№ 627
гр. Плевен, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20254430100365 по описа за 2025 година
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от В. Л. А.,
***, ЕГН **********, адв. В. В. АК-Плевен, със съдебен адрес гр. Плевен, ул.
„Д.Константинов” №23А, ет. 5, оф.14, против „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр.София, ул.“Княз Ал.Дондуков“ №68, ЕИК ***, в
която се твърди следното : на 19.01.2024 г. около 14.00 ч. в гр.Троян обл.
Ловеч в резултат на възникнало ПТП са нанесени щети на личния автомобил
на ищеца марка „Форд” - модел F150 с peг. № ***. Автомобилът е управляван
от сина на ищеца С.В. А.. В резултат на ПТП са повредени преден ляв калник,
преден ляв подкалник, предна броня, предна маска и др. подробно описани в
протокола за оглед № 48757-17059199349/22.01.2024г.
Изпълнявайки задълженията си, предвидени в договора за застраховка
„КАСКО” от 21.11.2023г., сключен между ищеца и „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ АД”, полица №***, чрез пълномощника С.В. А. ищецът
представил в офиса на дружеството в гр.Плевен необходимите документи,
като предявил претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение
поради настъпила щета на застрахования ми автомобил.
На 22.01.2024 г. била образувана щета № *********/22.01.2024г.и бил
извършен оглед на автомобила, за което е съставен протокол № 48757-
1
17059199349/22.01 2024г. Огледът е извършен от представителя на ответника
П.Р.П..
Същият направил снимки на автомобила и описал подробно щетите.
Ответникът предложил и ищецът се съгласил автомобилът да бъде
отремонтиран в оторизиран сервиз на МОТО- ПФОЕ ЕООД гр. София бул.
Сливница, с който имат договор за подобни услуги.
Било подготвено и изпратено възлагателно писмо от 22.01 2024г. до
МОТО- ПФОЕ ЕООД гр.София. В него е записано, че ремонтът трябва да е на
стойност 19 200/деветнадесет хиляди и двеста/ лева.
МОТО-ПФОЕ ЕООД отказало ремонта и ответникът преиздал
възлагателното писмо до друг сервиз, с който има договорни отношения, а
именно АВТО ЛЕЙК ООД гр. Плевен, които също отказали ремонта, с мотив,
че нямат необходимите части, трябва да се поръчат от САЩ, което е много
скъпо и не е оправдано.
За възникналата ситуация ищецът бил уведомен от ответника при едно от
поредните му посещения в офиса му в гр.Плевен на 15.12.2024г. Предложено
му било парично обезщетение. Тъй като нямал избор се съгласил да му бъде
изплатена паричната сума, определена за щетата в размер на 19 200 лева.
От м.януари 2024г. до настоящия момент не е отремонтиран автомобила и
все още ищецът не е получил полагащото му се и обещано при последния
разговор на 15.12.2024г. обезщетение, въпреки, че заплатил дължимата
застрахователна премия.
Съгласно чл.56.1 от раздел VII от Общите условия за застраховка „Каско”
на МПС, застраховката влиза в сила, ако е платена застрахователната премия и
договорената първа вноска от нея и след като са изпълнени изискванията за
оглед и заснемане на МПС от посочено от застрахователя лице.
Съгласно чл.72, 72.1 и 72.2 от раздел VIII - ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА
ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ от Общите условия на застраховката застрахователят
ИМА ПРАВО ДА ЗАДЪЛЖИ ЗАСТРАХОВАНИЯ да представи МПС за оглед
и заснемане от определено от застрахователя лице. Да извърши оглед и оценка
на щетите в присъствието на застрахования или на негов представител.
Ищецът твърди, че в качеството си на застрахован е изпълнил всички
условия за застраховка на МПС „Каско”. Има валидно сключена застраховка
2
„Каско”, заплатил е дължимите вноски по застраховката, предоставил
автомобила за оглед и заснемане и такова е извършено от представител на
застрахователя при сключване на застраховката и при настъпване на
застрахователното събитие.
Счита, че отношението на ответника е най-малко некоректно. От 2021г. до
настоящия момент, вече четири години, застрахова автомобила в „Дженерали
Застраховане” АД и винаги спазвал стриктно клаузите по договора.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД” да заплати на ищеца полагащото се
обезщетение по настъпило застрахователно събитие на 19.01.2024г. в размер
на 19 200лв., ведно със законната лихва, считано от възникване на
задължението за плащане - 19.01.20124г., до окончателно изплащане; да
осъди ответника да заплати на ищеца мораторна лихва върху сумата 19.200
лв. за периода от 19.01.2024г. до 16. 01.2025г. в размер на 2660.04 лв. /
изчислена с електронен калкулатор/
Претендират се и разноски по делото.
Представените доказателства следва да се приемат, а исканията в тази
връзка да се уважат.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна, с който размерът на претендираното обезщетение се оспорва като
прекомерно високо. Наведени са доводи.
В о.с.з. ищецът се представлява от адв.В., който поддържа исковете и
прави изменение на размера на главния иск, до сумата, изчислена от ВЛице по
назначената съдебно-автотехническа експертиза.
Ответната страна не изпраща представител в о.с.з.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на
страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявените искове са допустими, а по същество – главният иск - изцяло
основателен и доказан, а акцесорният – частично основателен.
Страните не спорят, че са сключили договор за засраховка Каско на
МПС за товарен автомобил Форд, ***, валидна към датата на настъпилото
3
ПТП. Не е спорно какви са начините на определяне на застрахователното
обезщетение, регламентирани в раздел IXот Общите условия /ОУ/. По делото е
приета като доказателство застрахователна полица по отношение процесния
автомобил, със срок на застраховката 06.12.2023год. - 05.12.2024год. Не е
спорно, че застрахователното събитие е настъпило на 19.01.2024год. по
описания от ищеца начин, а това се установява и от показанията на свидетеля
С.А., приети от съда за верни и необорени от други, събрани в хода на делото
доказателства. Не се спори, а това се установява и от приетата по делото
ЗПолица/л.5 от делото/, че общата застрахователна премия е в размер на
4352лв., с данък по ЗДЗП- 4439,04лв. По делото не се спори, че ищецът е
изпълнил задължението си по договора за застраховка Каско; че е предоставил
автомобила за оглед и оценка след ПТП-е – доказателства на л.51 и сл. от
делото. По делото е прието като доказателство искане за оценка вреди по
застраховка по Щета ********* за настъпилото на 19.01.2024год.
застрахователно ъсбитие – л.7 от едлото.Приобщен като доказателство е и
Протокол за извършен оглед по щетата от дата 22.01.2024год., подписан от
служител на ответника и от С.А., по отношение който е представено
пълномощноза управление в страната и чужбина на процесния т.автомобил -
л.12,13 от делото. Представени по делото са възлагателни писма за
извършване на ремонт от страна на МОТО-ПФОЕ ЕООД-София и АВТО
ЛЕЙК ООД, като не е спорно,че такъв ремонт от страна на тези дружества не
е бил извършен.
Предявен е иск с правно основание чл.405 ал.1 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати застрахователно обезщетение за настъпило на
19.01.2024год. застрахователно събитие – нанесени имуществени щети по
процесния автомобил в резултат на ПТП.
При изготвяне на съдебния акт съдът констатира, че в постановеното на
основание чл.104 от ГПК определение е допусната очевидна фактическа
грешка при изписване абревиатурата на относимия закон, след посоченото
цифрово изражение. Несъмнено се касае за такава грешка и с оглед
разяснената доказателствена тежест на страните съдът приема, че за същите е
налице яснота по въпроса какви точно искове е приел за разгжлеждане съдът.
На основание чл.405 ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
4
уговорения срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или
ал. 5 от КЗ. Съдът намира за установено по делото наличието на валидно
възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществено
застраховане „ Каско на МПС“, по което ищецът има безспорно качеството на
застраховано лице, както и настъпването на застрахователното събитие на
19.01.2024год. Не е спорно между страните, че уведомлението до
застрахователя за настъпилото събитие е направено в срока по чл.403 от КЗ.
Настъпването на застрахователното събитие, покрит риск по застраховката, за
което застрахователят е бил надлежно уведомен и му е предоставена
необходимата информация, е породило задължение за него да заплати
застрахователно обезщетение за вредите от настъпилото застрахователно
събитие, в размер на действителната стойност на застрахованото имущество
към датата на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната
сума (чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 400, ал. 1 КЗ вр. чл. 346 КЗ). Няма спор, че до
момента ищецът не е получил плащане от ответника по претенцията си за
застрахователно обезщетение. Спорен между страните е въпросът за размера
на дължимото застрахователно обезщетение. При определяне размера на
дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл.386 ал.1 и ал.2
КЗ, според която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля
застрахователната сума /лимита на отговорност/, освен когато това е
предвидено в този кодекс, като обезщетението следва да е равно на
действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен
в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност. В случая съдът приема, че при определяне на размера на
застрахователното обезщетение следа да се съобрази т.27 от ОУ. От приетото
и неоспорено заключение на ВЛ Н.К.- л.69 и сл. от делото се установява, че
размерът на вердите по процесното МПС към датата на увреждането е
2 433,99лв. Сумата за ремонт по средни пазарни цени и алтернативни
източници съобразно нормовремената на Наредба 24/2006год. след
претърпяното ПТП, възлиза на 2743,06лв. До този размер искът е намален,
като изявлението е прието от съда като своевременно направено и
основателно. Искът следва да се уважи за сумата от 2743,06лв., като се
присъди законната лихва от датата на предявяване на исковата молба –
16.01.2025год. до окончателното й заплащане.
5
По претенцията с правно основание чл.86 от ЗЗД:
За основателност на иска за лихва в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадане на ответника в забава. На основание
чл.405 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не
може да бъде по-дълъг от 15 дни от представянето на застрахователя на
всички изискуеми документи – чл.108 от КЗ. Съдът приема, че от
доказателствата по делото –искане за оценяване на вреди- следва да се
приеме, че ответникът е бил надлежно уведомен за настъпилото събитие и
спрямо него е предявена претенция за изплащане на обезщетение на
22.01.2024год. Не се твърди от застрахователя да не са били представени
заедно с уведомлението документите, предвидени в общите условия, като
липсват данни застрахователят да е поискал допълнително представяне на
други документи, поради което срокът за изпълнение е започнал да тече от
деня, следващ уведомяването – 23.01.2024г. и е изтекъл на 07.02.2024г.
Ответникът не се е произнесъл в този срок и не е извършил плащане на
обезщетение. Ищецът претендира обезщетение за забава на основание чл.86
от ЗЗД, считано от 10.01.2024г. до датата на подаване на исковата молба –
16.01.2025г в размер на първоначално заявената претенция – 2660,04лв. За
този иск няма направено изявление по реда на чл.214 от ГПК. Съдът приема,
че за дължимия период от 22.01.2024год. до 16.01.2025год. върху дължимия
размер на обезщетението от 2743,06лв. размерът на дължимата лихва възлиза
на сумата от 376,88лв., изчислена по реда на чл.162 от ГПК с електронен
калкулатор, като до този размер следва да се уважи претенцията на основание
чл.86 от ЗЗД, а за разликата до претендирания размер от 2660,04лв. и за
периода от 19.01.2024год. до 21.01.2024год. следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По отношение разноските по делото разноските : същите съдът приема, че
следва да се изчислят съразмерно уважената част на исковете и по
компенсация.
Следва да се отбележи, че съдът не пирема направеното внъзражение за
прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение на
пълномощника на ищеца. Същото е съобразено с фактическата и правна
сложност на делото, с броя и размера на предявените искови претенции и с
6
процесуалната активност на пълномощника.
По отношение ответната страна следва да се определи дължимо
възнаграждение за юрисконсулт в претендирания размер /надвишаващ
минималния от 100лв./, а именно – 300лв.
При изчисляването на разноски съразмерно уважената част на исковете и
по компенсация следва да се съобразят направените разноски от ищеца за
внесена държавна такса, чийто размер следва да бъде намален до реално
дължимия с оглед намаления в значителна степен размер на главния иск;
разноските за вещо лице, направени от ответника в размер 400лв., чийто
размер не следва да се редуцира, т.к. определеното възнаграждение е към
минималния размер, изплащан на вещите лица и би бил дължим и при
значително по-малък размер на исковата претенция. Следователно, като се
вземе предвид претендирания размер на вземанията, уважената и
отхвърлената част и изчислението на разноските по компенсация /за дължимо
адвокатско и юрисконсултско възнаграждение/, ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищеца разноски в общ размер 899,10лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.405 ал.1 вр. чл.346 от КЗ и чл.45 от ЗЗД
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр.София, ул.“Княз Ал.Дондуков“
№68, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на В. Л. А., ***, ЕГН **********,
пълномощник адв. В. В. АК-Плевен, със съдебен адрес гр. Плевен, ул.
„Д.Константинов” №23А, ет.5, оф.14, сумата в размер на 2743,06лв., ведно
със законната лихва от 16.01.2025год. до окончателното й заплащане,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпил
застрахователен риск – увреждане на застрахованото имущество – товарен
автомобил марка „Форд” - модел F150 с peг. № ***, собственост на В. Л. А.,
реализирал се на 19.01.2024г., покрит по Договор за застраховка „Каско“ от
21.11.2023год., обективиран в полица №***.
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”
АД, гр.София, ул.“Княз Ал.Дондуков“ №68, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на В. Л.
А., ***, ЕГН **********, пълномощник адв. В. В. АК-Плевен, със съдебен
7
адрес гр. Плевен, ул.„Д.Константинов” №23А, ет.5, оф.14, сумата от 376,88лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 22.01.2024год. до 16.01.2025год.,
като за разликата до претендираните 2660,04лв. и за периода от 19.01.2024год.
до 21.01.2024год., вкл. ОТХВЪРЛЯ предявения иск, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 вр. ал.3 от ГПК „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр.София, ул.“Княз Ал.Дондуков“ №68, ЕИК ***, ДА
ЗАПЛАТИ на В. Л. А., ***, ЕГН **********, пълномощник адв. В. В. АК-
Плевен, със съдебен адрес гр. Плевен, ул.„Д.Константинов” №23А, ет.5, оф.14,
разноски по делото съразмерно уважената част на исковете и по компенсация
в размер 899,10лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8