РЕШЕНИЕ
№ 3849
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от Гражданско дело № 20211110161602 по описа
за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.415 ГПК
във вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД и чл.149 и следващи от ЗЕ.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец „Т -С ” ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление , срещу ответник Р. В. Г.,
ЕГН **********, с адрес след издаване на ЗИ по ЧГД№ 40505/2021г. по опис на СРС, с
предявен иск и молба до съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено
между страните, че ответника дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - обща сума от 2037,56
лева/лв./, от които главница от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 1762,40
лв./BGN/хиляда седемстотин шестдесет и два лева и 40 стотинки/ цена на доставена от
дружеството топлинна енергия/ТЕ/, ведно със законна лихва от 09.07.2021г. до изплащане на
вземането, и мораторна лихва върху ТЕ от 15.09.2019г. до 24.06.2021 г. в размер на 220,31
лв./BGN/двеста и двадесет лева и 31 стотинки/, и главница от 01.06.2018г. до 29.02.2020 г. в
размер на 45,36 лв./BGN/четиридесет и пет лева и 36 стотинки/ цена на извършена услуга за
дялово разпределение/ДР/, ведно със законна лихва от 09.07.2021г. до изплащане на
вземането, и мораторна лихва върху ДР от 31.07.2018г. до 24.06.2021 г. в размер на 9,49
лв./BGN/девет лева и 49 стотинки/, за които суми е издадена ЗАПОВЕД № 5509 ЗА
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 40505/2021г.
на СРС, 163 състав, за топлоснабден имот с адрес /инсталация № **********. При
уважаване на иска се претендират присъждане на разноски за юр.к.възнаграждение в
заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с
1
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, като последният има качеството
на клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ по отношение на
имот, находящ се в гр.София, жк. Младост-1 бл.№ 91,ет.5,ап.106, аб.№87563/инсталация №
**********. Сочи, че за процесния период е доставил на ответника топлинна енергия, но
последният не заплатил стойността й, за което били издадени и фактури. Ищецът твърди, че
отправил до ответника покана за доброволно изпълнение на задължението, но плащане не
последвало. Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на
заповед за изпълнение за посочените суми, по което било образувано ЧГД № 10505/2021г.
на СРС, 163 състав. Районният съд уважил заявлението в цялост, като издал заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответника за горепосочените суми. В
законоустановения срок длъжникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което и
на ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си.
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т С АД на потребители в гр.София, одобрени с
Решения на КЕВР/ДКЕВР/. В раздел VІІ от Общите условия е определен реда и срока, в
който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед така
установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното
задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на
паричната сума, считано от изтичане на последния ден от месеца, следващ месеца на
доставката.
С оглед изложеното моли да се признае за установено, че ответникът му дължи
претендираните суми, както и да бъде осъден да му заплати направените по делото
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ от своя страна е подал отговор с вх.№ 104843/9.12.2021г. под формата
на молба, и към нея е приложен фискален бон за платени 2283,69 лева на 3.12.2021г. по
съдебно дело за аб.№ **********, като моли делото да се прекрати. Не се оспорват
изложените в ИМ факти и обстоятелства.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез юр.к. по пълномощно потвърждава
извършено плащане от ответника, като моли да се присъди юр.к.възнаграждение само за
исковото производство, защото плащането е след подаване на ИМ в съда и с него са покрити
всички разноски по заповедното производство, а също така е заплатена ДТ за исковото
производство.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява. Преди о.с.з.
представя 2 бр.молби-становища с вх.№ 30414/17.2.2022г. и с вх.№ 74072/13.4.2022г. с
представени доказателства за платени 2283,69 лева на каса на ищеца във връзка с
настоящото производство за аб.№ **********. Прави искане делото да се прекрати поради
плащане на сумите.
Съдът, като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора
2
доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети следните писмени доказателства – Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и доказателство за внесена държавна такса с вх.№
24998/9.7.2021г. по което е образувано ЧГД№ 40505/2021г. на СРС, 163-ти състав/л.10-15/;
Молба от Д П Г до „Т С “ ЕАД за разсрочване на дължими суми/л.16-17/; Заявление за
откриване на партида на топлоснабден имот ведно с декларация от Д П Г /л.18-19/;
Удостоверение за настоящи административни адреси на жилищни сгради от С о - Район „С
“/л.20/; Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) № 95, том Х, от 17.10.1972 г.
за процесния апартамент/л.21-22/; Удостоверение за наследници на В Ф Г починал на
9.2.2007г./л.23/; Съобщения към общи фактури от 31.7.2019г./л.24-25/; Извлечения от сметки
за процесния период за аб.№ **********/л.27/; Договор между СЕС и фирма за дялово
разпределение „Нелбо инженеринг“ ООД от 24.9.2002г./л.28-29/; Протокол от ОС на ЕС от
22.8.2002г. ведно със списък на етажни собственици/л.30-32/; Договор между „Т С ” ЕАД и
“Н и ООД/л.34-36; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т
С ” ЕАД на потребители в гр.София публикувани на 11.7.2016г. в пресата/л.37-38/.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест
на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата
на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдяния
обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната
изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът от своя страна е
длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното
във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на
потребената топлинна енергия за процесния период.
В разглеждания случай, ответникът в качеството си на собственик на процесния
топлоснабден имот има качеството „потребител” по смисъла на чл.153 ЗЕ, поради което
следва да се приеме, страните са били във валидни облигационни отношения по силата на
договор за доставка на топлинна енергия през релевирания период. Няма спор между
страните за собствеността на апартамент с административен адрес гр.София, жк. Младост-1
бл.№ 91, ет.5, ап.106, аб.№87563/инсталация № **********, а именно, че е собственик
ответника.
Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от ДКЕВР. Няма спор
между страните, че Общите условия са влезли в сила по отношение на ответника,
3
следователно са породени облигационни отношения между топлопреносното предприятие, в
качеството му на доставчик на топлинна енергия и съответния абонат, имаш качеството
„потребител” на топлинна енергия като собственик или ползвател на съответния
топлоснабден имот. Наличието на облигационната връзка се потвърждава и от приложените
договори сключвани между ЕС и ищцовото дружество, както и че ответницата е поискала и
дружеството е открило партида за имота й. За да се прекрати договора между Етажната
собственост и ищцовото дружество е нужно решение на ОС на ЕС.
На следващо място самия ответник със заплащане на дължимата сума е признал
предявените искове. Ответникът е заплатил на 3.12.2021г. обща сума 2283,69 лева на каса на
ответника, с които са покрити всички суми по издадената ЗИ по ЧГД№ 40505/2021г. на СРС
и платената ДТ по настоящото исково производство, като плащането е след подаване и на
ИМ по реда на чл.415 ГПК на 28.10.2021г.
Поради извършеното плащане исковете подлежат на отхвърляне.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора, за уважените претенции на ищеца, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК направените от ищеца в хода на
производството разноски, като следва да се присъдят сторените разноски за
юр.к.възнаграждение в исковото производство от 100,00 лева. Разноските се дължат, защото
ответника е платил след подаване на ИМ в съда на 28.10.2021г. по реда на чл.415 ГПК. Ако
беше платил още при подаване на възражение по чл.414 ГПК на 2.9.2021г. или по-рано и бе
подал възражение по чл.414а ГПК до исково производство въобще не би се стигнало и
разноските щяха да бъдат само за заповедното производство. Затова ответника дължи
разноските и за исковото, но тъй като е платил ДТ с плащането на 3.12.2021г. то следва да се
присъди само юр.к.възнаграждение в полза на ищеца за 100,00 лева за исковото
производство.
Ищецът не е представил списък по чл.80 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради плащане на 3.12.2021г. исковете предявени от ищец „Т -С ” ЕАД,
ЕИК със седалище и адрес на управление , срещу ответник Р. В. Г., ЕГН **********, с
адрес , след издаване на ЗИ по ЧГД№ 40505/2021г. по опис на СРС, ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА
УСТАНОВЕНО, че ответника дължи на ищеца, СЛЕДНИТЕ СУМИ - обща сума от 2037,56
лева/лв./, от които главница от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 1762,40
лв./BGN/хиляда седемстотин шестдесет и два лева и 40 стотинки/ цена на доставена от
дружеството топлинна енергия/ТЕ/, ведно със законна лихва от 09.07.2021г. до изплащане на
вземането, и мораторна лихва върху ТЕ от 15.09.2019г. до 24.06.2021 г. в размер на 220,31
лв./BGN/двеста и двадесет лева и 31 стотинки/, и главница от 01.06.2018г. до 29.02.2020 г. в
4
размер на 45,36 лв./BGN/четиридесет и пет лева и 36 стотинки/ цена на извършена услуга за
дялово разпределение/ДР/, ведно със законна лихва от 09.07.2021г. до изплащане на
вземането, и мораторна лихва върху ДР от 31.07.2018г. до 24.06.2021 г. в размер на 9,49
лв./BGN/девет лева и 49 стотинки/, за които суми е издадена ЗАПОВЕД № 5509 ЗА
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 40505/2021г.
на СРС, 163 състав, за топлоснабден имот с адрес гр.София, жк. Младост-1 бл.№ 91, ет.5,
ап.106, аб.№87563/инсталация № на основание чл.415 ГПК във вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД и чл.149
и следващи от ЗЕ.
ОСЪЖДА Р. В. Г., ЕГН **********, с адрес да заплати на „Т -С ” ЕАД, ЕИК със
седалище и адрес на управление СУМАТА от 100,00 лева представляващи сторените пред
СРС съдебно деловодни разноски по настоящото исково производство за
юр.к.възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на ответника, а на ищеца по електронен път
ведно със съобщения!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5