№ 6503
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110133117 по описа за 2021 година
Ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил срещу ответниците Т. ИВ. Г. и С.И. Г. по реда на чл.
422 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с
чл. 149 ЗЕ, за признаване за установено, че Т. ИВ. Г. дължи на ищеца сумата от 36,62 лева за
главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. (след извършено в хода на процеса
частично плащане), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 18.12.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и че ответницата С. ИСТ. Г. дължи на ищеца
сумата от 146,48 лева за главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. (след
извършено в хода на процеса частично плащане), представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в ***, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК – 18.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.01.2021 г. по ч. гр.
дело № 63880/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът подържа твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от
2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане, защото ответниците имат качеството на потребители на ТЕ, тъй
като са собственици на топлоснабден имот и са подали заявление за откриване на партида.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена
1
изцяло. Сочи, че след образуване на производството по делото е извършено частично
плащане, с което са погасени част от вземанията, но остатъкът се дължи. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като по ОУ,
приложими към процесния период, изпада в забава и без покана след публикуване на
фактурата за отоплителния сезон. Прави искане предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответниците Т. ИВ. Г. и С. ИСТ. Г. чрез назначения им особен представител адв. В.К., в
който не оспорва размер на вземанията и доставката на топлинна енергия до имота, както и
извършване на дялово разпределение за имота, а възразява, че ответниците на са поставени
в забава. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Не претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Н.И.“ ЕООД не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството „Т.С.“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 18.12.2020 г. г. срещу Т. ИВ. Г., СТ. ИВ. Г. и С.
ИСТ. Г., за сумите, описани в заявлението и на посочените там основания, по което е
образувано ч. гр. дело № 63880/2020 г. на СРС, II ГО, 178 състав, а на 08.01.2021 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Т. ИВ. Г.,
СТ. ИВ. Г. и С. ИСТ. Г., с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и
възникнали на описаните от ищеца основания – за сумата от 989,93 лева за главница, 115,84
лева – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, 22,97 лева за дялово
разпределение и 5,27 лева за обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение и за разноските, като Т. ИВ. Г. и СТ. ИВ. Г. са осъдени да заплатят по 1/6 от
задължението, а С. ИСТ. Г. – 4/6 от него.
Заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на СТ. ИВ. Г., който не е
възразил в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Същата е връчена на Т. ИВ. Г. и С. ИСТ. Г. по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на ищеца
са дадени указания да предяви установителни искове срещу двете лица, с предмет
вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично
задължение по посоченото дело.
В законоустановения срок – на 10.06.2021 г. ищецът е предявил искове срещу СТ.
ИВ. Г., Т. ИВ. Г. и С. ИСТ. Г. само за сумата в размер на 219,70 лева – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до
м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 18.12.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, както е посочил, че на 25.01.2021 г. в негова полза е постъпило плащане.
2
Производството по отношение на СТ. ИВ. Г. е прекратено с влязло в сила
определение от 28.07.2021 г., а по отношение на Т. ИВ. Г. и С. ИСТ. Г. е продължило
съответно срещу Т. ИВ. Г. за сумата от 36,62 лева за главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК – 18.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и срещу С.
ИСТ. Г. за сумата от 146,48 лева за главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
18.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, така както делото е докладвано и
съобразно уточнението с молба с вх. № 35107 от 23.02.2022 г. (лист 119).
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, по които в
тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът е
потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e топлофицирана,
монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на
отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което
включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на
различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, както и
размера на търсената главница.
При доказване на сочените предпоставки, в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили задължението си чрез плащане.
Претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия, за главница за дялово разпределение и за лихва върху нея,
не е предявена и не е предмет на разглеждане в настоящото производство, поради което
съдът не дължи произнасяне по възраженията на страните относно тези вземания.
С оглед посочената правна рамка, в настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т.
4 от ГПК, както безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени всички обстоятелства,
включени във фактическия състав на спорното право, както и обстоятелството, че в хода на
процеса е извършено плащане на част от вземанията, които са били предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.01.2021 г. по ч. гр. дело №
63880/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав, поради което спорен по делото е
единствено въпросът погасили ли са ответниците търсената от тях останала част от
главницата.
От заключението по изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза,
на която съдът дава вяра като обективно изготвена, се установява, че след извършено на
25.01.2021 г. плащане в размер на 1000 лева, за което не се установява от кого е извършено
и дали е посочено конкретно задължение, което се погасява с него, е останала неплатена
главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., в размер на 219,70 лева,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабдения имот. Тъй
3
като по делото не се установява фактът на погасяване на възникналите в тежест на
ответниците задължения за главница изцяло, същевременно не е спорно, че те отговарят за
задължението при посочените от ищеца квоти – 1/6 за Т. ИВ. Г. и 4/6 за С. ИСТ. Г.,
предявените искове за главницата, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г., в размер на 36,62 лева срещу Т. ИВ. Г. и
за 146,48 лева срещу С. ИСТ. Г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 18.12.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, са основателни и следва да бъдат уважи в пълен
размер.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат
съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
разноските в първа инстанция.
В заповедното производство ищецът търси от С. ИСТ. Г. вземания в общ размер на
756,03 лева при претенция за разноски в заповедното производство от 16,67 лева за
държавна такса и 33,33 лева за юрисконсулт. Тъй като предмет на установяване в
производството е само част от вземането, заявено в заповедното производство, ответницата
дължи само съответната част от тези разноски – 9,69 лева (146,48/756,03 Х 50), които следва
да бъдат присъдени на ищеца.
В заповедното производство ищецът търси от Т. ИВ. Г. вземания в общ размер на
189,01 лева при претенция за разноски в заповедното производство от 4,17 лева за държавна
такса и 8,33 лева за юрисконсулт. Тъй като предмет на установяване в производството е
само част от вземането, заявено в заповедното производство, ответницата дължи само
съответната част от тези разноски – 2,42 лева (36,62/189,01 Х 12,50), които следва да бъдат
присъдени на ищеца.
В настоящото производство ищецът е платил 25 лева за държавна такса (лист 56), 300
лева за възнаграждение за особен представител на двете ответници (лист 95), 214,50 лева за
депозит за ССчЕ (л. 132 и 182). Страната е завила и претенция за присъждане на
юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.
Претенцията за разноски на ищеца в исковото производство е основателна изцяло, защото
4
исковете му се уважават в пълния предявен размер. Поради изложеното и с оглед изхода на
спора, на ищец следва да бъде присъдена и сумата от 639,50 лева – разноски в исковото
производство, за която ответниците носят отговорност разделно – по 319,75 лева, или общо
за двете производства С. ИСТ. Г. дължи 329,44 лева разноски, а Т. ИВ. Г. – 322,17 лева.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че ответникът С. ИСТ. Г., ЕГН
**********, с адрес в ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в ***, сумата от 146,48 лева за главница за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. (след извършено в хода на процеса частично плащане), представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 18.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането , за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 08.01.2021 г. по ч. гр. дело № 63880/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че ответникът Т. ИВ. Г., ЕГН
**********, с адрес в ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в ***, сумата от 36,62 лева за главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019
г. (след извършено в хода на процеса частично плащане), представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК – 18.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането , за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
08.01.2021 г. по ч. гр. дело № 63880/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
ОСЪЖДА С. ИСТ. Г., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата в размер на 329,44 лева – разноски в производството, от които 319,75 лева в
исковото и 9,69 лева в заповедното производство.
ОСЪЖДА Т. ИВ. Г., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата в размер на 322,17 лева – разноски в производството, от които 319,75 лева в
исковото и 2,42 лева в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „Н.И.“ ЕООД, ЕИК ***, като трето лице
помагач на страната на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След постановяване на окончателен съдебен акт, делото да се докладва за
преценка предпоставките по чл. 415, ал. 5 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6