Р Е
Ш Е Н
И Е № 679
гр.Сливен, 14.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на втори
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 3455
по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в размер на 6 518,33 лв., сума
платена от ищеца на ответника без основание за достъп и пренос на ниско
напрежение през електроразпределителната мрежа на ответника, начислена по 5 бр.
издадени фактури за периода
01.07.2014г.- 30.11.2014г.
Ищцовото
дружество твърди, че е собственик и потребител на ел.енергия на обект, находящ
се в гр.Велико Търново, ул.„Никола Габровски" № 73А и представляващ
УПИ-VII, в стр.кв.12 по ПУП на гр .Велико Търново, с
идентификатор № 10447.2501.116 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Велико Търново, одобрена със заповед РД-18-86/19.09.2008г. на
изпълнителният директор на АГКК.
Сочи, че за процесния
период се намирало в договорни отношения с ответника по повод доставка на
ел.енергия и мрежови услуги за обекта на посочения по-горе адрес. Ел.енергията
се отчитала от СТИ по клиентски номер **********. За консумираната ел. енергия
били издавани ежемесечно фактури от ответника, които били заплатени в срок от
ищеца.
Твърди, че ответника начислил незаконосъобразно суми за пренос и достъп ниско напрежение по
следните фактури: по фактура № **********/08.08.2014г.- 866.07 лв. /пренос
ниско напрежение/, 325.42лв. /достъп ниско напрежение/ или общо 1 191.49лв.; по
фактура № **********/09.09.2014г.- 801.60 лв. /пренос ниско напрежение/,
301.21лв. /достъп ниско напрежение/ или общо 1 102.81 лв.; по фактура №
**********/08.10.2014г. - 849.55 лв. /пренос ниско напрежение/, 319.22 лв.
/достъп ниско напрежение/ или общо 1 168.77 лв.; по фактура № **********/10.11.2014г.
- 1044.47 лв. /пренос ниско напрежение/, 340.93 лв. /достъп ниско напрежение/
или общо 1 385.40 лв. и по фактура №
**********/09.12.2014г. – 1 281.54 лв. /пренос ниско напрежение/, 418.32 лв.
/достъп ниско напрежение/ или общо 1 699.86 лв. Сумите били начислени
неправомерно, тъй като ел. енергията, която се предавала до трафопоста на ищеца
била средно напрежение. Освен това било неправилно определено от ответника и мястото на
измерване и СТИ било неправилно разположено в трафопоста, собственост на ищеца,
а следвало да бъде поставено в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната/електроразпределителната мрежа.
Иска се от съда осъждане на
ответното търговско дружество да заплати на ищцовото сума в размер на 6 548,33 лв., получена без основание за пренос и достъп до
ел.разпределителна мрежа за ел.енергия ниско напрежение, ведно със законна
лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба 24.06.2019г. до
окончателното плащане, както следва: по фактура № **********/08.08.2014г. 1 191.49 лв., по фактура №
**********/09.09.2014г. 1 102.81 лв.,
по фактура № **********/08.10.2014г., 1
168.77 лв., по фактура № **********/10.11.2014г. 1 385.40 лв. и по фактура № **********/09.12.2014г. 1699.86 лв.
Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответника
депозирал отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Твърди, че регламентираната
задължителна компонента ” цена за пренос” включвала осъществена услуга по
пренос през цялата разпределителна мрежа и в случая не било налице изключение
по чл.29 , ал.4 ПТЕЕ. По отношение на компонента „цена за достъп”, единственото изискване на законодателя за да
възникне дължимост за заплащане било снабдяване на
обекта на ищеца с ел. енергия, което за исковия период било безспорно. Оспорва
твърденията на ищеца за неправилно определяне на границата на собственост на
ел. съоръженията и мястото на мерене на потребената
енергия. Твърди, че за процесния период ищецът не е
поискал извършване на промяна на страната на мерене. Оспорва се и собствеността
на ищеца върху описаните в исковата молба присъединителни съоръжения –
трафопост и кабелна линия средно напрежение.
Иска се отхвърляне на претенциите
и присъждане на деловодни разноски. В случай, че съдът приеме, че неправилно са
били начислени сумите за ниско напрежение в процесните
фактури, се иска приспадане съответно от дължимите суми за средно напрежение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и след анализ на събраната в
процеса доказателствена съвкупност, прие за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно по делото, а и се установява, че ответното дружество притежава
лицензия за разпределение на ел.енергия № Л-138-07/13.08.2004г. за територията
на Североизточна България.
На 22.07.2013г. между страните бил сключен договор за достъп до
електроразпределителната мрежа, собственост на ответника. В чл.4 от договора е
предвидено, че измерването на използваната ел.енергия се извършва със СТИ,
поставено на границата на собственост на ел.съоръжения, съгласно Наредба №
6/2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към
преносната и разпределителни ел.мрежи и съгласно показателите за качество,
приети от ДКЕВР. В този договор също така е включено и понятието „Граница на
собственост на електическите съоръжения“ и това са
точките в конструкцията на предназначените за пренос на ел.енергия съоръжения в
присъединявания обект или електрическа централа, към които са свързани
съоръженията за присъединяване.
На същата дата 22.07.2013г. страните сключили и договор за пренос на
ел.енергия през електроразпределителната мрежа на ответника. В т.3.4 от този
договор е вменено като задължение на ответното дружество да определи мястото на
монтиране на измервателните уреди и съоръжения. Двата договора са сключени със
срок 31.12.2013г., но е предвидено и автоматичното им продължаване за всяка
следваща календарна година, в случай, че никоя от страните не е поискала
писмено неговото прекратяване.
Не се спори и относно издадените процесни 5
бр.фактури и сумите начислени по тях, както и тяхното плащане от страна на ищцовото дружество. Безспорно е и обстоятелството / обявено
за безспорно в о.с.з – л.125/, че за процесния исков
период измерването на ел.енергия е извършвано на страна ниско напрежение.
Установява се от Нотариален
акт № 183, т. I, дело №
162/2009 г., че на 21.08.2009 г. ищцовото дружество
закупило от „Симако“ ООД недвижим имот, намиращ се в
гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 73А, а именно УПИ VII, в кв. 12 по ПУП на града,
представляващ поземлен имот с идентификатор № 10447.501.116 по КККР на гр.
Велико Търново, заедно с построените в имота административна сграда,
проход/топла връзка между административната сграда, цех за текстилни изделия,
разширение към цех и склад с рампа.
Видно от фактура №
**********/31.07.2009 г./л.100/, ищецът закупил от „Симако“
ООД трансформатор и външно ел.захранване 20КV, които били зачислени като
дълготрайни активи в дружеството в група „сгради“- ел.провод/трафо и в група „Машини“ – трансформатор.
От представения
Акт за държавна собственост № 5749/22.02.1994 г. /л. 73/ е видно, че Западна
промишлена зона с площ 62 кв.м. е построена през 1980г. от държавата върху
държавна земя и зачислена в инвентарната книга на ответника РОЦ Горна
Оряховица.
В хода на процеса
е назначена и приета съдебно икономическа експертиза. От заключението на вещото
лице икономист се установява, че по всичките 5 бр. процесни
фактури ищецът е извършил плащания за фактурирана такса пренос ниско напрежение
и такса за достъп средно/ниско напрежение. Така по всичките пет фактури била
платена такса пренос ниско напрежение в размер на 4843,23 лв. Таксата за пренос
средно напрежение по фактурите би била в размер на 1677,99 лв. или разликата е
в размер на 3 165,24 лв. Съобразявайки приложението по делото указания на
ДКЕВР за образуване на цените за пренос на ел.енергия през електроразпределителните
мрежи, то цената за достъп се определяла като единна за всички потребители
присъединени на средно и ниско напрежение и тя се заплащала от всички
присъединени потребители – т.е. за достъп няма разлика в цената за средно и
ниско напрежение.
Експертът уточнил
по отношение на оспорената от ответника фактура № **********/31.07.2009г., че
същата фигурира в оригинал в счетоводството на ищеца и с включен в нея
компонент „външно ел.захранване 20 кV“, осчетоводена
е от ищеца, както и от дружеството контрахент по
сделката, отразена е в дневника за покупки на ищеца и в този за продажби на
другата страна по сделката „Симако“ ООД за м.юли
2009г. В инвентарната книга на ищцовото дружество с
пореден номер 14 и инвентарен № 1793 в група „Сгради“ бил записан „ел.провод/ трафо“ с дата на
придобиване 12.1992г., а с пореден номер 118 и инвентарен № 2229 в група
„Машини“ бил записан „Трансформатор“ с дата на придобиване 01.2005г. С пореден
№ 170 и инвентарен № 2349 в група „Машини“ бил записан „трансформатор“ с дата на
придобиване 07.2009г., а под инвентарен № 2350 фигурирало „Външно ел.захранване
20кV с дата на придобиване 07.2009г.“
По делото е
допусната и съдебно техническа експертиза. От заключението на вещото лице се
установява, че обектът на ищеца се захранвал с ел.енергия, чрез кабелен
електропровод за средно напрежение 20кV. Съобразно схемата на л.72 от делото, електропровод
„Абагар“ за средно напрежение бил резервен за фирма „АБагар“.
Началото му било от възлова станция Западна промишлена зона. Преди отклонението
за „Симако“ към него имало включени още трима
потребители. От стълб № 20 се подавало захранване за бетонен комплектен
трансформаторен пост /БКТП/ „Симако“, посредством
разединител за открит монтаж /РОМ/. Резервно захранване за ищцовото
дружество не било предвидено, тъй като обектът е потребител от трета категория
по см. на чл.46 от Наредба № 3/09.06.2004г. за устройството на електрическите
уредби и електропроводните линии, за който се разрешава прекъсване на
ел.захранването до 24 часа. Кабелният
електропровод между последния желязо-решетъчен стълб на ВЕЛ „Абагар“ и БКТП „Симако“ бил
изграден с разрешение за строеж № 45/28.02.2003г., на главен архитект на община
В.Търново. Ищецът придобил електропровода и трафопоста през 2009г.
Според вещото лице
процесната кабелна линия е електропровод за
напрежение 20кV, предназначен да доставя ел.енергия от електроразпределителната
мрежа на ответника до имота на ищеца. Част е от техническата инфраструктура на
гр.В.Търново и електроразпределителната мрежа. БКТП бил монтиран на територията
на текстилния цех на ищеца върху бетонна рампа. Вещото лице сочи, че през 2016г.
между страните в процеса бил сключен договор за промяна страната на измерване
на ел.енергия, като ищецът се задължил да осигури секция в БКТП „Симако“, в която да се монтира измервателна група за средно
напрежение- токови и напреженови трансформатори.
Вещото лице позовавайки се на Наредба № 6/09.06.2004г. /отм. на 04.04.2014г./
за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и
разпределителните ел.мрежи /действала към процесния
исков период/ посочило, че при присъединяване на електропровод, собственост на
клиент към въздушен електропровод на мрежовия оператор, границата на
собственост е мястото на присъединяване на кабелните накрайници- при кабелен
електропровод. В случая границата на собственост били изходящите клеми на РОМ, вонтиран на стълб № 20. На това място били монтирани
кабелните накрайници на кабелния електропровод за 20 кV.
Мястото на разполагане на СТИ, съобразно чл.92,
ал.1, от
Наредба № 3/09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и
електропроводните линии се избира възможно най-близо до границата на
собственост на електрическите съоръжения, определена съобразно Наредба №
6/09.06.2004г.
Съдът не кредитира
заключението на вещото лице, изготвило съдебно техническата експертиза в
частите, в които експерта посочва, че СТИ не би могло да се постави в близост
до стълб № 20, където е и границата на собственост, тъй като това би било
нерентабилно за ищеца. Изложените в тази връзка аргументи от експерта не са
свързани с поставените му задачи и в тази част експерта е излязъл извън рамките
на зададените въпроси. Съдът не кредитира заключението и по отношение на
отговорите на въпроси 7 и 9 от заключението, тъй като си противоречат. Посочено
е, че ищецът не би могъл да притежава електроразпределителна мрежа, доколкото
няма лиценз за тази дейност, при същевременно установяване, че кабелен
електропровод 20 кV и БКТП са собственост на ищеца и
са част от електроразпределителната мрежа. В останалата част съдът кредитира
заключението, като неоспорено от страните.
Съдът кредитира
изцяло заключението на вещото лице, изготвило съдебно икономическата експертиза
по делото, като неоспорено от страните.
Горната фактическа
обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства и писмени
доказателствени средства в кредитираните им части.
Приетото за
установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД – иск за
връщане на получена парична сума, дадена без основание е
допустим. Въпреки, че между страните съществува договорна обвързаност по повод
достъп и пренос на ел.енергия, ищцовото дружество
основава претенцията си на неоснователно обогатяване, доколкото ответникът не
спазил нормативно и договорно задължението си по определяне границата на собственост, респ
поставяне на СТИ на правилното място.
Разгледан
по същество претенцията е основателна и доказана.
При иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД ищцовата
страна следва да докаже имуществено разместване без основание, т.е. плащане на претендираната сума, а ответната – основанието за нейното
задържане.
Не се спори по
делото, а и се установи от заключението на съдебно икономическата експертиза,
че ищеца заплатил на ответника сумите по процесните 5
бр. фактури за исковия период за достъп средно/ниско и пренос ниско напрежение.
Спорният по делото
въпрос е дали въобще са дължими за процесния исков
период таксите за достъп до и пренос по преносната и електроразпределителна
мрежа на ответното дружество, в случай, че СТИ не е поставено на мястото
определено нормативно или с договора между страните.
В Решение № 227/11.02.2013г., постановено по т.д. №
1054/2011г. ІІ т.о. ВКС РБ е прието, че количеството
консумирана ел.енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните
или нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за
достъп и пренос. Тези елементи от цената на ел.енергия се явяват неопределяеми,
а оттам и недължими.
Съобразно нормативната
база, действала през исковия времеви период, чл.120 ЗЕ /редакция от
26.07.2013г./, СТИ на ел.енергия, доставена на крайни клиенти следва да са
разположени до или на границата на имота на клиента. Границата на собственост
върху електрическите съоръжения и мястото на СТИ се определят съгласно
изискванията на Наредба № 6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и
потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи
и ПИКЕЕ. Разпоредбата на чл.29, ал.2,т.1 от горепосочената наредба повелява, че
при присъединяване на електропровод, собственост на потребител / какъвто е
настоящия казус/, към въздушен електропровод на преносното или съответното
разпределително предприятие границата на собственост е мястото на присъединяване
на кабелните накрайници. Съгласно чл.14, ал.1 от Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /от 11.05.2007г./, действащи към момента на
сключване на договорите за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа
между страните, при отдаване на ел.енергия мястото на измерване е на страната с
по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя /ако има
такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната/електроразпределителната мрежа. Според
чл.92 от Наредба № 3/09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и
електропроводните линии, мястото за поставяне на средствата за измерване на
ел.енергия се избира възможно най- близо до границата на собственост на
електрическите съоръжения, определена съгласно Наредба № 6/09.06.2004г. за
присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи.
В договора за
достъп до електроразпределителната мрежа, сключен между страните съществува
определение за „Граница на собственост“ и то е съобразно действащата горепосочена
нормативна база, а чл.4, ал.1 от договора по отношение определяне мястото на поставяне
на СТИ препраща към Наредба № 6/09.06.2004г. – т.е. границата на собственост на
електрическите съоръжения.
Няма спор, а и се
установи в производството, чрез съдебно техническа експертиза, че за процесния период от време СТИ, измерващо количеството
ел.енергия, консумирано от ищцовото дружество е било
поставено в трафопост, находящ се в имота на ищеца и негова собственост.
Установи се също така, че кабелен електропровод 20 КV и БКТП също са собственост
на ищцовото дружество. Установи се, че границата на
собственост, където е следвало да се постави СТИ, измерващо ел.енергията на ищцовото дружество е на мястото на изходящите клеми на
разединителя /РОМ/, монтиран на стълб № 20, тъй като на това място са монтирани
кабелните накрайници на кабелния електропровод за 20кV, собственост на ищеца.
Следователно за процесния исков период от време СТИ
не е било поставено на мястото, определено съобразно действащата нормативна
база и съобразно уговореното между страните.
При това положение ищцовото дружество е платило сумите по процесните
5 бр. фактури за достъп и пренос на ел.енергия
без да съществува основание за това, тъй като ответното дружество не е
спазило задължението си по закон, а и по договор да определи правилното място
на поставяне на СТИ.
По изложените съображения претенцията се явява
основателна и доказана в пълен размер и бива уважена.
С оглед изхода на правния спор, ответното дружество
следва да понесе отговорността за разноските, сторени от ищеца. Възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар, платен от ищцовото
дружество съдът намира за основателно. Изчислено съобразно цената на иска по
реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение следва да е в размер
на 657,42 лв. По делото обаче има проведени повече от две заседания и на
основание чл.7, ал.8 от горепосочената наредба минималното възнаграждение бива
увеличено с още 300 лв. /по 100 лв.за всяко следващо заседание след второто/ и
съобразно фактическата и правна сложност на делото, съдът редуцира адвокатското
възнаграждение, платено от ищеца до размер на 1 000 лв.
Така ответното дружество бива осъдено да заплати на ищцовото разноски в размер на 1740,12 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД „Електроразпределение-Север“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, район „Владислав Варненчик“,
ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул.“Владислав Варненчик“ № 25,
представлявано заедно от Николай Николов и Красимир И., членове на управителния
съвет ДА ЗАПЛАТИ на „АГЛИКА“ АД, ЕИК:
********* от гр.Твърдица, обл.Сливен,
ж.к.“Индустриален“, представлявано от управителя Петко Петков Петков, сума в
размер на 6 548,33 лв. / шест хиляди
петстотин четиридесет и осем лева и 0,33 ст./, получена без основание за пренос и достъп до
ел.разпределителна мрежа за ел.енергия ниско напрежение, ведно със законна
лихва, считано от 24.06.2019г. до окончателното плащане, както следва: по
фактура № **********/08.08.2014г. 1 191.49 лв., по фактура №
**********/09.09.2014г. 1 102.81 лв., по фактура № **********/08.10.2014г., 1
168.77 лв., по фактура № **********/10.11.2014г. 1 385.40 лв. и по фактура №
**********/09.12.2014г. 1699.86 лв.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК „Електроразпределение-Север“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, район „Владислав Варненчик“,
ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул.“Владислав Варненчик“ № 25,
представлявано заедно от Николай Николов и Красимир И., членове на управителния
съвет ДА ЗАПЛАТИ на
„АГЛИКА“ АД, ЕИК: ********* от гр.Твърдица, обл.Сливен,
ж.к.“Индустриален“, представлявано от управителя Петко Петков Петков, сума в
размер на 1740,12 лв. /хиляда седемстотин и четиридесет лева и 0,12 ст./,
деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: