РЕШЕНИЕ
гр. С., 16.01.**14г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско
отделение, 19 състав в публичното заседание на тринадесети
май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛА.
РУБИЕВА
при секретаря Д.И. и с
участието на прокурора.............................................................. ,
като разгледа докладваното
от съдия Рубиева гр.д. №7850/**10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са при условията на активно и пасивно субективно съединяване искове с правно
основание чл. 108 от ЗС.
В исковата молба ищците – Х.А.Д.,
Й.П.Д., А.Л.Д., Р.Н.С., А.С.М., К.П.П., В.С.К., С.Т.К., Е.Т.С., Д.Г.Д., Д.Г.Д.,
Е.Г.М., К.Р.Д., Р.П.М., М.Р.П., „Е.П.Е.С.О.” ЕООД твърдят, че са собственици по
силата на наследство, реституция и замяна /само по отношение на ищеца – „Е.П.Е.С.О.” ЕООД/ на следния недвижим имот: ателие, находящо
се в сградата в гр. С., ул. „Ц.С.” №*** на два етажа и
тавански етаж, което ателие заедно с целия втори етаж е застроено на площ от
156.32 кв.м., заедно с две мазета в избата на сградата, застроени на площ от
47.02 кв.м., заедно с 40% ид.ч. от дворното място цялото от 310.** кв.м., в
което се намира ателието и заедно с 32% ид.ч. от дворното място, върху което е
построена сградата, заедно с две канцеларии, склад, барака и дворен клозет,
находящи се на ІІ етаж от вътрешната двуетажна къща със застроена площ от 61.60
кв.м., заедно с 50 % ид.ч. от общите части на сградата, в която се намират тези
помещения, заедно с 10 % ид.ч. от дворното място цялото от 310.** кв.м. Ищците
твърдят, че с влязло в сила решение, по което е издаден изпълнителен лист на
03.10.1995г., ответникът „Р.К.П.” ООД, правоприемник
на ДФ „Руен” е бил осъден да им предаде собствеността и държането на
гореописания имот, но същият не го е предал. Ищците твърдят, че останалите
ответници се намират в гореописания имот като наематели. С молба-уточнение на
предявения иск от **.09.**12г.
ищците поддържат, че съсобствеността /уточнена по квоти в молба на лист 367 от
делото/ помежду им е възникнала по силата на наследство от Г.С. К., починал на
23.10.1918г., собственик на процесния имот по крепостен акт. Твърдят, че всички
ответници държат имота без правно основание и отказват да предадат
собствеността. Поради това за тях е налице правен интерес от предявяване на иск
с правно основание чл. 108 от ЗС. Молят съда да постанови решение, с което да
осъди ответниците да им предадат владението на описания по-горе недвижим имот.
Претендират направените по делото разноски.
С влезли в сила определения на съда, поради оттегляне на
предявените искове, е прекратено производството по отношение на първоначално
конституираните ответници, както следва: „Р.К.” ООД, „Е.И.”
ЕООД, „У.М.” ЕООД.
С влязло в сила определение е върната исковата молба по
отношение на предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Ответникът – „Б.” ЕООД с отговора, подаден по реда на чл.
131 от ГПК, е оспорил предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС с
възражението, че не е пасивно легитимиран да отговаря, тъй като дружеството
нито държи, нито владее описания в исковата молба недвижим имот. Претендира
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът – „Б.И.” ЕООД с отговора, подаден по реда на чл. 131 от ГПК, е
оспорил предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС с възражението, че е
налице влязло в сила решение по гр.д. №42/93г. на СРС и гр.д. №3367/93г. на СГС
по чл. 108 от ЗС, поради което исковото производство следва да бъде прекратено.
Противопоставя възражение за придобиване на имота по давност, като към неговото
владение с начална дата: 06.12.1990г. следва да се присъедини и владението на неговите
праводатЕ.ТПК „Д. Б.” и „Р.К.”
ЕООД, считано от 1984г. Претендира присъждане на разноските по делото.
Ответникът – „И. П.” АДСИЦ с отговора, подаден по реда на
чл. 131 от ГПК, е оспорил предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС с
възражението, че не е пасивно легитимиран да отговаря, тъй като дружеството
нито държи, нито владее описания в исковата молба недвижим имот. Поради това
моли производството по делото да бъде прекратено.
Ответникът – „М.И.” ООД с отговора,
подаден по реда на чл. 131 от ГПК, е оспорил предявения иск с правно основание
чл. 108 от ЗС с възражението, че не е пасивно легитимиран да отговаря, тъй като
дружеството нито държи, нито владее описания в исковата молба недвижим имот.
Поради това моли производството по делото да бъде прекратено.
Ответникът – „М.” ООД редовно призован по реда на чл. 50,
ал.2 от ГПК не е депозирал писмен отговор.
Третото лице-помагач на страната на ищците СД „В.7.и С.” редовно призовано не
изразява становище.
Съдът,
като прецени становището на страните и събраните по делото
доказателства, обсъдени по реда на чл. 235 ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът
е сезиран при условията на активно и пасивно субективно съединяване с искова
претенция с правно основание чл. 108 от ЗС.
Фактическият
състав на нормата на чл.108 от ЗС изисква установяването при условията на пълно
и главно доказване от ищцовата страна в процеса на следните елементи: право на
собственост върху процесния имот, придобито на заявеното основание и
упражнявано от ответника владение върху него. В случай, че ответникът
противопоставя възражение за упражняване на фактическа власт, то в негова доказателствена
тежест е да установи наличието на правно основание за упражняваното владение.
При
дадения казус, съдът приема, че от ищците в съответствие с носената от тях
доказателствена тежест не бе установено наличието на първата предпоставка от
фактическия състав по чл. 108 от ЗС, обуславяща основателността на претенцията
им. Съдът приема, че от ищците не бе доказано правото на собственост върху
процесния имот, на заявените основания-наследяване от Г.С.
К. и реституция /като по отношение на това заявено още
с исковата молба основание, съдът и с оглед молба-уточнение от **.09.**12г. намира, че не се поддържа, но предвид липсата на
изричното му оттегляне съставът дължи произнасяне/. По делото във връзка с
доказване на активната си легитимация ищците са представили следните
доказателства: нотариален акт за продажба на недвижим имот от 22.11.19**г., том ХІІ, №34, регистър 2399, дело №2369/19**г.,
видно от който Г.К. К. продава на Т. Г.К. и на З. Г.К. 1/18 идеална част
от празно място в град С., на ъгъла на улиците „П.” и „Ц.С.” от 310.** кв.м. по
крепостен акт, а по скицата от 312.45 кв.м., при граници: ул. „П.”, ул. „Ц.С.”, Ю.Б.Б., М.К., заедно с всички постройки върху него. В
т. 5 от нотариалния акт е отразено, че правото на собственост върху продаваемия
имот продавачката установява с крепостен акт №***/13.06.1892г.
на името на Г.С..
Видно
от нотариален акт №136, том ХХІV, дело №3754/77г. от 03.11.1977г. и нотариален акт №***, том ХХІV, дело №3760/77г. от 03.11.1977г., А. Г. С.,
Л. Т.К., Б. Т.Д., В.К. М. и Г.К. Т.. са продали по реда на ПМС №60 на ТПК „Д. Б.”
притежаваните от тях идеални части от описания имот. В описаните нотариални
акта е отразено, че правото на собственост върху продаваемия имот продавачите
установяват с крепостен акт №*** от 13.06.1892г. на
името на Г.С.. По делото, от приетата и неоспорена
съдебно-техническа експертиза, се установи, че описаните в двата нотариални
акта И. са идентични с претендираните от ищците в настоящото производство.
Между
страните по делото няма спор, а и от събраните доказателства (приложените
удостоверения за наследници), е видно, че ищците – физически лица са наследници
на Г.С. К..
По делото
обаче не е приложен като доказателство цитираният крепостен акт
№*** от 13.06.1892г., издаден на името на Г.С.. На
следващо място, по делото не би могло да се установи, дали посочените в нотариален
акт №34 от 19**г. сгради са идентични с притежаваните
от Г.С. К. по крепостен акт, съответно не би могло да
се установи дали са идентични с претендираните от ищците сгради, тъй като в
нотариален акт №34 от 19**г. сградите не са индивидуализирани.
Дори
обаче да беше представен крепостен акт №*** от 1892г.
и да можеше да се установи идентичност между описаните и претендирани от ищците
сгради, то от цитираните по-горе два нотариални акта от дата: 03.11.1977г. се
установи, че наследодателите на ищците са отчуждили процесния имот на ТПК „Д. Б.”. По делото обаче от страна на ищците не са представени
доказателства в съответствие с разпоредбата на чл. 154 от ГПК за установяване
реституцията на спорния имот по реда на чл. 1 от Закона за възстановяване
собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета.
Следва
да се отбележи, че от приложеното решение №1040 от 01.11.**07г.
на ВКС, Първо гражданско отделение, гр.д. №1215/**06г. по никакъв начин не се
налага извода, че процесният имот е станал собственост на ищците – В.С.К., Е.Т.С. и С.Т.К., като
наследници на Т. Л.К.. С цитираното решение е
отхвърлен иска, предявен от „Р.К.” ЕООД за признаване
за установено по отношение на наследниците на Т. Л.К.,
а именно: В.С.К., Е.Т.С. и С.Т.К., че
ищецът е собственик на 44/144 ид. части от процесния имот по предявен
положителен установителен иск с правно основание чл. 97 от ГПК /отм./. С отхвърлянето
на положителния установителен иск е отречено правото на собственост на ищеца,
но не е признато правото на собственост на ответниците. Следователно решението
не легитимира част от настоящите ищци като собственици на претендирания от тях
имот.
Приложеното
решение от 25.06.1993г. на Трети районен съд, 4 състав, постановено по гр.д. №
42/93г., оставено в сила с решение от 24.07.95г. по гр.д. №3367/93г. на СГС
няма сила на пресъдено нещо по отношение на част от настоящите ищци. Тъй като
влязлото в сила решение е по чл. 238 от ЗЗД, а не по чл. 108 от ЗС.
По
отношение на ищеца – „Ес Пи Е.С.О.” ЕООД, то от
приложения нотариален акт за замяна на недвижим имот №24, том І, рег. №633, дело №24 от **.03.**00г. по
никакъв начин не става ясно върху кои точно сгради е придобил собствеността,
тъй като в акта не са индивидуализирани, за да може да се направи извод дали са
идентични с претендирания имот.
Предвид
горните доводи, настоящата инстанция приема, че ищците не проведоха пълно и
главно доказване, че са собственици на претендирания имот.
С
оглед приетото липсва първата предпоставка за уважаване на иска с правно
основание чл. 108 от ЗС, тъй като ищците не установиха своята активна
материално-правно легитимация.
Предвид
липсата на първата от кумулативно изискуемите предпоставки, съдът е
безпредметно да обсъжда наличието на останалите, както и представените във
връзка с тях доказателства.
Поради
изложените съображения, исковата претенция се явява неоснователна и недоказана
и подлежи на отхвърляне.
На
основание чл. 78, ал.3 от ГПК
ищците дължат на ответниците „Б.” ЕООД – 300лв./адв. възнаграждение/,
а на „Б.И.” ЕООД – **00лв./адв.
възнаграждение и разноски за вещи лица/. Останалите ответници не са направили
разноски.
Водим
от горното, СГС, І ГО, 19 състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, предявените
от Х.А.Д., ЕГН: **********, Й.П.Д.,
ЕГН:**********, А.Л.Д., ЕГН: **********, Р.Н.С., ЕГН: **********, А.С.М., ЕГН: **********, К.П.П., ЕГН: **********, В.С.К., ЕГН: **********, С.Т.К., ЕГН: **********, Е.Т.С., ЕГН: **********, Д.Г.Д., ЕГН: **********, Д.Г.Д., ЕГН:**********, Е.Г.М., ЕГН: **********, К.Р.Д., ЕГН: **********, Р.П.М., ЕГН: **********, М.Р.П., ЕГН: ********** „Е.П.Е.С.О.” ЕООД ЕИК: *********, всички със съдебен адрес: гр. С. ул. „Е.Й.” №**, ет.*, ап.*-адв. А.Д.С. против „Б.” ЕООД, ЕИК: *********, съдебен адрес:***-адв.
Д.В., „Б.и.” ЕООД, ЕИК: *********,
съдебен адрес:***-адв. Д.В., „И. П.” АДСИЦ, със
седалище и адрЕ.на управление: гр. В., ул. „Х. Б.” №**, „М.И.” ООД, със седалище и
адрЕ.на управление: гр. В., ул. „Х. Б.”
№**, „М.” ООД, призован по реда на чл. 50, ал.2 от ГПК, искове с правно
основание чл. 108 от ЗС за осъждане на ответниците да предадат владението на
следния недвижим имот: ателие,
находящо се в сградата в гр. С., ул. „Ц.С.” №*** на
два етажа и тавански етаж, което ателие заедно с целия втори етаж е застроено
на площ от 156.32 кв.м., заедно с две мазета в избата на сградата, застроени на
площ от 47.02 кв.м., заедно с 40% ид.ч. от дворното място цялото от 310.**
кв.м., в което се намира ателието и заедно с 32% ид.ч. от дворното място, върху
което е построена сградата, заедно с две канцеларии, склад, барака и дворен
клозет, находящи се на ІІ етаж от вътрешната двуетажна къща със застроена площ
от 61.60 кв.м., заедно с 50 % ид.ч. от общите части на сградата, в която се
намират тези помещения, заедно с 10 % ид.ч. от дворното място цялото от 310.**
кв.м..
ОСЪЖДА Х.А.Д., ЕГН: **********,
Й.П.Д., ЕГН:**********, А.Л.Д., ЕГН: **********, Р.Н.С., ЕГН: **********, А.С.М., ЕГН: **********, К.П.П., ЕГН: **********, В.С.К., ЕГН: **********, С.Т.К., ЕГН: **********, Е.Т.С., ЕГН: **********, Д.Г.Д., ЕГН: **********, Д.Г.Д., ЕГН:**********, Е.Г.М., ЕГН: **********, К.Р.Д., ЕГН: **********, Р.П.М., ЕГН: **********, М.Р.П., ЕГН: ********** „Е.П.Ес С.О.” ЕООД ЕИК:
*********, всички със съдебен адрес: гр. С. ул. „Е.Й.”
№**, ет.*, ап.*-адв. А.Д.С. да заплатят
на „Б.” ЕООД, на основание чл. 78, ал.3
от ГПК, сумата от 300 лв. /триста лева/.
ОСЪЖДА Х.А.Д., ЕГН: **********,
Й.П.Д., ЕГН:**********, А.Л.Д., ЕГН: **********, Р.Н.С., ЕГН: **********, А.С.М., ЕГН: **********, К.П.П., ЕГН: **********, В.С.К., ЕГН: **********, С.Т.К., ЕГН: **********, Ели Т.С., ЕГН: **********, Д.Г.Д., ЕГН: **********, Д.Г.Д., ЕГН:**********, Е.Г.М., ЕГН: **********, К.Р.Д., ЕГН: **********, Р.П.М., ЕГН: **********, М.Р.П., ЕГН: ********** „Ес П.Ес С.О.” ЕООД
ЕИК: *********, всички със съдебен адрес: гр. С. ул. „Е.Й.” №**, ет.*, ап.*-адв. А.Д.С. да заплатят
на „Б.И.”
ЕООД, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата от **00лв.
/две хиляди лева/.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач
СД „В.7.и С.”.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок
от получаване на съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: