№ 16807
гр. С, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20241110108065 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗД „Б...“ АД срещу В. Т. П, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2, пр. 1 КЗ за сумата
от 2 134,18 лв., представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за застрахователно събитие, настъпило на 22.11.2021 г. поради това, че
ответникът е управлявал МПС, без да притежава правоспособност за
управление, и за сторените ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.02.2024 г.,
до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 22.11.2022 г. в срока на застрахователното покритие
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени
материални щети. Твърди, че причина за настъпване на застрахователното
събитие е поведението на ответника, който към датата на процесното ПТП е
управлявал застрахования при ищеца лек автомобил марка „М“, модел
„А170“, с рег. № ........, без да притежава правоспособност за управление. За
настъпилото застрахователно събитие бил съставен Протокол за ПТП №
1780115/22.11.2021 г., установяващ механизма на ПТП – движейки се по бул.
„Х.....“, ответникът извършил маневра за обратен завой срещу блок № 108, без
да пропусне движещия се по булеварда водач на лек автомобил марка „М“,
модел „С“, с рег. № ..........., вследствие на което настъпва удар и на автомобила
са нанесени вреди. При ищцовото дружество била образувана щета №
1
********** от собственика на увредения лек автомобил Т. М. И., на когото
след извършена оценка на щетите по автомобила било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 2 109,18 лв. Ответникът отказал
доброволно плащане на сумата след покана от застрахователя, поради което
ищецът претендира осъждането му за сумата от 2 134,18 лв., включваща
сторените от ищеца ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез назначения му особен
представител адв. С. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска
като неоснователен. Счита, че размерът на претендираното застрахователно
обезщетение е силно завишен. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 2, пр. 1 КЗ застрахователят има
право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски
от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство.
За възникване в полза на ищеца на регресното вземане по чл. 500, ал. 2,
пр. 1 КЗ е необходимо да се установят при условията на пълно и главно
доказване следните факти: наличието на валиден договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между страните, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновното и
противоправното поведение на ответника са причинени имуществени вреди,
за което застрахователно събитие застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
увреденото лице обезщетение в размер на 2 109,18 лв., съответстващо на
стойността на действителните вреди, както и че към датата на реализиране на
застрахователното събитие ответникът е управлявал моторното превозно
средство, без да е притежавал правоспособност за управление на съответната
категория МПС.
В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да
докаже положителния факт на плащане на обезщетението, както и в условията
на обратно доказване да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 КЗ обект на застраховане по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства,
за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Разпоредбата
2
на чл. 477, ал. 2 КЗ предвижда, че по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят
и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва
фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство. С Решение № 211/14.12.2015 г. по т. д. № 2782/2014 г. на ВКС, I т. о.,
е прието, че наличието на застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
може да бъде установено от съставен от органите на реда протокол за ПТП, в
който е възпроизведена поредната номерация на застрахователната полица,
като в доказателствена тежест на насрещната страна е да опровергае
констатациите в протокола.
От приетия по делото като писмено доказателство Протокол за ПТП №
1780115/22.11.2021, съставен от А Й - младши автоконтрольор при СДВР,
участници в пътнотранспортното произшествие, реализирано на 22.11.2021 г.
около 06:30 ч. в гр. С, бул. „Х.....“ срещу бл. № 108, са В. Т. П като водач на лек
автомобил марка „М“, модел „А“, с рег. № ........, за който в графа „застраховка
„ГО“ в протокола е отразено наименованието на ищцовото дружество ЗД „Б...“
АД, номер на застрахователна полица № BG/02/121000168473, както и че
същата е валидна към датата на ПТП, и Т. М. И. като водач на лек автомобил
марка „М“, модел „С“, с рег. № ............ Съставеният протокол за процесното
ПТП носи подпис на ответника по делото, поради което и доколкото
удостоверява неизгоден за страната факт, а именно, че към датата на ПТП
между страните по делото е съществувало валидно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
документът се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила в
сочената част. Единствено за пълнота на изложението следва да бъде
отбелязано, че регистърът към Гаранционния фонд за сключени застраховки
„Гражданска отговорност“ е публичен и съдържа информация, че към
22.11.2021 г. по отношение на лек автомобил марка „М“, модел „А“, с рег. №
........, управляван от ответника към датата на ПТП, е бил налице сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ищцовото дружество.
Предвид изложеното дотук, съдът намира, че между страните е съществувало
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в срока на застрахователно
покритие на който е настъпило процесното произшествие.
Механизмът на процесното ПТП се установява еднопосочно от
представения Протокол за ПТП № 1780115/22.11.2021 г., останалите
приобщени по делото писмени доказателства /уведомление за щета, опис на
щета/, събраните гласни доказателства чрез разпит на водача на увредения лек
автомобил Т. М. И. и заключението на вещото лице по съдебната
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като достатъчно
обосновано, обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната
област. Доколкото представеният протокол за ПТП е съставен по надлежния
3
ред от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения и след оглед на
местопроизшествието, той представлява официален документ по смисъла
на чл. 179 ГПК, поради което се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя му, но и с материална доказателствена сила относно
удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които
са релевантни за механизма на ПТП – мястото на инцидента, посоката на
движение на автомобилите, пътните условия и сигнализация, видимите щети
по автомобилите. Ответникът не е оспорил нито автентичността, нито
съдържанието на протокола за ПТП, в т.ч. и обстоятелствата, определящи го
като официален документ. Фактът, че протоколът за ПТП се ползва с
материална доказателствена сила относно механизма на настъпилото ПТП,
обаче не освобождава съда да изследва механизма, събирайки в хода на
процеса и други доказателствени средства за установяването му, ангажирани
от страните по делото, в т.ч., свидетелски показания и заключение на вещо
лице.
От съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства се
изяснява, че на 22.11.2021 г. около 06:30 ч., извършвайки маневра за обратен
завой по бул. „Х.....“ в посока от бул. „А...“ към бул. „Ц“ в района на спирка на
градския транспорт срещу блок № 108, ответникът, управляващ лек
автомобил марка „М“, модел „А“, с рег. № ........, не пропуска попътно
движещия се в същата посока в лявата лента водач на лек автомобил марка
„М“, модел „С“, с рег. № ..........., вследствие на което предната челна част на
лек автомобил марка „М“, модел „С“ се удря в лявата странична част на
управлявания от ответника автомобил. Водачът на увредения лек автомобил
се е движел с около 30-40 км/ч. По лек автомобил марка „М“, модел „С“ са
нанесени материални щети по предна броня, предни фарове, предна решетка,
челно стъкло, предни калници, ходова част и др., които се намират в пряка
причинно-следствена връзка с установения по делото механизъм на
процесното ПТП.
При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП
въз основа на събраните по делото и преценени в съвкупност доказателства
съдът приема, че пътнотранспортното произшествие е настъпило по вина на
ответника, който с поведението си е нарушил разпоредбата на чл. 38, ал. 3
ЗДвП, според която при недостатъчна широчина завиването в обратна посока
може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на
завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно
движещите се от лявата му страна пътни превозни средства. В представения
по делото протокол за ПТП е отразено, че ответникът В. Т. П е бил
неправоспособен, т.е., не е притежавал правоспособност за управление на
съответната категория МПС към датата на настъпване на ПТП, поради което
на основание чл. 500, ал. 2, пр. 1 КЗ застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ има право да получи от виновния водач платеното
застрахователно обезщетение за причинените на трето лице вреди във връзка
4
с управлението на лек автомобил марка „М“, модел „А“, с рег. № ........,
застрахован при ищеца. Съдът намира, че презумпцията за виновност по чл.
45 ЗЗД не е оборена от страна на ответника при условията на обратно
доказване. Ето защо следва извод, че са налице всички елементи, ангажиращи
имуществената деликтна отговорност на ответника по отношение
причинените вследствие на процесното пътнотранспортно произшествие
вреди.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ,
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400,
ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а
съгласно ал. 2 на същата норма за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи същото по действителната стойност на вредата към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т. е., по пазарната цена на
същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от
минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в
този смисъл Решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І т. о.,
Решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о., Решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение №
209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. и др./.
Поради това обезщетението следва да се определи съобразно дадената от
вещото лице по автотехническата експертиза рекапитулация по средни
пазарни цени към датата на ПТП – 22.11.2021 г., според която стойността на
щетите, причинени на лек автомобил марка „М“, модел „С“, с рег. № ...........,
възлиза на сумата от 2 855,54 лв. с ДДС. От приетото по делото платежно
нареждане от 14.12.2021 г. /лист 25/ се установява, че ищецът е изплатил в
полза на водача на увредения лек автомобил застрахователно обезщетение в
размер на 2 109,18 лв. Съгласно чл. 500, ал. 2, пр. 1 застрахователят има право
да получи от лицето, управлявало МПС, без да притежава правоспособност, и
стойността на сторените ликвидационни разноски, претендирани в случая в
размер на 25 лв., който е в рамките на обичайния размер на разноските при
определяне на щета по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ПТП. Ответникът не твърди, нито доказва
положителния факт на плащане на претендираното застрахователно
обезщетение.
С оглед всичко изложено дотук, съдът достига до извод, че следващото се
на ищеца регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за
причинените вследствие от процесното ПТП щети по лек автомобил марка
„М“, модел „С“, с рег. № ........... възлиза на определената от вещото лице сума
5
от 2 855,54 лв. с ДДС. Доколкото настоящата искова претенция е предявена в
по-нисък размер за сумата от 2 134,18 лв., включваща и сторените от ищеца
ликвидационни разноски в размер на 25 лв., то на основание чл. 6, ал. 2 ГПК
осъдителният иск по чл. 500, ал. 2, пр. 1 КЗ се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло. Върху главницата следва да се начисли законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.02.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
Съобразно изхода на спора право на разноски има единствено ищецът,
който претендира и доказва извършването на разноски в общ размер на 1
143,79 лв., от които 85,37 лв. за държавна такса, 400 лв. за депозит за вещо
лице, 45 лв. за призоваване на свидетел, 513,42 лв. за депозит за особен
представител и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда в минималния размер съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане
на правна помощ, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се дължат на ищеца в
пълен размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Т. П, ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. АДРЕС, да
заплати на ЗД „Б...“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление гр.
С, АДРЕС, на основание чл. 500, ал. 2, пр. 1 КЗ сумата от 2 134,18 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за застрахователно
събитие, настъпило на 22.11.2021 г. поради това, че ответникът е управлявал
МПС, без да притежава правоспособност за управление, и за сторените
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 13.02.2024 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА В. Т. П, ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. „АДРЕС, да
заплати на ЗД „Б...“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление гр.
С, АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 143,79 лв. – разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6