№ 3320
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100503654 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „П.И.Б.“ АД срещу решение №
1264/23.01.2024 г. по гр.д. № 51085/2023 г. по описа на СРС, 160 състав, с което са
отхвърлени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М. К. П. дължи в
полза на „П.И.Б.” АД суми, както следва: 1) сумата от 4000 лв., представляваща
главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип
„Vivatel-ПИБ“ и овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-9027/16.01.2008 г.,
сключен между „П.И.Б.“ АД, в качеството на кредитор и М. К. П., в качеството на
кредитополучател; 2) сумата от 3746,12 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 01.04.2020 г. до 26.02.2023 г.; 3) сумата от 2189,74 лв., представляваща
наказателна лихва за периода от 04.03.2020 г. до 26.02.2023 г.; 4) сумата от 21,57 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 27.02.2023 г. до 15.03.2023 г.; 5)
сумата от 60 лв., представляваща разноски за връчване на покана за изпълнение и
обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип „Vivatel-ПИБ“ и овърдрафт по
разплащателна сметка № 51РКО-В-9027/16.01.2008 г., сключен между „П.И.Б.“ АД, в
1
качеството на кредитор и М. К. П., в качеството на кредитополучател, за които суми на
24.03.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК в производството по ч.гр.д. № 13831/2023 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав.
Жалбоподателят – „П.И.Б.“ АД, твърди, че решението е неправилно. Счита за
неправилен извода на първоинстанционния съд, че процесните вземания са погасени
по давност. Ето защо, моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат уважени,
предвид факта, че се касае за валиден договор за кредит, вземанията по който са
установено както по основание, така и по размер. Претендира разноските по
производството.
Ответникът по жалбата – М. К. П., оспорва жалбата и моли решението да бъде
потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „П.И.Б.“ АД с установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД, вр. 92 и чл. 86 ЗЗД, предявени срещу М. К. П., за установяване дължимостта на
сумите, както следва: 4000 лв., представляваща главница по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип „Vivatel-ПИБ“ и овърдрафт по
разплащателна сметка № 51РКО-В-9027/16.01.2008 г., сключен между „П.И.Б.“ АД, в
качеството на кредитор, и М. К. П., в качеството на кредитополучател; 3746,12 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 01.04.2020 г. до 26.02.2023 г.; 2189,74
лв., представляваща наказателна лихва за периода от 04.03.2020 г. до 26.02.2023 г.;
21,57 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 27.02.2023 г. до
15.03.2023 г.; 60 лв., представляваща разноски за връчване на покана за изпълнение и
обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип „Vivatel-ПИБ“ и овърдрафт по
разплащателна сметка № 51РКО-В-9027/16.01.2008 г., сключен между „П.И.Б.“ АД, в
качеството на кредитор, и М. К. П., в качеството на кредитополучател, за които суми
на 24.03.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК в производството по ч.гр.д. № 13831/2023 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав.
С решение № 1264/23.01.2024 г. по гр.д. № 51085/2023 г. по описа на СРС, 160
състав, исковете са отхвърлени изцяло, като първоинстанционният съд е стигнал до
извода, че претендираните вземания са погасени по давност.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
2
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Жалбоподателят счита, че неправилно първоинстанционният съд е уважил
релевираното от ответника възражение за погасяване на задълженията по давност.
В тази връзка следва да се посочи следното:
Видно от представения по делото договор за издаване на кредитна карта, банката
се е задължила да открие разплащателна сметка на оправомощения държател – М. К.
П., и да издаде към нея кредитна карта без депозит „VISA Classic тип Vivatel-ПИБ“.
Съгласно т. 2 от договора, банката се е задължила да предостави на оправомощения
държател банков кредит овърдрафт по картовата разплащателна сметка в размер на
4000 лв., който може да бъде усвоен с използването на картата. Срокът за ползване на
кредита е до 16.01.2010 г., като същият се подновява автоматично но начин, предвиден
в общите условия.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, усвоената
главница по процесния договор за револвиращ кредит е 8636,20 лв. за периода от
21.01.2008 г. до 15.09.2011 г., като непогасената такава е в размер на 4000 лв. Вещото
лице сочи, че последната банкова транзакция, извършена от оправомощения държател
на кредитната карта, чрез която се усвоява кредитът, е на 15.09.2011 г. След
посочената дата са начислявани само такси за надвишен кредитен лимит, договорни
лихви и наказателни лихви за неплащане на минимална погасителна вноска
На основание т. 4 от договора, оправомощеният държател се задължава да
погасява предоставения овърдрафт в сроковете и начина, предвиден в общите условия.
Съгласно общите условия, падежът на задълженията по кредита настъпва ежемесечно,
а в случай на погасяване до датата на падежа на пълния размер на усвоени суми,
банката не начислява лихви върху ползваните суми. Следователно,
кредитополучателят следва да погасява усвоените от него суми по договора
ежемесечно и същият дължи лихва на банката само ако не изпълни задължението си да
възстанови усвоените суми в посочения срок.
На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като съгласно чл. 116, буква „б” ЗЗД давността се
прекъсва с предявяването на иск за вземането. По аргумент от чл. 84, ал. 1 ЗЗД,
вземане, по отношение на което е определен срок за изпълнение, е изискуемо след
изтичане на срока за изпълнение. Както беше посочено по-горе, срокът за
възстановяване на последната усвоена сума по договора за кредит, формираща общото
задължение за главница, е изтекъл през м.10.2011 г. (доколкото последната банкова
транзакция, извършена от оправомощения държател на кредитната карта, чрез която се
усвоява кредитът, е на 15.09.2011 г.). От посочената дата е започнал да тече и
давностният срок за задължението за връщане на последно усвоената сума, формираща
главното непогасено задължение, като давносният срок е изтекъл през м.10.2016 г.
3
Дори да се приеме, както е посочено от районния съд, че давностият срок е прекъснат
на 18.12.2017 г. с извършено плащане от страна на кредитополучателя, то давностният
срок е изтекъл на 18.12.2022 г., поради което следва извод, че вземането на ищеца за
главница, представляваща усвоена сума по кредитна карта, издадена въз основа на
договор за кредит от 16.01.2008 г., е погасено по давност с изтичане на петгодишен
давностен срок.
Предвид обстоятелството, че дължимата главницата е погасена по давност, то
съдът намира, че на основание чл. 119 ЗЗД произтичащите от главното вземане
допълнителни вземания за лихви и разноски се явяват недължими.
Ето защо, исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 92 и чл. 86 ЗЗД следва да се отхвърлят изцяло.
При посочените мотиви обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да се присъди сумата в размер на 1200 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1264/23.01.2024 г. по гр.д. № 51085/2023 г. по
описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА „П.И.Б.“ АД, ЕИК *******, да заплати в полза на М. К. П., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1200 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4