Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 19,11,2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията
ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №652 по описа на съда за 2020 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по искова претенция с правно основание чл.327 от ТЗ вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД
Пред РС Плевен е постъпила искова молба от “К.“ ООД, ЕИК ***,
с адрес за кореспонденция ***, чрез адв.О.Л. от ПАК, против „Д.1.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***. В исковата молба се твърди, че ищецът е
извършил продажби на ответника, за което са издадени следните фактури:
№15941/23,04,2015 г., №16046/30,04,2015 г., №16160/07,05,2015 г., №16161/08,05,2015
г. и №16289/14,05,2015 г., надлежно осчетоводени и при двете страни. Твърди се,
че неизплатения остатък по тях ев размер на 19 371,68 лева, като
последната покана за уреждане на отношенията е изпратена по куриер на
26,06,2019 г. Ищецът претендира и лихва за забава в общ размер на 5865,31 лева,
начислена за периода 05,02,2017 г. – 30,01,2020 г. В заключение моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответната страна да заплати на ищеца сумата
от 19 371,68 лева /представляваща
неплатена сума по фактури с №15941/23,04,2015 г., №16046/30,04,2015 г.,
№16160/07,05,2015 г., №16161/08,05,2015 г. и №16289/14,05,2015 г./, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 5865,31
лева, начислена за периода 05,02,2017 г. – 30,01,2020 г. Ищеца претендира и
направените съдебни и деловодни разноски. В с.з. проц.представител на ищеца
моли съда да уважи претенциите, тъй като се доказват от всички събрани доказателства,
включително заключението по СИЕ. Сочи се, че основната защитна теза на
ответника е била липсата на компетентност на РС при наличие на арбитражна
клауза, която теза е неоснователна. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ангажира писмен
отговор, в който сочи, че делото следва да се прекрати, тъй като страните са
уговорили решаването на евентуални спорове да бъде отнесено към АС на БТПП.
Алтернативно се оспорва исковата молба като неоснователна. В последно с.з.
ответникът се представлява от процесуален представител, който моли съда да
отхвърли исковете.
Съдът, като
прецени събраните по
делото писмени доказателства
и съобрази доводите
на страните, намира
за установено следното:
На първо място, следва да бъде отбелязано, че
компетентността на РС Плевен да разгледа спора е потвърдена с определение на ОС
Плевен по в.ч.гр.д.№619/2020 г. от 21,08,2020 г.
Видно от представената от ищеца по делото фактура №**********/23,04,2015
г. /в заверено копие/, с продавач ищеца /тогава с наименование ***/ и получател
ответника, в нея е отразена продажбата на стоки на стойност 6118,20 лева с ДДС.
От представените в заверено ксерокопие Експедиционни листове №********** и №**********,
двата от 23,04,2015 г., подписани двустранно, се установява предаването на
стоките, описани във фактура №**********/23,04,2015 г.
Видно от представената от ищеца по делото фактура
№**********/30,04,2015 г. /в заверено копие/, с продавач ищеца /тогава с
наименование ***/ и получател ответника, в нея е отразена продажбата на стоки
на стойност 3580,98 лева с ДДС. От представените в заверено ксерокопие
Експедиционни листове №********** и №**********, двата от 30,04,2015 г.,
подписани двустранно, се установява предаването на стоките, описани във фактура
№**********/30,04,2015 г.
Видно от
представената от ищеца по делото фактура №**********/07,05,2015 г. /в заверено
копие/, с продавач ищеца /тогава с наименование ***/ и получател ответника, в
нея е отразена продажбата на стоки на стойност 6598,40 лева с ДДС. От
представените в заверено ксерокопие Експедиционни листове №********** и №**********,
двата от 07,05,2015 г., подписани двустранно, се установява предаването на
стоките, описани във фактура №**********/07,05,2015 г.
Видно от
представената от ищеца по делото фактура №**********/08,05,2015 г. /в заверено
копие/, с продавач ищеца /тогава с наименование ***/ и получател ответника, в
нея е отразена продажбата на стоки на стойност 460,00 лева с ДДС. От представения
в заверено ксерокопие Експедиционен лист №********** от 08,05,2015 г., подписан
двустранно, се установява предаването на стоката, описана във фактура
№**********/08,05,2015 г.
Видно от
представената от ищеца по делото фактура №**********/14,05,2015 г. /в заверено
копие/, с продавач ищеца /тогава с наименование ***/ и получател ответника, в
нея е отразена продажбата на стоки на стойност 7983,60 лева с ДДС. От
представените в заверено ксерокопие Експедиционни листове №********** и №**********,
двата от 14,05,2015 г., подписани двустранно, се установява предаването на
стоките, описани във фактура №**********/14,05,2015 г.
От представеното копие от Покана, изпратена от ищцовото
дружество до ответника на 29,06,2019 г., получена на 12,08,2019 г., се
установява, че ищецът е уведомил ответника за наличието на просрочени
задължения по цитираните фактури.
От представения от ответника Дистрибуторски договор от
22,12,2013 г. се установява, че същият е сключен между страните за срок от една
година.
От заключението на ВЛ по изготвената СГЕ се установява,
че подписът за „доверител“ в дистрибуторски договор отх22,12,2013 г. не е
положен от ***.
От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ, което съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че
процесните фактури са включени в „дневниците за продажби“ и СД по ЗДДС на
ищцовото дружество за съответните данъчни периоди, през които са издадени,
както и в „дневниците за покупки“ и СД по ЗДДС на ответното дружество за
данъчните периоди, през които са издадени и са подадени в ТД на НАП. ВЛ е
установило, че в счетоводството на ищеца фигурира вземане към ответника по
процесните фактури, а в счетоводството на ответника съществува задължение към
ищеца по процесните фактури в размер на 19 371,66 лева. ВЛ сочи, че в
счетоводствата и на двете дружества процесните фактури са осчетоводени по
съответните сметки, а лихвата за забава за периода от три години преди подаване
на ИМ възлиза на 5865,31 лева.
С
оглед на обсъдените доказателства, съдът намира от правна страна следното:
По
делото е предявен иск с правно основание чл.327, ал.1 от Търговския закон за
осъждане на ответника да заплати неизплатената цена на продадена стока по
фактури №15941/23,04,2015 г.,
№16046/30,04,2015 г., №16160/07,05,2015 г., №16161/08,05,2015 г. и
№16289/14,05,2015 г. в общ размер на 19 371,66 лева.
Основните
права и задължения на страните по търговската продажба се покриват с тези на
обикновената продажба, а именно - продавачът дължи прехвърляне на собствеността
и предаването на стоката, предмет на договора за продажба, а купувачът дължи
плащането на цената и получаването на стоката.
Фактурата като счетоводен документ не е основание за плащане, тъй като основанието за плащане е доставка на стоката вследствие сключен договор за
продажба, а фактурата само удостоверява този факт. В случая по делото са
представени експедиционни листове, двустранно подписани, които удостоверяват
доставката на стоките. От заключението на ВЛ се установява, че процесните
фактури са осчетоводени и при двете дружества. Следва да се отбележи, че
осчетоводяването на процесните фактури от ответника само по себе си представлява недвусмислено признание на задължението по договора. В този смисъл
е и константната съдебна практика, намерила отражение в редица решения на ВКС,
някои от които Решение №96/
26.11.2009 г, постановено по т.дело №380/2009 г. на ВКС, първо търг.отделение,
Решение №42 от 19.04.2010 г, постановено по търг.дело №593/2009 г на ВКС –
второ т.отд.,Решение №23 от 07.02.2011 г, постановено по т.д.№ 588/2010 г на
ВКС – трето търг.отделение на ВКС.
При
преценка на събраните по делото писмени доказателства съдът намира, че са
налице предпоставките по чл.318, ал.1 от ТЗ - между страните по делото има сключен
неформален договор за търговска продажба, като ищецът – продавач е изпълнил
задължението си да предаде на ответника стоката, което се установява от експедиционните
листи, поради което за ответника е възникнало задължението да
заплати уговорената цена на стоката. Ищеца твърди един
отрицателен факт, а именно - че ответника не е изпълнил изцяло задължението си
по договора за продажба, обективиран в процесната фактура. С определението по
чл.140 от ГПК съдът е разпределил тежестта на доказване, като е указал на
ответника, че носи доказателствена тежест да установи, че е заплатил дължимата
по фактурите сума. Тъй като по делото не са ангажирани доказателства, че
ответникът е изпълнил задължението си по фактурата, то съдът приема, че
действително не е заплатена цената на стоката по договора и ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 19 371,66 лева,
представляваща неизплатено задължение по фактури №15941/23,04,2015 г., №16046/30,04,2015 г., №16160/07,05,2015 г.,
№16161/08,05,2015 г. и №16289/14,05,2015 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
й изплащане.
По
исковата претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
претендира обезщетяване на вредите, които е претърпял в следствие забавеното
изплащане на продажната цена на стоката от страна на ответника. Исковата
претенция с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е акцесорна и като такива
следва съдбата на главния иск с правно
основание чл.327 от ТЗ. При кумулативното съединяване на искове, каквото в
случая е налице, след като е уважен основния иск за заплащане на главницата по
неплатените фактури, следва да се уважи и акцесорния иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД. Така наречената „законна лихва“
представлява обезщетението в размер на законната лихва, предвидена за забава
плащането на парични задължения, съгласно чл.86 от ЗЗД. Разпоредбата на този
текст от ЗЗД обаче е диспозитивна и следва да се прилага, само ако страните по
материалното правоотношение не са уговорили друго. В случая между страните няма
уговорено изрично обезщетение за забава. От заключението на ВЛ се установява,
че лихвата за забава върху неизплатените фактури е общ
размер на 5865,31 лева, и именно в този размер следва да
бъде уважена исковата претенция.
За
пълнота следва да се отбележи, че в последното с.з. процесуалният представител
на ответника направи доказателствени искания и представи доказателства, които
не са уважени от съда поради настъпила преклузия. Ответникът е следвало
СВОЕВРЕМЕННО да ангажира доказателствени искания, чрез които да докаже
правопогасяващите или правоизключващите си възражения, но това не е сторено.
При
такъв изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
репарира сторените от ищеца разноски, които са в размер на 1009,48 лева да
държавна такса, 1560,00 лева за адвокатско възнаграждение и 230,00 лева за
депозит за ВЛ.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.327, ал.1 от ТЗ
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД „Д.1.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на “К.“ ООД, ЕИК ***, с адрес за
кореспонденция ***, сумата от 19 371,66 лева,
представляваща неплатена сума по фактури
с №15941/23,04,2015 г., №16046/30,04,2015 г., №16160/07,05,2015 г.,
№16161/08,05,2015 г. и №16289/14,05,2015 г./, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 05,02,2020 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
„Д.1.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на “К.“ ООД, ЕИК
***, с адрес за кореспонденция ***, сумата
от 5865,31 лева, представляваща лихва за забавено изплащане за периода
05,02,2017 г. – 30,01,2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК
„Д.1.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на “К.“ ООД, ЕИК
***, с адрес за кореспонденция ***, сторените по делото разноски, както следва
- 1009,48 лева да държавна такса, 1560,00 лева за адвокатско възнаграждение и
230,00 лева за депозит за ВЛ.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: