Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 28.07.2020 г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав на двадесет и втори юни две хиляди и
двадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско
дело № 188 по описа
за 2019 г. и като обсъди:
Искът е с правно основание чл.124 ГПК.
Постъпила е искова молба от: С.Н.Н., Н.Ц.К., К.Ц.К., Н.К.Н., Г.А.Н.,
Б.К.Н., Г.И.Н., К.А.Б., Т.А.С., А.Я.А., Н.Б.Н. и Г.Д.Х., чрез пълномощника им
адвокат Р.П., против: В.Д.Ф. и Г.С.Ф., с искане за признаване за установено, по
отношение на ответниците, че: С.Н.Н. е собственик
на 1/63 ид.ч., Н.Ц.К. е собственик на 1/63 ид.ч., К.Ц.К. е собственик на 1/63 ид.ч,
Н.К.Н. е собственик на 1/63 ид.ч., Г.А.Н. е
собственик на 1/36 ид.ч., Б.К.Н. е собственик на 1/28
ид.ч., Г.И.Н. е собственик на 1/28 ид.ч., К.А.Б. е собственик на 1/14 ид.ч.,
Т.А.С. е собственик на 1/14 ид.ч., А.Я.А. е
собственик на 1/7 ид.ч., Н.Б.Н. е собственик на 1/14 ид.ч. и Г.Д.Х. е
собственик на 1/7 ид.ч. от ПИ с идентификатор №
38385.121.15 по действащите КК и КР, одобрени със заповед №
300-5-111/19.12.2003 г. на ИД на АГКК, с адрес село Конуш, общ.Асеновград,
м.“Чанков бунар“ с площ 9898 кв.м., с трайно предназначение на територията
земеделска, с начин на трайно ползване нива, с номер на предходен план 121015,
при съседи: № 38385.121.16, №
38385.121.17, № 38385.121.19, № 38385.121.14, № 38385.121.9, № 38385.121.171.
Ищците твърдят, че са наследници по закон на Н. Х.Т.– роден на *** г. и починал
на 26.07.1957 г. С решение на ПК Асеновград № 038/08.11.1999 г., по реда на
ЗСПЗЗ на наследниците на Н. Т. е възстановено правото на собственост върху
претендирания имот. След възстановяване на имота съсобствениците са се разбрали
да отдават имота под наем, а по-късно да се съберат и доброволно да поделят същия.
През 2018 г. при посещение в АГКК ищците са разбрали, че имота е записан в
регистрите на ответниците В.Д.Ф., които е придобила
от В.К. Н. и съпругата му Е.Г.Н., с договор за покупко-продажба - обективиран в НА
от 2018 г. При изповядване на договора за покупко-продажба В.Н. се е
легитимирал като собственик на целия недвижим имот с констативен НА от 2017 г.,
с които същия е бил признат за собственик на основание наследство и давностно владение в/у целия имот, включително и в/у
притежаваните от ищците идеални части. Ищците оспорват правото на собственост
на В.К. Н., признат като собственик на целия имот, твърдят че същия не е
придобил правото на собственост в/у притежаваните от ищците идеални части от
имота – тъй като от възстановявана на имота, същия е бил владян от всички
наследници на Н. Т., които са го отдавали под наем и са получавали
възнаграждение за това. Моли да бъдат допуснати 3 свидетели, при режим на
довеждане, да се изиска от нотариус Р.Й.препис от нот.дело
№ 192/28.12.2017 г. Ангажира доказателства, претендира за направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответниците:
В.Д.Ф. и Г.С.Ф., които оспорват предявения иск. Същите твърдят, че праводателят им В.К. Н. е от коляното на К.Н. Х.– един от
наследниците на общия на страните наследодател Н. Х.Т.. С посоченото решение на
ПК Асеновград на наследниците на Н. Х.Т.са възстановени общи 11 имота с площ
77.834 дка, като съответната част на всяко коляно е 11.11 дка. Ответниците твърдят, че са собственици на имота на
основание покупко-продажба от 2018 г., владеят имота на годно правно основание,
формата на НА не е опорочена, същия е вписан в съответния законов ред. Твърдят,
че са добросъвестни владелци на имота, оспорват изцяло собствеността на ищците
по отношение на претендирания имот, заявяват че ищците никога не са владяли имота и никога не са отблъсквали владението на В.Н..
Оспорват размера на квотите на наследниците, описани в ИМ. Алтернативно, молят В.К.
Н. и Е.Г.Н. – в качеството си на праводатели на недвижимия имот – предмет на спора, да бъдат
привлечени в процеса, в качеството на трети лица-помагачи на осн.чл.219 ал.1 от ГПК. В случай, че съдът приеме искът за
основателен, на осн.чл.72 от ЗС, молят ищците да
заплатят на ответниците сумата 10 000 лева,
представляваща необходимите разноски, които са направени за запазване на имота,
включващи торене, препарати, като правят искане за задържане на имота до
заплащане на тези разноски. Молят от нотариус Р.Й.да се изиска заверено копие
от нот.дело по НА за собственост на недвижим имот том
2, рег.№ 1517, дело 192/28.12.2017 г.
След като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
От решение № 038/08.11.1999 г. на ПК
Асеновград се установява, че на
наследниците на Н. Х.Т.е възстановено правото на собственост в/у следните
земеделски земи, съгл.плана за земеразделяне в землището на с. Конуш, общ.
Асеновград: 1. Нива от 6.00 дка, м.“Тютюнище“, имот № 020023, по плана за
земеразделяне; 2. Нива от 14.300 дка, м.“Над аязмото“, имот № 076005, по плана
за земеразделяне; 3. Ливада от 0.500 дка, м.“Горни чиири“,
имот № 092009, по плана за земеразделяне; 4. Нива от 0.631 дка, м.“Деренцето“, имот № 094007, по плана за земеразделяне; 5.
Нива от 27.471 дка, м.“Червенака“, имот № 108014, по
плана за земеразделяне; 6. Нива от 9.899 дка, м.“Чанков бунар“, имот № 121015,
по плана за земеразделяне; 7. Нива изоставена от 2.800 дка, м.“Дъбиците“, имот № 152009, по плана за земеразделяне; 8.
Нива от 10.001 дка, м.“Дърварски път“, имот № 188023, по плана за
земеразделяне; 9. Нива изоставена от 2.800 дка, м.“Юручко
гробе“, имот № 208013, по плана за земеразделяне;
От у-ние за наследници на Н. Х.Т.е видно, че
същия е починал на 26.07.1957 г., както че след смъртта си е оставил наследници
– страните в настоящото производство.
От удостоверение с дата 12.03.2015 г., по
ч.гр.дело № 2954/2015 г. по описа на РС Пловдив се установява, че П.И.А.се е
отказала от наследството, оставено от покойния наследодател И.Г.Н. – бивш жител
***, починал на 13.01.2011 г.
От НА за собственост на недвижим имот по
наследство и давностно владение № 5, том 2, рег.№
1517, дело № 192 с вх.рег.№ 5914/28.12.2017 г., Акт № 121 том 29, дело № 3805
на СВ при РС Асеновград се установява, че В.К. Н. е признат за собственик на ПИ
с идентификатор 38385.121.15 по КК и КР на село Конуш, одобрени със Заповед №
399-5-111/19.12.2003 г. на ИД на АК, последно изменение със заповед – няма
издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота „Чанков бунар“ площ 9898,
трайно предназначение: нива, категория на земята при неполивни условия: нула,
стар идентификатор: няма, № на предходен план 121015.
На 15.03.2018 г. В.К. Н. и Е.Г.Н. са продали на В.Д.Ф.: ПИ №
38385.121.15 в землището на село Конуш, м.“Чанков бунар“ и ПИ № 38385.94.152 в
землището на село Конуш, м.“Деренцето--“, за което е
съставен № 26, том 2, рег.№ 1333, дело № 206 с вх.рег.№ 936/15.03.2018 г., Акт
№ 158 том 3, дело № 520 на СВ при РС Асеновград.
От нотариус Р.Й.по делото е
представено преписка по нот.производство, във
връзка с издаване на НА за собственост на недвижим имот по
наследство и давностно владение № 5, том 2, рег.№
1517, дело № 192 с вх.рег.№ 5914/28.12.2017 г., Акт № 121 том 29, дело № 3805
на СВ при РС Асеновград.
От договор за наем с дата 22.07.2017 г. е видно, че Н.Ц.К. е
отдал на „Тера агро“ ЕООД,
за временно и възмездно ползване земеделска земя, намираща се в землището на
село Конуш, цялата с площ от 9899 дка в
м. „Чанков бунар“, имот № 121015, за срок от 1 стопанска година.
