№ 616
гр. София, 12.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.А
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20251110144252 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Ю. С. срещу ПРБ.
Ищецът извежда съдебно-претендираните си права при твърденията, че на
20.07.2024 г. бил задържан и привлечен като обвиняем по досъдебно производство ЗМ
№ ****/2024 г. по описа на 09-РУ на СДВР, пр.пр. №*****/2024 г. по описа на СРП за
това, че: 1) на 12.07.2024 г. адрес *** чрез нанасяне на удари с ръка в областта на
главата на Ю.С.С. причинил лека телесна повреди на същия, като деянието е
извършено в условията на домашно насилие и спрямо възходящ (баща) на обвиняемия
– престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 НК; 2) че на 12.07.2024 г. адрес
*** се заканил на другиго - на Ю.С.С., с убийство, влязъл в стаята на баща си и му
казал: сега ще видиш, ще те убия, което деяние също било квалифицирано като
извършено при условията на домашно насилие.
На 20.07.2024 г. спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“ за срок от 72 часа, а на 22.07.2024 г. с определение на СРС му била взета
постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“, която била потвърдена от
състав на въззивния Софийски градски съд. На 25.09.2024 г. с определение по чнд
№20241110******* по описа на СРС съдът изменилл мярката за неотклонение на
„подписка“, като сочи, че продължителността на задържането под стража била 2
месеца и 11 дни.
Наказателното преследване продължило до 04.10.2024 г., когато с постановление
СРП прекратила частично наказателното произвоство за престплението по чл. 144, ал.
3, т. 1 и т. 3 НК, доколкото е прието, че от обективна и субективна страна не е
осъществен инкриминирания състав на престъплението. Постановлението за частично
прекратяване било връчено на ищеца на 11.10.2024 г., като същият не го обжалвал и то
влязло в сила на 21.10.2024 г.
1
С ново постановление от 28.01.2025 г. ищецът бил привлечен като обвиняем по
досъдебното производство за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 НК
за деяние подробно описано в исковата молба.
Воденото срещу ищеца наказателно производство продължило до 21.02.2025 г.
когато с постановление на СРП наказателното производство било прекратено и за
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 НК, доколкото ибло приет, че
обвинението не е доказано по отношение на авторството на деянието.
Постановлението било връчено на иеща на 14.03.2025 г. и влязло в сила на 25.03.2025
г.
Ищецът поддържа, че възбуденото срещу него наказателно производство, което
продължило общо 7 месеца му причинило множество неимуществени вреди. Сочи, че
задържането под стража и личният му обиск били изключително унизителни за честта
и достойнството му. Последвалото задържане в ареста на бул. Г.М. Д. №42 оказало
сериозно въздействие върху здравето и психиката му. Вследствие на престоя му там и
изпитаното чувство за отчаяние довело ищеца до депресия и безнадеждност. Много се
притеснявал, че може да бъде осъден за престъпления, за които се обвинен, макар и
невинен. Не бил в състояние да издържа болния си баща и психично болната си майка,
като ищецът по принцип помагал за закупуването на хранителни продукти и
необходимите лекарства. Сънят на ищеца бил сериозно нарушен. Дори и след
освобождаването си ищецът продължил да е в лошо настроение. Затварял се в себес и,
няма желание да общува с околните. Потиснатостта му продължила дълго време след
осовбождаването му от ареста, чак до прекратяване на производството. Сочи, че и към
момента не е същия човек, тъй като изпитания стрес коренно го променил като
личност, вече не бил същия щастлив, позитивен, весел и жизнерадостен човек.
Ето защо ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер на
15000 лева – обезщетение за претъпените от ищеца неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство
и задържането му под стража по досъдебно производство ЗМ № ****/2024 г. по описа
на 09-РУ на СДВР, пр.пр. №*****/2024 г. по описа на СРП, ведно със законната лихва,
считано от датата на окончателното приключване на досъдебното производство –
21.02.2025 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ПРБ, с който се
оспорва предявения иск. Недоказано било ищецът да е претърпял посочените в
исковата молба неимуществени вреди. Алтернативно, сочи, че претърпените от ищеца
неимуществени вреди не се равняват на претендираното обезщетение в размер на
15000 лева. Въпреки настъпилата реабилитация, следвало да се отчете и фактът, че
ищецът е бил осъждан за престъпление по чл. 144 НК, което налагало извод, че
същият не влиза за пръв път в досег с органите на наказателното производство, което
сочело на по-ниска степен на увреждане. По изложените съображения моли съда да
отхвърли иска, евентуално – да присъди обезщетение в по-малък размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
2
Съдът намира, че е сезиран с обективно и субектно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ. По така предявеният иск в
тежест на ищеца е да докаже следните правопораждащи правото му факти: 1)
повдигнато обвинение за извършено престъпление срещу ищеца, по което
наказателното производство прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето и че извършеното деяние не е престъпление, 2) претърпени вреди –
имуществени и неимуществени, и техния размер, както и 3) пряка причинна връзка
между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.
Като доказателство по делото е приобщено ДП №****/2024 г., пр.пр.
№*****/2024 г. по описа на СРП.
От така приложеното ДП се установява, че досъдебното производство е
образувано на 20.07.2024 г. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5А, вр. чл. 130, ал. 2
НК.
На същата дата – 20.07.2024 г. ищецът И. Ю. С., ЕГН: ********** е привлечен по
досъдебното производство за това, че на 12.07.2024 г. адрес *** чрез нанасяне на удар
в областта на главата на Ю.С.С. причинил лека телесна повреда на същия изразяваща
се в ляв дурален хематом в ляво теменно, довел до реализиране на медико-
биологичния признак „болка“ и деянието е извършено в условията на домашно
насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 НК, извършено е спрямо баща на обвиняемия –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5А, вр. чл. 130, ал. 2 НК, както и за това, че на
12.07.2024 г. в адрес *** се заканил на другиго – на Ю.С.С. с убийство, влязъл в
стаята на баща си и му казал „сега е видиш, ще те убия“, като непосредствено след
това започнал да му нанася удари с ръцете в областта на главата и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и деянието е извършено в
условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 НК, извършено е спрямо
възходящ – баща на обвиняемия – престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1
НК.
Установява се, че на 20.07.2024 г., в 01:45 ч. ищецът е задържан за 24 часа въз
основа на заповед за задържане на лице №3384зз***, а на същата дата е издадено и
постановление от дежурния прокурор, по силата на което ищецът И. Ю. С. е задържан
за 72 часа, считано от предявяване на постановлението, което е осъществено на същата
дата в 15:15 часа.
С протоколно определение от 22.07.2024 г., постановено по НЧД №10228/2024 г.
по описа на СРС на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по
ДП 3384 ЗМК №****/2024 г. по описа на СДВР, пр.пр. №*****/2024 г. по описа на
СРП. Посоченото определение е потвърдено с протоколно определение от 30.07.2024
г., постановено по ВНЧД №****/2024.
Установява се, че с протоколно определение от 25.09.2024 г., постановено по НЧД
№13220/2024 г. по описа на СРС е изменена взетата по отношение на ищеца И. Ю. С.
мярка за неотклонение от „задържане под стража“ на „подписка“, като така
постановеното определение не обжалвано или протестирано и е влязло в сила на
01.10.2024 г.
На 04.10.2024 г. е съставено постановление за частично прекратяване на
3
наказателното производство по отношение на обвинението в престъпление по чл. 144,
ал. 3, вр. ал. 1 НК, доколкото от събраните по досъдебното производство доказателства
няма данни обвиняемият да е осъществил от обективна и субектвна страна състава на
престъпението, т.е. деянието е несъставомерно по смисъла на 24, ал. 1, т. 1 НК, като
така постановеното постановление е предявено на ищеца И. С. на 11.10.2021 г.
На 20.01.2025 г. е извършено ново привличане на ищеца в качеството му на
обвиняем по досъдебното производство за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл.
130, ал. 1 НК за това, че на 10.07.2024 г. около 16:30 ч., адрес *** чрез нанасяне на
удари с ръка в областта на лицето е причинил лека телесна повреда на Ю.С.С.,
изразяваща се в кръвонасядания ангажиращи клепачите на двете очи – т.нар.
Травматични очила, налиичето на субконюнктивални кръвоизливи на очните ябълки и
кръвонасядания на скулите, които наранявания са причинили разстройство на
здравето, неопасно за жИ.та по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, като деянието е
извършено в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 НК, като е
извършено спрямо възходящ – баща на обв. С..
Така съставеното постановление е предявено на обвиняемия на 28.01.2025 г., като
непосредствено след това е извършен разпит на обвиняем, в рамките на който същият
е отказал да дава обяснения. На 28.01.2025 г. на ищеца, в качеството му на обвиняем, е
предявено разследването по досъдебното производство. Съставено е писмено мнение
на разследващия по смисъла на чл. 235 НПК с мнение за предаване на обвиняемия на
съд.
На 21.02.2025 г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното
производство по ДП 3384 ЗМК №****/2024 г. по описа на СДВР, пр.пр. №*****/2024
г. по описа на СРП поради недоказаност относно авторството на обвиняемия И. Ю. С.
към деянието за престъпление по чл. 130, ал. 1, т. 5А, вр. чл. 130, ал. 1 НК, нито за
друго престъпление от общ характер по НК на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК.
По делото е изслушано и заключение на допуснатата съдебно-психологическа
експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. Съгласно
заключението на вещото лице ищецът е преживял случая със задържането, престоя в
ареста до оневиняването му като силно негативно емоционално преживяване,
пораждащо емоционален отговор в страхо-тревожния спектър. Вследствие на
ситуацията се наблюдава повишаване на състоянието на безпокойство и тревожност
при подобни ситуации, като интензивността им е завишена до степен на изразен
дискомфорт. На база на първоначалните впечателния на освидтелствания по време на
задържането му и престоя му в ареста, проведеното интервю в амбулаторни условия,
след стресогенното събитие не се маркират симптоми показващи разстройство в
адаптацията. Вещото лице сочи, че острата стресова реакция е едно преходно
състояние, което е с продължителност от няколко минути до два-три дена. В този
случай индивидуалната уязвимост и възможностите за справяне играят основна роля
за появата и тежестта на подобен вид реакция. При него не се наблюдават типичните
за такъв вид разстройство реакция на дезадаптация след стресогенното събитие.
Обикновено като последица възниква проблем в социалното функциониране и
нарушение в досегашния стил на жИ.т, чувство за невъзможност за справяне, проблем
4
в планирането. Никъде в психологичното изследване обаче не е отчетен забавен
мисловен процес или нарушение на когнитивните функции, той ясно и точно в
хронологичен порядък подрежда събитието с изключителен спомен за него. Симптоми
като безпокойство и унижение е преживял от момента на задържането му до
прекратяване на производството. Налице са към момента на задържането му до
момента на прекратяване на досъдебното производство емоционални страдания,
повишена тревожност, чувство на страх, унижение, отчаяние, потиснатост. Няма
основание да се приеме, че при ищеца е налице стресово разстройство и/или
депресивно състояние. Той не е потърсил психиатрична или психологична помощ, не е
променил социалното си функциониране отпреди инцидента.
За установяване на релевантни по делото обстоятелства са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпита на св. Н.М. Свидетелят сочи, че с ищеца се
познават от деца, от 1998 г., защото израснали в един квартал. Разбрал, че ищецът е
задържан, защото последният 2-3 дни не си вдигал телефона и свидетелят отишъл до
тях, за да провери какво се случва. Тогава мащехата на ищеца му казала, че ищецът е
задържан, защото баща му получил бъбречна криза и в болницата ИСУЛ лекарите
открили синка и помислили, че е жертва на домашно насилие. Посещавал ищеца в
ареста 3-4 пъти, като по време на тези посещения ищецът изглеждал шокиран, гледал
да пази спокойствие, но в очите на ищеца се четели уплаха и страх. След излизането
му от ареста ищецът му споделил, че в ареста другите престъпници издевателствали
над него – не му давали да спи, слагали му паста за зъби. След излизането от ареста в
ищеца настъпила коренна промяна, затварял се в себе си. Преди това едва ли не бил
центърът на компанията, взимал отношение по всякакви теми – научни, исторически,
докато сега бил по-мълчалив. Личало си, че не може да спи добре, защото от време на
време като се събирали, ищецът заспивал на стола. Дори в момента ищецът бил по-
затворен.
От приобщените по делото писмени доказателства се установява по несъмнен
начин първата предпоставка от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – а
именно, наличието обвинение в престъпление, наказателното производство по което е
прекратено поради липсата на извършено престъпление (за престъплението по чл. 144,
ал. 3, вр. ал. 1 НК), респ. поради недоказаност на участието на ищеца в извършване на
деянието (за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 НК).
Постановлението за прекратяване на наказателното производство е от категория
актове, които не влизат в сила дори след изтичането на срока за обжалването им.
Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 191/20.05.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 6686/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 184/26.05.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 7127/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 197/17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1211/2010 г., III г. о., ГК и др., постановлението за прекратяване на наказателното
производство не е предвидено между актовете по чл. 412, ал. 2 НПК, които влизат в
сила. Според чл. 243, ал. 9 НПК (по действащата редакция ал. 10) постановлението за
прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от
обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното
юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата
прокуратура по реда на чл. 46, ал. 4 НПК. Следователно, дори и прокурорският акт за
5
прекратяване на наказателното постановление да не е обжалван, той не влиза в сила,
вкл. и когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК (респ. ал. 4
съобразно действащата редакция), защото може служебно да бъде отменен от по-
горестоящ прокурор. В този смисъл, "стабилитетът" на постановлението за
прекратяване на наказателното производство по смисъла на т. 4 на ТР № 3/22.04.2005 г.
на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата за вреди
от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето,
което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 (сега - т. 3) ЗОДОВ и лицето да не
е поискало наказателното производство да продължи и да завърши с оправдателна
присъда.
Ето защо за уважаване на предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е необходимо
постановлението да е придобило, , стабилитет", в който е и цитираната практиката на
ВКС, а именно – 1 да е съобщено на лицето, което прави претенция за обезвреда, и 2
да не е направено искане наказателното производство да продължи и да завърши с
оправдателна присъда. Посочените две предпоставки трябва да са кумулативно
налице.
В конкретния случай действително от приложените по делото доказателства не се
установява, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е
връчено на ищеца на 17.03.2025 г.
Съдът не намира основание да не кредитира в по-голямата им част свидетелските
показания на разпитания по делото свидетел, доколкото същите са логични и
последователни. Не следва да бъдат кредитирани свидетелските показания в частта, в
която св. М. пресъздава разказани му от ищеца обстоятелства относно пребиваването
му в следствения арест, на които свидетелят не е присъствал, както и в частта, с която
свидетелят свързва заспиванията на ищеца с нарушен сън вследствие незаконното
обвинение, доколкото в посочената си част показанията представляват изказване на
предположение от свидетеля, но не пресъздават факт от обективната действителност.
От изслушаната по делото съдебно-психилогическа експертиза и събраните
гласни доказателствени средства се установява, че от неоснователното обвиняване в
извършване на престъпление, ищецът е търпял неимуществени вреди. Те се изразяват
в психически страдания, стрес и притеснения във връзка с неоснователно
повдигнатото обвинение, страха от осъждане. Безспорно е, че по време на цялото
наказателно производство са накърнени моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване. Не се установява повдигнатите
обвинения да са оказали трайно въздействие върху психиката на ищеца, освен
споделеното от свидетеля „затваряне в себе си“.
Съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да обсъди
всички доказателства, имащи отношение към приложението на чл. 52 ЗЗД, като
изложи съображения какво приема за установено и въз основа на кои доказателства, да
извърши преценка на установените релевантни обстоятелства и да посочи какво е
тяхното значение за определяне на обезщетението по справедлИ.ст. Такива
обстоятелства са личността на увредения, включително данните за предишни
осъждания, начина му на жИ.т и обичайната среда; тежестта на престъплението, за
6
което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
наложените мерки на принуда; отражение върху личния, обществения и
професионалния жИ.т; разгласа и публичност; причиняване на здравословни
увреждания. База при определяне на паричното обезщетение за причинени
неимуществени вреди, служат стандарта на жИ.т в страната и средностатистическите
показатели за доходи по време на възникване на увреждането, като справедлИ.стта
изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка
и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и
същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни
хипотези, а също и не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде източник
на обогатяване за пострадалия. Следва да се отчита и това, че осъждането за
заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието,
от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване,
наред с паричното /в този смисъл Решение № 79 от 17.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2034/2017 г., IV г. о., ГК, Решение № 165 от 16.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 288/2015
г., III г. о., ГК, Решение № 149 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 574/2010 г., III г. о.,
ГК и др./
В случая при определяне размера на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да се вземе предвид обстоятелството, че по процесното
досъдебно производство на ищеца са повдигнати обвинения за две престъпления,
едното от които е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, на ищеца е била наложена мярка
за неотклонение „задържане под стража“ за период от 2 месеца и 5 дни,
продължителността на наказателното производство, което е малко над 7 месеца –
разумен срок, с оглед характера на деянието, за което е било повдигнато обвинение на
ищеца, и доказателствата, които е следвало да се събират по делото.
От друга страна, наказателното производство за престъплението по чл. 144, ал. 3,
вр. ал. 1 НК (тежкото по смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпление, в което е обвинен
ищецът), е било прекратено на 04.10.2024 г., т.е. обвинението за това престъпление е
било повдигнато на ищеца за период от 2 месеца и 5 дни. Следва да се отчете и
обстоятелството, че след изменение на мярката му за неотклонение, на ищеца е взета
най-леката мярка за неотклонение „подписка“, както и обстоятелството, че по
досъдебното производство не са извършвани почти никакви процесуално-следствени
действия с участието на ищеца освен разпит на обвиняемия при предявяване на
постановленията за привличане като обвиняем.
Що се отнася до възражението на ответната страна, че въпреки настъпилата
реабилитация на ищеца, предишното му осъждане следва да бъде взето предвид при
определяне размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди
съдът, че предишните осъждания, дори за тях да е настъпила реабилитация, то съдът
намира, че посоченото обстоятелство действително следва да бъде взето предвид при
определяне размера на обезщетението, доколкото това е обстоятелства от значение за
личността на ищеца. лицата, които вече са били в досег с наказателно производство и
са били осъждани, са запознати със същността, фазите и последиците на евентуално
ново наказателно производство и посоченото обуславя по-нисък размер на търпени
неимуществени вреди (така Определение № 521 от 23.06.2022 г. на ВКС по гр. д. №
7
4996/2021 г., IV г. о., ГК; Определение № 50279 от 10.07.2023 г. на ВКС по гр. д. №
3329/2022 г., IV г. о., ГК, Решение № 29 от 16.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1892/2019
г., III г. о., ГК).
Като взе предвид горепосочените обстоятелства, както и възрастта на ищеца към
момента на водене на досъдебното производство, обществено-икономическата
обстановка в страната по време на наказателното производство (2024 г. и началото на
2025 г.) и установените по делото претърпени от ищеца неимуществени вреди, които
се изразяват в обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно
преследване, без обаче да се доказват каквито и да било вреди над обичайните стрес и
притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение, страха от осъждане,
съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди,
който следва да бъде осъден да заплати ответника е сумата в размер на 4000 лева (с
равностойност от 2045,17 евро), до който размер предявеният иск следва да бъде
уважен. Посоченият размер е съобразен и с обичайно присъжданите в съдебната
практика размери при сходни обстоятелства (Решение № 3985 от 23.12.2022 г. на СГС
по в. гр. д. № 2709/2022 г.; Решение № 5308 от 26.09.2024 г. на СГС по в. гр. д. №
10843/2023 г.).
По разноските
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира присъждането на разноски за държавна такса в размер на 10
лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, за извършването на които
са предствени доказателства. Съобразно уважения размер на иска на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 402,67 лева (с равностойност от 205,88 евро).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРБ, с адрес: **** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на
И. Ю. С., ЕГН: ********** сумата в размер на 4000 лева (с равностойност от 2045,17
евро) – обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца вследствие на
незаконното му обвинение в престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и по чл. 131,
ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 НК по ДП 3384 ЗМК №****/2024 г. по описа на СДВР,
пр.пр. №*****/2024 г. по описа на СРП, което е прекратено за престъплението по чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1 НК – на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, а за престъплението по
чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 НК – на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, ведно
със законната лихва, считано от 21.02.2025 г. (датата на окончателно прекратяване на
досъдебното производство) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над 4000 лева (с равностойност от 2045,17 евро) до пълния
претендиран размер от 15000 лева (с равностойност от 7669,38 евро).
ОСЪЖДА ПРБ, с адрес: **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на И. Ю.
С., ЕГН: ********** сумата в размер на 402,67 лева (с равностойност от 205,88 евро) –
8
разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9