Р Е Ш
Е Н И Е
№ 22.05.2019
г. гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд гражданска колегия
На двадесети май 2019 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен
Стойчев
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Даскалова
Бисера Максимова
Секретар Милка Тончева
като разгледа докладваното от Б.Максимова
в. гр. д. № 137 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С Решение № 104 от 18.02.2019 година, постановено по гр. д.
253/2018 година по описа на ТРС, съдът е обявил за относително недействителен
по отношение на “Първа Инвестиционна
Банка” АД София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Неделчо Василев
Неделчев – Изпълнителен директор и
Светозар Александров Попов –
Изпълнителен директор, действащи чрез пълномощник юрк.Д.И.Д., със съдебен адрес
на пълномощника: чрез клон на „Първа Инвестиционна Банка“ АД в гр.Шумен,
бул.“Симеон Велики“ № 67 договор за дарение, сключен с нот.акт № 153, том IX,
дело № 1758/25.06.2013 г. на СВ при РСТ, по силата на който А.А.Д., ЕГН **********
*** е прехвърлила на К.А. К, ЕГН ********** от гр.Търговище, починал на
20.05.2015 год. собствените си недвижими имоти, представляващи : 1. Нива, с
площ от 11.904 дка, трета категория, имот № 016013, м.“Славова мера“ по плана
за земеразделяне на с.Бистра, общ.Търговище, при граници : имот № 016023, имот
№ 016024, имот № 016034, имот № 016036, 2. Нива с площ от 4.263 дка, четвърта
категория, имот № 007062, м.“Осенак“, по плана за земеразделяне на с.Бистра,
общ.Търговище, при граници : имот № 007063, имот № 000015, имот № 000012, имот
№ 007040, 3.Поземлен имот –зем.земя с идентификатор № 73626.41.14 по
кадастралната карта на гр.Търговище, с площ от 10140 кв.м., м.“Шуменско шосе“,
при граници : ПИ с идентификатор № 73626.416, № 73626.41.7, 73626.41.19, №
73626.41.21 и 4. Поземлен имот – овощна градина с идентификатор № 73626.114.38
по кадастралната карта на гр.Търговище, м.“Първи долап“, с площ от 2748 кв.м.,
при граници : ПИ № 73626.114.15, № 73626.114.22, № 73626.114.1, № 73626.114.39,
като си е запазила правото на ползване върху имотите пожизнено и безвъзмездно,
на осн. чл.135 от ЗЗД. Присъдени са разноски в производството.
Постъпила е въззивна жалба от адвокат Д.П. като пълномощник на А.А.Д. ***,
ЕГН **********.
В жалбата се излагат следните основни съображения:
Според въззивника, с изложените факти и доказателства в исковата молба
не се доказва по никакъв начин намерението за увреждане на кредитора, което би
било предпоставка за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД. Счита, че дарението,
чиято относителна недействителност се иска да бъде обявена, не уврежда интереса
на ищеца, тъй като дългът на доверителката му към банката е бил изцяло
гарантиран от сключените договорни ипотеки и учредени особени залози, факти,
които били установени с назначената, изслушана и приета по делото СЧЕ. Според
въззивника знанието на длъжника за увреждането е съзнание, че с извършеното
действие кредиторът ще бъде ощетен или че длъжникът създава или увеличава
платежната си неспособност, или предприетото действие ще затрудни
удовлетворението на кредитора, че с извършеното действие кредиторът ще бъде
ощетен или пък, че длъжникът създава или увеличава платежната си неспособност,
или предприетото действие ще затрудни удовлетворението на кредитора. Видно от Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 153, том IX, дело № 1758/25.06.2013 г. на СВ
при ТРС дарението е извършено близо три години преди обявяването на кредитите
по двата договора за предсрочно изискуеми и образуването на изпълнителното
производство.
Въззивникът излага още съображения, че при фактическия състав по чл.135,
ал.З ЗЗД намерението за увреждане не включва единствено знание, че длъжникът
има дългове и че с разпоредителното действие би могъл да се увреди кредитора, а
това действие следва да е извършено именно с оглед на очаквано възникване на
бъдещо задължение. В конкретния случай, според въззивника, ищецът по никакъв
начин не е доказал наличието на предпоставките за уважаване на един иск по
чл.135, ал.З от ЗЗД. Според него, установило се е в процеса, че сделката е била
извършена единствено и само по морални съображения.
Предвид изложените съображения въззивникът моли съда да отмени
атакуваното съдебно решение и да отхвърли предявения иск.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”
АД, регистрирано с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от законните представители, чрез процесуалния представител
юрисконсулт М.З..
В отговора се акцентира на следното:
Според въззиваемата страна предназначението на отменителния иск е с
реализиране на имуществото, с което длъжника се е разпоредил, да бъде
удовлетворено кредиторовото вземане доколкото с разпореждането длъжникът е
осуетил или намалил възможността за пълно удовлетворяване. От една страна,
атакуваната сделка е безвъзмездна, а от друга страна е такава между близки
роднини. Следователно, към настоящата хипотеза според въззиваемата страна са
приложими две презумпции - по чл. 135, ал. 1, изречение 2-ро ЗЗД, според която
не е необходимо лицето, с което длъжникът е договорял да е знаело за
увреждането и по чл. 135, ал. 2, предложение 4то, според която за определен
кръг изчерпателно изброени роднини на длъжника знанието се предполага. В тежест
на длъжника — ответник в настоящото производство е да обори презумпциите.
Според въззиваемата страна по делото е доказан и моментът на възникване
на вземането - сключване на договора за кредит и обезпечаването му от
ответника, който впоследствие е намалил патримониума си. Договорът за кредит е
сключен през 2008 г., през 2010 г. ответникът А.Д. се е задължила да отговоря
за изпълнението на кредитното задължение, като от 2012 г. кредитът е в
просрочие, а атакуваната сделка на разпреждане е през 2013 г. За уважаване на
иска определяща е невъзможността за удовлетворяване към момента на воденето му, а не принципната възможност за
евентуално удовлетворяване към един минал момент при едни различни икономически
условия.
Въззиваемата страна моли съда да потвърди изцяло обжалваното съдебно
решение.
Не е налице отговор по постъпилата въззивна жалба от останалите
ответници в производството.
Доказателствени искания не са направени.
В съдебно заседание въззивницата чрез своя
процесуален представител адвокат П. – ТАК поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи като
отмени атакуваното съдебно решение и отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание ищецът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********,
не изпраща предсавител. Постъпило е писмено становище.
Останалите ответници по иска - наследниците на К. А.. К., б.ж. на гр.
търговище, а емонно: Д.К., А.А. и Р.А.,***, не се явяват и не изпращат представител.
Съдът, след като констатира, че
въззивната жалба е подадена срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания,
обсъди представените доказателства и
констатира следното:
Предявен е иск с правно основание
в разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че е кредитор на
първата ответница, която през 2013 година дарила свои имоти на брат си, поради
което моли съдът да обяви за относително недействително спрямо него извършеното
по нотариален ред дарение. Основните
възражения на първата ответница са, че към момента на дарението Банката все още
не е била обявила процесния кредит за предсрочно изискуем; че тя не е целяла да
увреди кредитора си; че кредитът е обезпечен в достатъчна степен с други имоти
и по друг начин.
По фактите съдът съобрази
следното:
От приложените по делото договори за банкови кредити №
140-141/16.10.2007 год. и №
040-272/09.10.2008 год. и анексите към тях, се установи, че ищеца е предоставил
кредит по първия договор в размер на 546 700 лв., а по втория кредит в размер
на 500 000 лв. на търговски дружества, със седалище в гр.Търговище, срещу
задължението на кредитополучателите да погасяват кредитите по начините и в
сроковете посочени в договорите. По силата на Анекс № 4/28.05.2010 год. към
договор за кредит № 140-141/16.10.2007 год. първата ответница е встъпила в
целия дълг по договора и се е задължила да отговаря солидарно за изпълнение
задължението на кредитополучателите по договора /л.16/. По силата на Анекс № 2
от 28.05.2010 год. към договор за банков кредит № 040-272/09.10.2008 год.
първата ответница е встъпила в целия дълг по договора за кредит и анексите към
него, поемайки неограничена солидарна отговорност за изпълнение задължението на
кредитополучателите /л.34/. Крайния срок за издължаване на кредита и по двата
договора е бил 06.08.2014 год. Ответницата не е оспорила, а се установява и от
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че кредитите
не са обслужвани редовно, като към 25.06.2013 год. – датата на извършване на
дарението задължението по договор за кредит № 140-141/16.10.2007 год. е
възлизало на 241 906.06 лв., която сума е включвала 14 просрочени вноски по
главницата, 21 просрочени вноски за договорна лихва и наказателна лихва,
начислявани, считано от 06.02.2012 год., а задължението по договор за кредит №
040-272/2008 год. към същата дата 25.06.2013 год. е било в размер на 218 553.81
лв., която сума включвала 20 просрочени месечни вноски по главницата, 19 просрочени
месечни вноски за договорна лихва и наказателна лихва, считано от 06.02.2012
год. Впоследствие, по искане на ищеца, ТРС е издал Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ № 592/07.09.2016 год. и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 1202/2016 год. на РСТ в полза на кредитора за вземането по
договор за кредит от 09.10.2008 год. и Заповед за изпълнение № 591/07.09.2016
год. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1201/2016 год. на РСТ, като общото
вземане на ищеца по двете заповеди възлиза на 1 417 458.90 лв. – главници,
договорни и наказателни лихви, комисионни. Въз основа на издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист е образувано изп.дело № 16/2017 год. на ЧСИ
рег.№ 769 Анелия Загорова, приложено към делото, видно от което покана за
доброволно изпълнение е била връчена на първата ответница на 13.11.2017 год.
Междувременно с нот.акт № 153, том IX, дело № 1758/25.06.2013 г. на
СВ-Търговище, приложен по делото ответницата Д. е дарила на брат си Константин
Александров Костов собствените си земеделски земи, а именно : 1. Нива, с площ
от 11.904 дка, трета категория, имот № 016013, м.“Славова мера“ по плана за
земеразделяне на с.Бистра, общ.Търговище, 2. Нива с площ от 4.263 дка, четвърта
категория, имот № 007062, м.“Осенак“, по плана за земеразделяне на с.Бистра,
общ.Търговище, 3.Поземлен имот –зем.земя с идентификатор № 73626.41.14 по
кадастралната карта на гр.Търговище, с площ от 10140 кв.м., м.“Шуменско шосе“ и
4. Поземлен имот – овощна градина с идентификатор № 73626.114.38 по
кадастралната карта на гр.Търговище, с площ от 2748 кв.м., като си е запазила
правото на ползване върху имотите пожизнено и безвъзмездно. Видно от
приложеното по делото удостоверение за наследници надарения Константин Костов е
починал на 20.05.2015 год., като е оставил наследници по закон – втория, третия
и четвърти ответник по делото.
От правна гледна точка съдът
съобрази следното:
Искът по чл. 135 ЗЗД представлява предоставено от закона потестативно
право в полза на кредитора да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо
него действията, с които длъжникът го уврежда. Основателността на
конститутивния отменителен иск е в зависимост от наличието на елементите на
фактическия състав, предвидени в разпоредбата на чл. 135 ЗЗД: ищецът да е
кредитор на длъжника; длъжникът да е извършил конкретно действие, което уврежда
кредитора; да е налице знание на длъжника за увреждането на кредитора; да е
налице знание на третото лице, с което длъжникът е договарял, за увреждането на
кредитора, когато действието е въззмездно. Кредиторът трябва да разполага с
действително парично или непарично вземане срещу длъжника, което не е
удовлетворено и е възможно все още да не е изискуемо. Вземането може да е
възникнало преди извършване на увреждащото действие и в този случай правото на
кредитора се упражнява съгласно чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Ако вземането на кредитора
е възникнало след извършване на увреждащото действие, правото на кредитора се
упражнява съгласно чл. 135, ал. 3 ЗЗД. Втората предпоставка изисква длъжникът
да е извършил конкретно действие, което уврежда кредитора. Действията, които
могат да бъдат предмет на иска по чл. 135 ЗЗД са разнообразни – договори,
сключени между длъжника и трето лице /възмездни и безвъзмездни/, едностранни
правни сделки, други правни действия, например плащане.
Упражняването на правото по чл.135 ЗЗД е вид обезпечение за кредитора,
което той може да получи, както и след като разполага с изпълнителен титул,
така и преди да се е снабдил с него. Възражението, че длъжникът разполага и с
друго имущество, извън разпореденото, или че получената насрещна престация е
равностойна на цената на недвижимия имот не е основание да се приеме, че не е
налице увреждане. Обявената относителна недействителност възстановява в
отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по
времето на възникване на задължението, когато имуществото, предмет на
разпореждането, е притежавано от длъжника и по правилото на чл.133 ЗЗД е
служело за общо удовлетворение на кредитора. Третата предпоставка за възникване
на правото да се иска да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора -
ищец действията, с които длъжникът го уврежда, се отнася до наличието на
субективно условие и се различава в зависимост от това дали действието е
възмездно или безвъзмездно, но само по отношение на знанието на третото лице. Относно
знанието на длъжника по смисъла на чл. 135, ал. 1 ГПК е без значение дали
увреждащото действие е възмездно или безвъзмездно – когато длъжникът знае че
има кредитор, но въпреки това извършва разпоредителна сделка, длъжникът винаги съзнава,
че го уврежда. Наличие на знание на третото лице - съдоговорител за увреждането
на кредитора е необходимо само когато увреждащото действие е въззмездно.
В конкретния случай предпоставките за уважаване на иска са налице. Искът
се явява с правно основание в разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, тъй като
ищецът се явява кредитор на първата ответница още преди извършване на
процесното дарение. Без значение е обстоятелството, че кредитът все още не е
бил обявен за предсрочно изискуем. Ответницата А.А.Д. придобива качеството на
длъжник спрямо ищцовата банка още от момента на поемане на задълженията като
съдлъжник по отпуснатите кредити. Същата извършва дарение на свои имоти в полза
на своя брат, по който начин уврежда своя кредитор като намалява имуществото
си. Без значение е и обстоятелството дали кредитите са били обезпечени с
възможност за принудително изпълнение спрямо друго имущество или по друг начин
и ред. Предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи. Като е
стигнал до същия правен извод Търговищкият районен съд е постановил
законосъобразно решение, което следва да се потвърди. Съдът препраща към
мотивите на решението на основание чл. 272 от ГПК.
По разноските: На въззиваемата страна- ищец в производството следва да
се присъдят разноски съобразно разпоредба на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
изплащане на правната помощ в размер на 100 лева.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 104 от 18.02.2019 година, постановено по гр. д.
253/2018 година по описа на ТРС, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА А.А.Д., ЕГН ********** ***, да заплатят на “Първа Инвестиционна Банка” АД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Неделчо Василев Неделчев – Изпълнителен
директор и Светозар Александров
Попов – Изпълнителен директор, действащи
чрез пълномощник юрк.Д.И.Д., със съдебен адрес на пълномощника: чрез клон на
„Първа Инвестиционна Банка“ АД в гр.Шумен, бул.“Симеон Велики“ № 67 направените
по делото разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.