Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Станислав Стефански | |
С Определение № от 20.01.2011год., постановено по ч. гр. дело № /2010г., по описа на Трето гражданско отделение, Върховният касационен съд на Република България е отменил въззивно процесуално Решение /по същество Определение/ № от 21.10.2010год. на ВТОС, постановено по въззивно гражданско № /08г., с което е обезсилил Решение № /23.05.2008год. постановено по гр. д. № /2007год. по описа на Районен съд гр. Е. и е прекратил производството по делото поради отказ от спорното право, и е върнал делото за разглеждане и по - нататъшни процесуални действия от друг състав на същия съд, със съответните указания. Съдът след като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното: С решение № от 23.05.2008 год., постановено по гр. д. № по описа за 2007год. Еленският районен съд е развалил договора за покупко - продажба на недвижим имот сключен между Й. И. А. от гр. Е., ул. ”Е. С.”, № 20 и Г. Г. К., по време на брака й с Д. С. К., двамата от гр. Е., ул. ”П.”, оформен с Н.А. № , т.VІІ, рег. № , дело № /2004 год. по описа на нотариус Й. Ц. с район на действие РС - Е., по силата на който Й. И. А. е продал на Г. Г. К. собствения си недвижим имот /УПИ/, находящ се в гр. Е., ул. ”И.М.”, № 28, а именно: търговски обект /дюкян/ и дворно място, в което е построен, цялото от 110 кв.м., съставляващо УПИ - 808 „За маÒазин” в кв.32 „а” по плана на гр. Е., при граници на УПИ: от две страни улица, УПИ - „За магазин и жилище” и УПИ - „а” „за Магазин и администрация”, за сумата от 4 000 лв., която сума е получена изцяло и в брой от продавача, и срещу задължението на купувача за издръжка и гледане на продавача – храна, отопление, медицински грижи и всичко, което е необходимо за един нормален живот, какъвто е водил до сега, като продавача си запазва правото на ползване върху продаваемия дюкян докато е жив, поради неизпълнение. Осъдил е Г. Г. К. и Д. С. К. да отстъпят собствеността и предадат владението на Й. И.А. на следния недвижим имот/ УПИ/, находящ се в гр. Е., ”И. М.”, № , а именно: търговски обект /дюкян/ и дворно място, в което е построен, цялото от 110кв.м., съставляващо УПИ - „За магазин” в кв „а” по плана на гр. Е., при граници на УПИ: от две страни улица, УПИ „За магазин и жилище” и УПИ „За магазин и администрация”. Отхвърлил е искането на Г. И. К. и Д. С. К. против Й. И. А. за заплащане на месечна издръжка, представляваща трансформация на поетото задължение за издръжка и гледане по сключен договор с Н.А.№ ,т.VІІ, рег., дело № /2004год. на нотариус Й. Ц. с район на действие Р.С. – Е. като неоснователно и недоказано. Осъдил е Г. Г. К. и Д. С. К. да заплатят на Й. И. А. сумата от 406,80 лв. разноски. Против решението е постъпила въззивна жалба от Г. и Д. К., чрез пълномощник. Обжалват решението изцяло. Навеждат доводи за обезсилване на решението, както и за неговата неправилност и необоснованост. Поддържат жалбата изцяло. Молят въззивния съд да обезсили решението на районния съд поради отказ от иска, или да го отмени и реши спора по същество, като отхвърли иска по чл.87, ал.3 от ГПК. Претендират разноски. Ответник жалба Й.И. А., чрез назначения му настойник М. М. В. оспорва изцяло жалбата. По делото е постъпила молба вх. № /13.10.2008год., с която ищецът – ответник жалба в настоящата инстанция Й. И. А. на основание чл.119, ал.2 от ГПК /отм./ прави отказ от предявените искове и спорното право. С молбата изрично заявява, че е наясно с отказа и го желае, тъй като Г. Г. К. и Д. С. К. в действителност полагали всички необходими грижи за него и то така, както било уговорено в договора по между им. Молбата е нотариално заверена от нотариална служба – Община – В., № от 09.10.2008 год. В съдебно заседание молбата е оспорена от адвокат П., пълномощник на ответника. Оспорено е съдържанието и авторството на молбата. По реда на чл.154 ГПК /отм./ е открито производство по оспорване истинността на представения документ. Допусната е съдебно - графологична експертиза за установяване на факта, подписал ли е ищецът молбата. По делото е изготвена и приета допуснатата СГЕ. Според заключението на вещото лице положеният подпис в молбата е на Й. И. А. В проведеното съдебно заседание на 21.01.2009год. Й.А. се явява лично и заявява, че поддържа депозираната молба за отказ от спорното право. Заявява, че подписът е негов, както и че му е ясно какво е написал в молбата, която е подписал. По делото не е спорно, че през м. ноември 2008год. по молба на М. В. в Окръжен съд – В. е било образувано и висящо дело за поставяне под запрещение на Й. А. С решение № от 04.2010год. по гр.д. № /2008 год. на ВОС Й.И.А. е поставен под пълно запрещение. В конкретния случай следва да се установи категорично, притежавал ли е ищецът Й. А. психична воля към момента на подаване на молбата за отказ от спорното право, а също и към 21.01.2009год., когато в съдебното заседание повторно е направил лично волеизявление пред съда, че се отказва от предявения иск. Настоящият състав на въззивната инстанция приема, че към сочения момент ищецът е разбирал свойството и значението на действията си, можел е да ръководи постъпките си. Този извод на съда се налага от изявленията на ищеца, заключението на графологическата експертиза и събраните по делото доказателства. По делото са приложени съдебни протоколи и актове по цитираното гражданско дело за поставяне на А. под запрещение. На 19.02.2009 год. ищецът по първоинстанционното дело е разпитан по реда на чл.337, ал.1 от ГПК. От този разпит съдът е направил извод, че А. е ориентиран за време, място и собствена личност, отговорите му са последователни. С молба от 25.02.2009год. М. В. е поискала при хипотезата на чл.337, ал.2 от ГПК да бъде назначена за временен попечител на Й. А. С определение от 05.03.2009год. съдът е оставил без уважение молбата с мотиви, че въз основа на лични впечатления, придобити от извършения разпит на лицето, не са налице основанията за назначаване на временен попечител, тъй като в „отговорите няма непоследователност: ориентиран е за време, място, за собствена личност и за отношенията си с околните.” Двете производство са се развивали в близко време – м .януари, м. февруари 2009год. В този период ищецът е бил в добро психично здраве. Разбирал е какво върши и е можел да се грижи за своите имуществени интереси. По тези съображения съдът приема, че направеният отказ от спорното право е направен от дееспособно лице, разбиращо значението на извършеното от него и следва да бъде уважен. Няма спор по делото, а това се установява от събраните доказателства, че след м. април 2009год. състоянието на А. се влошава, назначен му е временен попечител, а в последствие с решение от 21.04.2010год. поставен под пълно запрещение. Поставянето под пълно запрещение има конститутивен характер. Правните последици настъпват от деня на влизане в сила на решението, имат действия за в бъдеще и нямат обратна сила. В настоящия съдебен състав не е налице съмнение в извършеното процесуално действие – отказ от предявения иск и го счита за редовно извършено. С Определение № от 20.01.2011год., постановено по ч. гр. дело № /2010г., по описа на Трето гражданско отделение, Върховният касационен съд на Република България е вменил на настоящия съд, в съответствие с чл.25, ал.3 от ГПК /отм./ служебно задължение да събере допълнителни доказателства с оглед изграждането на трайна увереност, че отказът от иска е извършен от дееспособно лице. В съдебно заседание на 23.02.2011год. е прието като доказателство удостоверение издадено от „АИПСМПП Д-р Тодор Цанков” от 15.01.2009год., във връзка с извършен преглед на Й. А. От него е видно, че към тази дата – 15.01.2009год. А. е психично здрав за възрастта си. Освен това лекарят издал това удостоверение – д-р Ц. /лекар – специалист - психиатър/ е разпитан в съдебното заседание на 23.02.2011год. като свидетел и същият заявява и потвърждава пред настоящия съдебен състав, че при извършения преглед не е открил данни за някакви психични краткотрайни или продължителни разстройства на А. Видно е, че този преглед е осъществен само шест дни преди съдебното заседание, в което А. лично заявява, че прави отказ от предявения иск. Това показва, че извършеното процесуално действие е извършено от дееспособно лице. След като Й.И.А. към 21.01.2009 год. е можел да се грижи за своите работи, то извършените от него процесуални действия следва да се зачетат. Направеният отказ от спорното право следва да бъде уважен от съда, следва да бъде обезсилено решението на първата съдебна инстанция, а производството по делото прекратено. При този изход на делото на жалбоподателите следва да се присъдят направените по делото разноски, в размер на 851,10лв. Водим от горното и на основание чл.119, ал.2 от ГПК /отм./ въззивният съдът , О П Р Е Д Е Л И : ОБЕЗСИЛВА Решение №/23.05.2008год. постановено по гр. д. № /2007год. по описа на Районен съд гр. Е.. ПРЕКРАТЯВА производството по делото, поради отказ от спорното право. ОСЪЖДА Й. И. А., ЕГН – *, гр. В., м. „Е.”, ул.”13”, № 8, чрез настойник М. М. В., ЕГН – *, да заплати на Г. Г. К., с ЕГН – * от гр. Е., ул. „П.” и Д. С. К., ЕГН – *, от гр. Е., ул. „П.” направените по делото разноски, в размер на 851,10лв. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, гр. София в едноседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ :…………. ЧЛЕНОВЕ : 1……….. 2………… |