№ 46658
гр. София, 10.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20241110147652 по описа за 2024 година
като разгледа молбата по чл. 248 ГПК от страна на адв. С. З., процесуален представител на
ищеца П. И. Н., за изменение на постановено решение № 17850 от 06.10.2025 г. по гр. д. №
47652/2024 г. в частта относно присъдените разноски, намира следното:
Молбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично
основателна.
С решението по делото съдът уважи предявения от ищеца иск за прогласяване
нищожността на договор за потребителски кредит, сключен с ответника, като прие, че
договорът е нищожен поради противоречие с императивни норми на Закона за защита на
потребителите. Производството по останалите предявени искове, включително с искане за
осъждане на ответника да заплати суми над главницата, бе прекратено поради тяхната
недопустимост, поради което по тях не се следват разноски.
С оглед на предмета на разгледания иск, съдът намира, че цената на иска следва да се
определи на 4000 лв., съответстваща на главницата по процесния договор, чиято
нищожност се установява.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че разглежданият установителен иск, основан на
чл. 26 ЗЗД, не представлява осъдителен иск с предмет връщане на суми, включително
неустойки, лихви или надвзети плащания над 4000 лв. Искането е ограничено единствено до
установяване на нищожност на процесния договор.
Установителният характер на иска изключва разглеждане на последиците по чл. 55 ЗЗД в
осъдителен смисъл в настоящото производство. При нищожност на договори се приема, че
се дължи реституция на даденото без основание, което в контекста на потребителски
договор за кредит обхваща само главницата на кредита, предоставена от кредитора. Това е
и реалната стойност на договора, поради което и цената на иска следва да се определи
именно по тази стойност – 4000 лв. съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК -/ цената на иска се
определя " по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и
за сключване на окончателен договор - стойността на договора".
1
По делото е представен договор за правна помощ, от който е видно, че ищецът е заплатил
възнаграждение в размер на 1300 лв. на адвокат С. З.. Ответникът – „......“ ЕООД –
възразява, в срок, че претендираното възнаграждение е прекомерно и следва да се съобрази с
минимума, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът има правомощие да редуцира размера на разноските при
прекомерност, съобразно фактическата и правна сложност на делото, извършените
процесуални действия и стойността на предмета на спора. При цена на иска от 4000 лв. и
разглеждане само на установителен иск, съдът намира, че делото не се отличава със
значителна правна или фактическа сложност и не е ангажирало извънреден по обем труд от
процесуалния представител.
Действително съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1, минималното възнаграждение за
защита по гражданско дело с материален интерес между 1000 и 10 000 лв. е 700 лв. , а не
както е определил първоначално съда, но както изтъква ищеца тази наредба и нейните
минимуми по никакъв начин не са задължителни за съда.
Съдът намира, че именно този размер следва да бъде присъден като справедлив и
съответстващ на характера и обема на спора, на извършената работа и фактическата и
правна сложност на точно този вид дела, като приема възприети в наредбата
минимален размер - като ориентир, който съвпада в настоящия случай с
гореустановеното - отговарящ на фактическата и правна сложност на делото и
извършената работа, което е единственото, което е от значение за определяне на същия,
а не стойности, обявени във акт, който е обявен от СЕС, че не преследва легитимни
цели и не следва да се приалага сляпо.
Съдът намира, че при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение не
следва да се изхожда формално от номиналната стойност на иска или фиксирани параметри,
поради което от значение е не толкова - каква е точната цена на иска и ка ксе определя, а от
същностни критерии, съответстващи на действителния обем на вложения труд, характера на
правния спор и неговата фактическа и правна сложност.
Адвокатските възнаграждения следва да се определят справедливо и балансирано с оглед
съотношението между извършената работа и реалните параметри на делото. Стойността на
иска може да служи като отправна точка, но не следва да бъде абсолютен или задължителен
критерий.
В този смисъл съдът споделя изцяло мотивите, развити в Определение № 50015/16.02.2024
г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, Търговска колегия, в което се анализира съвместимостта
на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и препращането към Наредба №
1 от 2004 г. с правото на Европейския съюз.
Въз основа на тълкуването, дадено от Съда на Европейския съюз по дело C-438/22, ВКС
приема, че въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, обвързващо съдилищата с минималните
размери по Наредба № 1, не съответства на правото на ЕС не преследва легитимна цел и не
следва да се прилага императивно. Посочените в наредбата размери могат да служат само
2
като ориентир, а не като задължителна норма.
Съдът следва да прецени дължимото адвокатско възнаграждение самостоятелно, с оглед
обстоятелствата по конкретното дело, неговия характер, вида на спора, фактическата и
правна сложност, както и реално извършените процесуални действия от пълномощника.
Такава преценка не може да бъде заменена от формално прилагане на таблици с минимални
размери.
В конкретния случай, по делото е предявен установителен иск с предмет прогласяване
нищожност на договор за потребителски кредит с главница от 4000 лв., без осъдителен
компонент за връщане на лихви или неустойки. Делото е разгледано в обичайния ред, без да
се отличава с особена фактическа или правна сложност. Извършената от адвоката
процесуална работа включва едно първоинстанционно разглеждане по реда на общия исков
процес, без особена доказателствена тежест или процесуални усложнения.
Съобразно гореизложеното, съдът определя справедлив размер на адвокатското
възнаграждение в размер на 700 лв., който съвпада с минималния размер по Наредба № 1 за
дела с интерес до 10000 лв., но не поради задължителност на този норматив, а защото
този размер обективно съответства на вида, обема и сложността на извършената
работа. Това е единствено релевантният критерий при преценката на разноските.
Поради горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 17850/06.10.2025 г. по гр. д. № 47652/2024 г. на Софийски районен съд
в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение, като вместо 510 лв., да се чете,
ОСЪЖДА „......“ ЕООД, ЕИК ......, да заплати на П. И. Н., ЕГН **********, сумата от 700
лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата в останалата част, в която се иска присъждане на
сумата над уважената част от 700лв. до пълния претендиран размер от 1300лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3