№ 477
гр. Варна, 22.08.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Н.ина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20253001000382 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.267 ГПК.
Образувано е по постъпили две въззивни жалби:
Въззивна жалба, подадена от М. Х., ЛНЧ **********, чрез особен представител
адв.М. Н. от ВАК, срещу решение №244/10.06.2025г. по т.дело №692/2023г. по описа на
ВОС, в осъдителната му част за сумите: 86 056.52 лева, представляващи падежирала
главница по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на ЗКСД от 25.02.2015г. ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното издължаване на сумата; сумата от 15 160.29 лева,
начислена възнаградителна лихва за периода от 28.06.21г. до 04.12.2023г.; сумата от 2083.44
лева, обезщетение за забава за периода от 28.07.21г. до 04.12.2023г. и сумата от 8 685.76 лева,
сторени по делото разноски.
В жалбата се излага, че постановеното от ВОС решение е неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано, в противоречие с материалния и процесуалния закон.
На първо място жалбоподателят излага, че своевременно с отговора на исковата
молба е направил възражение за липса на настъпила /обявена по надлежния ред/ спрямо
кредитополучателя предсрочна изискуемост, тъй като такава не може да бъде обявена чрез
връчване на исковата молба на особен представител. Съдът не е обосновал мотивите си за
обявена предсрочна изискуемост, не е отговорил на възражението на ответника.
Твърди се нарушение на чл.18, ал.3 от ЗКСД, задължаващ банката да обяви на
кредитополучателя за всички условия по кредита. Твърди се, че в договора липсва уговорка,
а поради липсата на приподписан от страните погасителен план, не може да се установи с
всяка от месечните вноски каква част от задължението за главница и възнаградителна лихва
се погасява, което е нарушение на изискванията на чл.17, ал.4 и чл.24, ал.2 ЗКСД. В случая
погасителният план е изготвен едностранно от банката – кредитодател в разрез с
императивното изискване на чл.24, ал.2 ЗКСД. Изводимите от това изводи за липса на
яснота относно месечната вноска, дължима след изтичане на гратисния период, без този
размер да е предварително съобщен на кредитополучателя, както и липсата на яснота как ще
1
бъде погасявана възнаградителната лихва /също отложена след гратисния период/, сочат на
нищожността на договора съгласно чл.146 ЗЗП вр.чл.143, т.11, т.12 и т.19 от с.з.
Първоинстанционният съд не се е произнесъл по тези възражения и доводи на ответника,
поради което въззивникът претендира обсъждането им от въззивния съд. Моли за отмяна на
обжалваната част от съдебното решение.
В срока за отговор е постъпило становището на БАНКА ДСК ЕАД, подадено чрез
ю.к.Н. В., за неоснователност на въззивната жалба.
В отговора си страната оспорва твърдението за липса на обявена предсрочна
изискуемост. Поддържа, че в хипотеза на предявен осъдителен иск за заплащане на суми по
договор за кредит, по който в исковата молба е обективирано и изявление на кредитора, че
упражнява правото си да направи целият дълг предсрочно изискуем, връчването на преписа
от исковата молба на особения представител на ответника представлява надлежно
уведомяване на длъжника съгласно чл.60/2/ ЗКИ. /цит. съдебна практика на ВКС/ За
неоснователни счита и възраженията на ответника за недействителност на договора за
кредит поради липса на подписан от страните погасителен план като изтъква подробни
съображения за това. Претендира се оставяне без уважение на въззивната жалба.
Производството е и инициирано и по втора въззивна жалба, подадена от БАНКА
ДСК ЕАД, чрез пълномощника й по делото ю.к.В., срещу решението по т.дело №692/2022г.
на ВОС в отхвърлителната му част, по отношение на исковете за сумата от 111 302.25 лева –
представляващи главница над присъдения размер от 86 056.52 лева до предявения с иска; за
сумата от над присъдените 15 150.29 лева до претендираните 19 607.75 лева както и за
сумата, явяваща се разлика над 2 083.44 лева до претендираните 2 355.85 лева, обезщетение
за забавено изпълнение.
Твърди се, че в тази част решението противоречи на материалния закон, поради което
се претендира отмяната му и вместо това уважаване на исковете изцяло. Претендират се и
сторените в производството разноски за ю.к. възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 ГПК.
По същество на жалбата банката посочва, че капитализацията на лихви и
анатоцизмът, с което съдът е обосновал отхвърляне на част от претенциите, са различни
понятия. Уговорката за начисляване на лихва по време на гратисния период, която се
капитализира годишно, според жалбоподателя, не противоречи на чл.24 от ЗКСД, тъй като
не предвижда ред за формиране на задължението, различен от законоустановения. Твърди се,
че в случая е създаден по силата на закона специален режим за капитализиране на лихви
към главница съгласно ЗКСД и това води до увеличаване на главницата чрез прибавяне към
нея на дължими, но непросрочени лихви. Прави се довод, че доколкото тези лихви,
начислени върху главницата, не са дължими преди изтичане на гратисния период, по
същество водят до новиране на задължението. Поради това, въззивникът счита, че не е
налице недейдствителност на клауза от договора за кредит, съотв. че липсва пречка за
описаното капитализиране на акумулираните през гратисния период възнаградителни лихви
както и последващото им облагане с договорна лихва. Страната се позовава и на чл.10, ал.2
от Типов договор, утвърден от ведомствата, натоварени с държавната политика по
финансиране на образованието /обн. ДВ, бр.33/30.04.2010г./, сключен с банката кредитор на
основание чл.7 ЗКСД. В този смисъл се излага и довод, че съдържанието на този типов
договор следва да бъде точно и пълно възпроизведено в сключваните от банките договори за
кредит по реда на ЗКСД. Въззивникът счита, че договорената капитализация наподобява на
сложна лихва, допустима по специфичния вид кредит по ЗКСД, по който при предоставени
на потребителите изключителни облекчени условия – липса на обезпечения, по-нисък и
фиксиран лихвен процент, гратисен период, който обхваща обучителния период на
кредитополучателя, липса на такси, следва да бъде компенсирана и банката – кредитодател
като търговско дружество, което отдава паричния си ресурс при по-неизгодни за него
условия. В тази връзка въззивникът цитира относими клаузи от закона – чл.23, ал.3, чл.24,
2
чл.9, ал.2, чл.10, ал.2, чл.27 от ЗКСД. Поради това страната счита, че изводите на съда за
анатоцизъм и нарастване на дълга, са незаконосъобразни и неправилни. /цитирана е
относима практика на ОС -Варна и на АС – Варна/
В срока за отговор е постъпило становище от насрещната страна МАХАМАД Х., чрез
назначения му особен представител адв.М.Н. от ВАК, за неоснователност на жалбата.
Страната споделя изводите на съда за неоснователната част от предявените претенции ведно
с мотивите за отхвърлянето им.
Съставът на АС прецени и двете жалби за редовни и производството по тях за
допустимо. И двете жалби са подадени от легитимирани страни в производството, чрез
процесуалните им представители и при интерес в съответните обжалвани части. Същите са
редовно администрирани от първата инстанция.
Страните не правят оплаквания за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд. Няма искания
за събиране на нови доказателства.
В проверката по реда на чл.267 от ГПК въззивният съд констатира че въззивникът Х.
се представлява от назначен от първоинстанционния съд на основание чл.47 ал.6 от ГПК
особен представител на разноски на ищеца. На процесуалния представител на въззивника за
въззивното производство следва да бъде определено възнаграждение, което да бъде
авансирано от ищеца, сега въззиваем/въззивник, в размер, определен от въззивния съд
съобразно чл.47 ал.6 от ГПК във връзка с чл.7 ал.2 от Наредба №1 за възнаграждения за
адвокатска работа, а именно сумата 2 500 лв. Въззивният съд намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото във въззивното производство, възнаграждението
следва да бъде определено в размер на минимума, посочен в чл.47 ал.6 от ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ постъпилите две въззивни жалби, съответно:
ВЖ вх.№19073/01.07.2025г. на М. Х., гражданин на ***************, чрез назначен
особен представител адв.М. Н. от ВАК и
ВЖ вх.№19254/03.07.2025г., подадена от БАНКА ДСК ЕАД, чрез ю.к. Н. В.,
двете срещу решение №244/10.06.2025г., постановено по ТД №692 по описа за 2023г.
на ОС -Варна, съответно в осъдителната и в отхвърлителната част на решението.
ЗАДЪЛЖАВА „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр.София в едноседмичен срок от
получаване на преписа от настоящето определение да представи доказателства за внесена по
набирателната сметка на АС – Варна сума в размер на 2 500 лева като възнаграждение за
въззивна инстанция на назначения на въззивника М. Х. особен представител, като представи
доказателства за това по настоящото дело.
УКАЗВА на въззиваемото дружество, че ако не представи доказателства за
авансиране възнаграждението на особения представител на насрещната страна – адв.М. Н.
от ВАК, назначена от първата инстанция съгласно чл.47, ал.6 ГПК, производството по
подадената от страната въззивна жалба ще бъде прекратено.
НАСРОЧВА съдебно заседание по ВТД №382/2025г. на АС -Варна за 21.10.2025г. от
14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл.7 ГПК, съдът:
УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело
на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала
3
ЕПЕП.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл.80 ГПК на сторените
разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на
крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за
представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването
им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4