Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 47
Гр.
Перник, 11.03.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря АННА МАНЧЕВА, като разгледа административно
дело № 1/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 - 178 от АПК, във вр.
с чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, във вр. с чл. 166, ал. 2 от ДОПК.
Образувано е жалба на Е.Д.К.,***
против акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/5442#1/02.12.2020
г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с
който на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г., чл. 59,
ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 166 от ДОПК, във вр. с чл. 20а, ал. 5, пр.
1-во и ал. 6, във вр. с ал. 2 и ал. 1 от ЗПЗП жалбоподателката е изключена от
подпомагане и по отношение на нея е установено публично държавно вземане в
размер на 10260.87 лв., представляващо 25% от общата изплатена сума по мярка
211 за кампании 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г.
В жалбата е посочено, че при издаването
на административния акт е нарушено процесуалното право на жалбоподателя да бъде
уведомен за образуваното производство и е приложен неправилно материалния
закон. Изложено е, че не е налице една от предвидените в закона предпоставки, а
именно – не е прекратен многогодишният ангажимент на адресата. Искането към
съда е да отмени оспорения акт. Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание,
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв. К.П., поддържа жалбата
и излага съображения за основателността и. Моли съда да я уважи, като отмени
оспорения акт за установяване на публично държавно вземане и присъди
направените разноски.
В открито съдебно заседание ответникът
– заместник – изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, редовно
призован не се е явил и не е изпратил представител. В молба, постъпила на 22.02.2021
г., подписана от пълномощника му, юрисконсулт В., е изразил становище за
неоснователност на жалбата. Посочил е, че оспореният акт е законосъобразен.
Искането му към съда е да отхвърли жалбата като неоснователна. Заявена е
претенция за присъждане на юрисконсултстко възнаграждение. Направено е възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд
– Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по
делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
По подадено
заявление № 14/070612/32869 от 15.05.2012 г. жалбоподателката е регистрирана по
следните схеми и мерки за подпомагане: „Схема за единно плащане на площ”;
„Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя” и „Плащания за
природни ограничения на земеделски стопани в планински райони”.
С писмо изх. № 01-6500/5442/15.08.2019 на
заместник – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” жалбоподателката е
уведомена за открито производство за установяване на публично държавно вземане,
поради констатирано в хода на административна проверка по реда на чл. 37, ал. 2
от ЗПЗП незаявяване на участие в кампания 2016 по мярка 211, с което е нарушила
задължението си по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за подаване
на заявление за подпомагане за всяка следваща година след първото компенсаторно
плащане. Писмото е връчено при условията и по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК/отменен ДВ бр. 77
от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г./ чрез залепване на табло за съобщения, след като Е.К. не
е намерена на посочените от нея в заявлението адрес и телефон, което е надлежно удостоверено с
протокол – приложение № 6 от 01.10.2019 г.
В указания срок не е постъпило
възражение срещу образуваното производство.
На 02.12.2020 г. заместник –
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е издал оспорения акт за установяване
на публично държавно вземане № 01-6500/5442#1, с който на основание чл. 14, ал. 1,
т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г. е изключил от подпомагане Е.Д.К. и е
установил публично държавно вземане по отношение на нея в размер на 10260.87
лв., представляващи 25% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012,
2013,2014 и 2015 г. Същият е връчен на адресата му на 23.12.2020 г. В срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК срещу него е постъпила жалба, с вх. № 4/04.01.2021 г.
В хода на съдебното производство
ответникът е представил уведомителни писма с изх. № 02-140-6500/2715/21.09.2013
г., № 02-140-6500/1028/12.08.2014 г., №
02-140-6500/2872/27.09.2015 г. и изхV № 02-140-6500/700/02.02.2018 г., от които
се установява, че на Е.Д.К. са изплатени субсидии по мярка 211 „Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони”, както следва:
за кампания 2012 – 12058.56 лв.; за кампания 2013 г. – 11729.11 лв.; за
кампания 2014 – 11626.62 лв. и за кампания 2015 г. – 5629.18 лв. или общо за
четирите години – 41043.47 лв.
При така установената фактическа
обстановка, Административен съд – Перник, в
настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа
на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на пряк съдебен контрол
административен акт, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права и законни
интереси са засегнати от него, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна, по следните съображения:
Актът за установяване на публично
държавно вземане е издаден от компетентен орган. Чл. 166, ал. 1 от ДОПК
предвижда, че публичните държавни вземания се установяват от органа, определен
в съответния закон. Съответният закон в случая е Закона за подпомагането на
земеделските производители/ЗПЗП/. В чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП е предвидено, че
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” издава актове за установяване на
публични държавни вземания по реда на ДОПК. Ал. 6 на същата разпоредба урежда
възможността това правомощие да бъде делегирано на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда. По
делото е приложена Заповед № 03-РО/2891/23.07.2019 г., издадена от
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, с която /т. 18, т. 19/ на основание
чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП правомощията по чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП за издаване и
подписване на писма за откриване на производство по издаване на актовете за
установяване на публични държавни вземания и за издаване и подписване на
актовете за установяване на публични държавни вземания по мярка 211 „Плащания
на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и по мярка
212 „Плащания за земеделски стопани в райони с ограничения, различни от
планинските райони” и/или изключване от подпомагане по чл. 14, ал. 1 от Наредба
№ 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и мярка 212,
са делегирани на заместник изпълнителния директор П.С.. Това е и длъжностното
лице образувало административното производство и издало оспорения акт за
изключване от подпомагане и за установяване на публично държавно вземане. Затова
същият отговаря на изискванията за материална компетентност и не е налице
основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за отмяната му.
Той е издаден и в изискуемата от чл. 166, ал. 2 от ДОПК
писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са издателят и адресатът му, изложени са
фактическите основания за издаването му и правните норми, които ги субсимират,
съдържа ясно и конкретно разпореждане, разяснена е възможността, срока и органа,
пред който може да се обжалва, датиран и подписан е.
При
издаването му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила,
обосноваващи отмяната му на основание чл. 146, т. 3 от АПК. В
съответствие с изискването на чл. 26 от АПК жалбоподателката е уведомена за
образуваното административно производство. Видно от изготвения протокол
приложение № 6 от 01.10.2019 г. и известие за доставяне ИД SP 2300 00KS0Z X
административният орган е изпратил уведомлението на посочения от Е.К. адрес ***.
На същият тя не е намерена, за да и бъде връчено. Направен е опит за съобщаване
на посочения в заявлението телефон - ****,
но жалбоподателката не е отговорила на повикването. Затова на 01.10.2019 г. е
извършено залепване на уведомлението по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК / отменен ДВ бр. 77 от 2018 г., в
сила от 10.10.2019 г./ на табло за уведомления на ДФ „Земеделие“ – Областна
дирекция – Перник и е отлепено от там на 15.10.2019 г. При така изложеното,
съдът намира, че съобщаването за образуваното производство е надлежно
извършено, при наличие на предпоставките и по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК,
поради което оплакването в жалбата, че не е налице такова е неоснователно.
Със съобщеното уведомление е дадена възможност на
жалбоподателката да направи възражения и да представи доказателства в определен
срок, като по този начин е осигурено упражняването на правото и по чл. 34 от АПК. Спазени са
принципите за служебно изясняване на относимите обстоятелства и събиране на
доказателства за установяването им.
Обжалваният акт за установяване на публично държавно
вземане е издаден при правилно приложение на материалния закон и в съответствие
с целта му. В чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. са предвидени
задължения за кандидатите за подпомагане по мярка 211 „Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планинските райони” да извършват земеделска
дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет
последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление
за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка
година след първото компенсаторно плащане. Санкцията за неизпълнение
на задължението по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредбата е уредена в чл. 14, ал. 1 от
същият нормативен акт. В относимата редакция, след изменението му с Решение № 4401 от 13.04.2016
г. на ВАС по адм. д. 4639/2015 г., обнародвано в ДВ бр. 13/07.02.2017 г., е предвидено, че
земеделски
стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия
петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се
задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която
e прекратил участието си в мерките. В настоящия случай, жалбоподателката е получила първото
компесаторно плащане по мярка 211 за 2012 година. Затова съгласно чл. 4, ал. 1,
т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/03.04.2011 г. е имала задължение в продължение на
още четири години/2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г./ да осъществява
субсидираната дейност и да подава заявления за подпомагане. Не е спорно между
страните, че земеделският стопанин не е подал заявление за подпомагане за 2016
г., което е било установено от администрацията на Държавен фонд „Земеделие” при
извършена административна проверка по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП. Следователно
възникнало е фактическото основание за приложение на нормата на чл. 14, ал. 1
от Наредба № 11/03.04.2008 г. за изключване на жалбоподателката от подпомагане
и за установяване в нейна тежест на публично държавно вземане в размер на 25%
от общо получените компесаторни плащания за необлагодетествани райони/чл. 14,
ал. 1, т. 4 от Наредбата/. От събраните по делото доказателства, се установява,
че общият размер на изплатените суми по мярка 211 за кампании 2012 г., 2013 г.,
2014 г. и 2015 г. е 41043.47 лв. Затова правилно е определена като подлежаща на
възстановяване от жалбоподателката сума в размер на 10260.87 лв. Предвид
изложеното настоящият състав намира, че оспореният акт за установяване на
публично държавно вземане е издаден при наличие на предвидените в чл. 14, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 4, ал.
1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. материални предпоставки и с него правилно
е приложен закона.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя в обратния
смисъл. Наред със съдебната практика, на която той се позовава – Решение №
15204/09.12.2020 г., постановено по адм. д. № 8039/2020 г. по описа на
Върховния административен съд, съществува и такава в противния смисъл
обективирана в Решение № 1391 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7698/2020 г.,
VIII о., Решение № 1202 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8709/2020 г., VIII
о., Решение № 637 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7697/2020 г., VIII о. и
други, която се споделя изцяло от
настоящия съдебен състав.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. земеделски стопанин,
който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен
ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да
възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която
e прекратил участието си в мерките. От редакцията на текста следва, че кумулативното
наличие на извършени компесаторни плащания и неизпълнение на задължението на
получателя им да подаде заявление за подпомагане, са едновременно основание за
изключване от подпомагане по мярка 211 и за установяване на публично държавно
вземане. Предвидените идентичните фактически основания и използвания съюз „и“ в
нормата, обосновават извода, че при настъпване на посочените в нея условия,
едновременно и с един и същи административен акт, могат да бъдат приложени и
двете и диспозиции - земеделският стопанин бъде изключен от подпомагани и бъде
задължен на възстанови получените компенсаторни плащания. Няма изискване
административният орган да упражнява предоставените му правомощия с два отделни
административни акта. Напротив от принципа за бързина и процесуална икономия,
залегнал в чл. 11 от АПК следва, че в съответствие с него би било издаването на
един административен акт, с който компетентият орган да упражни и двете,
възложени му правомощия. Така в един материален носител, ще бъдат обективирани
две волеизявления на административния орган, фактическите основания, за които
са идентични. По този начин не се нарушават процесуалните права на адресата им,
тъй като той има процесуалната възможност едновременно на оспори
законосъобразността и на двете волеизявления.
Предвид всичко изложено настоящият състав намира, че
оспореният административен акт е издаден при наличие посочените в чл. 14, ал. 1
от Наредбата фактически основания, поради което е материално законосъобразен.
Той е съответен и на целта на закона, формулирана в чл.
2, т. 9 от ЗПЗП за развитие на селските и планинските райони чрез безвъзмездно
финансиране. Нейното постигане е възможно само при дългосрочно осъществяване на
подпомаганата дейност, като по мярка 211 е прието, че продължителността и
следва да е поне 5 години. Преждевременното и прекратяване е в противоречие с
целите за които се предоставя субсидията, затова задължаването на получателят и
да я възстанови е в съответствие с целта по чл. 2, т. 9 от ЗПЗП, в частност
тези посочени в чл. 1, ал. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г.
Предвид изложените мотиви, настоящият състав намира, че
по отношение на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане не е
налице нито едно от основанията за отмяната му, визирани в чл. 146 от АПК.
Затова подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Д.К.,*** против акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-6500/5442#1/02.12.2020
г., издаден от П.С.- заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с който на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба №
11/03.04.2008 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 166 от ДОПК, във
вр. с чл. 20а, ал. 5, пр. 1-во и ал. 6, във вр. с ал. 2 и ал. 1 от ЗПЗП е
изключена от подпомагане и е установено публично държавно вземане в размер на
10260.87 лв., представляващо 25% от общата изплатена сума по мярка 211 за
кампании 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г.
ОСЪЖДА Е.Д.К.,***
да заплати на Държавен фонд
„Земеделие”, със седалище и адрес: гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 136,
представляван от изпълнителния директор сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/