О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../21.11.2019 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Павлова
частно търговско дело № 1899 по описа за 2019
год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Панайот Волов № 29, етаж 3, срещу разпореждане № 42561/30.09.2019 год.
по гр.д. № 14298/2019 год.
на ВРС – 25 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявление вх. №
64757/05.09.2019г. срещу Х.С.Х.,ЕГН: ********** с адрес ***, с която е поискано издаване на заповед за изпълнени за
сумата от 260.91 лева, представляваща такса за услуга Кредит у дома.
Твърди
се в сезиралата съда жалба неправилност на обжалваното определение, тъй като в рамките на
заповедното производство не се извършва проверка дали вземането съществува, тъй
като неговата основна функция е да се установи дали това вземане е спорно между
страните. Твърди се също, че не са налице соченото от заповедния съд основание
да се приемат за нищожни договорните клаузи, въз основа на които са начислени претендираните вземания, поради което липсва основание за
отказа на съда да бъде издадена заповед за изпълнение. Настоява се за отмяна на
обжалваното разпореждане и произнасяне по същество, с което се уважи подаденото
заявление и в тази част.
Жалбата е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване
с писмените доказателства по делото и като
съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски
окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните
съображения:
Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, етаж 3 срещу Х.С.Х.,ЕГН: ********** с адрес *** за сумата от 260.91 лева, представляваща такса за услуга Кредит у дома.
Като е приел, че претендираната от заявителя сума противоречи на ЗПК,
респективно е нищожна, заповедният съд е отхвърлил заявлението в тази му част,
което е и предмет на настоящото произнасяне.
Настоящият
състав споделя формираните от заповедния съд изводи, като не споделя доводите
на частния жалбоподател. С оглед предназначението на заповедното производство да изключи
именно исковия ред за установяване
на безспорни вземания съдът приема, че същото може да
има за предмет
само съдебно защитими права /арг. от чл.
410 ал.1 т.1 и чл. 422 ал.1 ГПК/. Поради
горното, разпоредбата на чл. 411, ал.
2, т. 2 от ГПК предвижда съдът да отказва да
издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите
нрави, като съдът следи служебно
за наличието на тази отрицателна
процесуална предпоставка. Съдът още на
фаза заповедно производство следва да осъществи защита
на по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване
заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона
и добрите нрави като по този
начин гарантира в пълна степен правата
на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора
да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство.
Процесният
договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са приложими
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка съдът намира, че уговореното между
страните възнаграждение за сумата от 260.91 лева, представляваща такса за
услуга Кредит у дома, които се претендира със заявлението, е нищожно, като
съображенията за това са следните:
Според посоченото в т.12 на
заявлението, при подписване на договора
за кредит длъжникът се е съгласил да му бъдат начислени
такси и комисионни за допълнителни услуги, като таксата Кредит у дома включва
сбора от такса доставка на заемната сума по неговото местоживеене и услуга по
седмично събиране на вноските по кредита по местоживеенето му като също е
платима при подписване на договора, но включена в седмичните погасителни
вноски. Заявителят е уточнил, че кредит у дома е в размер на 782.97 лева и
включва два компонента – 30 %, съставлява сумата, дължима за предоставяне на
кредита у дома и 70 %, съставляваща разходите по събиране на месечните вноски. Липсва
обаче посочване въз основа на какви критерии е определен
размера на разходите по предоставяне и
събиране на кредита, основанието за разсрочване плащането и включването му в погасителния план, който между другото
се подписва при сключване на
договора, към който момент услугата не е предоставена. Липсват и твърдения за реално осъществени действия по събирането му,
включващи и ангажиране дейността на служител,
който осъществява и администрира дейността по събирането.
Същевременно, разпоредбите на чл. 10а и чл. 19
ал.3 и чл. 33 от ЗПК ограничават свободата на договарянето от кредитора, предоставящ
потребителски кредит на условия, при
които освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на
потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни
такси и фиксирани по размер разходи.
Възстановяването на разходите по събиране
на дълга от неизправен длъжник
не може да
се включва в ГПР именно защото размерът
им зависи от конкретните разноски, направени поради неизпълнението. Уговарянето на бъдещи разходи във фиксиран размер,
събиран по силата на самия
договор съдът квалифицира като уговорена отнапред компенсация за неполучена договорена
престация, водещо до нищожност на
клаузата.
Налага се извод за
неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане
следва да се потвърди.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 42561/30.09.2019 год. по гр.д. № 14298/2019 год.
на ВРС – 25 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявление вх. №
64757/05.09.2019г. срещу Х.С.Х.,ЕГН: ********** с адрес ***, с която е поискано издаване на заповед за изпълнени за
сумата от 260.91 лева, представляваща такса за услуга Кредит у дома.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: