Решение по дело №777/2025 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.76б, ал.1, т.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на Ю. А. О., [държава], с посочен в жалбата адрес [населено място], [улица], срещу Решение № 21 Х/26.03.2025 г. на Интервюиращ орган в Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че решението било незаконосъобразно, издадено в нарушение на чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ. Цитира се текста на тази норма и се твърди, че при подаването на последващата молба за предоставяне на международна закрила никой не бил напътил молителя на разбираем за него арабски език, нито му бил указал, че е негово задължение да представи писмени доказателства, както и че следва да посочи нови обстоятелства. По този начин от страна на административния орган била нарушена разпоредбата на чл.58, ал.5 от ЗУБ. Указанията за предоставяне на писмени доказателства били съществено задължение на административния орган, особено предвид факта, че допускането на молбата до разглеждане било обусловено само и единствено от тези доказателства. Последиците от това неизпълнение били изрично предвидени в чл.76в, ал.3 от ЗУБ – директно загубване на правата по чл.29, ал.1, т.3-7 от ЗУБ.

Твърди се, че обжалваното решение било издадено в нарушение на чл.12 от Административнопроцесуалния кодекс, тъй като изпълнението на нормата на чл.58, ал.5 от ЗУБ, във вр. с чл.76б, ал.1 от ЗУБ, било пряк израз на заложения в текста на разпоредбата от АПК принцип – осигуряване на откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство. В случая липсата на информация на разбираем език относно необходимостта от посочване на нови обстоятелства и представянето на нови писмени доказателства в тяхна подкрепа, водела до въвеждане в заблуждение на търсещите закрила лица, които предвид факта, че се намирали на чужда територия, не познавали езика, още по-малко правния ред, представлявали уязвима категория лица. В този смисъл липсата на указания представлявала съществено нарушение, граничещо с административен произвол, което водело до незаконосъобразност на оспореното решение.

Жалбоподателят считал, че ако бъде върнат обратно в [държава], щял да бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, а преписката да бъде върната за ново разглеждане, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник на оспорващия.

Ответникът, Интервюиращ орган при РПЦ –, чрез пълномощника, в писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба, подадена чрез ДАБ при МС под вх.№3365/12.09.2024 г., заведени в РПЦ – Харманли към ДАБ под рег.№УП-34554/12.09.2024г., Ю. А. О., [държава], е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-34554/12.09.2024г. като Ю. (собствено име) О. (бащино име) А. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], об.И., със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – а., религия – м., с., без професия, с о. образование, [семейно положение], без документи за самоличност.

Под рег.№УП-34554/28.10.2024 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с Ю. А. О.. С Решение №11886/14.11.2024 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Ю. А. О. поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ. Административният акт е бил ръчен на адресата му на 18.12.2024 г. Решението е било обжалвано и с Решение № 22/03.01.2025г. постановено по АД 1373/2024г. по описа на Административен съд Хасково, жалбата срещу същото е била отхвърлена. Решението не е оспорено пред ВАС и същото е влязло в сила 28.01.2025г.

На 12.03.2025г. от Ю. А. О. е била подадена последваща молба за международна закрила с вх.№УП-33554/12.03.2025 г. до Председателя на ДАБ при МС. Молителят посочва, че след падането на режима на Б. ал А. настъпили нови ноторни обстоятелства, които влошавали положението му в [държава], страхувал се живота си и не можел да се върне в държавата на произход.

На молителя със съобщение № УП 34554/12.03.2025г./л.21/, връчено лично е било указано, че преди да се пристъпи към разглеждане на последващата молба по същество, ще бъде преценена нейната допустимост съгласно чл. 13, ал.2 от ЗУБ. На молителя чрез преводач са връчени и Указания относно процедурата по предварително разглеждане на последващата молба за международна закрила.

С Решение №21 Х/26.03.2025г., издадено от Интервюиращ орган на ДАБ при МС, на основание чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ не е допусната последваща молба с рег.№УП-34554 от 12.03.2025 г. на Ю. А. О. до производство за предоставяне на международна закрила.

В решението е посочено, че в приложената по преписката Справка с вх.№МД-02-159/14.03.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС са изложени данни, сочещи на реалистични очаквания за затихване на конфликта в [държава]. Наблюдавала се съществена промяна в политическата и икономическата ситуация там в посока подобрение на условията на живот и безопасност. Следвало да се вземе предвид и обстоятелството за влиянието на международни организации на територията на [държава], които предлагали услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. Налагал се извода, че в страната по произход на молителя не бил наличен въоръжен конфликт, при който насилието да било на толкова високо ниво, че да съществувала разумна вероятност да генерира общ риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице, независимо от самоличността му, единствено поради физическото му присъствие на тази територия.

В обобщение се формирал извод, че в подадената последваща молба не се откриват нови факти и обстоятелства, от значение за предоставяне на статут по ЗУБ, касаещи държавата по произход на молителя, данни за застрашаване на неговия живот или на свободата му, на основание раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена група, или излагане на опасност от изтезание или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Липсвали нови обстоятелства, включително такива за личното му положение, обуславящи допускане на последващата молба за закрила до производство по общия ред.

На 28.03.2025г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е депозирана на 28.03.2025 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е обективирано в писмена форма, подписано е от издателя си и изхожда от компетентен орган – К. Б., младши експерт в РПЦ – Харманли, определена със Заповед №РД05-286/13.04.2022 г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му.

Не се констатира при постановяването на процесното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Безспорно е установено, че за жалбоподателя Ю. А. О. има приключило с влязло в сила решение за отхвърляне на молбата производство за предоставяне на международна закрила в Република България, поради което подадената от него до Председателя на ДАБ молба с вх.№УП-34554/12.03.2025 г. се явява „последваща молба“ за предоставяне на международна закрила по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗУБ.

В разпоредбата на чл.76а от ЗУБ е предвидено, че преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, се преценява нейната допустимост съгласно чл.13, ал.2 от същия закон. Според чл.13, ал.2 от ЗУБ, подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, се преценява по реда на глава шеста, раздел III.

Съгласно чл.76б, ал.1 от ЗУБ, в срок до 14 работни дни от подаването на последващата молба за международна закрила интервюиращият орган единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю, взема решение, с което: 1. допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила; 2. не допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила.

Предвид съдържанието на подадената последваща молба, в нея обективно не са посочени нови обстоятелства от съществено значение за личното положение на чужденеца или относно държавата му по произход, поради което правилно е приложена процедурата по глава шеста, раздел III от ЗУБ.

Решението е издадено в срока по чл.76б, ал.1, вр. ал.2 от ЗУБ – в 14-дневен срок, считано от подаване на последващата молба за международна закрила.

Преценката за наличието на основанието по чл.13, ал.2 от ЗУБ е предоставена на съответния компетентен административен орган, а визираната в жалбата разпоредба на чл.58, ал.5 от ЗУБ, предвиждаща, че на чужденеца, заявил желание да кандидатства за международна закрила, се дават указания относно реда за подаване на молбата, не въвежда задължение за административния орган да указва изрично на подателя какви обстоятелства следва да изложи в последващата си молба за закрила. Законът не вменява на органите на ДАБ задължение при подаване на последваща молба от търсещи закрила лица да им указват, че трябва да представят нови писмени доказателства и да изложат нови обстоятелства. Единствено от подаващия молбата зависи на какво обстоятелство ще обоснове последващата си молба за закрила.

В тази връзка неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че при постановяване на решението административният орган е нарушил законовите изисквания, въведени с чл.58, ал.5 от ЗУБ, както и че е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствени правила. От една страна непознаването от подателя на молбата на относимата към производството по предоставяне на закрила нормативна уредба не води до нарушаване на негови процесуални права, а от друга – дори и в съдебното производство по оспорване на решението чужденецът не представя нови писмени доказателства в подкрепа на последващата си молба, което означава, че резултатът от административното производство би бил същия дори и в случай, че изрично му е било указано необходимостта от представянето на такива.

Неоснователно е и твърдението в жалбата, че поради непредоставянето на разбираем за чужденеца език на информация, решението е издадено в нарушение на принципите за достъпност, публичност и прозрачност, предвидени в чл.12 от АПК. Липсата на информация относно необходимостта от посочване на нови обстоятелства и представянето на нови писмени доказателства в тяхна подкрепа, не може да се определи като въвеждане в заблуждение, доколкото въпрос на лична преценка на търсещото закрила лице е на какви обстоятелства ще се позове, за да поиска повторно международна закрила, след като такава вече му е била отказана с влязъл в сила акт. Преценката дали посочените обстоятелства са нови, дали са такива от съществено значение за личното положение на молителя, или са от съществено значение относно държавата му по произход, е в правомощията на административния орган.

В процесния случай оспорващият е вписал в молбата си, че след падането на режима на Б. А. „настъпиха нови ноторни обстоятелства, които влошават положението ми в [държава]“, но не е посочил какви конкретно от фактическа страна са тези обстоятелства. Ето защо правилно органът е приел, че Ю. А. О. не се е позовал на нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Изложените в последващата молба твърдения не могат да се приемат за такива от съществено значение за положението на жалбоподателя и за общото положение в [държава].

В проверяваното решение административният орган е извършил и нова преценка относно положението в [държава] след падането на режима на Б. А., въз основа на обективираната в Справка вх.МД-02-159/14.03.2025г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ информация относно актуалната политическа и икономическа обстановка в С. а. р., в която се съдържат данни относно състоянието на сигурността в страната. Събраните от административния орган доказателства в производството по последващата молба, преценени спрямо тези, събрани в производството по първоначално подадената молба за закрила, също не сочат наличие на нови обстоятелства, които да рефлектират съществено върху индивидуалното положение на молителя, нито обосновават съществена промяна в обстановката в страната му по произход до степен, че те да доведат до предоставяне на международна закрила.

Изводът, до който е достигнал административният орган след извършения анализ на информацията в справката – че не са налице обстоятелства, налагащи допускане на последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила, се споделя изцяло от настоящата инстанция.

При липса на конкретни твърдения в молбата относно обстоятелствата, поради които подателят й се страхува за живота си ако се върне в държавата си на произход, и липса на представени нови доказателства, общото твърдение за влошаване на положението му в [държава] не се установява от обективираната в справката информация за актуалното положение в тази страна. Правилно от интервюиращия орган е прието, че не са спазени изискванията за допустимост на последващата молба за закрила, респ. правилно същата не е допусната за разглеждане по същество.

Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю. А. О., [държава], с посочен в жалбата адрес [населено място], [улица], срещу Решение № 21 Х/26.03.2025 г. на Интервюиращ орган в Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет..

Решението не подлежи на касационно обжалване.