Решение по дело №375/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 15.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА                                                                      МИЛЕН ЕВТИМОВ                             

при секретаря Мариана Ружина, с участието на прокурора Събина Х., като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 375 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П.В.П. и И.Х.П. срещу решението по гр.д.№ 13921/2017 г. на СРС, 86 състав, с което е оставена без уважение молбата на въззивниците за обявяване отсъствието на В.П.В. и за назначаване на въззивниците за лица, които да представляват В.П.В.. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени подробни съображения за това. Въззивниците молят да се отмени решението на районния съд и да се постанови друго, с което да се обяви отсъствието на В.П.В. и те да бъдат назначени за лица, които да представляват В.П.В.. В откритото съдебно заседание, проведено на 11.02.2021 г., молят за представител на В.П.В. да бъде назначен само въззивникът.

Въззиваемите страни М.В.П. и А.В.П., действащи чрез тяхната майка и законен представител Т.Ю.Х. (чрез особения им представител адв. Х.Х.), молят жалбата да се уважи.

Въззиваемите страни Г.П.В. и К.П.В. молят жалбата да се уважи.

Представителят на Софийска градска прокуратура моли жалбата да се уважи.

Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения срок от молителите в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

С решението по гр.д. № 13921/2017 г. Софийският районен съд, 86 състав, е оставил без уважение молбата на П.В.П. и И.Х.П. за обявяване отсъствието на В.П.В., на основание чл. 9 ЗЛС, и за назначаване на П.В.П. и И.Х.П. за лица, които да представляват В.П.В., на основание чл. 8 ЗЛС, като неоснователна и недоказана.

За да бъде налице правно релевантно отсъствие по смисъла на чл. 8-17 от ЗЛС, е необходимо физическото лице да е изчезнало, да не се появява в мястото, където то обикновено пребивава, и да няма сведения за него, т.е. да липсват известия както от самия отсъстващ, така и от други лица за него – дали е жив, къде се намира.

Според чл. 9 от ЗЛС, ако отсъствието продължи повече от една година, съдът по искане на заинтересуваните или на прокурора обявява лицето за отсъстващо.

В.П.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***-та (*****(регистрирани на 10.12.2010 г.), неженен, без правно ограничение, е син на въззивниците П.В.П., ЕГН **********, и И.Х.П., **********, брат е на въззиваемите страни Г.П.В., ЕГН **********, и К.П.В., ЕГН **********, и е баща на въззиваемите страни М.В.П., ЕГН **********, и А.В.П., ЕГН **********.

На 18.06.2013 г. в 18.05 часа В.П.В. е напуснал пределите на Република България през ГКПП Аерогара Бургас. В писмо изх. № 13ПР-1176/29.07.2015 г. на Дирекция „Консулски отношения“-МВнР до Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“-МВР е посочено, че, съгласно предоставен отговор от Министерството на външните работи на Русия, на 28.06.2013 г. В.В. е напуснал пределите на Руската федерация, като е излязъл през ГКПП „Нижний Зарамаг“, разположен на границата с Грузия; границата е пресякъл с автомобил, собственост на Г.З. С., живущ в гр. Владикавказ, като по данни на последния двамата са пътували заедно до гр. Цхинвал, Грузия, където българският гражданин е останал, за да издирва лице, което му дължи пари за доставката на автомобил марка „Мерцедес“, закупен от Европа.

В.П.В. е обявен за общодържавно издирване с телеграма № 34331/18.09.2013 г. на ГДНП и международно издирване, като, въпреки проведените оперативно-издирвателни мероприятия, местонахождението му не е установено.

В регистрите за населението липсва съставен акт за смърт на В.П.В., като събраните от съда сведения по смисъла на чл. 550, ал. 1 от ГПК също не дават информация за местонахождението на посоченото лице. В общината по последното жилище на лицето (Столична община – район Слатина) не са постъпили никакви сведения, въпреки направеното разгласяване съгласно чл. 550, ал. 2 от ГПК.

Изслушан по реда на чл. 550, ал. 3 от ГПК, въззивникът П.В.П. е заявил, че е видял сина си В.П.В. за последен път, когато са го изпратили на летище Бургас на 18.06.2013 г., като оттогава нищо не знае за него.

Изслушан по реда на чл. 550, ал. 3 от ГПК, въззиваемият Г.П.В. е заявил, че последното му виждане с брат му В.П.В. е било в началото на месец юни 2013 година в гр. Силистра, като оттогава насетне не го е виждал, но са си писали по скайп на 26.06.2013 г. След това въззиваемият няма никакъв контакт с брат си, телефонът на В.В. е изключен, писал му е на имейл, но никакъв отговор.

Изслушан по реда на чл. 550, ал. 3 от ГПК, въззиваемият К.П.В. е заявил, че в средата на месец юни 2013 година за последно видял брат си В.П.В. *** и оттогава не го е виждал, чувал и не е имал контакт с него.

От изложеното следва извод, че последното известие за В.П.В. е от 28.06.2013 г. – датата, на която лицето напуснало пределите на Руската федерация, преминавайки на територията на Грузия. От тогава е изтекла повече от една година. Ето защо, съдът намира, че са налице предвидените в чл. 9 от ЗЛС материалноправни предпоставки – изтекла е повече от 1 година от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия В.П.В..

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗЛС, когато някой изчезне и няма сведения за него, районният съд по молба на заинтересуваните или по искане на прокурора назначава лице, което да го представлява, да извършва всякакви действия на управление и да взема всички други мерки за запазване на неговите интереси.

В настоящия случай отсъстващият В.П.В. няма законен представител и няма данни да има пълномощник, а за представител се иска да бъде назначен неговият баща – въззивникът П.В.П. (чл. 8, ал. 2-4 от ЗЛС).

Предвид горното, обжалваното решение, като неправилно, следва да се отмени, а молбата за обявяване на отсъствието на лицето В.П.В. – да се уважи, като въззивникът бъде назначен за представител на отсъстващия.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решението по гр.д.№ 13921/2017 г. на Софийския районен съд, 86 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОБЯВЯВА ОТСЪСТВИЕТО на В.П.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***-та (*****, на основание чл. 9 от ЗЛС.

НАЗНАЧАВА П.В.П., ЕГН **********, за представител на В.П.В., ЕГН **********, на основание чл. 8, ал. 1 от ЗЛС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване (чл. 537, ал. 1 ГПК).

 

 

       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ:  1.                  2.