№ 1014
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Стойчо Попов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100506219 по описа за 2021 година
С решение №20259289 от 24.11.2020 г. по гр.д. №16949/18 г., СРС, ГО, 24 с-в
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 ГПК, че В. Д. Б. с ЕГН ********** и ИЛ. Д.
Б. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр.София, общ. Младост, ж.к.”*******”, бл*******
ап.39 дължи при условията на солидарна отговорност на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* ****** по обективно, кумулативно
съединени установителни искове, с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 1 663,08 лева, представляваща
главница за реално потребена ТЕ за периода от м. 09.2014 г. - м. 04. 2017 г., доставена в
топлоснабден имот, представляващ Апартамент № 39, находящ се в находящ се в гр. София,
общ.Младост,ж.к. „*******“, бл******* с аб.№ 119412, сумата от 38,53
лева,представляваща цена на услугата за дялово разпределение за съотв. период и 4,05 лева -
законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната
лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно осн. чл.422 ГПК вр.чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за разликата до пълния им предявен размер,
като неоснователни, недокозани, както и частично погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* ****** срещу В. Д. Б. с ЕГН ********** и ИЛ. Д. Б. с
ЕГН **********, двамата с адрес: гр.София, общ. ******* иск с правно основание чл.422
ГПК вр.чл. 86. ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 182,44 лв. -
1
законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 16.09.2015 г. -
19.10.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК В. Д. Б. с ЕГН ********** и ИЛ. Д. Б. с
ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* сумата от 1033,78 лева,
представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част от исковите
претенции.
С определение №20042611 от 15.02.2021 СРС 24 състав е оставил без уважение
искането за изменение на решението в частта за разноските на основание чл.248 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответниците,чрез особения им представител
срещу решението в частта,с която е признато за установено,че дължат солидарно главница
1663.08 лв.за ТЕ, главница 38.53 лв. за дялово разпределение и лихва в размер на 4.05
лв.върху главницата за дялово разпределение като се твърди,че е неправилно,постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон.Твърди,че ищецът е завел иска по чл.415
ГПК след законоустановения едномесечен срок от уведомяването,че има възражение и
следва да предяви иск.Нямало доказателства за доставена ТЕ в претендирания размер,а само
справка изходяща от ищеца и представляваща частен документ.За исковия период нямало
решение на ОС на ЕС за избор на фирма топлинен счетоводител .Твърди,че изготвените
експертизи са по данни на ищеца,т.е .не им били предоставени данни от показания на
топломер и от ИРР.Не било ясно кой размер главница съдът възприема,на ССЕ или на
СТЕ,тъй като били различни.По делото нямало отчетни картони да се види кога са
извършвани отчети.
Моли да се отмени решението и да се отхвърли цялата искова претенция.Претендират
се разноски.
Не е постъпил отговор по жалбата .
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС
и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:
Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК .
Искът е заведен в законоустановения едномесечен срок от уведомяването,че има
възражение от длъжниците и следва да се предяви иск.Уведомяването е извършено на
19.02.2018 г.,а искът е заведен на 13.03.2018 г.
Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по
силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответникът е
ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена.
Ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката .
Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор
2
за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Налице е решение на ОС на ЕТ от 19.08.2002 г.за избор на фирма топлинен
счетоводител като на 26.09.2002 г. е сключен договор с Н...Срокът на действие е бил 5
години. Същевременно по делото са представени изготвени от третото лице- помагач
документи за главен отчет, които са подписани от ответника и от които е видно, че до
процесния имот е бил осигуряван достъп за отчет за 2015-2017 г. /авторството им не е било
оспорено и надлежно опровергано в процеса/ и индивидуални справки за отоплителните
сезони, включени в исковия период и липсата на доказателства за изявления от етажните
собственици, че считат договора за прекратен, води до извода, че действието на договора е
било многократно подновявано. А отделно от това следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ, топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия има право да извършва услугата дялово разпределение и самостоятелно,
дори да не е налице договор с лице, вписано в регистъра по чл. 139а ЗЕ.
Първоинстанционният съд е възприел експертизата на ССЕ,отразила получена
главница след извършени плащания по задълженията, постъпили по подписано
споразумение между страните. Въззивният съд намира, че при съвкупна преценка по реда
на чл. 202 ГПК на писмените доказателства по делото, както и на заключението на
съдебно-счетоводната експертиза,се налага извод, че същата правилно е била кредитирана
от първоинстанционния съд. В тази връзка, експертизата е била допусната в съответствие с
изискванията на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради необходимост от специални знания в
съответните области на науката. От събраните по делото писмени доказателства и при
кредитиране заключението на вещото лице , съдът приема за установено, че при спазване на
чл. 125 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 141 ЗЕ в жилището на ответниците е доставяна топлинна
енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане
обема на ползваната ТЕ като е осигуряван достъп до ИРРО.
По делото са представени известия към издавани фактури . Правно обосновано СРС е
кредитирал и заключението на приетата по делото техническа експертиза във връзка с чл.
182 ГПК и е приел за доказани количествата доставена на ответника топлинна енергия. В
този смисъл приема, че решението е постановено при правилно приложение на материалния
закон и изследване на счетоводните записвания при дружеството доставчик, а не се базира
единствено на известията за фактура, издавани от ищеца до абонатите на
топлофикационното предприятие. При установения в ЗЕ (чл. 38) принцип на контрол на
счетоводните баланси на ищеца като търговско дружество, не може да се приеме, че
воденото от него счетоводство не е редовно. При обстоятелствата по делото съдът дава вяра
на вписванията в счетоводните книги на ищеца – тъй като верността на удостоверяванията в
тях не е опровергана (чл. 182 от ГПК). При работата си вещото лице е направило
документална проверка в счетоводството на „Т.С.” ЕАД, което е достатъчно съдът да
възприеме изводите по експертизата, още повече, че същите не се опровергават и от никакви
други обстоятелства и доказателства по делото.
Въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение
Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение, поради което то
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
Постъпила е частна жалба срещу определение №20042611 от 15.02.20201,с което
е оставено без уважение искането на ответниците за изменение на решението в частта за
разноските на основание чл.248 ГПК.
3
С молбата за именение на решението се е твърдяло,че липсвал списък със сторени
разноски,в който да е посочен вид и размер на разноските.Съдът е отказал изменение на
решението в частта за разноските,тъй като е било налице искане ,направено с исковата
молба и същото не е било при липса на ясно изразена претенция.
Определението е правилно.
С искавата молба ищецът е заявил,че претендира сторените съдебни разноски,както и
юрисконсултско възнаграждение.Присъждането на разноските е съобразно уважената част
на исковете.В случаите, когато страната се защитава от юрисконсулт липсват предварително
направени разноски. В този смисъл е и решение № 10/2016 по конституционно дело 3/2016
г. на Конституционния съд, където е посочено, че при правна защита, осъществена от
юрисконсулт, страната не следва да доказва пряко направен разход. Възнаграждението се
присъжда в нормативно установен размер съгласно приложимите нормативни актове.
На особения представител на въззивниците адв.А.К. А. следва да бъде присъдена
сумата 180 лв.за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20259289 от 24.11.2020 г. по гр.д. №16949/18 г.,
СРС, ГО, 24 с-в в обжалваната част и определение №20042611 от 15.02.2021г.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******да заплати на адв.А.К. А. от САК с
адрес,гр.София,ул******а*******“сумата 180 лв.адвокатски хонорар за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежина обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4