№ 365
гр. Плевен, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско
дело № 20254400500730 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК във вр. с чл.17 от Закона за защита
срещу домашно насилие /ЗЗДН/.
С решение № 1238/13.08.2025г. по гр.д. № 4384/2025г. на РС гр. Плевен
/ПлРС/ съдът е задължил И. Б. Б. от гр.Плевен, ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката
В. Г. К. от гр. Плевен, ЕГН **********.
Забранил на И. Б. Б. от гр.Плевен, ЕГН **********, да приближава
молителката В. Г. К. от гр.Плевен, ЕГН **********, жилището, находящо се в
гр.Плевен, ***, както и местата за социални контакти и отдих на молителката,
за срок от осем месеца, считано от датата на постановяване на решението –
13.08.2025г.
Забранил на И. Б. Б. от гр.Плевен, ЕГН **********, да осъществява
контакт с молителката В. Г. К. от гр.Плевен, ЕГН **********, под каквато и да
е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок
1
от осем месеца, считано от датата на постановяване на решението –
13.08.2025г.
Постановил да се издаде Заповед за наложените мерки за защита, която
на основание чл.21 ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по
местоживеене на ответника.
Предупредил ответника И. Б. Б. от гр. Плевен, ЕГН **********, че при
неизпълнение на Заповедта ще бъде задържан на основание чл.21 ал.4 от
ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
Осъдил И. Б. Б. от гр.Плевен, ЕГН **********, да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 25лв.
Недоволен от решението е останал И. Б. Б. от гр.Плевен, който чрез
процесуалния си представител адв.Р. М. го обжалва в законния срок. Навежда
доводи, че Решението е неправилно и в нарушение на материалния Закон,
постановено при липса на доказателства за извършено домашно насилие и
Декларация по чл.9 ЗЗДН.
Твърди, че не е удрял и ритал В. Г. К. на 11.07.2025г. вечерта, а месеци
преди това тя е претърпяла фрактура на глезена с последващи оперативни
интервенции, на които се дължи отока.
Освен това за 11.07.2025г. навежда доводи, че ищцата не е доказала
извършване на насилие – няма свидетели - преки очевидци на случващото се в
жилището на ищцата. След като и двамата употребили алкохол, настъпила
битова свада с размяна на реплики на висок тон, ищцата го изгонила, той я
избутал встрани, при което тя паднала, той напуснал жилището като
ключовете й били оставени на видно място, а телефона й, който взел върнал
след няколко часа.
Оплаква се, че постановените мерки за защита възпрепятстват контакта
му с ищцата и са несправедливи.
Моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт на ПлРС и да
постанови решение, с което да отхвърли исканията на ищцата за издаване
Заповед за защита и постановяване мерки за закрила против ответника по реда
на ЗЗДН, а ако приеме, че тя има нужда от защита, то да остави само мярката
по чл.5 ал.1, т.1 ЗЗДН, както и да му присъди направените по делото разноски
за двете инстанции.
2
Въззиваемата В. Г. К. от гр.Плевен, ЕГН ********** изразява становище
с Отговор по жалбата – л.11 от настоящото дело, че същата е неоснователна.
След съдебното заседание пред ПлОС представя писмена защита - твърди, че
решението е правилно и следва да се потвърди.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.17 ал.1 ЗЗДН, допустима е и е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Безспорно по делото е, че страните са живеели заедно от няколко
години, а седем месеца преди 11.07.2025г. ищцата е преживяла фрактура на
левия глезен, лекувана оперативно.
Спорни по делото са въпросите извършено ли е домашно насилие
спрямо ищцата от ответника и какви да са мерките за закрила, наложени на
ответника за инцидента?
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че съгласно
разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права.
Намерил също така, че по делото е приложен лист за преглед на пациент
в КДБ/СО с дата 12.07.2025 год., изготвен от д- р Й. И.- лекар в
Мултипрофилно спешно отделение при УМБАЛ „Д- р Георги Странски“ ЕАД
гр.Плевен, от който се установява, че при извършен преглед на молителката В.
Г. К. е констатиран подут и оточен глезен.
Посочено е, че по данни на пациентката са й били нанесени удари с крак
в областта на глезена.
Приложен е и лист за преглед на пациент в КДБ/СО с дата 13.07.2025
год., изготвен от д- р А. Д. - лекар в МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД гр.Плевен, в
който е отразено, че левият глезен на молителката В. Г. К. е оточен и болезнен.
Посочено е, че по данни на пациентката последната е била ритната и
настъпена от приятеля си в глезена, като същата изпитва силна и мъчителна
болка и е в невъзможност да стъпва със същия крак.
3
Приложен е доклад за посетен сигнал за домашно насилие на 12.
07.2025год., изготвен от служител на Първо РУ гр.Плевен. В същия е
отразено, че сигналът е подаден от М. Е. К. дъщеря на пострадалата В. Г. К..
При пристигането на полицейските служители на място са установили, че
пострадалата е куцала и се оплаквала от болки в левия глезен. Същата
съобщила, че мъжът, с който има интимни отношения, й е нанесъл побой и е
скочил два пъти на крака, който е била счупила преди седем месеца.
Приел също така, че сведения за горните обстоятелства се съдържат и в
показанията на разпитаната свидетелка М. Е. К., която е подала сигнала за
насилието.
При анализа на така събраните писмени и гласни доказателства счел, че
се налага изводът, че в нощта на 11.07. срещу 12.07.2025год. от страна на
ответника И. Б. Б. е бил извършен акт на физическо насилие спрямо
молителката В. Г. К.. Поради това намерил, че са налице условията на чл.15
ал.8 от ЗЗДН за издаване на заповед за защита.
При преценката на тежестта на извършените действия на насилие счел,
че подходящи мерки на закрила са предвидените в чл.5 ал.1, т.1, т. 3 и т.4 от
ЗЗДН - задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие; забрана
да приближава молителката, жилището, в което същата живее, и местата за
социални контакти и отдих на молителката за срок от осем месеца, както и
забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под
каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация, за срок от осем месеца.
Решението е правилно. При постановяване на своето решение
въззивната инстанция препраща към мотивите на ПлРС по реда на чл.272
ГПК.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му Част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на молителката,
защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
4
Твърденията на ответника, че нищо не е извършил освен, че
противоречат на доказателствата, не опровергават фактите, изтъкнати от
ищцата. Оплакванията му са неоснователни.
За датата, на която е станал конфликта са представени писмени
доказателства – в късните часове на нощта ищцата е потърсила съдействие от
МВР чрез дъщеря си – свидетелката М. Е. К. и е посетила Спешно отделение
при УМБАЛ Д-р Георги Странски ЕАД Плевен.
Показанията на свидетелката макар и дъщеря на ищцата не будят
недоверие – при преценка на възможната тяхна заинтересованост по реда на
чл.172 ГПК същите са в синхрон с писмените доказателства, а и естеството на
отношенията на страните е от такъв характер, че фактите се знаят от най-
близките им хора.
При тези данни следва да се приеме, че по делото е установено
осъществяване на домашно насилие спрямо молителката от ответника –
насилие чрез думи и действия, довело до двукратно посещение на болнично
заведение и намеса на МВР чрез посетен сигнал за домашно насилие на
12.07.2025г. в 01,30ч., за което е приложен Доклад с въпросник и оценка на
риска.
Предвид конкретното своеобразие на осъществения Акт на домашно
насилие от страна на ответника спрямо молителката и степента на
въздействие върху личността на пострадалата, както и интензитета на
осъщественото насилие, въззивният съд приема че наложените мерки за
защита са подходящи като вид и напълно достатъчни като брой, измежду
предвидените от Закона.
Досежно тяхната продължителност от осем месеца, считано от датата на
съдебното решение – 13.08.2025г. – съдът правилно е преценил данните за
повишен риск от насилие в отношенията на страните и е фиксирал срока на
действие на средата на предвидената продължителност от три до осемнадесет
месеца, като фактически е приспаднал срока на действие на мерките при
издадената Заповед за незабавна закрила от 15.07.2025г., т.е. вместо за девет
месеца, определил действието им на осем месеца, което е съответно на
стореното от ответника.
Предвид разпоредбите на чл.11 ал.2 ЗЗДН направените от ответника
5
разноски следва да останат в негова тежест предвид крайния изход на делото –
осъществил е Акт на домашно насилие и следва да понесе последиците от
това си поведение, а тези на ищцата, които претендира за настоящата
инстанция в размер на 600лв. за адвокатско възнаграждение следва да й се
заплатят от ответника. Няма възражение за прекомерност и чл.22 от НВАР –
ДВ бр.14/2025г. предвижда същата сума.
При тези съображения Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1238/13.08.2025г. по гр.д. № 4384/ 2025г.
на РС гр.Плевен /ПлРС/ като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА И. Б. Б. от гр.Плевен, ЕГН **********, да заплати на В. Г. К.
от гр.Плевен, ЕГН ********** разноски за един адвокат в размер на 600,00лв
на основание чл.78 ал.1 ГПК за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн. чл.17 ал.6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6