Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на шести януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита
Апостолова
Галя
Вълкова
като разгледа
докладваното от съдия Димитров ч.гр.д. №. 11325 по
описа за 2020
год., за да се
произнесе, взе пред вид:
Производството е
по реда на чл.437 от ГПК.
Образувано е по
жалба на „ЗАД ОЗК - З.“ АД чрез адв. С.Е.С.срещу Постановление от
18.09.2020 г.,
постановено по ИД № 20208600400788
по описа на ЧСИ В.Д.М.,
с което е отказано намаляване размера
на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя
до сумата от 200
лева, както и определения по изпълнителното дело размер на таксата
по т. 26 от Тарифа за таксите
и разноските към ЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че при
липса на фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело възнаграждението следва
да бъде намалено
до посоченият в Наредба за
заплащането на правната помощ
минимум. Моли съда да
уважи жалбата и претендира разноски по делото в размер на 265 лв.
Ответникът по жалбата и взискател
по изпълнителното дело Н.Н.Д.,
чрез мл. адв. Сияна Христова оспорва жалбата и моли съдът да потвърди отказа на ЧСИ.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният
съдебен изпълнител мотивира обжалваното действие. Според същия жалбата следва
да се остави без уважение, тъй като не
са нарушени законовите разпоредби при
определяне и присъждане разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение.
Софийски
градски съд, след като обсъди
доводите на жалбоподателя и материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното:
Молбата е процесуално допустима - подадена е
от участник в изпълнителния процес в качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на атакуване по
силата на чл.435, ал.2 от ГПК действие на ЧСИ.
Преценявайки основателността на жалбата ,
Софийски градски съд взе предвид следното:
Изпълнителното
дело е образувано въз основа на изп. лист от взискателя
Н.Н.Д.,
за принудително
събиране на парично вземане-
главницата от 7630 лв.
С ПДИ получена на 04.09.2020 год. от длъжника ,същия е поканен освен горната сума да
плати на взискателя разноски за
адвокат в
размер на 555.75 лв. И такси и
разноски по чл.26 от Тарифа за такси и
разноски по ЗЧСИ в размер на 809.83 лв.
В срока за
доброволно изпълнение –до 18.09.2020 год. длъжникът не е платил никоя от описаните
по ПДИ суми ,като това е направено на дата 29.09.2020 г.
по силата на запор на сметки на последния в „Общинска
банка“ АД.
С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав намира
,че подадената жалба е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.10,ал.1,т.2 НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания
над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.Вземането
по делото е 7630 лв. и дължимото минимално възнаграждение е 355.75 лв.
Според
съда същото се дължи,доколкото сумата по ПДИ не е платена в срока за доброволно
изпълнение и е събрана принудително след нарочна молба на взискателя
за запор на банкови сметки.Действително усилията да се съберат суми от платец
като застрахователно дружество не са съществени и не изискват сложни правни
действия,но от друга страна поведението на длъжника,които две седмици
бездейства и не плаща доброволно безспорно дължима сума,дава основание на съда
да приеме,че дължи и разноски за допълнителни действия по делото. Резултатът би
бил различен ако в срока за доброволно изпълнение бе платено поне главното
вземане и бяха останали само спорните разноски и съответно такси.
Ето защо жалбата
се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „ЗАД ОЗК - З.“ АД срещу Постановление от 18.09.2020 г. по
ИД № 20208600400788 по описа на ЧСИ В. М. с рег № 860
на НК, с което е отказано намаляване размера на адвокатското възнаграждение в
полза на взискателя до сумата от 200 лева, както и
определения по изпълнителното дело размер на таксата по т. 26 от Тарифа за
таксите и разноските към ЗЧСИ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/