№ 11739
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20211110164593 по описа за 2021 година
Ищецът „П...“ АД е предявил срещу ответника Я. А. С. обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
- 1 178.98 лв., представляваща непогасена главница по договор за
потребителски кредит № 000LD-R-060870 от 03.12.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение – 08.10.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата;
- 75.54 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
20.03.2020 г. до 20.10.2020 г.;
- 4.16 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.;
- 355.14 лв., представляваща мораторна лихва за периода 14.05.2020 г. до
07.10.2021 г.
Ищецът твърди, че на 03.12.2019 г. с ответника е сключен договор за
потребителски кредит № 000LD-R-060870. Крайният срок на погасяване бил
20.11.2020 г., а кредитът бил изцяло усвоен на 03.12.2019 г. От ответникът
1
били погасени суми в размер на 120.90 лв. главница и 18.32 лв. лихва.
Считано от 20.02.2020 г. кредитът бил в просрочие – 696 дни към 07.10.2021
г.
Поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника (за
погасяване на задълженията), ищецът подал заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение на осн. чл. 417 ГПК, по което заявление е
образувано ч.гр.д. № 58075/2021 г. по описа на СРС, 76 с-в, и е оставено без
уважение. С оглед на тези обстоятелства ищецът в срока по чл. 415, ал. 1
ГПК, предявил своя иск, чрез който отправя искане към съда да бъде
поставеното решение, с което ответникът да бъде осъден да плати сумите на
ищеца.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника Я. А. С.
не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено
следното:
За основателността на предявените искове с правно основание чл. 422
вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е възникнало
валидно правоотношение по договор за заем с посоченото съдържание и
изпълнение на задължението за предоставяне на уговорения заем, за което
сочи доказателства.
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства от
ищеца е да докаже погасяването на задължението чрез плащане в уговорените
срокове, за което не сочи доказателства.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Установява се и от представения по делото Договор за потребителски
кредит № 000LD-R-060870/03.12.2019 г. сключен между ответника и „П...“
АД, че по силата на горепосочения договор „П...“ АД, се е задължил да
предостави на ответника кредит в размер на 1 549.00 лв. за закупуване на
стоки от избран от него търговски обект, а той се задължил да върне сумата
2
на равни месечни вноски, включващи главница и лихва, с краен срок на
погасяване – 20.11.2020 г.
От неоспореното от страните и прието заключение на вещото лице по
изслушаната ССчЕ, което настоящия състав на съда намира за компетентно и
обективно дадено и кредитира с доверие, се установява от извършената
проверка в счетоводството на ищеца и предоставените документи, че
предоставеният кредит в размер на 1 549.00 лв. е изцяло усвоен на 03.12.2019
г. по сметка на търговеца с IBAN: .... Вещото лице е констатирало, че
процесният кредит е погасяван до 09.03.2020 година, като погасените
задължения са в размер на 417.66 лв. (370.02+46.11+1.53=417.66), както
следва: главница - 370.02 лв., договорна лихва – 46.11 лв. и наказателна
лихва – 1.53 лв. Непогасените задължения на ответника към 12.11.2021 г. –
датата на подаване на исковата молба са в размер на 1 730.73 лв.
(1178.98+75.54+359.30+116.91=1730.73), както следва: главница – 1 178.98
лв., договорна лихва - 75.54 лв., наказателна лихва – 359.30 лв. и законна
лихва – 116.91 лв.
В тежест на ответника, съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, е да докаже, че е
изпълнил задължението си за връщане на предоставения му паричен заем, тъй
като ищецът не е длъжен да доказва отрицателния факт на неплащането.
Ответникът в настоящето производство не е доказал това обстоятелство, а и
не го твърди, поради което съдът приема, че той не е изпълнил задължението
си да заплати претендираните по делото суми от - 1 178.98 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит №
000LD-R-060870 от 03.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение –
08.10.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, 75.54 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.03.2020 г. до
20.10.2020 г., 4.16 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. и 355.14 лв., представляваща мораторна лихва
за периода 14.05.2020 г. до 07.10.2021 г.
Посочените суми са дължими от ответника ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, по повод на което е било образувано ч.гр.д. №
58075/2021 г. по описа на СРС, 76 състав – 08.10.2021 г. до окончателното
3
изплащане.
Относно разноските по производството
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца своевременно поисканите
разноски за производството в размер на 632.28 лв., представляващи внесена
държавна такса и депозит за вещо лице. Дължимите по заповедното
производство разноски са в размер на 182.28 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, .., да заплати
на „П...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
....” № 37, на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД следните суми: сумата от 1 178.98
лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит
№ 000LD-R-060870/03.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение –
08.10.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, сумата от 75.54 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.03.2020 г. до
20.10.2020 г., сумата от 4.16 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. и сумата от 355.14 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 14.05.2020 г. до 07.10.2021 г.
ОСЪЖДА Я. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, .., да заплати
на „П...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
....” № 37, сумата от 632.28 лв. – разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото и разноски за заповедното производство в размер на
182.28 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5