.2026 г. от 09:40 часа, за когато да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните ведно с призовките им за
насроченото ОСЗ, а на ищеца да се връчи и препис от отговора от исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4