№ 6697
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н..
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110122016 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „„ЕОС М.“ ЕООД срещу Н.
И. С., с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 3252,23 лв., представляваща падежирала главница по Договор за
потребителки кредит № 3572***/20.02.2019 г., сключен между Н. И. С. и „У. К. Ф.“
ЕАД, съставляваща сбор от погасителни вноски за периода от 14.02.2020 г. до
14.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение (21.09.2021 г.) до окончателното плащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 56747/2021 г. по описа на СРС, 56 състав.
Ищецът твърди, че на 20.02.2019 г. между „У. К. Ф.“ ЕАД, в качеството на
кредитодател, и ответника Н. И. С., в качеството на кредитополучател, е сключен
Договор за потребителки кредит № 3572***/20.02.2019 г., по силата на който на
ответника бил предоставен потребителски кредит в размер на 8928,04 лв., от които
чиста стойност 8300 лв. и такса за разглеждане на кредита 166 лв., като
кредитополучателят се задължил да върне заетата сума, ведно с уговорената договорна
лихва в размер на 7,49 % годишно на 48 месечни вноски, считано от 14.03.2019 г. в
размер на 215,92 лв. всяка. Ищецът излага твърдения, че непогасени останали
задължения в размер на 6932,28 лв. главница, 655,09 лв. договорна възнаградителна
лихва за периода от 25.07.2020 г. до 01.02.2020 г. Сочи, че крайният срок за изпълнение
на задълженията по договора е 14.02.2023 г. Ищецът сочи още, че между
кредитодателя „У. К. Ф.“ ЕАД, като цедент, и „ЕОС М.“ ЕООД, като цесионер, на
1
20.04.2021 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на
който вземанията срещу Н. И. С. били прехвърлени в полза на цесионера ищец в
настоящото производство. Твърди още, че е упълномощен от цедента да уведоми
длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията. Въз основа на горното иска
претенциите да бъдат уважени. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответната страна. В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход
на делото, проведено на 04.04.2023 г., ответникът не се е явил, без да е направил искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането по чл. 131 ГПК за
връчване на препис от исковата молба е бил предупреден за последиците по чл. 238
ГПК.
Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу
ответника в исковата молба.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл.239, ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Предупреждение за последиците от неподаване на отговор на исковата молба и
от неявяване в първото съдебно заседание на ответника, без да е направил искане
делото да се разгледа в негово отсъствие, се съдържа в постановеното по делото
разпореждане по реда на чл. 131 ГПК, препис от което е разпоредено да се връчи ведно
с исковата молба и приложенията към нея.
Възражението по реда на чл. 414 ГПК, подадено в заповедното производство,
не съдържа конкретни оспорвания, които да обвържат съда да се произнесе по
наведените възражения. Наличието на бланкетно възражение не следва да се тълкува
като пречка за постановяване на неприсъствено решение срещу него, доколкото
подобно тълкуване би било във вреда на ответника, предвид необходимостта от
2
назначаване на експертиза, съответно евентуално начисляване на допълнителни
разноски в негова тежест.
Поради изложеното съдът приема, че в случая всички законови предпоставки
са налице, което обуславя възможността за постановяването на неприсъствено решение
срещу ответника, поради което предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски. Същият е претендирал такива, като са налице и доказателства за
извършването на разноски на стойност 65,04 лв. за държавна такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове, че Н. И. С., ЕГН ********** дължи на „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК ********* на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД сумата
от 3252,23 лв., представляваща падежирала главница по Договор за потребителки
кредит № 3572***/20.02.2019 г., сключен между Н. И. С. и „У. К. Ф.“ ЕАД,
съставляваща сбор от погасителни вноски за периода от 14.02.2020 г. до 14.08.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение (21.09.2021 г.) до окончателното плащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
56747/2021 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. И. С., ЕГН ********** да
заплати на „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 65,04 лв., представляваща
разноски за настоящото производство, и сумата от 245,04 лв., представляваща
разноски по производството по ч.гр.д. № 56747/2021 г. по описа на СРС, 56 състав.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3