Решение по адм. дело №292/2025 на Административен съд - Ловеч

При секретар Д. М. като разгледа докладваното от съдия Д. П. административно дело № 20257130700292 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 124, вр. с чл. 90, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Административното дело е образувано по жалба от Н. Н. В., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Ловеч, [жк], [адрес], чрез адв. Р. П. Р. от АК – Благоевград, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. София, р-н „Възраждане“, [улица], оф. 2 партер, срещу Заповед № З-1151/13.06.2025 г. на кмета на Община Ловеч, с коята на оспорващия, заемащ длъжност директор на дирекция „Икономическа политика и бюджет“ в Община Ловеч, е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

По релевирани в жалбата доводи, че оспорваната заповед е издадена при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, се иска отмяната ѝ като незаконосъобразна и присъждане на направените по делото разноски. Излага се, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден при неспазване на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, доколкото нарушението, за което е била ангажирана дисциплинараната отговорност на оспорващия, било установено преди повече от два месеца от налагане на наказанието. В жалбата се сочи също, че в процесната заповед липсва преценка от дисциплинарно наказващия орган /ДНО/ на визираните в чл. 91, ал. 1 от ЗДСл критерии за определяне на наказанието. Според жалбоподателя, в нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл заповедта не съдържа конкретно описание на извършените нарушения, обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които ги потвърждават. Твърди се още, че в заповедта не са посочени кои именно служебни задължения са били виновно нарушени.

В съдебно заседание, оспорващият лично и чрез процесуалния си представител – адв. Р. от АК - Благоевград поддържа жалбата и моли да бъде отменена обжалваната заповед. Развиват се доводи, че според Системата за финансово управление и контрол /СФУК/ не е заложено като ангажимент на директора на дирекция „Икономическа политика и бюджет“ да следи разходите по трансфери. Претендира направените по делото разноски по представен списък. В допълнително представени писмени бележки процесуалният представител на жалбоподотеля излага аргументи за незаконосъобразност на оспорената заповед.

В съдебно заседание ответникът – кметът на Община Ловеч, чрез адв. И. Х. от АК – Велико Търново оспорва жалбата. Развива съображения относно законосъобразността на процесната заповед и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно приложен списък, като релевира и възражение за прекомерност по отношение на заявения от процесуалния представител на оспорващия адвокатски хонорар. В писмена защита развива съображения по съществото на правния спор.

Настоящият съдебен състав, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от административната преписка се установява, че към момента на издаване на обжалваната в настоящото съдебно производство заповед оспорващият Н. В. е заемал като държавен служител длъжността директор на дирекция „Икономическа политика и бюджет“ в Община Ловеч.

Видно от Заповед № ФК-10-252/10.03.2025 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/ - л. 88-89 и изменена със Заповед № ФК-10-376/09.04.2025 г. на директора на АДФИ /лист 90 от делото/ на Община Ловеч е била извършена финансова инспекция. В хода на същата и във връзка с изискана от проверяващия държавен финансов инспектор информация /л. 114/, кметът на Община Ловеч депозирал обяснителна записка с изх. № 14-00-255/09.04.2025 г. относно изразходените средства, предназначени за достигане на минималната работна заплата в Община Ловеч за 2024 г. /л. 115/. От съдържанието на тази записка се установява, че съгласно чл. 56, ал. 8 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. /ЗДБРБ за 2024 г./, средствата за трансфери за други целеви разходи за местни дейности по чл. 53, т. 2 от с.з., предназначени за достигане на минималната работна заплата в местните дейности в Община Ловеч през 2024 г. са в размер на 328 800,00 лв. През 2024 г. за работниците и служителите в Община Ловеч на минимална работна заплата в местните дейности за заплати и осигуровки от работодател са изразходени средства в размер на 290 690,56 лв. Неизразходените средства към 31.12.2024 г. в размер на 38 109,44 лв. е посочено, че ще бъдат възстановени по сметка в държавния бюджет. Последното е сторено с платежно нареждане от 11.04.2025 г. /л. 116/ и след депозиране на писмо с изх. № ВП-780/10.04.2025 г. от директора на дирекция „Икономическа политика и бюджет“ /л. 977/.

Издаден е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 11-01-251/16.04.2025 г. от държавен финансов инспектор при Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ против кмета на Община Ловеч /лна л.л. 81-87 от делото/, с който е констатирано, че към 01.02.2025 г., в гр. Ловеч, област Ловеч, С. В. П., в качеството си на кмет на Община Ловеч и първостепенен разпоредител с бюджет по бюджета на общината съгласно чл. 11, ал. 3 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/, не е възстановил в държавния бюджет неусвоените към 31 декември 2024 г. средства по бюджета на общината, в размер 38 109,44 лева от получените трансфери за други целеви разходи за местни дейности по чл. 53, т. 2 във връзка с чл. 56, ал. 8 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 година, в законоустановения срок - до 31.01.2025 г. включително. С деянието е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 47 от ПМС № 13 от 29.01.2024 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2024 година /обн. ДВ. бр. 10 от 02.02.2024 г./.

Административнонаказателното производство е приключило със сключването на Споразумение № 11-01-251/30.05.2025 г. на основание чл. 58г, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ между директора на АДФИ и кмета на Община Ловеч, по силата на което е наложена глоба в размер на 350,00 лв. на кмета на Община Ловеч /л. 120/.

С писмо с изх. № ЧР-69/21.05.2025 г. на кмета на Община Ловеч /л. 79-80/ на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл от Н. В. са изискани писмени обяснения относно неусвоените и съответно невъзстановени своевременно в държавния бюджет средства от получените трансфери за други целеви разходи в размер на 38 109,44 лв. и съответно неупражнения контрол. Със същото писмо до В. е отправена и покана за изслушване от кмета на Община Ловеч.

На 27.05.2025 г. В. депозирал писмени обяснения с вх. № ЧР-71/27.05.2025 г. /л. 78/. Според изложеното в тях, служителят счита, че е допуснат пропуск в бюджетната дисциплина, но смята, че е бил подведен, както и че си е взел поука за предотвратяване на бъдещи пропуски и нарушения.

От представения с административната преписка протокол от 27.05.2025 г. /л. 77/ се установява, че В. е бил изслушан от дисциплинарно наказващия орган.

Анализирайки събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, кметът на Община Ловеч издал обжалваната в настоящото съдебно производство Заповед № З-1151/13.06.2025 г. /л. 74-76/, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. 92, ал. 1, чл. 90, ал. 1, т. 1, чл. 91, ал. 1, чл. 97, ал. 1 и във връзка с чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 93. ал. 1 от ЗДСл и писмо с изх. № ЧР-69/21.05.2025 г. от кмета на общината, относно представяне на писмени обяснения и покана за изслушване на служителя, предоставени писмени обяснения с вх. № ЧР-71/27.05.2025 г. от Н. В., Протокол от проведено изслушване на 27.05.2025 г., т. 1 и т. 2 от Преки задължения по длъжностна характеристика /утвърдена на 01.03.2016 г. и подписана от служителя на 01.11.2017 г./ за длъжността директор на дирекция „Икономическа политика и бюджет“ и Акт за установяване на административно нарушение № 11-01-251/16.04.2025 г. на АДФИ, на Н. Н. В. - директор на дирекция „Икономическа политика и бюджет“ в Община Ловеч е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

Дисциплинарно наказващият орган обосновал заповедта с мотиви, възпроизвеждащи констатациите от извършената финансова инспекция в Община Ловеч относно предоставените на Община Ловеч средства по реда на чл. 53, т. 2 от ЗДБРБ за 2024 г. трансфери за други целеви разходи за местни дейности и неусвоените и невъзстановени в срок до 31.01.2025 г. средства в размер на 38 108,44 лева, съгласно АУАН № 11-01-251/16.04.2025 година.

Отразено е, че по време на финансовата инспекция, на 11.04.2025 г. неусвоените през 2024 г. средства от получените трансфери за други целеви разходи, в размер на 38 109,44 лева са възстановени по сметка в централния бюджет, но след законоустановения срок 31.01.2025 г., като по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 47 от ПМС № 13/29.01.2024 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2024 г. В заповедта се сочи още, че съгласно § 2 от ДР от ЗПФ, неизпълнението на този закон, на закона за държавния бюджет за съответната година, на законите за бюджетите на социалноосигурителните фондове, на Закона за държавния дълг и на Закона за общинския дълг, на нормативните и други актове, приети или издадени на основание на тези закони, както и указанията на министъра на финансите по този закон и по закона за държавния бюджет за съответната година, е нарушение на бюджетната дисциплина.

