№ 172
гр. Добрич, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселин Ив. Николов
при участието на секретаря Стела Б. Димова
като разгледа докладваното от Веселин Ив. Николов Административно
наказателно дело № 20243230200659 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на „***“ АД с ЕИК*** с
представляващ Н. Й. в качеството на работодател срещу наказателно
постановление № 08-2400062/67 от 02.05.2024 год. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда „ гр. Добрич.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за
нарушение на чл. 16 ал.1 т.6 от закона аз здравословни и безопасни условия на
труда и на основание чл. 416 ал.5 във вр. с чл. 413 ал.2 от КТ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 5000/пет
хиляди/ лева.
По същество жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и
необосновано. Редовно уведомен се явява в съдебно заседание и се
представлява от адвокат С. О. от АК Сливен .
Въззиваемата страна се представлява от ст. юрисконсулт Г. Х., оспорва
депозираната жалба и изразява становище за правилност и законосъобразност
на атакуваното наказателно постановление.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което
констатира следното:
На 12.03.2024 г. около 11:10 часа е извършена проверка по повод на
трудова злополука от инж.Г. В., К. А. и С. П. - инспектори в Дирекция
„Инспекция по труда" със седалище Добрич на обект: механично - монтажен
цех , находящ се в гр.Добрич, бул.„25-ти септември",№47, стопанисван от
1
жалбоподателя - „***" АД. На 14.03.2024 г. в Дирекция „Инспекция по труда"
със седалище Добрич са представени изисканите с призовка
№24015992/12.03.2024 г. документи. При прегледа на представените
документи, от писмените сведения на работниците и възприетото по време на
проверката е установено, че по монтажа на лифтерите на хедера са работили
двама работника, а именно: М. Г. Д. с ЕГН:********** и починалия П. М. С. с
ЕГН:**********, като П. С. е бил под хедера. Предвид неправилно поставяне,
стабилизиране и укрепване на хедера върху металните стойки, хедерът се
накланя и пада, като притиска П. С., което води до фатален изход. С оглед на
гореизложеното е установено, че жалбоподателя - „***" АД в качеството си на
работодател не е осигурил ефективен контрол при монтажа на хедера и
неговите части, поради неправилно поставяне, стабилизиране и укрепване на
хедера с работното оборудване. Нарушението е извършено на 12.03.2024 г.,
установено е на 14.03.2024 г.На база така описаната фактическа обстановка
бил съставен АУАН №08-2400062 от 05.04.2024 год. и в последствие било
издадено НП № 08-2400062/67 от 02.05.2024 година.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя- Г. В. В. и св. К. А. А. , С. Н. П. ,Н. Б. Н., Ж. Т. Р. и В. А. С.,
както и от приобщените по делото писмени доказателства.
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение /АУАН/ е съставен в законоустановените срокове
от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 416. ал. 1
от КТ , в присъствие на двама свидетели и съдържа необходимите реквизити
по чл. 42 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост. Следва да се посочи, че в оперативната
самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са
събраните доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на
определено лице, явяващо се субект на нарушението, поради което не могат да
бъдат споделени и доводите на жалбоподателя за неизпълнение от наказващия
орган на задълженията му по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено в срока по чл. 34. ал. 3 от ЗАНН
от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца.
Видно то приложените писмени доказателства в настоящото
производство става ясно , че жалбоподателя със седалище Добрич на обект:
механично - монтажен цех , находящ се в гр.Добрич, бул.„25-ти септември",
№47, стопанисван от жалбоподателя - „***" АД се установява, че по монтажа
на лифтерите на хедера са работили двама работника, а именно: М. Г. Д. с
2
ЕГН:********** и починалия П. М. С. с ЕГН:**********, като П. С. е бил под
хедера. Предвид неправилно поставяне, стабилизиране и укрепване на хедера
върху металните стойки, хедерът се накланя и пада, като притиска П. С., което
води до фатален изход. С оглед на гореизложеното е установено, че
жалбоподателя - „***" АД в качеството си на работодател не е осигурил
ефективен контрол при монтажа на хедера и неговите части, поради
неправилно поставяне, стабилизиране и укрепване на хедера с работното
оборудване.
При разпита на свидетеля Ж. Т. Р. се установява допълнително , че
стойките на които се поставя хедера не били предназначени аз този модел
хедер. В самото начало на захващането на хедера е имало клатушкания и
колебания на които не е обърнато нужното внимание и са довели до леталния
край на работника П. М. С. с ЕГН:**********.Отговорността за монтажа на
хедерите според свидетеля Р. е била на инженера в „***“ и на който са
съобщили на недобре стоящите хедери на „магаретата“.
Съобразно съставения Протокол за извършена проверка №ПР2409826 от
03.04.2024 година от свидетелите Г. В. , К. А. и С. П. се достига до извода , че
се касае за неправилно поставяне , стабилизиране и укрепване на хедера върху
метални стойки в следствие на което хедера се наклонил и падна като
притиснал П. С. което е довело до фатален изход.Било установено ,че
жалбоподателя в настоящото производство – „***“АД в качеството си на
работодател не е осигурил ефективен контрол при монтажа на хедера и
неговите части , поради неправилно поставяне , стабилизиране и укрепване на
хедера.
Настоящият състав кредитира свидетелските показания в настоящото
производство на свидетелите Г. В. В. , К. А. А. , С. Н. П. и Ж. Т. Р.. Дадените
показания от гореописаните свидетели са логични , непротиворечиви и се
потвърждават от събраните писмени доказателства.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416, ал. 1
от Кодекса на труда /изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г./ с доказателствена сила за
отразеното в него до доказване на противното.
От събраните доказателства се установява следното:
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите Г. В. В. , К. А. А. , С. Н. П. ,Н. Б. Н., Ж. Т. Р. и В. А.
С., чийто показания са последователни и логични и се подкрепят от приетите
3
по делото писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка съдът
намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на
съдебното дирене свидетели- инспектори на ДИТ, както и от приложените и
приети по делото писмени доказателства .Иначе казано – доказателствената
сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в
АУАН и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.
Настоящия състав не е съгласен с възраженията на жалбоподателя във
връзка с установяването на извършителя на административното нарушение.
Тт разпита на свидетелите и от направения оглед на място от служители
на ДИТ Добрич, така наречените магарета, които поддържат този продукт,
който произвеждат не са за този модел. От разпитите на всички свидетели,
включително и на тези доведени от жалбоподателя е видно, че за поставянето
на хедера на магарето няма никакви писмени инструкции, както и че няма
определен ръководител. Всички разпитани свидетели отказваха да поемат
каквато и да е отговорност и тази длъжностна характеристика, която беше
спомената от жалбоподателя не се намира в кориците на това дело. Свидетеля
Ж. Р. е бил назначен като шлосер монтажник на селскостопанска техника, а не
като ръководител на монтажна група. Нито организационни действия, нито
човешки контрол в случая е установил жалбоподателя - работодателя върху
изпълняваната дейност. Съвкупността от всички тези грешки е довела именно
до тази смъртна злополука и именно неефективния контрол от страна на
жалбоподателя - работодателя. Задължение на жалбоподателя е да съблюдава
всеки един от служителите включително и тези, които са натоварени с
дейности за опазване здравето и безопасността на трудещите се.
Законодателят не е категоризирал, не е казал какъв точно трябва да бъде,
но той трябва да бъде такъв, че да не стигне, както в случая, до злополука.
По отношение на наложеното наказание: Предвидената имуществена
санкция по чл.413 ал.2 от Кодекса на труда „ Работодател, който не изпълни
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не
подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.“
При определяне размера на имуществената санкция съдът следва да
вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В конкретния случай
административнонаказващия орган е определил имуществена санкция в
размер на 5000 /пет хиляди/лв., която се явява към средния размер от
предвидения от закона минимум и максимум. Съдът счита, че макар и да е
индивидуализирана в средния размер на закона, имуществената санкция ще
способства в пълна степен за реализиране на целите, очертани от законодателя
4
в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, респ. да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правов ред и едновременно с това
да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани
от обществото.
Споделя се извода ,че нарушението е за първи път но правилно и
законосъобразно административнонаказващия орган не е приложил
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.Възникнали са вредни последици/ в конкретния
случай се касае за фатален изход/ за работещите и невъзможността да се
отстрани нарушението .
С оглед изхода на производството административното нарушение се явява
установено, в случая следва да се приложи т. 2, б. "а" Тълкувателно решение
№ 3/85г. на ОСНК, ако наказателното постановление бъде потвърдено или
изменено, разноските се възлагат върху нарушителя, защото с виновното си
поведение е станал причина те да бъдат направени. Изрично липсва отмяна на
горното ТР, поради което макар и ЗАНН да е изменен, то същото не е загубило
значение, предвид липсата на изрично посочване по надлежен ред на този
факт с друго такова на ВКС и ВАС, като закон не може да дерогира ТР, и
същото се явява задължително за съдилищата.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна - Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич искане, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждеиие в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случая, за
защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева.
Производството по делото е проведено в седем съдебни заседания, не се
отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са голям брой
свидетели – шест , поради което следва да се присъди възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 150/сто и петдесет/ лева.
Предвид горното , обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено .
Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 08-2400062/67 от 02.05.2024 год. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда „ гр. Добрич, с което на „***“
АД с ЕИК*** с представляващ Н. Й. в качеството на работодател за
нарушение на по чл. 16 ал.1 т.6 от закона аз здравословни и безопасни
5
условия на труда и на основание чл. 416 ал.5 във вр. с чл. 413 ал.2 от КТ е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
5000/пет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „***“ АД с ЕИК*** с представляващ Н. Й. да заплати сумата
от 150/сто и петдесет/ лева на Дирекция „ИТ” гр. Добрич представляващо
юрисконсултско възнаграждение на юрисконсулт Г. Х. Николов с ЕГН
********** .
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Добрич
в 14 дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6