МОТИВИ
към решение № 75 от 19.02.2020 г. по а.н.д. № 110 по
описа на Добричкия районен съд за 2020 г.
Съдебното производство е образувано по
реда на чл. 376, ал. 1 от НПК, по внесено от Районна прокуратура - Добрич
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Е.П.М. с ЕГН **********,
за извършено престъпление по чл. 313, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, с налагане
на административно наказание глоба на основание чл. 78а, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на държавното обвинение поддържа предложението и
предлага обвиняемият Е.П.М.
да бъде признат за виновен в извършване на вмененото
му престъпление и освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба в минималния, предвиден от законодателя размер.
В съдебно заседание обвиняемият Е.П.М. лично
и чрез защитника си заявява, че признава изцяло фактическата обстановка,
изложена в постановлението на Районна прокуратура – Добрич, съгласен е с
предложението да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде
наложено административно наказание глоба.
По пренията защитникът на обвиняемия М.
пледира последният да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде
наложено административно наказание глоба в минимален размер.
По пренията обвиняемият М. заявява, че
е съгласен с казаното от защитника му.
На дадената му последна дума обвиняемият
заявява, че съжалява.
След преценка на
събраните в хода на съдебното дирене доказателства както поотделно, така и в
тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Обвиняемият
Е.П.М. е правоспособен водач, като към 2013 г. притежавал валидно свидетелство
за управление на моторно превозно средство № *********, издадено на 26.01.2011
г.
На
28.07.2013 г. обвиняемият М. управлявал неустановено моторно превозно средство
във Федерална Република Германия, по Аутобан № 61. Немските власти извършили
проверка на М. и констатирали, че същият управлява моторното превозно средство
след употреба на алкохол, поради което отнели свидетелството му за управление
на моторно превозно средство.
Обвиняемият М. знаел,
че свидетелството му за управление на моторно превозно средство е било отнето
от полицията във Федерална Република Германия, но решил, че трябва да му бъде
издадено ново свидетелство за управление на моторно превозно средство.
На 07.07.2016 г. обвиняемият
М. подал в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич заявление за издаване
на ново свидетелство за управление на моторно превозно средство, което било
заведено с вх. № 3126/07.07.2016 г. Към изискуемите документи, обвиняемият
приложил и декларация, заведена с вх. № 851000-7097/09.06.2016 г. по описа на
ОД на МВР – Добрич. Това била декларация, която се изисквала по чл. 160 от Закона
за движението по пътищата за удостоверяване на обстоятелството, че свидетелство
за управление на моторно превозно средство е изгубено, респективно откраднато,
за да бъде то обявено за невалидно и да бъде издадено ново. В тази декларация,
обвиняемият М. декларирал, че свидетелството му за управление на моторно превозно
средство с № *********, издадено на 26.01.2011 г. е откраднато, като в
действителност въпросният документ е бил отнет по надлежния ред от германските
власти. Декларирайки, че свидетелството му за управление на моторно превозно
средство е откраднато, обвиняемият М. потвърдил неистина, като въз основа на
заявлението и декларацията, на М. било издадено ново свидетелство за управление
на моторно превозно средство.
Видно от
заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство
графическа експертиза № 28/17.12.2019 г., ръкописният текст и подписът в
Декларация по чл. 160 от Закона за движението по пътищата и чл. 17, ал. 1 от
Правилника за издаване на българските документи за самоличност, са изпълнени от
Е.П.М..
Описаната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства –
самопризнанието на обвиняемия Е.П.М. под формата на признаване на вина и на
фактическата обстановка, описана в постановлението на Районна прокуратура –
Добрич, гласните доказателства, обективирани посредством показанията на
разпитаните по досъдебното производство свидетели, както и от останалите
приложени по досъдебно производство № 279/2019 г. по описа на сектор „Противодействие
на икономическата престъпност” при ОД на МВР – Добрич писмени доказателства: Писмо с рег. №
851000-14385/27.11.2019г. ведно с приложения – Писмо с рег. № 3286р -
46775/24.10.2019г.; Писмо с рег. № 328600-50521/16.10.2019 г.; 2 броя документи
на немски език, ведно с превод; Заявление с рег. № 3126/07.07.2016 г.; Оригинал
на декларация № 851000-7097/09.06.2016 г.; Справка АИД БДС; Справка за
нарушител/водач; Протокол за разпит на обвиняем; Справка за съдимост № 3044/2019г.;
Справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република
България; Характеристични данни за лице; Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние; Протокол за вземане на образци за сравнително
изследване; Протокол за разпит на свидетеля Т.; Графическа експертиза № 28 и
Протокол за разпит на обвиняем от 10.01.2020 г., приобщени по приключване на
съдебното следствие и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал
по делото, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност,
като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
Обвиняемият Е.П.М. с
ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава, предвиден
и наказуем по чл. 313, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, тъй като на 09.06.2016 г.
в град Добрич, потвърдил неистина в частен документ – декларация, в която по
изричната разпоредба на чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата е бил
специално задължен да удостовери истината, и употребил този документ пред
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич, като доказателство за невярно
удостовереното обстоятелство, че свидетелството му за управление на моторно
превозно средство № ********* е било откраднато.
Съдът намира за
безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав.
Обективираните в писмените и гласни доказателства по делото данни сочат по
безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние. От
обективна страна обвиняемият Е.М. е потвърдил неистина в частен документ –
Декларация, в която по изричната разпоредба на чл. 160, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата е бил специално задължен да удостовери истината, и
употребил този документ пред Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич, като
доказателство за невярно удостовереното обстоятелство, че свидетелството му за
управление на моторно превозно средство № ********* е било откраднато.
Престъплението е
довършено, тъй като декларацията е била използвана чрез представянето й пред
съответното длъжностно лице от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич.
Няма спор и че
инкриминираният документ е частен, тъй като е съставен от лице, които не е
длъжностно по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, както и, че удостовереното в
документа обстоятелство не съответства на обективната истина.
От субективна страна
съдът намира, че деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл, тъй
като обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Това е така,
защото попълвайки и подписвайки декларация, обвиняемият М. е действал с ясното
съзнание, че вписаното в декларацията обстоятелство, че свидетелство му за
управление на моторно превозно средство е откраднато, не съответства на
обективната истина.
Съдът намира, че
деянието е извършено при наличие единствено на смекчаващи отговорността
обстоятелства – чисто съдебно минало, отлични характеристични данни по
местоживеене, липса на образувани други наказателни производства, както и
проявеното критично отношение към извършеното.
В санкцията на правната
норма на чл. 313, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода до три
години или глоба от сто до триста лева. Обвиняемият Е.П.М. е с чисто съдебно
минало, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от Общата част на НК.
В пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили
имуществени вреди.
С оглед наличието на
материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери,
че следва да освободи обвиняемият Е.П.М.
от
наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание глоба
в минималния предвиден от законодателя размер, а именно глоба в размер на 1000
лв., което наказание би изпълнило целите на административнонаказателната
репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, вземайки предвид факта, че обществената
опасност на самия извършител е невисока, както и съобразявайки се с имотното му
състояние.
Тия обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че се касае за инцидентна противоправна проява и
поправяне и превъзпитание на обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагане
на минимално по размер административно наказание глоба.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на обвиняемия Е.П.М.
за виновен, съдът го осъди да заплати по сметка на ОД на МВР – Добрич
сторените по делото разноски в размер на 117,60 лв. /сто и седемнадесет лева и
шестдесет стотинки/.
На основание чл.
189, ал. 2 от НПК, с решението си съдът постанови разноските за преводач на досъдебното
производство да останат за сметка на ОД на МВР– Добрич.
На основание чл. 112,
ал. 4 от НПК, съдът постанови приложените по делото веществени доказателства –
Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин с вх. №
3126/07.07.2016 г. в оригинал и Декларация с вх. № 851000-7097/09.06.2016 г. в
оригинал, след влизане в сила на решението да се предадат на началника на Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич.
На основание чл. 309 от НПК, с оглед
обстоятелството, че обвиняемият Е.П.М. е освободен от наказателна отговорност,
съдът отмени наложената на досъдебното производство спрямо него мярка за
неотклонение „Подписка”.
Така мотивиран, съдът постанови решението си!
Районен съдия:
/Данчо Димитров/
Мотивите към
решението са изготвени на 28.02.2020 г.