Предвид гореизложеното и в нарушение на чл. 89, ал, 2, т. 1 от ЗДСл, и на т. 1 и т. 2 от Преки задължения по длъжностна характеристика /утвърдена на 01.03.2016 г. и подписана от служителя на 01.11.2017 г./ за длъжността директор на дирекция „Икономическа политика и бюджет“, ДНО приел, че Н. В. не е изпълнил служебните си задължения по т. 1, като не е контролирал изпълнението на Системата за финансово управление и по т. 2 не е контролирал изпълнението и отчитането на общинския бюджет, което е довело до неизпълнение на бюджетната дисциплина, констатирано с АУАН № 11-01-251/16.04.2025 г. на АДФИ. Според изложеното в заповедта, няма налични текущи справки, от които да е видно, че Н. В., като директор е изискал от служителите данни с цел проследяване и контролиране изпълнението на бюджета, движението на средствата по параграфи, отчитането на средствата и други факти, от които да е виден своевременно размерът на неусвоените средства.

На следващо място, в заповедта органът се е позовал на представените от служителя писмени обяснения и проведеното изслушване преди налагане на дисциплинарното наказание, като изложил, че по време на срещата В. е изразил становище, че счита, че наистина е допуснал пропуск, но си е взел поука с цел предотвратяване на бъдещи пропуски и нарушения на бюджетната дисциплина. Предвид гореизложеното, тежестта на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, предоставените писмени обяснения, изслушването на служителя и с цел превантивни мерки за предотвратяване на бъдещи пропуски, кметът на Община Ловеч наказал служителя с наказание „забележка“.

Заповедта е връчена на Н. В. лично срещу подпис на 13.06.2025 г., видно от отбелязването върху същата /л. 74/.

По делото е представена административната преписка, вкл. служебното досие на В.. Като доказателства по делото са приети и представените от страните - утвърдената от кмета на Община Ловеч Система за финансово управление и контрол /СФУК/ - л. 19-26; Устройствен правилник на общинска администрация Ловеч /л. 27-52/; Заповед № 572/19.04.2017 г. на кмета на Община Ловеч за определяне на оторизирани лица за работа с Регистър – общински дълг и за изпращане на информация в частта план бюджет /л. 974-975/; Заповед № З-1245/06.08.2024 г. на кмета на Община Ловеч за определяне на лицата, имащи право на първи и втори подпис при изготвянето на платежни документи /л. 976/; писмо с изх. № ВП-780/10.04.2025 г. от директор дирекция ИПБ до отдел „Счетоводен“ при Община Ловеч, неразделна част от платежно нареждане от 11.04.2025 г. /л. 977-978/; обяснителна записка с изх. № 14-00-255/09.04.2025 г. /л. 979/; длъжността характеристика на началник отдел „Счетоводен“ при Община Ловеч /л. 980-986/; Глава Ж: Планиране и изпълнение на бюджета в Община Ловеч и Глава З: Контрол на разходите, плащане и осчетоводяване в Община Ловеч, и двете от Процедурен наръчник на Община Ловеч /л. 987-1053/.

Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Видно е, че обжалваната заповед, не съдържа указание пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, което има за правна последица удължаването на срока за обжалване с два месеца, съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК. Депозираната на 27.06.2025 г. до АдмС Ловеч жалба на В. /л. 2/ срещу издадената на 13.06.2025 г. заповед е подадена в срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, пред родово и местно компетентния да я разгледа административен съд. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 124 от ЗДСЛ, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, първи административен състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Оспорваната заповед е издадена от материално компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването. Според чл. 44, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА, кметът на общината назначава служителите в общинската администрация и налага предвидените от закона дисциплинарни наказания. Безспорно, кметът на Община Ловеч е компетентният дисциплинарно наказващ орган по отношение на жалбоподателя, овластен по силата на закона да налага дисциплинарни наказания за дисциплинарни нарушения, извършени от служители от Община Ловеч, какъвто е В.. Липсва и спор между страните относно компетентния да издаде процесната заповед административен орган. С оглед на това, оспорваният акт не е незаконосъобразен поради наличие на порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е съставена и в предвидената от закона писмена форма за валидност и съдържа изискуемите в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл реквизити. Оспорената заповед е мотивирана, съдържа фактически и правни основания за издаването ѝ, описание на обстоятелствата по извършване на нарушението, както и на доказателствата, които го потвърждават, цитиран е и издаденият АУАН № 11-01-251/16.04.2025 г. Посочени са служебните задължения, които според ДНО са нарушени виновно, определен е видът и размерът на наказанието, както и правното основание за налагането му. С административната преписка е представена и връчената на В. длъжностна характеристика /л. 121-124в/, от която се установяват функциите, които осъществява директорът на дирекция „Икономическа политика и бюджет“ в Община Ловеч. Не са посочени конкретно мястото и времето на извършване на нарушението, но предвид спецификата на същото, мястото безспорно е Община Ловеч, а времето – периодът до 31.01.2025 г., в който именно период Влъчев е следвало да упражни съответния контрол. Освен това, в случая съдът не е лишен от възможността да извърши преценка на наличието на фактите, послужили като основание за издаване на оспорваната заповед. Посочено е правното основание за нейното издаване - нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган правомощие и съдържанието на разпоредените правни последици. Мотивите в нея дават възможност за извършване на проверка за приложението на материалния закон въз основа на фактите, счетени за относими от административния орган. В заповедта присъства ясна разпоредителна част. В този смисъл се явяват неоснователни доводите, изложени от жалбоподателя за немотивираност на заповедта и издаването ѝ при несъблюдаване на законоустановената форма.

Формата е спазена макар и да не е посочено в заповедта в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва акта, като правата на адресата са гарантирани от разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК. Този пропуск не съставлява самостоятелно основание за отмяна на акта, а има за последица удължаването на срока за обжалване, съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК.

При издаването на оспорения индивидуален административен акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната му само на това основание. На В. е предоставена възможност да депозира писмени обяснения по отношение на установените от ДНО нарушения /л. 79-80/, като служителят се е възползвал от тази възможност и е представил писмени обяснения. Спазено е и имеративното изискване на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, като служителят е бил изслушано от ДНО непосредствено преди налагане на дисциплинарното наказание /л. 77/. Обясненията на В. са обсъдени в обжалваната заповед, като органът по назначаването е определил дисциплинарното наказание именно във връзка с развитите от В. доводи в неговите обяснения и при изслушването.

Опроверган от доказателствата по делото е и доводът, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, а именно - след изтичането на преклузивния двумесечен срок. Разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Нарушението следва да се счита открито към датата, когато всички материали към дисциплинарната преписка бъдат представени на административния орган, към който момент е дължима преценка извършено ли е дисциплинарно нарушение и налице ли са законовите основания за налагане на дисциплинарно наказание.

Анализът на събраните доказателства налага еднозначен и категоричен извод, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от дисциплинарно наказващия орган в рамките на регламентирания двумесечен срок от представянето на цялата преписка на органа. Основанието, послужило за образуване на дисциплинарното производство е извършената финансова инспекция от АДФИ в Община Ловеч, завършила с установено от АДФИ нарушение, намерило отражение в Акт за установяване на административно нарушение № 11-01-251/16.04.2025 г. против кмета на Община Ловеч. Именно със съставянето и връчватето на този акт е открито и установено, че е извършено нарушение на бюджетната дисциплина. С оглед на това и доколкото процесната заповед е издадена на 13.06.2025 г., то следва да се приеме, че двумесечният срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл е спазен. Спазен е и едногодишният срок за налагането на дисциплинарното наказание от извършването на нарушението. Дори да се приеме, както твърди жалбоподателят, че датата на установяване на нарушението е 09.04.2025 г., когато е била издадена обяснителна записка с изх. № 14-00-255/09.04.2025 г. на кмета на Община Ловеч /л. 115/ или 11.04.2025 г., когато е издадено платежното нареждане за възстановяването на сумата от 38 109,44 лв. в централния бюджет /л. 116/, то дисциплинарното наказание също се явява наложено в двумесечния срок. От наличните заповеди за ползване на платен годишен отпуск в служебното досие на служителя /л. 127-130/ се установява, че същият е ползвал 4 работни дни платен годишен отпуск през месец май 2025 г., както следва: от 02.05.2025 г. до 05.05.2025 г. - 2 работни дни и от 28.05.2025 г. до 29.05.2025 г. - 2 работни дни. Съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗДСл, сроковете по ал. 1 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск. Следователно, законоустановеният двумесечен срок в случая следва да бъде удължен с още 4 дни – ползваният от В. платен годишен отпуск през м. май 2025 г. и следва да се брои до 13.06.2025 г. вкл., респективно - до 15.06.2025 г. вкл. по отношение на сочените от жалбоподателя дати съответно - 09.04.2025 г. и 11.04.2025 г.

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обуславя извода, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Описаното в обжалваната заповед нарушение на служебната дисциплина се потвърждава от данните в администратината преписка и представените от страните писмени доказателства.

Дисциплинарната отговорност по Раздел ІІ на Глава четвърта от ЗДСл е лична отговорност. За да бъде наложено дисциплинарно наказание на държавния служител, следва органът да докаже, че служителят виновно /умишлено или по непредпазливост в двете ѝ проявни форми - небрежност и самонадеяност/ е нарушил своите служебни задължения и е извършил дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл. В тежест на дисциплинарно наказващият орган е да установи конкретните фактически обстоятелства, осъществяващи състава на дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя. Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДСл, държавните служители, които са нарушили своите служебни задължения, се наказват с предвидените в ЗДСл дисциплинарни наказания, а съгласно чл. 89, ал. 2, т. 1 от с.з. като вид дисциплинарно нарушение е определено неизпълнението на служебните задължения. При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, нормата на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл изисква да се вземат предвид: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението; цялостното служебно поведение на държавния служител.

С чл. 53 от ЗДБРБ за 2024 г. се регулират бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2024 г., като по силата на т. 2 от същата разпоредба, на общините, в т.ч. и на Община Ловеч е предоставен трансфер за други целеви разходи за местни дейности в размер на 328 800,00 лева. Липсва спор, че усвоените по предназначение, съгласно чл. 56, ал. 8 от ЗДБРБ за 2024 г. средства са в размер на 290 690,56 лева, а неусвоените по бюджета на Община Ловеч към 31.12.2024 г. средства от получените трансфери са в размер на 38 108,44 лева, както и че по време на извършваната в Община Ловеч финансова инспекция е установено, че тази сума е била възстановена на 11.04.2025 г. Чл. 47 от ПМС № 13/29.01.2024 г. вменява задължението за възстановяване в държавния бюджет на неусвоените средства по бюджетите на общините от трансферите за други целеви разходи за местни дейности по чл. 53, т. 2 във връзка с чл. 56, ал. 8 от ЗДБРБ за 2024 г., като това следва да бъде извършено в срок до 31.01.2025 г. Предвид изложеното, безспорно е налице нарушение на разпоредбата на чл. 47 от ПМС № 13/29.01.2024 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2024 г., като това нарушение се явява и нарушение на бюджетната дисциплина по смисъла на цитираната в обжалваната заповед разпоредба на § 2 от ДР от Закона за публичните финанси. От връчената на В. длъжностна характеристика /л. 121-124в/ се установява, че основната цел на длъжността директор на дирекция „Икономическа политика и бюджет“ е провеждането на икономическата политика в Община Ловеч в областта на финансите и общинския бюджет в приходната и разходната му част; разработването, съгласуването и актуализирането на нормативната и методическата база в областта на финансите и бюджета; организация и контрол по спазване на бюджетната дисциплина.

Сред преките задължения, вменени на В., в т. 1 и т. 2 от длъжностната характеристика са посочени: 1. Ръководи, кооридинира и контролира изпълнението на Системата за финансово управление и контрол в Община Ловеч; 2. Ръководи, кооридинира и контролира съставянето, изпълнението и отчитането на общинския бюджет.

Според т. 4.1, изр. последно от Системата за финансово управление и контрол в Община Ловеч /л. 22 от делото/, оперативното управление и координацията на бюджетния процес и контрола по изпълнението на системата се осъществяват от дирекция „Икономическа политика и бюджет“.

Следователно, съгласно вменените му задължения като директор на дирекция „Икономическа политика и бюджет“, В. е следвало да осъществява контрол по спазването на бюджетната дисциплина и по изпълнението и отчитането на общинския бюджет, а не само по отношение на неговото планиране, каквито доводи се развиват от жалбоподателя.

С оглед гореизложеното, правилно ДНО е приел, че в нарушение на т. 1 и т. 2 от Преки задължения по длъжностна характеристика /утвърдена на 01.03.2016 г. и подписана от служителя на 01.11.2017 г./ за длъжността директор на дирекция „Икономическа политика и бюджет“, Н. В. не е изпълнил служебните си задължения по т. 1, като не е контролирал изпълнението на СФУК и по т. 2 не е контролирал изпълнението и отчитането на общинския бюджет, което е довело до неизпълнение на бюджетната дисциплина, констатирано с АУАН № 11-01-251/16.04.2025 г. на Агенцията за държавна финансова инспекция.

Следва да се отбележи, че В. не е наказан за невъзстановяването на сумата от 38 108,44 лв. в срок, за да се приеме, че е налице забава изпълнението на служебните задължения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 2 от ЗДСл и от там наличие на неправилна правна квалификация, каквито доводи се развиват в жалбата. За нарушението на чл. 47 от ПМС № 13/29.01.2024 г. е била ангажирана административнонаказателната отговорност на кмета на Община Ловеч /видно от съставения АУАН № 11-01-251/16.04.2025 г. – л. 81-86 и сключеното Споразумение № 11-01-251/30.05.2025 г. – л. 120/. Дисциплинарната отговорност на В. е ангажирана за неизпълнение на задължението му да контролира СФУК /л. 22/ и изпълнението на общинския бюджет, част от който бюджет са и процесните целеви средства. Именно неизпълнението на контролните функции, вменени на директора на дирекция „Икономическа политика и бюджет“, е довело до невъзстановяването на средствата от получените трансфери за други целеви разходи в нормативноустановения срок до 31.01.2025 г.

Неоснователни са доводите на оспорващия относно липсата на достъп до банковите сметки на общината, както и до тяхното разходване. Както вече се посочи, дисциплинарната отговорност на оспорващия е ангажирана за неизпълнение на вменените му контролни функции, а не за фактическото неизвършване на плащане посредством съответните платежни системи на общината, респ. фактическото действие по разпореждане със сметки на общината или наблюдаването на транзакциите по сметките на Община Ловеч. С оглед на това, представените по делото Заповед № 572/19.04.2017 г. на кмета на Община Ловеч за определяне на оторизирани лица за работа с Регистър – общински дълг и за изпращане на информация в частта план бюджет /л. 974-975/ и Заповед № З-1245/06.08.2024 г. на кмета на Община Ловеч за определяне на лицата, имащи право на първи и втори подпис при изготвянето на платежни документи /л. 976/ не касаят контролните функции на В. по отношение на спазването на бюджетната дисциплина в поверената му дирекция. Нарушението не касае действия по разпореждане със сметки на Община Ловеч. Отразеното в заповедта, че няма налични текущи справки, от които да е видно, че Н. В., като директор е изискал от служителите данни с цел проследяване и контролиране изпълнението на бюджета, движението на средствата по параграфи, отчитането на средствата и други факти, от които ще е виден своевременно размерът на неусвоените средства, е действителното отражение като извод на гореизложеното. Видно от представеното писмо с изх. № ВИ-780/10.04.2025г. до отдел „Счетоводен“ при Община Ловеч /л. 977/, именно по инициатива на В. в качеството му на директор дирекция „Икономическа политика и бюджет“ е иницииран преводът, извършен с платежното нареждане от 11.04.2025 г. /л. 8, л. 116, л. 978 от делото/.

От Глава Ж: Планиране и изпълнение на бюджета в Община Ловеч и Глава З: Контрол на разходите, плащане и осчетоводяване в Община Ловеч, и двете от Процедурен наръчник на Община Ловеч /л. 987 и сл. от делото/ също се установява, че разходването на средствата се предхожда от процедури за упражняване на предварителен контрол съгласно изискванията на СФУК /л. 995/, като всяко едно плащане не става самоволно от страна на отдел „Счетоводен“, а е предшествано от съответната бюджетна заявка под контрола на дирекция „Икономическа политика и бюджет“. В подкрепа на изложеното е и т. 4 от Глава З: Контрол на разходите, плащане и осчетоводяване в Община Ловеч /л. 1029/, в която е регламентирано, че задълженията и отговорностите на лицата, заемащи длъжностите, които имат отношение към процеса на водене на счетоводството, са определени в съответните длъжностни характеристики, като тези служители не следва да извършват дейности, свързани с проверката, оторизирането и контрола на разходите при спазване на принципа за разделяне на отговорностите. Предвид изложеното и предвид изрично установената несъвместимост на функциите по контрол на изпълнението на бюджета и воденето на счетоводство, то не би могло да се приеме, че неупражняването на контрола по изпълнението на СФУК и отчитането на общинския бюджет е задължение на отдел „Счетоводен“, както твърди оспорващият.

На следващо място, съдът намира, че от страна на ДНО не е извършено нарушение по отношение на определяне на вида и размера на наложеното наказание. В. е наказан с дисциплинарно наказание „забележка“, което е най-лекото сред изброените в чл. 90, ал. 1 от ЗДСл. Органът по назначаването правилно е преценил тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и при съобразяване на дадените от служителя писмени обяснения и проведеното изслушване. В заповедта ясно се сочи, че най-лекото по вид наказание, а именно „забележка“ е определено предвид, изразеното от В. становище при изслушването му, че наистина е допуснал пропуск, но си е взел поука с цел предотвратяване на бъдещи пропуски и нарушения. Жалбоподателят не е отрекъл допуснатия от него пропуск, за което свидетелстват депозираните от него писмени обяснения и изслушване /л. л.77, л.78/.

С оглед изложеното, съдът приема, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на конкретното дисциплинарно наказание, чийто вид и размер са правилно определени от дисциплинарно наказващия орган, съобразно изискванията на чл. 91 от ЗДСл. Обосновано, в съответствие с установените факти и обстоятелства, доказани по безспорен начин от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, ДНО е приел, че Н. В. е извършил виновно вмененото му дисциплинарно нарушение, за което законосъобразно му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл.

По отношение на цитираната в жалбата съдебна практика, следва да се посочи, че от една страна същата не е задължителна такава и не обвързва настоящия съдебен състав, а от друга - касае различни фактически установявания, които при съобразяване спецификата на всеки отделен случай, обуславят и формирането на различни по своето естество правни изводи. Наред със служебния и цялостен съдебен контрол на обжалваният административен акт, Съдът се произнася по конкретния спор според фактите, такива каквито са доказани от страните за всеки конкретен случай. Отделно, предмет на цитираното Решение № 417 от 06.03.2025 г. по адм. д. № 268/2024 г. по описа на АдмС Ловеч е била заповед за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“, което безспорно е по-тежко спрямо най-лекото по вид „забележка“, което е предмет на оспорваната по настоящото дело заповед.

Административният акт е издаден и в съответствие с целта на закона. Данни за постановяване на заповедта за цел, различна от установената в закона за подобен вид актове – наказание за извършено дисциплинарно нарушение, не могат да се извлекат от доказателствата по делото, с оглед на което съдът намира, че оспореният акт не противоречи на целта на закона.

По изложените мотиви съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съобразена е с материалноправните разпоредби и с целта, която преследва законът, поради което същата е законосъобразна и оспорването срещу нея следва да се отхвърли като неоснователно и недоказано.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на Община Ловеч, в качеството на юридическо лице, в чиято структура е ответният административен орган, следва да бъдат присъдени своевременно претендираните разноски съобразно списъка на л. 1057 от делото за договореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие /л. 73-гръб/ и преводно нареждане /л. 1058/, като същото е и в размера, посочен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г./.

Доколкото наложеното с оспорваната заповед дисциплинарно наказание е „забележка“ по смисъла на чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, то съгласно чл. 124, ал. 1, изр. второ от ЗДСл, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно и чл. 143, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс, Ловешки административен съд, първи състав.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Н. Н. В., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Ловеч, [жк], [адрес], чрез адв. Р. П. Р. от АК – Благоевград, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. София, р-н „Възраждане“, [улица], оф. 2 партер, срещу Заповед № З-1151/13.06.2025 г. на кмета на Община Ловеч, с коята на оспорващия, заемащ длъжност директор на дирекция „Икономическа политика и бюджет“ в Община Ловеч, е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

ОСЪЖДА Н. Н. В., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Ловеч, [жк], [адрес], да заплати на Община Ловеч, адрес: гр. Ловеч, [улица], сумата от 1 000,00 /хиляда/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.