№ 13
гр. Айтос, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20222110200457 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ***, против Електронен
фиш /ЕФ/ Серия К № 6016357, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр.
чл.21, ал.1 ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, на осн.
чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание “глоба” в размер на 100
лв. Счита, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен. Намира, че не било ясно дали процесният ЕФ е
издаден в присъствие или отсъствие на контролен орган, респ. дали АТСС било стационарно или
мобилно. Изтекъл бил срокът по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Липсвали данни дали техн.средство е
изправно, бланкетно било посочено мястото на вмененото нарушение, считайки, че не бил
приспаднат 3км/ч толеранс в полза на водача. Нямало приложен снимков материал от
извършеното заснемане с АТСС. Намира, че в ЕФ не бил описан, респ. не бил ясен точният вид
нарушение и приложимата за това санкция, препятстващо правото му на защита. Сочи, че в ЕФ не
било му разяснено правото по чл. 189, ал.6 ЗДвП да подаде възражение, респ. реда и срока по чл.
189, ал.8 ЗДвП. Моли за отмяна на ЕФ, евентуално за намаляване размера на глобата. Претендира
разноски.
АНО - ОДМВР-Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно заседание.
Изразява становище за неоснователност на жалбата.
От доказателствата съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Административно наказателното производство е започнало с издаване от ОДМВР–Бургас на ЕФ за
налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система Серия К № 6016357, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр.
чл.21, ал.1 ЗДвП, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 ЗДвП е наложено наказание “глоба” в размер
на 100 лв.
1
Словесно нарушението е описано в ЕФ по следния начин: „На 05.01.2022 г. в 14:52 часа на
път III-208, км 92+577, до бензиностанция „***“, вход/изход на гр.А., при ограничение на
скоростта за движение в извън населено място до 50 км/ч въведено с пътен знак В 26 и приспаднат
толеранс от 3 км/ч в полза на водача. Нарушението е установено и заснето със стационарно АТС
SITRAFFIC LYNX ERS 400, насочено в посока на измерване северозапад. Нарушението е
извършено в условията на повтор с МПС ***, вид лек автомобил, регистрационен номер *** е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
1047F8A4010800E9“.
Системата за контрол на скоростта, към датата на нарушението, е била годна и
калибрирана, установяващо се от писмените доказателства по делото. По делото липсват данни
жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП за друго лице,
което да е управлявало МПС към момента на вмененото нарушение.
При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН вр.
чл. 189, ал. 8, изр. 2, пр. 2 ЗДвП и съдържа нужните реквизити. Разгледана по същество жалбата е
частично основателна поради следното.
В §6, т.65 от ДР на ЗДвП се съдържа легална дефиниция на „автоматизирани технически
средства и системи”, представляващи уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; и
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес. Процесното стационарно АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400 представлява
автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, неизискващо съставяне на протокол по
реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР.
ЕФ съдържа реквизитите по чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП, издаден е по утвърдения образец от
министъра на вътрешните работи. В случая процесът на установяване на нарушението е лишен от
човешка намеса. Липсата на посочен издател на ЕФ не представлява нарушение, т.к. при издаден
ЕФ по см. на §6 т.63 от ДР на ЗДвП се касае за електронно изявление, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи, т.е. ЕФ се генерира автоматично
от системата, въз основа на постъпилите в същата данни и няма конкретно лице, издало фиша
/така Р. № 454/06.04.2022 г. по к. а. н. д. № 36/2022 г. на АдмС-Бургас/. Не е необходимо при
проверка законосъобразността на ЕФ да се изследва въпроса кой и кога го е издал, доколкото ЕФ
не е НП, а е своеобразен властнически акт, създаден от административно-информационна система
/ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС по тълк. д. № 1/2013 г./. В този смисъл, не е и необходимо ЕФ да
бъде подпечатан или подписан /Р.№ 1232/02.10.2020 г. по к. а. н. д. № 1482 / 2020 г. на АдмС-
Бургас/.
Възражението, че е изтекъл срокът по чл. 34, ал. 1 ЗАНН е неоснователно. ЕФ съчетава в
себе си АУАН и НП (акт, с който се налага наказанието) и сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН са
неприложими /Р. № 448 от 5.04.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 212/2022 г./. Дори да се
приеме, че посочените срокове се прилагат и в настоящия казус, доколкото ЕФ съчетава в себе си
2
обвинение и наказание, съдът приема, че ЕФ следва да бъде издаден в шестмесечен срок. Законът
не предвижда дата на съставянето на ЕФ като негов реквизит. В случая по делото са налице
доказателства за датата на съставяне на ЕФ – 14.06.22г., а нарушението е извършено на 05.01.22 г.,
т.е. спазен е посоченият шестмесечен срок /в т.см. Р. № 454 от 6.04.2022 г. на АдмС - Бургас по к.
а. н. д. № 36/2022 г./.
Жалбоподателят бланкетно оспорва валидността на техн.средство при отчитане на
скоростта, извършено от процесното АТС, без да ангажира какви да е доказателства. Съдът
намира, че от представените писмени доказателства категорично се установява, че АТС е годно –
същото коректно е установило движението на процесния л.а. в посочения пътен участък със
скорост, превишаваща разрешената. Доколкото АТС е била изправна към момента на
нарушението, то процесната система за контрол на скоростта, с която е установено и заснето
процесното нарушение, отговаря на изискването на ЗДвП техническо средството да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко
едно конкретно нарушение. Несъмнено се установява, че процесното АТС е било сертифицирано и
изпитано от БИМ, който институт е извън системата на МВР, т.е. извършените от АТС измервания
на скоростта не може да се приеме, че са манипулирани.
Нарушението е надлежно описано в ЕФ, като е посочено времето и мястото на извършване
на нарушението /път и точен километър, на който е поставено АТС, с което е заснето и
регистрирано нарушението, града и посоката на движение на ППС/, отразено е обстоятелството, че
в процесния участък е налице забрана за движение с по-висока от 50 км/ч скорост /въведена с
надлежен пътен знак В26, установяващо се и от представената от ОПУ-Бургас схема на процесния
участък/, както и точно установената от АТС скорост, вкл. разликата между установената и
разрешената скорост – в случая 18 км/ч. Коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът
от 3 км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. При
отчетена скорост, с която се е движил л.а. на жалбоподателя от 71 км/ч, същата правилно е
редуцирана на 68 км/ч /чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г./. Фактическата
обстановка, отразена в ЕФ, се подкрепя и от изготвената снимка от паметта на АТС, приложена по
делото, представляваща веществено док.средство по см. на чл. 189, ал.15 ЗДвП, на която ясно се
виждат датата, точния час на нарушението и рег.номер на МПС, както и мястото на извършване на
нарушението /вкл. обстоятелството, че е налице забрана за движение с по-висока от 50 км/ч
скорост, въведена с надлежен пътен знак В26/. Ограничението на скоростта от 50 км/ч, действало в
процесния участък, се установява и от протокола за проверка на БИМ, в който е посочено и
мястото на монтажа на АТС /път III-208, км 92+577, до бенз.„***“, гр.А./.
Съдът намира, че не са налице твърдените в жалбата съществени процесуални нарушения
във вр. с неразясняване правата на жалбоподателя по чл. 189, ал. 6 да подаде възражение, респ.
реда и срока по чл. 189, ал.8 ЗДвП. Възпроизвеждането на посочените норми в ЕФ не е предвидено
като реквизит на последния, а липсва и подобно задължение за органа. Дори да се приеме, че
правата действително не са били разяснени на жалбоподателя при задължение на органа за
подобно разясняване и е налице нарушение, то същото не може да се определи като съществено
процесуално нарушение, препятстващо правото на защита на жалбоподателя, т.к. същото е било
надлежно и пълноценно упражнено в настоящото производство, за чието образуване провеждането
на производство по чл. 189, ал.6 ЗДвП не представлява задължителна предпоставка.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, т.к. не е
3
спорно, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, бил е запознат към датата на деянието
със задълженията при управление на МПС, в т.ч. и задълженията му по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП,
да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на
ППС, сигнализирани с нарочен пътен знак, които задължения в случая съзнателно не е спазил. В
случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 21, ал.2 вр. чл. 21, ал.1
ЗДвП. В ЕФ е посочено, че е нарушена и нормата на чл.182, ал. 4 ЗДвП, но от съдържанието на ЕФ
не може да се заключи, че се касае за случай на повторност (единствено е словесно отразено
„условията на повтор“, което не може да се тълкува разширително), като същевременно не е
посочено предходното деяние, обуславящо приложение на чл.182, ал.4 ЗДвП. Следователно
неправилно АНО е приложил правилата за „повторността”. Съгласно § 6, т.33 от ДР на ЗДвП
„повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е
било наложено като нов водач. За да може законосъобразно да се квалифицира нарушението като
„повторно“ следва АНО да посочи фактите, които го мотивират да приеме тази квалификация, т.е.
да се посочи с кое влязло в сила НП или ЕФ е наложено наказание за същото по вид нарушение и
то в рамките на съответните времеви граници. Само така може да се провери дали се касае до
„повторно“ нарушение по см. на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП или не. В случая в ЕФ само е направен
извод, че деянието е извършено в условията на „повторност“, но не са посочени фактите, от които
се достига до този извод /с кой ЕФ или НП деянието се квалифицира като повторно/. Посоченият
пропуск в ЕФ представлява процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото на защита на
лицето, доколкото последното не е в състояние да разбере кои факти обуславят подобна
квалификация, а съдът няма как да провери дали този извод е верен или не. Недопустимо е съдът
да тълкува волята на АНО и да изпълнява неговите задължения по чл. 189, ал.4 ЗДвП, свързани с
точно описание на нарушението, вкл. неговите съставомерни признаци от фактическа
страна.Въпреки че е допуснато процесуално нарушение, същото не е съществено и може да бъде
преодоляно в настоящото производство чрез преквалифициране на приложимата санкционна
норма по основния състав на нарушението и съответно намаляване размера на наложената глоба /в
т.см. Р.№ 375/02.03.2018г. по к.н.а.х.д. № 13/2018 г. на АдмС-Бургас/. За разлика от наказателния
процес в административнонаказателното производство диспозицията и санкцията на
административните нарушения обичайно се съдържат в две отделни нормативни разпоредби, като
стойността на превишената скорост в конкретния случай е елемент от санкционната норма, а не от
материалноправната, която е една и съща, т.е. фактите въз основа на които е установен субекта,
обекта, субективната страна и обективната страна на деянието са едни и същи. За нарушение на
материалноправната норма на чл.21, ал.2 ЗДвП в санкционната норма на чл.182, ал.2, т. 2 ЗДвП е
предвидено наказание „глоба“ от 50 лв. за всеки който превишава разрешената максимална
скорост извън населено място с 11 до 20 km/h, а в чл.182, ал.4 е предвидено по-тежко наказание за
нарушение на ал.2, извършено в условията на повторност, т.е. в случая повторността е елемент от
санкционната норма. С други думи, касае се за допуснато нарушение на една и съща
материалноправна норма – тази на чл.21, ал.2 ЗДвП, за която са предвидени няколко санкционни
хипотези, според наличието или съответно липсата на квалифициращи белези /в т.см. Р.№
1904/30.11.2021 г. по к. а. н. д. № 2447/2021 г., Р. № 186/06.02.2020 г. по к. а. н. д. № 3104/2019 г.,
двете на АдмС–Бургас/. Както се посочи, пропускът на АНО във вр. с квалифициращият белег
„повторност“ /непосочване на факта, доказващ извършването на деянието при условията на
"повторност"/ действително представлява процесуално нарушение, но т.к. нарушаването на
4
материалноправната норма от страна на жалбоподателя съдът намира за надлежно доказано в
случая, не е налице основание за отмяна, а за изменение на определената санкция в благоприятен
за нарушителя аспект, респ. глобата да се измени от 100 лв. на 50 лв. /в съответствие с размера на
наказанието, предвиден в основната санкционна норма/. В т.см. са и постановките на т.1 от ТР №
8/16.09.2021г. по т.д. № 1/2020г. на ВАС, съгласно която в производството по реда на раздел пети,
глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението /какъвто случай е настоящият/, поради което атакуваният ЕФ следва да се измени в
горния смисъл. Управлението на МПС представлява дейност със завишен риск и една от най-
честите причини за настъпване на ПТП е движението с несъобразена или превишена скорост
/както в случая/, поради което и извършеното деяние има немалка обществена опасност,
обуславящо извод за неприложимост на чл. 28 ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 ЗАНН Айтоският районен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 6016357, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за
нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 ЗДвП на А. К. П., ЕГН **********, е
наложено наказание “глоба” в размер на 100 лв., като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложимата
санкционна норма от чл. 182, ал.4 ЗДвП на чл.182, ал.2, т. 2 ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на
наложената „глоба” от 100 лв. на 50 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5