№ 34737
гр. София, 21.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110121176 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ответниците, с която искат изменение на решението в
частта за разноските. Посочват, че определеното възнаграждение за заповедното
производство от 50лв. е изключително ниско и следва да бъде завишено, както и че не е
следвлало да се прилага компенсация на разноските.
Ответната страна е подала отговор, в който излага съображения за неоснователност
на молбата.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, намира
следното:
Молбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, като е
представен списък по чл. 80 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
По отношение на разноските за заповедното производство:
С Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС е прието, че член
101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл,
че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по
смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно
позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба
преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101,
параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
1
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази
наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Цитираното решение на СЕС има задължителен характер за националните съдилища.
В случая съдът намира, че приетата от съсловна организация наредба, която определя
минимални адвокатски възнаграждения, ограничава конкуренцията и нарушава забраната по
член 101, параграф 1 ДФЕС, в който смисъл е и Решение от 23.11.2017г. по съединени дела
C‑427/16 и C‑428/16 Съдът на ЕС. Поради това, съдът е длъжен да откаже нейното
приложение. Тоест, същата няма задължителен и обвързващ характер за съда. В Решение от
28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения
относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС.
В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че
направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по
принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради
съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от
Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за
защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно
специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на
държавите членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни
разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите
на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора,
неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат
"пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се
преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла.
Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в
който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат,
който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.”
Съдът намира, че в настоящия случай се е съобразил с горецитираната практика на
СЕС, като са присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адв.
възнаграждение с оглед извършеното действие по подаване на възражение по чл. 414 ГПК,
което не изисква навеждане на възражения за недължимост на вземанията. С оглед на това, е
определено възнаграждение от 50лв. Следва да се посочи, че според най-актуалната
практика на ВКС по приложението на Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на
Съда на ЕС (Определение № 343/15.02.2024г. по т. д. № 1990/2023г. и Определение №
50015/16.02.2024г. по т. д. № 1908/2022г. на ТО на ВКС) се присъждат адвокатски
възнаграждения от по 100-150лв. в исково производство при обжалваем интерес от 9000лв.,
а в случая става въпрос заповедно производство, което изисква депозиране единствено на
бланково възражение. Отделен въпрос е, че съществува практика на ВКС - Определение №
45/23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г. на ВКС, I Т.О., Определение № 140/19.03.2020 г. по
ч.т.д. №236/2020 г. на ВКС, II Т.О. и др., според която разноски в полза на длъжника за
възражение по чл. 414 ГПК въобще не се дължат.
С оглед изложеното, не са налице основания за завишаване на определеното адв.
възнаграждение за заповедното производство.
По отношение на извършената компенсация:
Установената съдебна практика допуска извършването на такава - Определение №
637/30.07.2014г. по ч. т. д. № 4464/2013 Г., Т. К., І Т. О. на ВКС, Определение №
138/12.06.2020г. по гр. д. № 2679/2019 Г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и др. В случая дължимите на
ответниците разноски са в изключително нисък размер от по 5,07лв., поради което е
необосновано присъждането им, вместо извършване на компенсация с дължимите разноски
на насрещната страна. Искането в тази насока показва намерение да се увредят интересите
на насрещната страна чрез неоправдано и ненужно пристъпване към принудително събиране
2
на незначителна сума. В практиката на ВКС е разяснено, че съдът следи за добросъвестното
упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а при превратното им
упражняване следва да откаже защитата им /решение №325 от 29.12.2014г., гр.д.
№4263/2014г., ВКС, ІV г.о.; решение №140 от 30.06.2015г., гр.д. №1066/2015г., ВКС, ІІІ г.о.;
решение №7 от 20.06.2016г., гр.д. №5209/2015г., ВКС, ІV г.о./. Съдът не е длъжен да
съдейства, а е длъжен да осуети злоупотреба, водеща до увреждане правата на някоя от
страните в процеса - Определение № 174/26.04.2021г. по ч. гр. д. № 560/2021г., III ГО на
ВКС, Определение № 466/01.12.2020г. по ч. гр. д. № 2980/2020г., III ГО на ВКС и др. Чрез
присъждането им по компенсация, настоящият съдебен състав е упражнил правомощията си
по избягяване евентуална злоупотреба с права за незначителни по размер вземания.
С оглед изложеното, молбата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбатаот 04.08.2025г. за изменение на основание чл.
248 ГПК на постановеното по делото решение в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3