Решение по дело №324/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 291
Дата: 20 март 2020 г. (в сила от 28 август 2020 г.)
Съдия: Александър Симеонов Станчев
Дело: 20204520200324
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  №291

 

гр.Русе, 20.03.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският  Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на десети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                               Председател : Александър Станчев

 

при секретаря Юлия Острева и в присъствието на  прокурора …………………

като разгледа  докладваното от съдията АН Дело №  324/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 38-0000198/10.02.2020г., издадено от  Директор на РД“АА”-гр.Русе, против М.Ю. /M.U./ от Р Турция, за нарушениe на чл.12, §.2, б.“б“, т.(ii) от Приложение „Контролен уред“ от във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП, е наложена „Глоба” в размер на 1500 лв., на осн. чл.93в, ал.11 от ЗАвП.

Срещу издаденото наказателно постановление е подадена жалба от Бурхан М.Ю. /M.U./, чрез от адв. А.С. *** - упълномощен. Съдът счита, че жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок. С нея жалбоподателят атакува издаденото срещу него наказателно постановление и твърди, че то е незаконосъобразно, като моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, не се явява лично, явява се преупълномощен представител – адв. Д. – АК - Русе.

Ответникът по жалбата, административнонаказващият орган, не изпраща представител.

Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 09.02.2020г., около 19.30 часа в гр.Русе, в района на ГКПП ”Дунав мост” /изход от Р България/, била извършена проверка на служители от ОО “АА”-гр.Русе на товарен автомобил марка “Ивеко”, с рег. № ..., със свързано към него полуремарке с рег. № и оборудван с дигитален тахограф с инд.№ **********. Административните служители установили, че автомобила се управлява от жалб. М.Ю. /M.U./. Установили, че последният е турски гражданин и не владее български език. Поради това, при съставянето на АУАН бил назначен О.М.в качеството на преводач по производството, който да превежда от турски на български и обратно. В хода на проверката проверяващите установили, че жалбоподателят е извършвал международен превоз на товар от Р Турция за Р Румъния, попадащ по обхвата на AETR /ДВ 28 от 1995г./, във вр. с Регламент /ЕО/ 561/2006г. При извършената проверка на дигиталната карта на водача се установило, че водачът не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни, когато е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва тахографа за от 10,30ч. на 05.02.2020г. до 16,00ч. на 07.02.2020г. За посоченото нарушение е съставен АУАН бл.№ 274304/09.02.2020г. На следващия ден, въз основа на този акт, след като назначил с нарочен акт О.М., в качеството на преводач на М.Ю. /M.U./, Началник на ОО“АА” гр.Русе, издал обжалваното наказателното постановление, с което за допуснатото нарушение наложил на жалбоподателя наказание “Глоба” в размер на 1500.00лв, което НП жалбоподателят подписал при връчването му.

По настоящото съдебно производство, в качеството на свидетел е разпитан актос. Ю.С.. В показанията си пред съда, същия пресъздава констатациите отразени в АУАН, като пояснява как е установено нарушението описано в АУАН и НП - съобразно показанията на разпечатката на дигиталната карта на водача.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така възприетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е неоснователна.

 При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и изискванията на ЗАНН. Посоченото нарушение се установява по безспорен начин от свидетелските показания и събраните писмени доказателства. Доказателства сочещи на неизвършване на процесното нарушение по делото не са представени и не се събраха. Не е налице и твърдяното в жалбата съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН, а именно – неучастие на преводач в производството, проведено спрямо нарушител чужд гражданин и лице, невладеещо езика, на който се развива административнонаказателното производство. Безспорно, от събраните доказателства става ясно, че цялото административно производство протекло в присъствието и с участието на преводач от турски на български език и обратно, тъй като при съставянето на АУАН, Директора на РД“АА”-гр.Русе назначил О. М., в качеството на преводач на М.Ю. /M.U./, който участвал до приключване на цялото първоинстанционно адм. производство след издаване на НП. От приложените по делото декларация от О.М.става ясно, че същият е превел както съдържанието на АУАН и НП на нарушителя М.Ю. /M.U./, така и разговорите между него и административните служители. Удостоверила, че нарушителя разбрал какви документи следва да представи на проверяващите, какво нарушение е извършил, правото му да възрази срещу АУАН, наказанието което му е наложено и правото му да обжалва наказателното постановление. Тези обстоятелства потвърждава в показанията си и разпитания в хода на съдебното следствие актосъставителсвид.Христов. Налице е и хипотезата на чл.44, ал.4 от ЗАНН, според която : „Когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия орган. Към акта се прилагат писмени обяснения или възражения на водача”, но жалбоподателят – чужд гражданин не се е възползвал от правото си да възрази по това адм. производство.

Безспорно от обективна страна жалбоподателят е извършил двете нарушения квалифицирани правилно по чл.12, §.2, б.“б“, т.(ii) от Приложение „Контролен уред“ от във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП.

Нарушението е извършено от жалбоподателя умишлено, тъй като той като професионален водач на ППС е бил длъжен и е знаел за забраната да не го допуска, но го е извършил.

Съдът счита, че административно наказващия орган правилно е определил както субекта, който следва да понесе административно наказателната отговорност, така и вида и размера на наказанието. Тъй като това нарушение административното наказание е фиксирано на „Глоба“ в размер на 1500лв., то съдът няма законово правомощие да го намалява.

Предвид изложените съображения съдът счита, че не са налице основания за отмяна на издаденото наказателно постановление.

По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0000198/10.02.2020г., издадено от  Директор на РД“АА”-гр.Русе, против М.Ю. /M.U./ от Р Турция, с което за нарушениe на чл.12, §.2, б.“б“, т.(ii) от Приложение „Контролен уред“ от във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП, е наложена „Глоба” в размер на 1500 лв., на осн. чл.93в, ал.11 от ЗАвП.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

         Районен съдия :