В съдебно заседание на
29.01.2020 г. е прието за безспорно
между страните, че на общия наследодател Н.Х. Т. са възстановени 77.834 дка
земеделски земи в землището на село Конуш.
От постановено решение по гр.дело № 1572/1994
г. по описа на РС Асеновград се установява, че е признато за установено, по
отношение на: Ц.К.Н., Н.К.Н., Л.К.А., М.З.Х., Н.Б.Н.,
С.Б.Н., М.Т.Х., И.Г.Н., Г.А.Н., Д.А.Н.,
и Н.К.Н., че ищците: Я.А. Г.и А.Я.А.
имат право на собственост върху 1/7 ид.ч. общо за
двамата, ищцата Я.Н. Х.има право на собственост върху 1/7 ид.ч.,
ищцата В.Н. И.има право на собственост върху 1/7 ид.ч.,
и ищците: Т.А.С. и Н.А.Б. имат право на собственост върху 1/7 ид.ч. – общо за двамата,
по наследство от земеделски имоти, правото на собственост върху които понастоящем
е признато и определено за възстановяване с план за земеразделяне с решение по
преписка № КШ 95/30.03.1993 г. на ОПК Асеновград /без посочените в т.4 имот от
0.7 дка/, решение по Преписка № КШ 125/30.03.1993 г. на ОПК Асеновград и
Решение по Преписка № КШ 587/04.04.1993 г. на ОПК
Асеновград.
От протокол № КШ 95/30.03.1993 г. на
ПК Асеновград се установява, че е признато и определено за възстановяване
правото на собственост в/у земеделски земи с план за земеразделяне, по
отношение на 16 имота с различни квадратура, между които и имот в м.“Чанков
бунар“.
От показанията на разпитаните по делото свидетели: П.И.А., Ц.И.Й.и Я.К. К.,
които съдът кредитира се установява, че земите на наследодателя са възстановени
на наследниците през 1999 г. От тогава наследниците са се събирали няколко
пъти, за да поделят същите, но до разбирателство кои, кои
имот ще вземе не се е стигало, поради което са се разбрали всеки да отдава под
наем или обработва част от имотите и да се редуват. Свидетелите са присъствали
на част от срещите, които са били инициирани от наследниците, но разбирателство
по този въпрос не е постигнато. Свид. А. е наследник
по закон, но през 2015 г. е депозирала отказ от наследство. В.К. Н. е един от
наследниците на Н., свидетелите незнаят той кои имот от наследствените е
ползвал или отдавал под наем. Свид.Й., която работи
във фирма „Тера Агро“ е
имала спор с В. /която също наеми зами за обработване/ за наследствения на
страните имот в м.“Чанков бунар“. При предаване на договорите в ПК е имало
дублиране по отношение на този имот, тъй
като същия бил отдаден едновременно на В. и „Тера агро“ от различни наследници: В.Н. и Н.К.Ц. /през 2017 г./.
От „Тера агро“ за
отдаването на тази земя под наем на Н.К. е платена рента за 10-те декара, при
дублирането обаче се е стигнало до споразумение между В.и Н. по 5 дка да
останат във фирмата, а другите 5 дка при В.. Тогава Н. е върнал парите за
рентата за останалите 5 дка. Земите не са били разделяни между наследниците,
имало е само устна уговорка между тях. Другите наследници по закон са
обработвали лично или са отдавали под наем част от възстановените им с решение
на ПК имоти.
От показанията на свидетелите: В.К. Н.,
И.Ц.И. и Д.Д.Т.– които съдът кредитира се установя,
че К.Н. Х.е дядо на В./същия е син на наследодателя Н. Х./. На К. и братята му
са били възстановени земи с решение на ПК. За нивата в „Чанков бунар“
наследниците са се били разбрали устно да се ползва от К., а в последствие от
този които гледа дядо К. – Н.К. /бащата на В./. Н. е имал трима сина и три
дъщери, дъщерите са съдили братята за нивите – като те се спечелили делото в
София. В.е отдавал тази ниво на Г.Ф., от които е получавал рента. Свидетелите И.И. и Д.Т.знаят, че В.има наследствени земи в землището на
село Конуш, две от тях е продал. Част от тези ниви той е бил отдал под наем,
като е вземал рента около тон жито в натура, за което те са му помагали.
От ангажираните доказателства се
установи, че процесния недвижим имот е възстановен на
наследниците на Н. Х.Т., с решение № 038/08.11.1999 г. на ПК град Асеновград.
Ищците са част от наследниците по закон на Н. Х.Т.- починал на 26.07.1957
г., което се установи от представеното
удостоверение за наследници. От разпита на свидетелите на ищцовата
страна се установи, че след възстановяване на имотите наследниците на Н. Х.Т.са
водили многократни разговори за подялбата на същите, но без резултат, след
което са започнали да отдават възстановените имоти под наем и получават рента
за това. От представения и приет по делото договор за наем на земеделска земя №
К-89/22.07.2017 г. се установи, че наследник на Н. Х.Т.– Н.Ц.К. е отдал под
наем спорния имот от 10 дка в м.Чанков бунар“ на „Тера
Агро“ ЕООД, за което му е била заплатена рента, което
се потвърди и от разпитаната свидетелка Ц.Й.– работеща във фирмата. Същия имот
е бил отдаден под наем на фирмата на ответниците
Филипови и от друг наследник на Н. Х.Т.– В.Н.. След дублиране на този имот при
отдаването му под наем, са се водили разговори между тези наследници и
арендаторите, като се е стигнало до споразумение по 5 дка да се отдадат на „Тера Агро“ ЕООД и на Филипови,
което е наложило и Н.Ц. да върне част от дадената му сума за рента /за
останалите 5 дка/. Установи се още, че наследниците на Н. Х.Т.са водили
многократно разговори за подялба на земите, но тъй като наследниците били много
на брой, а желанията им различни – то до делба или неформална сделка на имотите,
възстановено с решение № 038/08.11.1999 г. на ПК Асеновград не се е стигнало. За това именно и наследниците
са продължили да обработват или отдават под наем част от земите, по
споразумение между същите и получават рента. Ето защо доказателствената
сила на НА за собственост на недвижим имот по наследство и давностно
владение № 5, том 2, рег.№ 1517, дело № 192 с вх.рег.№ 5914/28.12.2017 г., Акт
№ 121 том 29, дело № 3805 на СВ при РС Асеновград, по отношение на ПИ с
идентификатор № 38385.121.15 по действащите КК и КР, одобрени със заповед №
300-5-111/19.12.2003 г. на ИД на АГКК, с адрес село Конуш, общ.Асеновград,
м.“Чанков бунар“ с площ 9898 кв.м. е оборена.
По изложените съображения,
неоснователни са възраженията на ответниците, че праводателят им В.К.Н. е придобил собствеността в/у ПИ с идентификатор № 38385.121.15 по
действащите КК и КР, одобрени със заповед № 300-5-111/19.12.2003 г. на ИД на
АГКК, с адрес село Конуш, общ.Асеновград, м.“Чанков бунар“ с площ 9898 кв.м.,
на основание изтекла в негова полза придобивна
давност. Съгласно ТР № 1/2012 г. на ОСГК, презумцията
на чл.68 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт,
различен от наследяването. Прието е още, че при спор за собственост,
позоваващия се на придобивна давност за чужда идеална
част следва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал
спрямо останалите собственици намерението са да владее техните идеални части за
себе си. Ответниците не доказаха, че праводателят им В.К. Н. е владял за себе си чуждите идеални
части от спорния имот, да е извършил действия, с които е обективирал
спрямо останалите сънаследници намерението си да
владее техните идеални части за себе си, поради което и не е придобил по
давност собствеността в/у притежаваните от ищците по наследство идеални части
от имота. В.К. Н. и съпругата му Е.Н. не са могли да прехвърлят на ответницата В.Ф.
собствеността на целия спорен имот, тъй като В.К. Н. е бил собственик по
наследство само на 1/21 ид.ч. от същия, а никой не
може да прехвърли повече права отколкото притежава. Ето защо предявеният иск за
признаване на установено, че ищците са собственици на посочените от тях ид.части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор
№ 38385.121.15 по действащите КК и КР, одобрени със заповед № 300-5-111/19.12.2003
г. на ИД на АГКК, с адрес село Конуш, общ.Асеновград, м.“Чанков бунар“ с площ
9898 кв.м. е основателен и доказан.
Възражението на ответниците
на осн.чл.72 от ЗС, за заплащане от ищците на сумата
10 000 лева, представляваща необходимите разноски, които са направени за
запазване на имота, включващи торене, препарати, както и за задържане на имота
до заплащане на тези разноски – същото е неоснователно по горните съображения.
Още при оказана доказателствена тежест ответниците не ангажираха доказателства, от които да се
установи дали и какви разноски са направили от закупуване на имота до завеждане
на делото, за запазване на имота, поради което липсва и основание за задържане
на имота до заплащане на тези разноски
От ищците не е депозирано искане за
отмяна на: НА за собственост на недвижим имот по наследство и давностно владение № 5, том 2, рег.№ 1517, дело № 192 с
вх.рег.№ 5914/28.12.2017 г., Акт № 121, том 20, дело № 3805 на СВ при РС
Асеновград, по отношение на спорния имот. От представените доказателства е
видно, че този НА е издаден на осн.чл.587 ал. 1, 2 и
3 от ГПК – въз основа на обстоятелствена проверка, издаден в охранително
производство и може да се отмени или измени по реда на чл.537 ал.2 от ГПК служебно от съда. Поради което този НА ще
следва да се отмени по отношение на ПИ с идентификатор № 38385.121.15 по
действащите КК и КР, одобрени със заповед № 300-5-111/19.12.2003 г. на ИД на
АГКК, с адрес село Конуш, общ.Асеновград, м.“Чанков бунар“ с площ 9898 кв.м.,
за идеалните части над 1/21 – собственост на В.К. Н. по наследство, тъй като
невярно удостоверява принадлежността му върху нея.
На осн.чл.78
ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени, да
заплатят на ищците направените по делото разноски общо в размер на 904 лева, за
които по делото са представени доказателства и списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на: В.Д.Ф., ЕГН ********** и Г.С.Ф., ЕГН ********** ***, че С.Н.Н. е собственик на 1/63 ид.ч., Н.Ц.К.
е собственик на 1/63 ид.ч., К.Ц.К. е собственик на
1/63 ид.ч, Н.К.Н. е собственик на 1/63 ид.ч., Г.А.Н. е собственик на 1/36 ид.ч.,
Б.К.Н. е собственик на 1/28 ид.ч., Г.И.Н. е
собственик на 1/28 ид.ч., К.А.Б. е собственик на 1/14
ид.ч., Т.А.С. е собственик на 1/14 ид.ч., А.Я.А. е собственик на 1/7 ид.ч.,
Н.Б.Н. е собственик на 1/14 ид.ч. и Г.Д.Х. е собственик на 1/7 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 38385.121.15 по действащите
КК и КР, одобрени със заповед № 300-5-111/19.12.2003 г. на ИД на АГКК, с адрес
село Конуш, общ.Асеновград, м.“Чанков бунар“ с площ 9898 кв.м., с трайно
предназначение на територията земеделска, с начин на трайно ползване нива, с
номер на предходен план 121015, при съседи:
№ 38385.121.16, № 38385.121.17, № 38385.121.19, № 38385.121.14, №
38385.121.9, № 38385.121.171.
ОТМЕНЯ на осн.чл.537
ал.2 от ГПК – НА издаден въз основа на обстоятелствена проверка (за собственост на недвижим имот по наследство
и давностно владение) - № 5, том 2, рег.№ 1517, дело
№ 192 с вх.рег.№ 5914/28.12.2017 г., Акт № 121, том 20, дело № 3805 на СВ при
РС Асеновград, с които В.К. Н., ЕГН ********** е признат за собственик по
наследство и давностно владение на: ПИ с
идентификатор № 38385.121.15 по действащите КК и КР, одобрени със заповед №
300-5-111/19.12.2003 г. на ИД на АГКК, с адрес село Конуш, общ.Асеновград,
м.“Чанков бунар“ с площ 9898 кв.м., за идеалните части над 1/21 ид.ч. – собственост на В.К. Н. по наследство.
ОСЪЖДА В.Д.Ф., ЕГН ********** и Г.С.Ф., ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА: С.Н.Н., ЕГН **********
***; Н.Ц.К., ЕГН ********** ***; К.Ц.К.,
ЕГН ********** ***; Н.К.Н., ЕГН ********** ***; Г.А.Н., ЕГН ********** ***; Б.К.Н., ЕГН ********** ***; Г.И.Н., ЕГН **********
***; К.А.Б., ЕГН ********** ***; Т.А.С., ЕГН ********** ***; А.Я.А., ЕГН **********
***; Н.Б.Н., ЕГН ********** *** и Г.Д.Х., ЕГН ********** ***, сумата от 904 лева /деветстотин и четири/,
разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок, от съобщението до страните за постановяването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: