№ 334
гр. Варна, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20223110108292 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Н. В. Х. с ЕГН
**********, постоянен адрес: обл. Варна, ****, ****, против „****“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр. ****, район Витоша, ж.к. ****,
ул."****" № 4-6, пререгистрирано в Търговския регистър, с ЕИК **** иск, с
правно основание чл. 124, ал.1, вр.чл.439 ГПК, с искане да се приеме за
установено в отношенията между страните, че Н. В. Х. с ЕГН **********,
постоянен адрес: обл. Варна, ****, **** НЕ ДЪЛЖИ на „****“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. ****, район Витоша, ж.к. „****“, ул.
„****" № 4-6, представлявано **** - ****, вписано в Търговския регистър
към **** с ЕИК **** сумата от 8 890,92 лева, представляваща сбор от:
неиздължена главница по Договор за кредит от 11.08.2008 г. в размер на
7695,255 лв., договорна лихва - считано от 29.01.2009 г. до 13.08.2009 г. в
размер на 635,38 лв., наказателна лихва - считано от 29.01.2009 г. до
13.08.2009 г. в размер на 3,58 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда - 14.08.2009 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 417, т. 2 от ГПК
въз основа на сметка към 13.08.2009 г., както направените съдебни разноски в
размер на 556,71 лв. за заплатена държавна такса и за адвокатско
1
възнаграждение.
Твърди се, че въз основа на издаден изпълнителен лист от 19.08.2009 г.
по г.д. № 8518 по описа за 2009 г. на Варненски районен съд, XXX състав
ищецът Н. В. Х. с ЕГН ********** Е ОСЪДЕН да заплати на „****" АД, ЕИК
**** със седалище и адрес на управление гр. ****, район ****, ул. **** № 5,
per. По ф.д. № 31848/1992 г. на СГС сумата от 8890,92 лева, представляваща
сбор от: неиздължена главница по Договор за кредит от 11.08.2008 г. в размер
на 7695,255 лв., договорна лихва - считано от 29.01.2009 г. до 13.08.2009 г. в
размер на 635,38 лв., наказателна лихва - считано от 29.01.2009 г. до
13.08.2009 г. в размер на 3,58 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда - 14.08.2009 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 417, т. 2 от ГПК
въз основа на сметка към 13.08.2009 г., както направените съдебни разноски в
размер на 556,71 лв. за заплатена държавна такса и за адвокатско
възнаграждение. Твърди се, че по молба на „****" АД и с разпореждане на
съдебния изпълнител от 25.08.2009 г. е образувано изпълнително дело №407
по описа за 2009 г. на ЧСИ ****, район на действие Варненски окръжен съд,
вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с
per. №716. Твърди се, че на 03.09.2018 г. по изпълнителното дело постъпва
молба от „****" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. ****, район
Витоша, ж.к. „****", ул. „****" № 4-6, представлявано **** - ****, вписано в
Търговския регистър към **** с ЕИК **** с която дружеството е поискало да
бъде конституирано като взискател по делото въз основа на сключен договор
за покупко-продажба на вземания. Приема, че възможността на ответното
дружество да събира чрез принудително изпълнение вземането си по
изпълнителния лист издаден по гр.д. № 8518 по описа за 2009 г. на Варненски
районен съд е погасено по давност, тъй като по образуваното изпълнително
дело последното извършено изпълнително действие представлява удръжка от
трудовото възнаграждение на длъжника получавано в „****" АД в размер на
50 лв., която сума е постъпила на 23.05.2017 г. Твърди се, че след тази дата по
изпълнителното дело не са извършвани каквито и да било изпълнителни
действия. Приема, че на 23.05.2019 г. изпълнителното дело е прекратено по
силата на закона в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Изтъква, че е настъпила перемпция, доколкото тя настъпва по силата на
2
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
настъпилото вече прекратяване. Твърди се, че съгласно ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.
Твърди се, че в хипотезата на прекратено изпълнително производство и на
основание чл. 110 от ЗЗД с изтичане на още три години, а именно на
23.05.2022 г. възможността на ответното дружество да събира вземането си по
принудителен ред е погасена по давност.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от страна на ответника, с
който искът се приема за недопустим и неоснователен. Оспорва се погасяване
по давност на задължението, като се изтъква, че може да бъде погасено
правото на принудително изпълнение. Доколкото не се твърди оспорване
съществуването на валиден договор за кредит, неизпълнението си по този
договор за кредит, както и дължимостта на сумата, а единствено липсата на
притезателно право на принудително изпълнение, то твърдението на ищеца,
че не дължи на ответника процесната сума, означава иск за признаване за
установено, че не съществува вземане за сумата.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
В хода на съдебното произвоздство бяха представени и приети следните
писмени доказателства: изисканото и предоставено в оригинал за послужване
изпълнително дело №407 по описа за 2009 г. на ЧСИ ****, район на действие
Варненски окръжен съд, вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители
в Република България с per. №716.
Не е спорно в отношенията между страните, че по силата на влязла в
сила Заповед за изпълнение № 4482/17.08.2009 г. по ч.гр.д. 8518/2009 г. по
описа на Районен съд – Варна, ищецът е осъден да заплати в полза на„****"
АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. ****, район ****, ул.
**** № 5, per. По ф.д. № 31848/1992 г. на СГС сумата от 8890,92 лева,
представляваща сбор от: неиздължена главница по Договор за кредит от
3
11.08.2008 г. в размер на 7695,255 лв., договорна лихва - считано от
29.01.2009 г. до 13.08.2009 г. в размер на 635,38 лв., наказателна лихва -
считано от 29.01.2009 г. до 13.08.2009 г. в размер на 3,58 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда -
14.08.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
417, т. 2 от ГПК въз основа на сметка към 13.08.2009 г., както направените
съдебни разноски в размер на 556,71 лв. за заплатена държавна такса и за
адвокатско възнаграждение. Не е спорно между страните, че въз основа на
издадената Заповед за изпълнение въз основа на документ е издаден
изпълнителен лист от 19.08.2009 г. по ч.г.д. № 8518 по описа за 2009 г. на
Варненски районен съд, XXX състав. Не е спорно, че по молба на „****" АД
и с разпореждане на съдебния изпълнител от 25.08.2009 г. е образувано
изпълнително дело №407 по описа за 2009 г. на ЧСИ ****, район на действие
Варненски окръжен съд, вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители
в Република България с per. №716.
Не е спорно между страните, че по образуваното изпълнително дело
последното извършено изпълнително действие представлява удръжка от
трудовото възнаграждение на длъжника получавано в „****" АД в размер на
50 лв., която сума е постъпила на 23.05.2017 г.
Не е спорно между страните, че на 03.09.2018 г. по изпълнителното дело
постъпва молба от „****" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.
****, район Витоша, ж.к. „****", ул. „****" № 4-6, представлявано **** -
****, вписано в Търговския регистър към **** с ЕИК **** с която
дружеството е поискало да бъде конституирано като взискател по делото въз
основа на сключен договор за покупко-продажба на вземания.
Предвид становището на ответната страна, съдът приема за безспорно,
че изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК, както и че към датата на подаване на иска 28.06.2022г. е настъпила
петгодишна погасителна давност, по силата на която е погасено правото на
принудително събиране на процесното вземане.
Съдът приема за безспорно, че не са провеждани изпълнителни
действия спрямо ищеца, с които да засегне правната или материалната сфера
на ищеца.
4
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Настоящия съдебен състав намира предявения иск за допустим.
За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на
чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на изпълняемо
право, формирано въз основа на влязъл в сила съдебен акт; факта на
образувано от ответника изпълнително дело в качеството му на взискател
срещу ищеца в качеството му на длъжник по същото по изпълнителното
основание; наличието на факт, настъпил сред приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е.
на нововъзникнал факт, обосноваващ несъществуване на изпълняемото право.
В тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно
и главно доказване всички евентуално наведени от същия положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. и основанието, от което
правото е възникнало, както и неговия размер, както и че не са налице
основания за погасяване на вземането по давност.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на
чл.439, ал.2 от ГПК, с който длъжникът оспорва задължението въз основа на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на
длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи,
че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили
след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото
съществуване.В настоящия случай ищецът твърди погасяване на
изпълняемото право на основание изтекла погасителна давност и поради
перемпция по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
От приложените писмени доказателства съдът приема за безспорно, че
по силата на влязла в сила Заповед за изпълнение № 4482/17.08.2009 г. по
ч.гр.д. 8518/2009 г. по описа на Районен съд – Варна, ищецът е осъден да
заплати в полза на„****" АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр. ****, район ****, ул. **** № 5, per. По ф.д. № 31848/1992 г. на СГС
сумата от 8890,92 лева, представляваща сбор от: неиздължена главница по
Договор за кредит от 11.08.2008 г. в размер на 7695,255 лв., договорна лихва -
5
считано от 29.01.2009 г. до 13.08.2009 г. в размер на 635,38 лв., наказателна
лихва - считано от 29.01.2009 г. до 13.08.2009 г. в размер на 3,58 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда -
14.08.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
417, т. 2 от ГПК въз основа на сметка към 13.08.2009 г., както направените
съдебни разноски в размер на 556,71 лв. за заплатена държавна такса и за
адвокатско възнаграждение.
Съдът приема за безспорно, че въз основа на издадената Заповед за
изпълнение въз основа на документ е издаден изпълнителен лист от
19.08.2009 г. по ч.г.д. № 8518 по описа за 2009 г. на Варненски районен съд,
XXX състав. Не е спорно, че по молба на „****" АД и с разпореждане на
съдебния изпълнител от 25.08.2009 г. е образувано изпълнително дело №407
по описа за 2009 г. на ЧСИ ****, район на действие Варненски окръжен съд,
вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с
per. №716.
Съдът приема за безспорно, че по образуваното изпълнително дело
последното извършено изпълнително действие представлява удръжка от
трудовото възнаграждение на длъжника получавано в „****" АД в размер на
50 лв., която сума е постъпила на 23.05.2017 г.
Съдът приема за безспорно, че на 03.09.2018 г. по изпълнителното дело
постъпва молба от „****" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.
****, район Витоша, ж.к. „****", ул. „****" № 4-6, представлявано **** -
****, вписано в Търговския регистър към **** с ЕИК **** с която
дружеството е поискало да бъде конституирано като взискател по делото въз
основа на сключен договор за покупко-продажба на вземания.
Съдът приема за безспорно, че не са провеждани изпълнителни
действия спрямо ищеца, с които да засегне правната или материалната сфера
на ищеца.
Съдът приема за безспорно, че изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 23.05.2019г.
Погасителната давност е период от време, определен от закона, през
който субективното право не е прекратено по някой от предвидените за това
начини. Изтеклата погасителна давност е юридически факт, пораждащ за
6
задълженото лице потестативното право да откаже изпълнението,
позовавайки се на давността, като упражняването на това право, чрез
възражение, лишава носителя на субективното право (вземането, като
облигационно субективно право) от защита, защото то е загубило годността
си да бъде защитавано и принудително осъществявано.
По отношение процесното вземане е приложим общият 5-годишен
давностен срок, поради липсата на предвиден в закона друг давностен
срок.Съгласно разпоредбата на чл.116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва от
датата, на която е поискано или предприето валидно изпълнително действие,
реализиращо съответния изпълнителен способ-независимо дали
изпълнителният способ е посочен от взискателя или се реализира от частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал. 1 ЗЧСИ,
като не са изпълнителни действия и не прекъсват погасителната давност
образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, извършването на справки и проучване
имущественото състояние на длъжника, назначаването на експертиза,
извършването на разпределение и плащането въз основа на влязло в сила
разпределение; при висящ изпълнителен процес давността не е спряна на
основание (ТР № 2/2013 г. на ВКС-ОСГТК, т. 10).
Съгласно разпоредбата на чл.426 ГПК съдебният изпълнител пристъпва
към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание
представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ
наизпълнение.Самотоиздаваненаизпълнителенлистечастотизпълнителнотопроизводство,
но не представлява действие на принудителното изпълнение, тъй като
последното пряко е насочено към събиране на вземането, за каквото е и
искането на взискателя до съдебния изпълнител и това действие е пряко
насочено към имуществената сфера на длъжника, за удовлетворяване на
съдебно признатото на взискателя право. С издаването на изпълнителен лист
съдът овластява съдебния изпълнител да пристъпи към принудително
изпълнение, т. е. да упражни принуда спрямо длъжника за удовлетворяване
на подлежащото на изпълнение право, като възпроизвежда съответното
изпълнително основание. Това съдебно действие обаче не е пряко насочено
към имуществената сфера на длъжника и в този смисъл не представлява
действие по принудително изпълнение, тъй като лицето, в полза на което е
издаден изпълнителен лист, може да бездейства и да не инициира
7
принудително изпълнение и по този начин изобщо да не засегне
имуществената сфера на длъжника. Съдът разполага с правомощието да
признае или отрече със сила на пресъдено нещо съществуването на спорното
право, но не и да упражни принуда за неговото
удовлетворяване.Предприемането на действия по принудително изпълнение
започва след подаването на молба от заинтересованата страна до съдебния
изпълнител и ако в молбата не е допусната нередовност (напр. не е посочен
начин/начини на изпълнението и не е извършено овластяване на съдебния
изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ), настъпва прекъсване на погасителната
давност. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г.
ОСГТК в изпълнителното производство не могат да се прилагат правилата за
спиране и прекъсване на давността, приложими за исковия процес. В
изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко насочване на взискателя
към нов изпълнителен способ, както и че давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни
способи/ или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. В тази
връзка е дадено задължително за съдилищата разяснение, че новата
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие.С
Тълкувателно решение се посочи, че давността се прекъсва с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя
и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя
съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ. В тази връзка ВКС конкретно сочи
неизчерпателно тези изпълнителни действия: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. От друга страна се посочиха действията,
който не могат да се квалифицират като изпълнителни и които не прекъсват
давността - образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
8
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.
Доколкото изпълнителното производство е образувано при действието
на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от
ЗЗД дадено с него е било приложимо в отношенията между страните и
съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение
26.06.2015г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство
същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата от 25.08.2009
г. взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян
до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е
изгубило действие, респективно от тази дата започва да тече давност по
материалното правоотношение. В същото време предвид действието към този
момент наППВС № 3/18.11.1980 г., според което погасителната давност не
тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането, едва с приеманетона TP № 2/2015г. на ВКС е
започнала да тече нова погасителна давност, т.е. от 26.06.2015г. От тази дата
е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност (чл. 117, ал. 1 ЗЗД).
Съдът приема, че присъединяването на „****" ЕООД на 30.09.2018г. не е
прекъснало давността. С подадената молба пред ЧСИ за конституиране на
"ЕОС Матрикс" ЕООД като взискател поради извършена цесия и съответно с
конституирането му като взискател с постановление от 03.09.2018г. от ЧСИ,
не се прекъсва давността, тъй като не следва да бъде приравнявано
конституирането на нов взискател поради цедиране на вземането, на
присъединяване на кредитор по смисъла на чл. 456 ГПК. В случая е налице
заместване на кредитор поради настъпило частно правоприемство – цесия,
което не може да ползва взискателя като действие по присъединяване на
взискател, годно да прекъсне давността.
В настоящия случай от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че последното изпълнително действие по производството е на
23.05.2017г., когато от ЧСИ е удържана сумата от 50лв. от трудовото
възнаграждение на длъжника получавано в „****" АД. След това прекъсване
на давността е започнала да тече нова давност, която е следвало да изтече на
9
23.05.2022г., но съгласно чл.З, т.2 от Закон за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020г., за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното
положение, давност не тече. Съгласно параграф 13 от заключителните
разпоредби към закона, сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародване в
държавен вестник на 14.05.2020г. Следователно, давността е спряла за
времето от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. В тази връзка, започналата да тече от
23.05.2017г. погасителна давност изтича на 23.07.2022г., което е след
предядяване на иска. В същото време следва да се отбележи, че по делото не
са установени действия на „****" ЕООД, които да са довели до прекъсване на
погасителната давност. Същевременно, доколкото е средство за защита на
длъжника, отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК не може да
доведе до прекъсване на давността по реда на чл. 116, б. "б" от ЗЗД, а освен
това и не съставлява признание на длъжника по смисъла на чл. 116, б. "а" от
ЗЗД. Поради това давността продължава да тече и по време на
производството по така предявения отрицателен установителен иск.
Изтичането на определен срок във времето се явява факт, който се взема
предвид от съда, включително и в случаите, при които искът е явява
преждевременно предявен.
От изложеното следва, че към настоящия момент правото на
принудително изпълнение на вземането по изпълнителното дело е погасено и
предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.
По разноските:
При този изход на спора ищецът има право на разноски, съгласно
представения списък но чл.80 ГПК, а именно за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 750лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС сумата
от 355,64 лева – ДТ за водене на производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н. В. Х. с ЕГН **********,
10
постоянен адрес: обл. Варна, ****, **** НЕ ДЪЛЖИ на „****“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. ****, район Витоша, ж.к. „****“, ул.
„****" № 4-6, представлявано **** - ****, вписано в Търговския регистър
към **** с ЕИК **** сумата от 8 890,92 лева, представляваща сбор от:
неиздължена главница по Договор за кредит от 11.08.2008 г. в размер на
7695,255 лв., договорна лихва - считано от 29.01.2009 г. до 13.08.2009 г. в
размер на 635,38 лв., наказателна лихва - считано от 29.01.2009 г. до
13.08.2009 г. в размер на 3,58 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда - 14.08.2009 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 417, т. 2 от ГПК
въз основа на сметка към 13.08.2009 г., както направените съдебни разноски в
размер на 556,71 лв. за заплатена държавна такса и за адвокатско
възнаграждение, поради погасяване на вземането на „****“ ЕООД, ЕИК:****
по давност, на осн.чл.124, вр.чл.439 ГПК.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. ****,
район Витоша, ж.к. „****“, ул. „****" № 4-6, представлявано **** - ****,
вписано в Търговския регистър към **** с ЕИК ****, да заплати на Н. В. Х. с
ЕГН **********, постоянен адрес: обл. Варна, ****, ****, сумата от 750лв.
/седемстотин и петдесет лева/, разноски в производството, на осн.чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. ****,
район Витоша, ж.к. „****“, ул. „****" № 4-6, представлявано **** - ****,
вписано в Търговския регистър към **** с ЕИК ****, да заплати по сметка на
Варненски районен съд сумата от 355,64 лева, представляваща ДТ за
образуване и водене на производството, на осн.чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11