Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
13.03.2020 Град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорски районен съд Първи
граждански състав
На деветнадесети февруари Година две хиляди и двадесета
В публичното заседание в следния
състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар Живка Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
Атанасов
гражданско дело номер 3247 по описа
за 2019 година.
Предявени
са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК и чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София твърди в
исковата си молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Д.С.М. било
образувано ч.гр.д № 444/2019 г. по описа на PC - Стара Загора. Против длъжника
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 155.44
лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги. Във връзка с връчване на заповедта
за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, ищецът предявява иск за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение до размера на 77,95лв., която сума представлявала цена на потребени
и незаплатени мобилни услуги. Наред с установителния иск по чл. 422 ГПК при
условията на обективно кумулативно съединяване предявява и осъдителен иск срещу
ответника за плащане на дължими лизингови вноски в размер на 77,49 лв. По
договор за мобилни услуги от 21.03.2017г., сключен с мобилния оператор „TEЛEHOP
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ответницата била абонат на дружеството доставчик на мобилни
услуги с клиентски номер №********* и титуляр по предпочетения мобилен номер
********** с избрана абонаментна програма Нонстоп 30,99лв. с уговорен срок на
действие до 21.03.2019г. При възползване от преференциални условия на оператора
абонатът сключил и договор за лизинг от същата дата - 21.03.2017г., като взел
мобилно устройство Telenor модел Smart 4G White на изплащане посредством 23
месечни лизингови вноски в размер на 3.69лв. всяка, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор. Въз основа на посочения договор
ответникът ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната №*********. Съгласно чл. 26 от Общите условия на
мобилния оператор при ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършвало въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител - страна по договора бивал уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. За
потребените от абоната ответник услуги за периода 21.03.2017 г. до 24.06.2017г.
ищецът издал: фактура №**********/25.03.2017г. за отчетения период на
потребление 21.03.2017- 24.03.2017г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 31.90лв. /с ДДС/, от които 23.51лв. /без ДДС/ за
пропорционален месечен абонамент Нонстоп 30,99лв., и 3,69лв. - дължима лизингова
вноска. Дължимата сума била платима в срок 09.04.2017г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер; фактура
№**********/25.04.2017г. за отчетения период на потребление 25.03.2017-
24.04.2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 50,69лв. /с ДДС/, от които 20,82лв./без ДДС/ за месечен абонамент
Нонстоп 30,99лв., 6,90лв./без ДДС/ - видео разговори, 1,08лв./без ДДС/ - други
услуги (номера 0700/0800/00800), 5,00лв./безДДС/ - други услуги с добавена
стойност, 0,32лв./без ДДС/ - кратки текстови съобщения, 0,30лв./без ДДС/ -
разговори към „Грижа за клиента", 4,00лв./без ДДС/ - услуги с добавена
стойност (гласови), и 3,69лв. - дължима лизингова вноска. Дължимата сума била
платима в срок 10.05.2017г. Към фактурата било приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер. Абонатът потребил и не заплатил
мобилни услуги на обща стойност 82,59лв., фактурирани за два последователни
отчетни периода - за месец 03/2017г. и за месец 04/2017г. Към всяка от
фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на
ползвания номер. С кредитно известие №**********/25.05.2017г. за извършена
корекция по дълга, като била сторнирана сумата в размер на -8,33лв./с ДДС/ за
върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси,
била начислена и дължимата се лизингова вноска в размер на 3,69лв., отразен бил
и незаплатеният баланс в размер на 82,59 лв. за предходните два отчетни
периода, при което задължението за плащане възлизало на сума в размер на 77,95
лв. Неизпълнението на абоната ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 77,95 лв. ангажирало договорната отговорност на
абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с
чл. 196, б.“в“ от ОУ на мобилния оператор, Теленор прекратил едностранно
индивидуалния договор на ответника Д.С.М. за ползвания абонамент и издал по абонатен номер №********* на дата
25.06.2017г. крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в
размер на 736,38 лв. В издадената крайна фактура били фактурирани оставащите
незаплатени лизингови вноски съгласно уговорения погасителен план в размер на
77,49 лв. и била включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните
отчетни периоди в размер на 77,95 лв. Поради прекратяване на договора за
мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12,
ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните
вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство марка Telenor модел
Smart 4G White били обявени за предсрочно изискуеми. Съгласно чл.3(2) от
договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер **********, месечните
лизингови вноски се фактурирали от лизингодателя и заплащали от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги,
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „Теленор България" ЕАД. При сключване на процесния
договор била посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 25-то число
от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски бил указаният в месечните
фактури срок за заплащане на фактурираните услуги. Неизпълнението на задължението
на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни
плащания довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, като на основание чл.12,
ал.2 от Общите условия към договора за лизинг били обявени за предсрочно
изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 06/2017г., когато била
издадена крайната фактура № № **********/25.06.2017г., съгласно уговорения
погасителен план, както следва: За устройство Telenor модел Smart 4G White,
взето във връзка с мобилен номер **********, се дължала цената в размер на на
77,49лв. след месец 06/2017г. Периодът, за който били дължими предсрочно
изискуемите лизигови вноски, бил от м.06/2017г. до м.02/2019г. Като абонат на
обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД ответникът Д.С.М. се съгласила и приела Общите условия на оператора
за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49
от Общите условия Теленор имал право да получава в срок всички плащания,
дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според
чл. 71 потребителят бил длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин
и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в
срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й. Незаплащането в срок на издадените от оператора фактури за ползваните
мобилни услуги обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати
едностранно индивидуалния договор на Д.С.М.. При неспазване на което и да било
задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай че било налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор имал право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196,
в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него. Съгласно сключения договор за мобилни услуги
страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на
доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите
на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените
случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за
предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от Общите условия било посочено, че,
всички услуги се заплащали в зависимост от техния вид и специфика по цени,
съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месечният
абонамент осигурявал достъп до услугите, за които бил сключен индивидуален
договор, и включвал разходите за поддръжка на мрежата и се предплащал от
потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура не
освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършвало в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й. В конкретния случай ответницата Д.С.М. подписала договор за услуги с мобилния
оператор, ползвала мобилен номер **********, не изпълнила задължението си по
договора да заплаща стойността на предоставените услуги. Издадени били фактури, които не били заплатени в срок. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата
Д.С.М., че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД в размер на 77,95лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги
за абонатен номер №********* за периода от 21.03.2017 г. до 24.06.2017г., ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по
реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата. Моли съда да осъди
ответника Д.С.М. да му заплати сума в размер на 77,49 лв., представляваща
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 21.03.2017г. за устройство
Telenor модел Smart 4G White, взето във връзка с мобилен номер 0899/373446, за
периода от м.06/2017г. до м.02/2019г., с абонатен номер №*********. Претендира
за разноските по делото.
Ответницата Д.С.М., чрез назначения й особен представител
– адв.Й.М., оспорва предявените искове. Оспорва твърдението на ищеца, че между
нея и „Теленор България" са сключени договор за мобилни услуги от
21.03.2017г. и договор за лизинг от 21.03.2017г., по който ответницата е
получила мобилно устройство Telenor модел Smart 4G White на изплащане, че се е запознала с Общите условия на
ищеца и е приела твърдените от ищеца задължения за плащане. Оспорва
твърдението, че е получила посоченото мобилно устройство и че за периода от
21.03.2017г. до 24.06.2017г. е ползвала далекосъобщителни услуги чрез мобилен
номер 0899/37344. Оспорва твърденията на ищеца, че не била заплатила
претендираните суми. Оспорва твърдението на ищеца за предсрочна изискуемост и
дължимост на лизингови вноски по договор за лизинг от 21.03.2017г. поради
едностранното му прекратяване от ищеца. Сочи, че съгласно чл.19в от ОУ на
оператора индивидуалният договор се прекратявал с едномесечно писмено
предизвестие, а такова не било отправено до ответницата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намери за установено следното.
Предявен
е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет
съдебно установяване, че вземането на кредитора
съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се
дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 444/2019
г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № 570/14.02.2019 г. за сумата 155,44 лева за главница от неизпълнени задължения по договор за
мобилни услуги от 21.03.2017г., по който е издадена фактура № **********/25.06.2017г.,
с 23.62 лева – лихва за забава за периода от 11.07.2017г. до 07.01.2019г. и законната
лихва от 21.01.2019 г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на
установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата
искова молба.
По делото е представен договор за мобилни
услуги от 21.03.2017г., по силата на който „Теленор"
ЕАД, гр.София се е задължило да предоставя на ответницата мобилни услуги по абонаментен план „Нонстоп 30.99 с неограничени национални минути” с месечна
абонаментна такса в размер на 30,99 лв. за срок от 24 м.
Ищецът е издал фактура № **********/25.06.2017г.
за отчетен период 25.05.2017 г. – 24.06.2017 г., в която фигурира исковата сума
77,95 лв., определена във фактурата като задължения от предходен период с ДДС.
Представени са и следните фактури: № **********/25.03.2017 г. за отчетен период
21.03.2017 г. - 24.03.2017 г. с месечни и еднократни такси на стойност 31,90
лв. с ДДС и фактура № **********/25.04.2017 г. за отчетен период 25.03.2017 - 24.04.2017
г. месечни и еднократни такси на стойност 47 лв. с ДДС, или обща стойност на
фактурираните мобилни услуги, предоставени на ответницата, в размер на 82,59 лв.
с ДДС. С кредитно известие № ********** от 25.05.2017 г. посочената сума е
коригирана на 77,95 лева. Ответницата не е представила доказателства, от които
да се установява, че е заплатила на ищеца предоставените й услуги, поради което
следва да се приеме, че му дължи претендираната в заповедното производство сума
в размер на 77,95 лв. за предоставени далекосъобщителни услуги по договор за
мобилни услуги от 21.03.2017г.
Ищецът е предявил и осъдителен иск на
основание чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД за незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг. Страните са сключили договор за лизинг от 21.03.2017 г. за устройство марка „Telenor“
модел „Smart 4G White”, по който договор ответницата следва да заплати 23 месечни вноски в размер на 3,69 лв. с ДДС. От
издадената фактура № **********/25.06.2017 г. е видно, че ответницата дължи
заплащането на лизингови вноски в размер на 77,49 лв.
По делото не са представени доказателства,
от които да е видно, че ответницата е изпълнила задължението са за заплащане на
лизинговите вноски по горепосочения договор за лизинг. Също така няма данни
ответницата да е върнала лизинговата вещ при предсрочното прекратяване на
договора за лизинг, което означава, че продължава да я ползва и дължи
заплащането на всички лизингови вноски по договора /арг. от решение № 253/28.
01. 2015 год. по т.д. № 3881/2013 год. I т.о.,
ВКС/. Дори да се приеме,
че договорът за лизинг не е прекратен предсрочно, както се поддържа от особения
представител на ответницата, то последната отново би дължала лизинговите вноски
до крайния срок на договора, тъй като е продължила да ползва лизинговата вещ.
Ето защо съдът приема, че ответницата дължи на ищеца сумата 77,49 лева,
представляваща лизингови вноски по договор за лизинг от 21.03.2017 г. и
фактура № **********/25.06.2017 г.
По тези съображения съдът намира,
че предявените искове по чл.415, ал.1, т.2 ГПК и по чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. с
чл.232, ал.2 от ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца
направените разноски в заповедното производство съобразно установената част от
вземането в размер на 89,24 лв., представляващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение, и направените в настоящото производство разноски в размер на
555 лв., представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение на особен представител.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.С.М. *** съществуването на вземането на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, ж.к.”Младост”, Бизнес Парк София, сграда
6, ЕИК ********* за сумата 77,95 лева за предоставени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни
услуги от 21.03.2017г. и фактура № **********/25.06.2017 г., и законна лихва от 26.02.2018 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 570/14.02.2019 г. по ч. гр. д.№ 444/2019 г. по описа на
Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Д.С.М. *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София,
ж.к.”Младост”, Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК ********* сумата 77,49
лева, представляваща лизингови вноски по договор за лизинг от 21.03.2017 г. и фактура № **********/25.06.2017 г.
ОСЪЖДА Д.С.М. *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, ж.к.”Младост”, Бизнес Парк София, сграда
6, ЕИК ********* сумата 89,24 лева, представляваща разноски в
заповедното производство, и сумата 555 лева, представляваща
разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: