№ 535
гр. Пазарджик, 04.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Д. Бишуров
СъдебниВеличка Пенова Новакова
заседатели:Марийка А.а Генова
при участието на секретаря Ива Чавдарова
и прокурора Д. Г. Ил.
Сложи за разглеждане докладваното от Д. Бишуров Наказателно дело от общ
характер № 20225220200250 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимият ИЛ. ХР. Д. - редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява лично и със служебния си защитник адв.П.П..
Явяват се свидетелите ЕЛ. СТ. Г., АЛ. В. М. и ХР. Н. АНГ. – редовно
уведомени.
За РП-Пазарджик се явява прокурор И..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Не се пристъпва към снемане самоличността на подсъдимия и
1
свидетелите, тъй като същите са със снета самоличност в разпоредителното
заседание.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелите напуснаха залата.
Страните /поотделно/: Нямаме искания по доказателствата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА се основанието за образуване на съдебното производство.
Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт на РП
- Пазарджик против подсъдимия ИЛ. ХР. Д. за извършено от него
престъпления по чл.144 ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК и по
чл.144 ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на прокурора да изложи обстоятелства във
връзка с обвинението.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам всички обстоятелства, подробно посочени
в ОА. Няма да соча нови такива.
Пристъпи се към разпит на подсъдимия, както следва:
ПОДС. Д.: Разбирам обвиненията. Не съм съгласен с обвиненията.
Обяснения сега няма да давам. Последен ще давам обяснения. Аз ще реша
кога ще давам.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Е.Г.:
СВ. Г.: Мога да кажа, че заплахите от негова страна започнаха в края на
2020 година първо със съобщения по телефона, само в “Whatsapp”. Ние
живеехме с него на семейни начала 14 години в Испания. Проблемите при
него са, когато употребява алкохол. От там му идват всички проблеми.
Посягал ми е по време на съвместния ни живот. Последно, когато
2
прекратихме двамата отношенията си, беше на 25.12.2019г., защото тогава ми
опря нож в гърлото. Ние живеехме на 60-70 км. от Мадрид в едно село. Той
целия ден пиеше и като се прибра реши, че трябва да ходим на гости в
Мадрид при семейни приятели. Аз му казах, че не искам. Той продължаваше
да настоява. Опитах се да го съблека, за да легне. Той побесня. Аз го оставих
вече и той беше взел ножа и каза, че ако не тръгна, ще ме заколи. Аз тръгнах с
него в последствие за Мадрид. Нашите приятели ме видяха в какво състояние
съм. Седяхме до към 01 ч., не мога да си спомня точен час. На връщане
започна да ми хваща волана. Искаше да спира по време на пътя, да слиза от
колата в движение. На 26-ти декември тръгнах на работа и реших, че няма да
се прибера докато не се изнесе. Казах му го това. Той пита: „Това ли ти е
решението?“. Каза: „Ела при мен“, закани се с майка му, тя живееше близо до
Мадрид. Прибрах се, закарах го и се прибрах там, където живеехме. На 27-ми
се обади през деня и казва: „Това ли ти е окончателното решение“. Аз му
казвам: „Да, това е“. Вечерта го бяха арестували в Мадрид, но не знам защо.
Доколкото в последствие разбрах, когато започнахме да контактуваме, след
като излезе, в Мадрид са го задържали по някакво старо дело в Испания и
тогава го бяха арестували. Не бяха го открили доста време. Никой не знаеше
къде е. В последствие ме обвиниха майка му и сестра му, че съм го крила, че
съм го заровила, където живее. Полицията ме помоли да отворя. Аз си бях
при нашите приятели известно време. Бях решила да се прибирам в България
окончателно. С полицията на Испания отидох и отворих и видяха, че няма
нищо. Той тогава дали е бил в затвора или в ареста в полицията не мога да
кажа. Разбра се, че той е арестуван. Аз се прибрах на 01.01.2020г. в България.
Той после беше излезнал от затвора и се беше обаждал на нашите приятели,
че искал да ме чуе, че съжалявал и такива работи. Аз бях категорична, че
няма да говорим. Беше казал на познатата ни, че ще се обеси и аз си викам
„айде“ и почнахме да говорим и му казах, че няма връщане назад и че като
приятели си оставяме. Той ми казва: „Знам, разбрах“, но към края на годината
почна със заплахите. Почна пак да употребява алкохол, да ми звъни по никое
време. Блокирах го, като почнаха съобщения по “Whatsapp”. Те бяха
съобщения устни гласови, че ще дойде, че ще ме заколи, че няма да ме
намерят, че „ще убия теб, майка ти и сина ти“. Аз съм ги приложила по
делото. Аз тогава го блокирах. Във всички социални мрежи съм го блокирала
– „Фейсбук“, „Вайбър“, “Whatsapp”. Той се беше прибрал. Беше ми намерил
3
телефона и пак от българска карта почна да ми звъни. Първият път вдигнах и
после го блокирах. Гласовите съобщения той ги е изпратил от неговия
телефон с испанска карта. Номерът на телефона не мога да Ви го кажа, но са
приложени към делото. Давала съм моя телефон да бъде изследван в
полицията. След това ми беше върнат. 4-5 дни го бяха задържали и после ми
го върнаха. Като се прибра беше затишие, знаеше ли къде живея или не аз не
знам. Разведена съм и живея при моята майка. Първото му посещение беше
март месец, ако не се лъжа, към края на павилиона, на който работя на
“GOGRILL” в Гелеменово - горнооряховска скара. На магистралата бяхме с
колежката М. И.. Започна да казва: „Излез да говорим“, искаше да го
разблокирам само да си говорим, да се успокоявал така. Аз казах, че няма да
го разблокирам. Казах му, че няма какво да си кажем. Ние сме си го казали
вече. Почна да досажда и тогава се обадих на тел.112 и извиках патрул. Дойде
патрул. Качи се той в таксито. Близо час и нещо полицаите го молиха да се
качи. Мина това нещо. После беше април месец, ако не се лъжа и тогава
дойде пак, пак във видимо нетрезво състояние и пак почна да досажда и пак
извиках патрул, но той си тръгна преди патрула. Преди това беше ходил на
двата павилиона. Той беше ходил в ден събота, а аз почивах. Беше идвал и на
„Юг“ и „Север“ да не ме крият и да се покажа. После накрая имаше едно
затишие и накрая на 30-ти септември или на 29-ти септември дойде пак.
Бяхме с колежката Д.Ч.. Няколко пъти му казах, че не искам да говорим. Той
каза да излезна и че повече няма да ме търси, всичко е свършило. Казах му, че
няма да излезна и няма какво да говорим. Той почна да ме заплашва, че ще ме
убие и такива неща. Това се случва на павилиона. Там има и търговска част и
тераса за клиенти. Той беше отпред пред търговската част и на терасата има
решетки от двете страни. Мен ме хвана страх и извиках патрул. Обадих се на
тел.112. Дойдоха два патрула на жандармерията и на нашата полиция тук.
Момчетата почнаха да му казват, че пречи на работния процес и да си тръгне.
Той каза, че те не са никои и че е клиент. Почна да се заяжда с полицаите
няколко пъти и той пред тях каза, че и да го арестуват ще излезне и ще дойде
да ме убие да се свърши всичко. Аз бях с моята колежка в павилиона. То се
чува всичко. Бях на 20-30 метра. Прозорците на павилиона, както са, те бяха
на прага на терасата. Тогава полицаите го арестуваха. Аз чувах, че пред
полицаите казва така. Не си спомням точно репликата, но беше в този смисъл.
Те го закопчаха, той се обръща и пак повтаря същите думи, че ще ме убие и
4
тогава полицаите казаха, че трябва да ида с тях, за да дам показания. Те ме
взеха с патрулната кола и мен и него. Дойдохме тук в полицията и той
започна да ме обвинява, че му дължа пари и не знам си какво. Един път казва
едно, а после друго. После почнаха да ме разпитва този следователят , който
беше на смяна, а И. взе и счупи прозореца на портала, където се влиза в
следствието на втория етаж. В коридора беше останал и счупи прозореца. Аз
бях вътре и само чух шум и после казаха, че е счупил прозореца с главата си и
това беше. От тогава не е идвал на павилиона. Обаждаше ми се поне 20-25
пъти. Аз съм ги приложила и като е блокиран на ми излиза, че ми се е
обаждал и в 3-4 и в 5 часа сутринта. От тогава не е идвал на павилиона и не
ми се е обаждал.
АДВ. П.: Давам си сметка, че ако започнем да я разпитваме за личните
отношения за 14 година, няма да ни стигне и една седмица и понеже не е и
необходимо, моля, да ми разрешите да задам въпроси за от основополагащите
факти, които не са много, за да видите цялостната обстановка.
Продължава разпита на свидетеля Е.Г.:
СВ. Г.: Когато отидохме в Испания, преди да заживеем заедно с И., той
живееше с майка си. За да живеем ние съвместно, не е трябвало да бъде
изготвена майка му. Ние там спяхме в едно легло като мъж и жена. При това
наше съжителство аз имах законен брак със съпруг и имам две деца – момче и
момиче. Аз когато се запознах с него, гледах две деца и имах собствени
изкарвани пари и не съм разчитала на И. на парите. Откакто се събрахме с И.,
не съм спирала да работя през тези 14 години. В нашите договорености не е
влизало да го карам до работа. За него това беше мое задължение, защото
трябва да се изкарват доходи. Като изкарваше той там пари, парите ни бяха
общи. Не е било аз да ги съхранявам или той, парите бяха общи. Бяха в моята
карта повечето моите пари, а неговите ги даваха на ръка, но сме харчили
парите едновременно. Той имаше дебитна карта и стоеше у него. От време на
време у мен е била, но повече у него си беше. Аз съм теглила пари от тази
карта. Той е знаел за всяко едно теглене. Не е имало случай да изтегля пари от
нея и да съм превела в България и той да не знае.
Искам да Ви кажа, че това не е имало дело преди аз да се прибера. Беше
5
дело преди 7-8 години преди аз да се прибера. Имаше дело за това, че се качи
на колата и караше в пияно състояние. Полицаите ни спряха. Да, вярно е.
Казах, че аз съм кормувала, защото той направо влизаше в затвора. След това
беше водено дело срещу мен за лъжесвидетелстване. Не са ме осъдили. Той
тогава не е лежал за този случай. Сега може да е лежал, когато лежа сега през
2019 декември месец, но преди това не е лежал.
Преди да тръгна за България искам да кажа, че автомобилът си беше на
мое име и каквото реша, това ще правя с него. Всички негови вещи –
инструменти, дрехи и всичко бях оставила, защото сестра му каза, че ще мине
да ги събере. Пари в наличност И. в този момент не е имал никакви. Това е,
което мога да кажа. Парите, с които купих колата, бяха общи пари. Има ли
значение мои ли са или него. Те са общи пари.
И., когато не употребяваше алкохол, беше перфектен. Няма какво да
кажа. Но употреби ли алкохол, И. все едно ставаше друг човек. Имаше дни,
когато започваше от сутринта. Дори на работа е започвал с алкохол. Така е –
когато не е пил, на мравката път прави. Не отричам думите си. Аз съм се
опитвала да поправя неговото поведение и да спре алкохола. И. ходи на лекар
и там казаха, че е хроничен алкохолик и пиеше хапчета. Докато пиеше
хапчета не трябваше да пие алкохол, но той си позволяваше да пие и по време
на хапчетата. Опитах се с всички сили той да спре алкохола.
Не е имало случай да ходя предварително при неговия работодател и да
взема предварително неговите пари.
След тези закани с убийство, които са описани, имаше промяна при мен,
че не излизам много често навън и ако излизам, излизам със сестра ми или с
някой познат. Особено на работата, като спре такси и изпитвам ужас случайно
да не би да слезе той и да почне пак. Имам предупреждение за изгонване от
работа, защото пречи на работата и колегите, клиентите и на всичко. Не
излизам много често или ако излизам, излизам с някой мой близък. Страх ме
е до там, че ако го срещна, не знам в какво състояние ще е. Ако го срещна в
нетрезво състояние, не знам какво ще направи.
След като се върнах в България не съм се обаждала аз на него никога,
откакто той се е прибрал. Ако той се е обаждал, искаше да говорим, да го
разблокирам от социалните мрежи, да сме си само говорили. Аз му казах, че
няма за какво да говорим. Не е искал да се върнем в Испания двамата,
6
категорично не.
Пристъпи се към разпит на свидетеля А.М.:
СВ. М.: Работя като старши полицай от Група ООР в МВР - Пазарджик.
На въпросната вечер бяхме изпратени от ОДЧ на РУ - Пазарджик във връзка с
това да проверим състоянието на пострадали лица от ПТП. При пристигане на
място пред Спешна помощ открихме господина в залата /сочи подсъдимия/.
Съдът отправи предупреждение към подсъдимия, който репликира на
свидетеля по време на неговия разпит и му указва, че ако още веднъж наруши
реда в съдебната зала, ще бъде санкциониран с глоба.
Продължава разпита на свидетеля А.М.:
СВ. М.: Пред спешна помощ установихме господина /сочи подсъдимия/
във видимо нетрезво състояние и се караше с охраната. Беше му направена
забележка, защото има хора, които се нуждаят от медицинска помощ и пречи
на привеждането им. Господинът първо спази това и се отстрани. Пред входа
има пейки и седна, като си помислихме, че ще престане с тези си действия, но
не. Отново започна скандал с охранителя. Настояваше да бъде прегледан, че
той имал права, общо взето това е. Поискахме му документ за самоличност и
той попита: „Какво ще стане, ако не си представя документите?“, при което го
предупредихме, че ще бъде изведен от територията на болницата, защото
създава проблеми. С колегата предприехме действия за извеждането му. Под
ръка го хванахме двамата под мишниците и се отправихме посока извън
болницата, като плановете ни бяха да го изведем от територията на
болницата, а не да го задържаме. Докато го извеждахме господинът започна
да оправя обидни думи към нас и заплахи, че щял да се разправя физически с
нас, щял да ни пръсне главата с кол, да ни направи на парчета. Позволи си да
хване колегата за ревера и започна да го блъска, което наложи неговото
задържане. Тези реплики за кола бяха към мен и към колегата с такива сходни
заплахи. Даже бяха същите, че и неговата глава щял да пръсне и да го
накълца. Заяви, че още при излизането ни почва. Не знам какво има предвид с
тези думи. Щял да намери къде живеем, щели сме да имаме големи проблеми
7
Задържахме господина. Освидетелствахме го в спешния кабинет преди
задържането, за да се установи дали има здравословен проблем, който да не
позволява задържането му. Установи се, че е физически здрав. Като го
връщахме в кабинета, където беше прегледан от лекар, там, господин съдия,
нямам спомен дали има отправена реплика. Беше прегледан и го отведохме в
районното, където беше приведен в помещението за задържане, след което
започна едно блъскане по килията и едно крещене отново със заплахи, че
трябва да го пуснем, саморазправа щяло да има, пак пръскане на глави.
Докато оформим документацията господинът скъса тениската, с която беше
облечен. Малко по-късно направи възел, който завръза за килията и се опита
да се обеси на килията. Изведохме го. Извикахме медицински екип, който
дойде и установи, че бил физически здрав, но предвид поведението му
решихме, че има психически проблеми и го транспортирахме до ДПБ и там
беше прегледан от дежурен лекар и казаха, че е психически здрав, но
употребил алкохол. След това беше върнат в килията и отново продължи с
блъскане на килията и заплахи и отново заплаши, че ще се обеси, при което
се наложи охраната да стои до края на дежурството.
Докато го откарвахме с автомобила до районното на господина не му
млъкваше устата. Същите тези неща казваше. Специално това си спомням, че
заплашваше с пръскане на глави, щял да намери къде живеем и щял да ни
кълца на парчета и да ни храни с тях.
Когато отидохме в Бърза помощ, охранителят пряко нас не ни уведоми,
а уведоми него като обясни, че има пострадали хора от ПТП и те са с
приоритет. Той каза, че е изял 10 кюфтета и коремът го болял. Неговото
видимо състояние не е налагало медицинска интервенция. Даже си спомням,
че излезе медицинско лице, което му обясни, че трябва да изчака.
Предприехме неговото извеждане от болницата, защото нарушаване
обществения ред. Нарушаването се изразяваше в това, че господинът
крещеше пред спешна помощ какви лица има и искаше да се саморазправя с
охранителя. Той казваше: „Имам права, искам да ме прегледате, няма да се
махна докато не ме прегледате“ и други подробности не мога да си спомня и
да Ви кажа.
Първо аз му обясних, че трябва да изчака и му поисках документ за
самоличност. Не изпълни разпореждането ми. Беше предупреден и отново не
8
го спази. Предприехме действия по разпореждането и нямах намерение да го
задържаме. Когато започна да дърпа колегата за ревера на якето и започна със
заканите, предприехме действия да го задържим. Почувствах се застрашен
със заканите. Той може да посегне на живота ми действително. Това става по
време на извеждането. Аз се почувствах застрашен за живота си и в онзи
момент, както и в бъдеще време, защото имам малко дете и съпруга и се
притесних за тях, че може да намери къде живея и може и на тях да посегне.
Като беше закаран в психиатрията, аз присъствах и там беше
констатирано, че е психически здрав и просто е употребил алкохол. Между
другото, там също продължи със заканите и да ни псува си позволи там.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Х.А.:
СВ. А.: Работя като полицай в РУ - Пазарджик. Доколкото имам
спомен, дежурен ни изпрати за пострадало лице в спешното, като нямам
спомен от какво. Пред Спешна помощ заварихме едно лице да се разправя с
персонала там. Това беше този господин /сочи подсъдимия/. Разправията се
изразяваше в това, че има претенции, че не искат да го прегледат. За мен
лично не видях, че има проблем освен, че беше пиян, беше употребил
алкохол. Няколко пъти го помолихме да не се разправя със служителите и да
изчака реда си, както всички останали. Не ни послуша и продължи да се
разправя и да вика: „Искам да ме прегледате“. Помолихме го напусне и с
колегата предприехме действия да напусне района. Почти задължително
искаме документ за самоличност. Нямам спомен дали е предоставил. В
момента, в който го отведохме навън, за да го изведем от района на
болницата, започна да се дърпа, стана агресивен. Мен ме хвана за униформата
и почна да ме дърпа и тогава беше задържан. Съответно го върнахме обратно,
за да бъде освидетелстван, Ние предприехме действия да бъде задържан след
така да кажем обичайните заплахи: „Пуснете ме, за какво ме задържате,
знаете ли какво ще се случи“, а някой път ни уволняват от работа даже. Така
започна с обичайното той. Често го чуваме това от агресивни лица, които
следва да бъдат задържани и на това не мога да обърна много внимание. След
като беше освидетелстван го заведохме към автомобила, за да отидем в
районното, където ще бъде настанен. Започна да става доста грубо и
брутално, заплаха да го нарека, като казваше: „Ще ти пръсна главата с дърво,
9
знаеш ли кой съм аз, знаеш ли какво ще се случи“ и най-много ми се запечати
това, че ще ми реже от тялото парчета месо с нож и ще ги хвърля на кучетата,
на животните. Това беше вече върхът бих казал. Тези реплики бяха и към мен
и към колегата и това продължи през цялото време - от самото задържане, в
килията продължи да се заканва и заплашва също. Даже беше си късал
дрехите и доколкото разбрах от колегите, се опитал да се беси или нещо от
сорта. Това мога да кажа, което си спомням.
Докато го извеждахме от болницата постоянно отправяше закани, още
от момента за задържането. Когато ме хвана за дрехите, тогава още нямаше
закани. Тогава един вид казваше кой съм аз да го задържам, да го пусна, как
така ще го задържам, знам ли кой е той. За тези закани си спомням.
Като отидохме в Бърза помощ, лично за мен състоянието му не
налагаше спешна помощ. Аз не съм доктор. Не съм казал, че съм определял
някакъв ред за влизане. Ние го оставихме. Беше предупреден няколко пъти да
си изчака реда и да не крещи и да не се саморазправя с персонала, което не
стана. Той не изпълняваше разпореждането. Нямам спомен от какво се
оплакваше и защо иска да бъде прегледан.
Неговите закани ми подействаха доста сериозно, уплаших се наистина.
Аз не съм 24 часа полицай. Днес съм с униформа, утре не съм. Имам
семейство. Разкарвам се из града. Знам ли дали го мисли или не го мисли
това, което казва.
АДВ. П.: На ДП в разпита си от 03.11.2021г., който е на л.80 от ДП, на
стр.2, свидетелят е казал: „Отправените закани от И. приемам като реално
осъществими, защото не винаги съм на работа с униформа …“ /цитира/. Има
противоречия за това, че не са му обръщали внимание. Моля, същите да се
прочетат.
ПРОКУРОРЪТ: Да се прочетат. От моя страна, моля, на основание
чл.281 ал.5 - при съгласие от подсъдимия и защитника, да се четат
показанията от свидетеля А. в разпита му от 15.12.2021г. на основание чл.281
ал.1 т.2 относно това, че не си спомня нещо, а в разпита на ДП е заявил
отправени други закани. При липса на съгласие, моля, същите да бъдат
10
прочетени на основание чл.281 ал.4.
АДВ. П.: Това, че ги е забравил, означава, че изобщо не са го засегнали.
Не даваме съгласие.
Съдът относно искането на защитата за четене показанията на свидетеля
с твърденията, че между цитираните в ДП и дадените днес има противоречие
намери, че искането е неоснователно и не следва да се уважава, тъй като не е
налице никакво противоречие между показанията, които свидетелят даде днес
и тези, които цитира защитникът, от ДП. Основателно е обаче искането на
прокурора за четене показанията в ДП на свидетеля А., тъй като
няколкократно той заяви, че не си спомня конкретни подробности във връзка
с инцидента. Доколкото защитата не даде съгласие за четене на тези
показания, то същите следва да бъдат прочетени по реда на чл.281 ал.4, във
вр. с ал.1 т.2 пр.2-ро от НПК.
На основание горепосочения текст съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА показанията на свидетеля ХР. Н. АНГ., дадени пред
разследващ орган в ДП съответно на датите 08.09.2021г., находящи се в том
1, л.62-63, на 03.11.2021г. в том 1, л.79 и на 15.12.2021г. в том 1 л.90.
СВ. А.: Вярно е това, което прочетохте от протокола от 08.09.2021г.
Мисля, че казваше, че ще реже парчета от нас и ще ги даде на кучетата или
животните. Този разпит е проведен след събитията и би трябвало да е по-
точен. Вярно е това, което прочетохте от протокола от 03.11.2021г. Вярно е и
това, което прочетохте от разпита от 15.12.2021г.
На страните се, както и на свидетеля Г., се предяви приобщеното по
делото веществено доказателство 1 брой флашка с основен черен цвят и
червен цвят в завършващия й заден край с поставена в нея един брой
SD-карта с памет.
СВ. Г.: Това е флашката със записите на съобщенията. Аз я предоставих
на разследващите.
Пристъп се към оглед на вещественото доказателство чрез
възпроизвеждане на съдържащите се файлове във просната карта с памет.
11
Пристъпи се към допълнителен разпит на свидетеля Г.:
СВ. Г.: Чух съобщенията. Това са гласовите съобщения, които съм
получила. Получих ги от испанския номер на И.. Аз нямам съмнение чий глас
е това. Това е гласът на И..
Съдът отправи към подсъдимия Д. въпрос в следния смисъл: След като
изслушахте двата звукозаписа разпознавате ли Вашия глас и от Вас ли бяха
изпратени тези гласови съобщения?
ПОДСЪДИМИЯТ: Не чух, че са две гласови съобщения. Това не е моят
глас и тези думи не са мои. В момента не мога да кажа испанския си номер.
Телефонен номер +34642598106, който ми издиктувахте, не е моят номер.
Това е на съпругата номера /сочи свидетеля Г./. За толкова години заедно аз я
наричам така.
ПРОКУРОРЪТ: Не държа на разпит на вещите лица в съдебно
заседание. Моля, да пристъпим към обсъждане на експертизите без техния
разпит.
АДВ. П.: Аз също не държа на разпит на вещите лица.
Съдът, като съобрази становищата на са страните, намери, че ще следва
да пристъпи към обсъждане на изготвените по делото в ДП експертизи без
разпит на вещите лица в съдебно заседание.
По тези съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИСТЪПВА към обсъждане на съдебно-фоноскопната експертиза,
находяща се в том 2, л.6-9 от ДП.
ПРОЧЕТЕ СЕ заключението на вещите лица.
Страните /поотделно/: Да се приеме.
12
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА заключението на съдебно-фоноскопна експертиза.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИСТЪПВА към обсъждане на съдебно-психиатричната експертиза,
касаеща подсъдимия Д., находяща се в том 2, л.12-23.
ПРОЧЕТЕ СЕ заключението на вещото лице.
Страните /поотделно/: Да се приеме.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА заключението на съдебно-психиатричната експертиза.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИСТЪПВА към обсъждане на съдебно-психологичната и
психиатрична експертиза, касаеща Е.Г., находяща се в том 2, л.29-56.
ПРОЧЕТЕ СЕ заключението на вещото лице.
Страните /поотделно/: Да се приеме.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА заключението на съдебно-психологичната и психиатрична
експертиза.
13
ПРОКУРОРЪТ: Моля, да не се призовават според мен свидетелите С.,
М., които са колежки на пострадалата, тъй като не говорят за събитията на 30-
ти септември, а за предходни такива. Моля, да не се призовават и охранителят
и шофьорът - А. и С., тъй като не са особено относими, както и да не се
призовава д-р Д. А., както и медицинската сестра П. П., като моля да бъдат
прочетени показанията им със съгласие на страните.
АДВ. П.: Същата позиция излагам. Считам, че искаме да бъдат
разпитани само двамата полицаи и двамата жандармеристи, които са
посетили заведението. Давам съгласие за четене на показанията на
цитираните от прокурора свидетели, но освен това искаме да бъдат разпитани
тук лично самото двамата полицаи К.О. и А.Т., както и Л.Н. и Г.Т., които са
двамата жандармеристи. На всички останали свидетелите да бъдат прочетени
показанията предлагам аз.
ПРОКУРОРЪТ: Аз държа на разпита на колежката на пострадалата Г. -
Д.Ч.. Не давам съгласие да се четат нейните показания днес.
Съдът, като съобрази изявлението на страните, намери, че се постига
съгласие за четене показанията на свидетелите, дадени в ДП, с изключение на
следните: К.О., Д.Ч., А.Т., Л.Н. и Г.Т.. По отношение на всички други
свидетели, разпитани в ДП, са налице основания за прочитане на показанията
им по реда на чл.281 ал.5, във вр. с ал.1 т.5 от НПК.
По изложените до тук съображения и на основание горепосочения текст
съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА показанията на свидетели, дадени пред разследващ орган в
ДП, както следва:
Я. Д.а М., находящи се в том 1, л.67;
Г. Ц. С., находящи се в том 1, л.68;
Д. Д. А., находящи се в том 1, л.77 и л.85;
С. С. С., находящи се в том 1, л.78 и л.89;
Д. А., находящи се е в том 1, л.92;
14
П. С. П., находящи се в том 1, л.93.
Съдът намира, че делото не е изяснено на този етап обективно,
всестранно и пълно, като ще следва да се отложи за разпит на останалите
свидетели, разпитани в ДП, чиито показания не бяха четени днес.
По тези съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 09.05.2022г. от 13.30 часа, за която
дата и час подсъдимият и служебният защитник – уведомени. Да се призоват
свидетелите О., Ч., Т., Н. и Т.. Съдебните заседатели – уведомени.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 11.40 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15