О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 06
март 2009 година град Велинград
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:П.Г.
като разгледа докладваното от районния съдия Г. гражд.дело № 1 по описа за 2009
година и взе предвид, че:
С определение от съдебно заседание на 26.02.2009 г. жалбата е оставена без
движение, като е указано на жалбоподателите да посочат кое именно решение на
ОбСЗГ обжалват, като съобразят, че посоченото от тях решение №436 от 12.11.2008 г. е положително по
отношение на заявлението за възстановяване на земеделски имот, заявен с пореден
№5 от заявлението на заявителя В.А., в частта му за 1,598 дка и е постановен
отказ само за 0, 702 дка от същия имот.Т.е. не става въпрос за два имота-един от 2, 300 дка и друг от 1, 598 дка, така както се твърди в
жалбата, а за един заявен имот, за част от който е постановен отказ да се възстанови;
или пък обжалва решение №436 от 15.12.1992
г., с което е отказано
възстановяването на целия заявен имот с пореден №5 – нива от 2, 300 дка в
м.”Ленища” в землището на гр.Велинград, както и да изложи доводи защо
обжалваното решение е незаконосъобразно,
респ. нищожно с оглед на тези конкретизирани твърдения; да уточни жалбата
си като
посочи в същата имотите съгласно
индивидуализиращите ги белези по решените за възстановяване собствеността, а не като парцели по действащия план; ако поддържа
доводите си за породен спор за собственост върху имоти –посочени като парцели
(УПИ) по регулационния план на града и върху които собственост е възникнала на
основание нот.акт №131/1979 г. да съобрази, че тези доводи не могат да се
развиват в административното производство по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, което има за
предмет възстановяването на земеделски имоти, а не на имоти в регулация; в тази
връзка и с изложеното, че се обжалва решението в частта с която са
възстановени нива от 2,300 дка и нива от
1, 598 дка (които съставляват един и същи заявен под №5 от заявлението
земеделски имот!), които са описвани и като имоти по кадастралния план- да
заявят дали поддържат тези твърдения, и като съобразят, че се касае за
положително произнасяне по заявлението да заявят какъв е правния им интерес от
обжалването на решението в тази част.
С молба от 04.03.2009 г. адв.Захова, като пълномощник на жалбоподателите
уточнява, че обжалват решение №436/12.11.2008 г. на ОСЗГ Велинград като
нищожно, тъй като вече имало постановен отказ за възстановяване на същия имот,
постановен с решение №436/15.12.1992 г. и ОбСЗГ не е могла отново да се
произнася по него.От изложеното в молбата става ясно, че се обжалва решението
на ОбСЗГ именно в частта за
възстановяване на имот с площ от 1, 598 дка.Алтернативно- иска съдът да отмени
решението, като незаконосъобразно, тъй като срещу тях бил предявен положителен
установителен иск по чл.97, ал.1 от ГПК (отм.), който бил уважен от РС, но това
решение било обезсилено, и иск по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, решението по който иск
отново било обезсилено, поради липса на правен интерес.Твърдят, че техния
неследодател (Вълчан А.), Веселин Вълчанов А. и Е.В.А. се били снабдили с
нот.акт №131/1979 г. за собственост върху същите имоти, който съставлявал
тогава имот с пл.№198 по плана на гр.Велинград с площ от 2, 100 дка и след
извършена делба всеки бил получил реален дял от регулирани имоти, върху които
установили владение продължило повече от 10 години и към момента те били
собственици, на това придобивно основание.Ето защо имотите не могли да бъдат
възстановявани като земеделски земи, липсвали фактически и правни основания за
издаването на посоченото решение на ОбСЗГ
и то не било мотивирано.
Поддържат искането си за обявяване на нищожността му, тъй като
административното производство е приключило с окончателен отказ за
възстановяване на собствеността с решение №436/15.12.1992 г.
При тези данни съдът намира, че жалбоподателите нямат правен интерес да обжалват посоченото решение
№436/12.11.1998 г., защото първо- то е положително по отношение на заявените от
тях искания за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи
със заявление с вх.№1636/26.02.1992 г. като наследници на Ахмед Алишов А..Със
същото е заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски имот с площ от 2, 300 дка в
м.”Ленища” в землището на гр.Велинград с пореден №5 от заявлението, като за
частта от 1, 598 дка заявлението е уважено.
На второ място- Жалбоподателите са
наследници по закон на Вълчан А. (син на общия наследодател А.А.).Това решение е
постановено след като с договор за доброволна делба акт №А 181, том 66, стр.812
от 1997 г. жалбоподателите (които са само част от наследниците на А.А.!) са
извършили доброволна делба на УПИ V-5218 и имот с пл.№6558, за който са
отредени парцели V, V, VІІ и VІІІ по действаищя план на гр.Велинград, като
какъвто (в смисъл –със същата сигнатура) е описан и имота в п.І от атакуваното
решение на ОбСЗГ.Видно от нот.акт №131/1979 г. техният наследодател и децата
му Веселин Вълчанов А. и Е.В.А. са били
признати за собственици на имот с пл.№198 с площ от 2100 дка по обезсиления
план на гр.Велинград, но липсват каквито и да е данни, че този имот е идентичен
с имот, предмет на заявлението по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ.Видно от удостоверение
№1080/2008 г. на Община Велинград този имот е бил записан на името на Ахмед А.А.
(общия наследодател) в разписната книга
към плана от 1957 г.Имот с пл.№6558 по действащия план на града е с площ
от 1, 598 дка, колкото е частта, възстановена с обжалваното решение на ОбСЗГ –
Велинград, но на наследници на Ахмед Алишев А., а не само на жалбоподателите (лицата, които по договор за
доброволна делба от 1997 г. се легитимират като собственици на имот с пл.№6558,
респ. отредените за него УПИ)
Ето защо, съдът намира, че за жалбопадателите липсва правен интерес да
обжалват решението на ОбСЗГ, когато при данни за възникнал спор за собственост върху
имотите между тях и останалите наследници на А.А., на които те противопоставят
нот. Акт от 1979 г. и договор за доброволна делба от 1997 г., пътя за защита на
правата им е по реда на исковото производство (по установителен или
ревандикационен иск), в което производство- и то само ако се касае за идентичност
между заявения под №5 от заявлението земед.имот и този, предмет на посочените
титули за собственост!, те биха могли да релевират нищожност, респ.
незаконосъобразност на постановеното решение на ОбСЗГ, да развиват доводи за
липса на предпоставките за възстановяване на имот по реда на ЗСПЗЗ и да защитят правата си.В производството по
чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ не биха могли да се разглеждат техните доводи за
възникване на правото на собственост върху имоти по регулационните планове на
гр.Велинград и да се решава спора кой е собственик на имота към настоящия момент!
Поради горното, съдът намира че липсва правен интерес от обжалване на
решение №436 от 12.11.2008 г. в частта му, с която се възстановява нива от 1,
598 дка за жалбопадателите, производството по делото следва да се
прекрати, поради което и
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №1/2009
г. по описа на ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Административен съд съд
гр.Пазарджик в 1 седмичен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от определенито да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: