№ 15457
гр. София, 02.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110177290 по описа за 2024 година
Предявени са от „Т.“ ЕАД срещу Н.Д.П. обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на Я. С.
Л., Е. С. Л., Е. Ф. Л., О. П. Е.q Ю. П. В., и Н. П. Р. да заплатят на ищеца суми в размер на
532.67лв., от които 411.43лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г. ведно със законната лихва от датата на
депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 43.35лв. - мораторна
лихва за забава от 15.09.2023г. до 17.12.2024г., както и сума за дялово разпределение за
периода м.05.2022г. - м.04.2024г. в размер на 65.38лв.- главница, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 12.51лв.
- мораторна лихва за периода от 16.07.2022г. до 17.12.2024г. Претендират се и разноски по
делото.
В хода на връчването на съдебните книжа е установено, че ответниците Я. С. Л., Е. С.
Л., Е. Ф. Л. нямат регистрирани записи в НБДН, като единственото отбелязване е, че
пребивават на територията на Германия.
При тази констатация съдът намира следното: с Гражданския процесуален кодекс
е въведено служебно задължение на съда да следи за подведомствеността на заведено пред
него дело, като този въпрос може да се повдига от съда при всяко положение на спора
съгласно чл.15, ал.1 ГПК. Разпоредбата ограничава проверката на подведомствеността само,
когато в закон е определен срок за това, но по отношение преценката за международната
компетентност на българския съд липсва посоченото ограничение.
Предвид характера на спора (спор за вземания, за които се твърди, че произтичат от
договорно правоотношение) и момента на образуване на делото приложим е Регламент 1215/2012г.
на Европейския парламент и Съвета на Европейския, регламентиращ международната
компетентност на съдилищата, който предвижда, че по отношение на дела във връзка с договор,
сключен от лице – потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска
дейност или професия, компетентността се определя от раздел 4 - "Компетентност при
потребителски договори". Според чл. 18, другата страна по договор, сключен с потребител, може
да предяви иск срещу потребителя само в съдилищата на държавата членка, където последният има
местоживеене.
Тази компетентност е специална, уредена с цел защита на по-слабата страна в
праоотношението, прозтичащо от потребителски договор. В регламента е предвидено, че
местоживеенето на физическото лице се определя по вътрешното право на сезирания съд, а в
случая това е българският съд. Нормата на Република България определя като обичайно
местопребиваване на физическото лице (тоест местоживеенето му) мястото, в което то се е
установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или
разрешение за пребиваване или установяване, като за определянето на това място трябва да бъдат
1
специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от
трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. В
настоящия случай предмет на делото е потребителски спор, тъй като се твърди, че ответникът е
купувач по договор за доставка на топлинна енергия в жилищен имот, тоест договорното
правоотношение не е възникнало във връзка с осъществявана от него търговска или професионална
дейност. Поради това и с оглед на изложеното по-горе, за да се приеме, че българският съд е
компетентен да разгледа и да се произнесе по предявените искове, следва да бъде установено, че Я.
С. Л., Е. С. Л., Е. Ф. Л. имат местожителство/обичайно местопребиваване в Република България.
Видно от представените от него по делото писмени доказателства обаче не може да бъде
направен такъв извод. От изисканата справка от НБДН се установява, че те нямат регистрирани
постоянен и настоящ адрес на територията на Република България, живеят във във Федерална
Република Германия, където са адресно регистрирани. С оглед на тези факти съдът приема, че
местоживеенето на Я. С. Л., Е. С. Л., Е. Ф. Л. е във Федерална Република Германия. Последното
налага извод, че българският съд не разполага с международна компетентност по отношение на
настоящия срок според нормата на чл. 18, § от Регламент 1212/2012г.
Поради това производството по делото следва да бъде прекратено, доколкото съдът не е
международно компетентен да разгледа настоящия спор.
По изложените съображения Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 77290/2024г., по описа на Софийски
районен съд, 179 състав по отношение на Я. С. Л., Е. С. Л., Е. Ф. Л..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на ищеца.
След влизане в сила на определението делото да се докладва за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2