НОХД № 412/2020 г.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс. С.Д.А. ***, за престъпление по чл.183 ал.1 от НК
за това, че в с.К., обл.Пазарджик след като е осъден с решение №
1520/17.12.2018г. по гр.д. №3265/18г. на PC Пазарджик, влязло в законна сила на
16.01.2019г., да издържа свои низходящи- малолетният си син Д.С.А. ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Р.И.В., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 7 месечни
вноски от по 160.00 лева за периода от месец юли 2019г. до месец януари 2020г.,
общо в размер на 1 080.00 лева.
Подсъдимият
се явява лично в съдебно заседание, признава се за виновен и дава обяснения.
Лично пледира да не бъде осъден, като се приложи разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК, тъй като е изплатил дължимата издръжка.
Представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа така
повдигнатото обвинение и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.183 ал.1 от НК, като се приложи разпоредбата
на чл.183 ал.3 от НК.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подс. С.А. и св. Р.В. живеели на семейни начала в гр. Пазарджик през
периода 2014 г.-2016 г. От съвместното им съжителство на *** г. се родило
детето Д.С.А.. През 2016 г. подс. А. и св. В. се разделили, като свидетелката и
синът й се преместили да живеят в с. К.. С решение № 1520 от 17.12.2018 г. по
гр. дело № 3265/2018 г. по описа на РС- Пазарджик упражняването на родителските
права спрямо малолетното дете Д. било предоставено на св. В., а подс. А. бил
осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 160 лева чрез неговата
майка и законна представителка. Решението влязло в сила на 16.01.2019 г. С него
било определено местоживеене ***.
След влизане в сила на решението подс. А. не плащал дължимата издръжка.
Затова св. В. ***, от където била разпоредена проверка по случая. Въз основа на
събраните в хода на същата данни, било образувано настоящето наказателно
производство.
В хода на разследването по ДП на 05.09.2019 г. подс. А. превел 1 000
лева, представляващи част от дължимата от него издръжка. За времето от влизане
на съдебното решение в сила- от месец януари 2019г. до месец януари 2020 г. в
тежест на подсъдимия възникнало задължение от 13 месечни вноски с общ размер 2
080 лева. Заплатената от подс. А. сума от 1 000 лева покрива шест месечни вноски.
Така в негова тежест останало задължение в размер седем месечни вноски.
Съгласно основен правен принцип първо се погасяват най-старите задължения и
независимо от датата на плащане на задължението, паричната вноска следва да
погаси задълженията по датата на възникването им. Затова с плащането на
05.09.2019г. подс. А. е погасил най-старите по време задължения по издръжката-
тези за периода от месец януари 2019г. до месец юни 2019г. Дължимата сума от 1 080
лева, равняваща се на 7 месечни вноски, представлява неизпълнение на последните
по време задължения тоест за 7 месеца назад във времето, считано от месец юли
2019 г., тоест за периода от месец юли 2019 г. до месец януари 2020 г.
В хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд подсъдимият представи две
разписки, съответно за преведени на св. В. суми от 500 лева и 620 лева за
издръжка на пострадалия малолетен, като по този начин практически бе изплатен
целият размер на дължимата издръжка за инкриминирания период (1 080 лева)
и част от една месечна вноска.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на показанията на св. В., както и на писмените
доказателства, приети по делото и тези инкорпорирани в доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на
св. В., както и събраните писмени доказателства, т.к. същите са непротиворечиви
и взаимно се допълват. Даде вяра и на обясненията на подс. А., тъй като същите
кореспондират с останалия доказателствен материал по делото.
При така
установената фактическа обстановка безспорно се установи, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на
чл.183 ал.1 от НК, тъй като в
периода месец юли 2019г. до месец януари 2020г., в с.К., обл. Пазарджик, след
като е бил осъден с решение №1520/17.12.2018г. по гр.д. №3265/18г. на
РС-Пазарджик, влязло в сила на 16.01.2019г., да издържа свой низходящ-
малолетният си син Д.С.А., чрез неговата майка и законен представител Р.И.В.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 7 месечни вноски от по 160 лева общо в размер на 1 080 лева.
Деянието е извършено виновно, с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици.
Няма съмнение, че в досъдебната фаза на процеса, преди да бъде привлечен
към наказателна отговорност, подсъдимият е извършил плащане по дължимата
издръжка, като е платил общо 1 000 лева и е останало задължение в общ
размер на 1 080 лева, равняващо се на 7 месечни вноски. Тъй като първо се
погасяват най-старите задължения, независимо от датата на плащане на
задължението, паричната вноска следва да погаси задълженията по датата на
възникването им. В този смисъл едва след вземането на всички плащания от страна
на подсъдимия предвид и приспадането им от общото задължение, следва да бъде
определен периодът на престъпно бездействие от страна на подс. А.. В този ред
на мисли с плащането през месец септември 2019 г. преди повдигането на
обвинение на подсъдимия, А. е погасил най-старите по време задължения по
издръжката. Дължимата сума от 1 080.00лева, равняваща се на 7 месечни вноски,
представлява неизпълнение на последните по време задължения тоест за 7 месеца
назад във времето, считано от месец януари 2020 г. )датата на повдигане на
обвинението). Това определя и инкриминираният период на неизпълнение от месец юли
2019 г. до месец януари 2020 г.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, основното от които
справката за съдимост на подс. А., е видно, че от страна на съда спрямо
подсъдимият до момента не е била прилагана привилегията, обективирана в
разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК. При това положение привилегированият състав
на посочената правна норма, предвид изплащането на дължимата издръжка до
постановяването на присъдата в първата инстанция, е приложим в настоящото
производство, още повече, че не са настъпили никакви други вредни последици за
детето, чиято издръжка се дължи.
С оглед на гореизложеното съдът, след като призна подсъдимия за виновен по
горепосоченото обвинение, не му наложи наказание.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: