Р Е Ш Е Н И Е
№ 55
гр. Габрово, 8.07.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР.
ГАБРОВО в открито съдебно заседание от девети юни, две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
секретар: Радослава Кънева, като
разгледа материалите по адм. дело № 23 по описа за 2022 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм.
дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен
съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-266 от 17.02.2022 г., подадена от К.Р.К.,***,
ЕГН: **********, подадена чрез адв. И.Д. ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0258-000004 от 21.01.2022 г., на
началник РУ – Дряново при ОД на МВР – Габрово, с искане за нейната отмяна.
Процесната Заповед е издадена на
основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, като с нея е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ - временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС на водача К. до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от
18 месеца за извършено от него нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. второ от
същия нормативен акт.
Нарушението се изразява в
следното: На 16.01.2022 г., около 00.10 ч., на посочен общински път в гр.
Дряново, същият управлявал лек автомобил *******, ДК № *****, собственост на друго
лице – Е.И.К., като при извършена от контролните органи проверка за употреба на
наркотични вещества водачът отказва да му бъде извършена такава, за което му е
издаден талон за изследване № 0054698, в който К. е записал „приемам отказа“.
Във ФСМП гр. Дряново същият не е дал биологични проби за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване употреба на наркотични вещества или
техни аналози.
ИАА е връчен на своя адресат на
27.01.2022 г., видно от приложената към него разписка. Жалбата е подадена на
11.02.2022 г., съгласно поставения входящ номер в РУ Дряново – на първия
работен ден след изтичането на срока за обжалване - 10.01.2022г. /неделя/,
поради което като подадена в законния срок от заинтересовано лице против
подлежащ на съдебно обжалване ИАА, същата се явява редовна и допустима.
В жалбата си К. оспорва
процесната Заповед, като се иска постановяване на нейната нищожност,
алтернативно – същата да бъде отменена като незаконосъобразна. Жалбоподателят
намира, че тя е издадена от лице, което няма материалната компетентност да
издава акт от вида на процесния. Освен това се изтъкват съображения, свързани с
нарушения при съставянето на АУАН за процесното нарушение – неизясняване на
релевантните факти и обстоятелства, конкретно – неизследване на въпроса за
валидността на иззетото СУМПС; несъответствие между описателната част и
диспозитива на заповедта– не е указана конкретната хипотеза по чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП; наличие на съществени нарушения на процедурата по Наредба № 1
на МЗ, МВР и МП, които не са посочени конкретно в жалбата.
В проведено по делото открито
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Д., които поддържат
депозираната жалба.
За ответната страна се явява
юрисконсулт С., която оспорва жалбата.
Съдът направи проверка както за
наведените в жалбата доводи за отмяна на процесния ИАА, така и за наличието на
всички основания по чл. 146, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК, като за наличието
на основания за нищожност на процесния ИАА той следи служебно.
От фактическа и правна страна се
установява следното:
Заповедта е издадена на
посоченото в нея основание – чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, според която
разпоредба за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В нея е посочено нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. второ от същия
нормативен акт, според който текст водач на моторно превозно средство, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв. В случая ползваната разпоредба
съдържа хипотеза, описваща вид на административно нарушение, което съответства
на описаното в процесния ИАА, както и санкционна част, която за настоящото дело
е без значение. Релевантно е описанието на
вида на нарушението.
С оглед горното съдът намира, че процесната
Заповед е фактически и правно мотивирана, като от съдържанието й става ясно по
каква причина се налага ПАМ, а описанието на релевантните факти съответства на
хипотезата на правната норма, цитирана от
административния орган като нормативно основание за налагането й. Водачът
К. е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества
или техни аналози с техническо средство дръг чек 5000 с посочен фабричен номер,
поради което му е издаден талон за изследване № 54698, но същият не е дал
биологична проба за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване употреба на такива вещества.
Посоченият в процесната Заповед
АУАН № 500804 от 16.01.2022 г. е издаден за процесното нарушение. Същият е
редовно съставен – от оправомощен актосъставител, в надлежна форма и при
наличието на предвидените по закон реквизити, в присъствието на двама подписали
се свидетели. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В този акт нарушението е описано по начина, по който това е направено и в
процесната Заповед. Следва да се отбележи, че настоящото производство е
административно, а не такова по реда на ЗАНН, поради което начинът, по който е
протекло административно наказателното производство не е съществен за настоящия
правен спор. От значение е единствено спазването на законовите изисквания за
издаването на процесния ИАА, както и установяване по безспорен начин наличието
на предпоставката за налагане на процесната ПАМ.
По съставения му АУАН К. е
направил писмени възражения, като по този начин е било защитено правото му на
участие в административния процес.
Въпреки това поделото са събрани
и други писмени и гласни доказателства, от които по несъмнен начин е видно, че
е осъществен фактическият състав на приложената правна норма. По делото е
приложен Талон за изследване, цитиран в ИАА, в който е вписано, че
жалбоподателят отказва да се подложи на проверка с техническо средство или тест
и отказът е удостоверен с подписите на длъжностно лице – младши автоконтрольор
и на К.. На процесната дата безспорно талон за изследване му е бил връчен, но
от ЦСМП по делото е депозирано писмо, от което е видно, че на 16.01.2022г.
жалбоподателят не се е явявал в Центъра за спешна медицинска помощ, филиал
Дряново за преглед или изследване за употреба на наркотични вещества и техни
аналози.
От събраните обяснения на
длъжностните лица, присъствали на установяването на нарушението, описаната в
процесната Заповед фактическа обстановка се потвърждава изцяло. От
свидетелските показания на лицата, извършвали на процесната дата проверка, при
която е установено процесното нарушение, за което е наложена ПАМ, също се
установява наличието на елементите от състава на хипотезата на чл. 171, т. 1,
б.“б“ от ЗДвП. Лицето било изпробвано за наличие на алкохол, като пробата
установила ниски нива на такъв от 0.31
промила. След това проверяващите поканили К. да му бъде направена проверка за
наркотици с дръг тест, но той отказал След този отказ му бил издаден талон за
медицинско изследване. В случая дали АУАН е съставен преди или след като
талонът е бил издаден не е от съществено значение, т.к. по делото се установява
по несъмнен начин, че К. е отказал да се подложи на проверка с дръг тест, талон
за медицинско изследване му е бил издаден и връчен и той не се е подложил на
такова, с което е реализирал състава на административното нарушение, описано в
акта и Заповедта, съставляващо предпоставка за налагането на процесната ПАМ. Самата
Заповед е издадена на 21.01.2022 г. – пет дни след проверката, съставянето на
АУАН и издаването на талона, като нейният автор е събрал достатъчно относими
доказателства за наличието на релевантните факти и обстоятелства за налагането
на мярката. Към 21.01.2022 г. е бил налице от страна на жалбоподателя както
отказ за подлагане на изследване на място, така и отказ за медицинско
изследване.
Събраните в хода на процеса
доказателства не са оспорени. Жалбоподателят не е представил насрещни такива,
от които да се установи по-различна фактическа обстановка или да може да се
разколебаят изводите на административния орган и на съда относно така
установената.
Предназначението на процесната ПАМ е с
превантивен характер, целта е да се осуети възможност деецът да извърши
други нарушения, вкл. такива с вредоносен характер, като тази мярка не съставлява
административно наказание. Административният акт, с който се
прилага тя, предхожда
наложено на адресата административно наказание с правораздавателен акт на
административнонаказателна юрисдикция /НП/, като двата
акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото законово нарушение.
Всеки от тях има различно предназначение и самостоятелни правни последици. Различна са както процедурата, така и изискванията за издаването им. ПАМ са
форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от
закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания
са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено
административно нарушение, като двата вида мерки могат да
се кумулират, макар и не в общ административен акт, като те съществуват
самостоятелно, разделно една от друга. Административнонаказателната отговорност
се свежда до осъществяване на санкции, предвидени за виновно неизпълнение на
административноправни задължения, докато ПАМ са средство за обезпечаване
осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на
изпълнително-разпоредителната дейност. С налагането на подобни мерки се
прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за
реализиране на правна отговорност. /В този смисъл, напр., Решение №
5226 от 3.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8650/2015 г., VII о./
Релевантният за приложението на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП юридически
факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е
установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на
административната отговорност на жалбоподателя, а наличието
на такова нарушение с посочена нарушена правна норма е цитирано в процесната
Заповед и е въпрос на доказване в рамките на административния процес, което се
реализира с всякакви допустими и относими доказателства. Дали е налице,
едновременно с това, и основание за носене на административнонаказателна или
наказателна отговорност, които могат да се изключат по различни причини, не е
относимо към настоящия административен процес и това е законодателно решение.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по т.1, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Със Заповед № 8121з-1524 от 9.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи
и на основание чл. 186 и чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗМВР са определени службите
за контрол по този закон, сред които на основание т. 3 от същата са Областните
дирекции на МВР. Съответно ръководителят на ОД на МВР – Габрово – директорът на
същата, със Заповед № 264з-1455 от 2.08.2018 г., на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, е определил служителите, които могат да налагат ПАМ на посочените правни
основания, сред които и на процесното такова по чл. 171, т. 1 от този
закон. Съгл. т. 1.6 от тази Заповед на
началник РУ при ОД на МВР е възложено налагането на процесната ПАМ за нарушение
на ЗДвП, каквато е длъжността на автора на процесния ИАА. В заключение въз
основа на така изложеното съдът намира, че процесният административен акт е
издаден от оправомощен орган, притежаващ както материална, така и териториална
компетентност, с оглед местоизвършването на нарушението. Заповедта е
представена като препис, със заличен подпис на автора й, като следва да се
отбележи, че тя е и служебно известна на съда, прилагана многократно по
административни дела от аналогичен характер и не е оспорена от страните по
настоящото дело.
Материалноправните предпоставки за
прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП изискват да
е установено по надлежния ред отказ на водач на МПС да се
подложи на изследване за наркотични вещества и техните аналози, каквото
обстоятелство се установява по несъмнен начин по отношение на жалбоподателя.
За да се установи наличието или
липсата на това нарушение, като предпоставка за прилагането на ПАМ и елемент от
хипотезата на приложената правна норма, съдът взе предвид събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, посочени и обсъдени по-горе.
С оглед така изложеното съдът
счита, че от обективна страна е установено по несъмнен начин осъществяването на
хипотезата на чл.171, т. 1, б. „б“, във вр. с чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП. Така цитираните норми са императивни, те не
предоставят на
компетентния орган право на преценка дали да наложи мярката или не, а
последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При
реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане
на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи
предвидената в закона ПАМ.
Срокът на действие на временната
мярка е дефиниран изрично в закона и се прилага пряко по силата на правна
норма, поради което непосочването конкретен такъв в заповедта
не съставлява порок на акта, тъй като не се отразява на законосъобразността на
волеизявлението на административния орган. В случая
процесната Заповед преповтаря в тази си част изцяло приложената правна норма. Разпоредбата
на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП предвижда,
че свидетелството за правоуправление се отнема до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца, както е
посочил и административния орган. Разпоредбата не предвижда определяне на различен
срок от административния орган в определени граници. Следователно при
посочването на срока, за който е приложена принудителната административна
мярка, административният орган не действа при условията на оперативна
самостоятелност, тъй като срокът е определен в закона и в заповедта само се
възпроизвежда предвидения в закона такъв, а не се определя в посочени допустими рамки от органа, налагащ принудителната мярка. В същия смисъл, напр., Решение № 4314 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. №
523/2018 г., VII о.
С оглед така изложеното
процесната Заповед се явява издадена в съответствие с материалния закон и без
съществено противоречие с процесуалните правила, поради което подадената против
нея жалба следва да се остави без уважение.
В тази връзка основателно се
явява искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане
на деловодни разноски, което е направено своевременно, в проведеното по делото
о.с.з от 9.06.2022 г. В полза на страна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно, във вр. с ал. 1 от АПК,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО с жалба с
вх. № СДА-01-266 от 17.02.2022 г., подадена от К.Р.К.,***, ЕГН: **********, на
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0258-000004 от 21.01.2022г.,
издадена от началник РУ Дряново към ОД на МВР Габрово, с която на основание чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка на
жалбоподателя – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като
неоснователно.
ОСЪЖДА К.Р.К.,***, ЕГН: **********,
да заплати на Областна дирекция на МВР – Габрово деловодни разноски в размер на
100.00 /сто/ лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Препис от Решението да се изпрати
на страните в едно с призовките.
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1 от ЗДвП.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/