МОТИВИ към Присъда № 170/04.06.2020г.
по НОХД № 465/2019г. на РС
– Разград
Обвинението е повдигнато срещу А.Ш.А., ЕГН ********** за това, че: На неустановени дати в периода от
месец ноември 2014г. до месец юни 2018г., включително, в гр. Разград, в
условията на продължавано престъпление, се съвкупил с лице от женски пол - А.С.
***, като я е принудил към това със заплашване - престъпление по чл. 152, ал.1, т.2 вр. чл.26, ал.1 от НК и за това, че на неустановена дата през втората половина
на 2016г. в гр. Разград, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна
възраст - А.С. ***, чрез употреба на заплашване - престъпление по чл.150, ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че
по двата пункта е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия А. за
двете деяния да бъде определено наказание над средния предвиден в НК размер,
като съдът по реда на чл. 23 от НК да определи едно общо наказание.
Защитата на подсъдимия – адв. М. П., пледира за оправдаване на подсъдимия, счита,
че обвинението е недоказано.
Подсъдимия А.Ш.А. не се признава за виновен, отрича да е извършил
вмененото му във вина деяние, моли за оправдателна присъда.
По делото е предявен за и съдът е приел за съвместно разглеждане в
наказателното производство, граждански иск от пострадалата А.С.И. в размер на
20 000,00 лв. представляващи обезщетение за причинените от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието, против
подс. А. А.. Конституирана е пострадалата А. И., в качеството й на гр. ищец и
частен обвинител, за нея се явява повереник адв. Ю. Й., който счита обвинението
за категорично и безспорно доказано, иска от съда на това основание да признае
подс. А. А. за виновен по повдигнатото обвинение, да наложи справедливо
наказание и да уважи изцяло предявения гр. иск, претендира разноските по
делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.Ш.А. е роден
на ***г***, български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан,
постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН **********.
Съдът като изслуша
доводите и възраженията на страните, след като обсъди поотделно и в съвкупност
доказателствата и доказателствените средства събрани в хода на съдебното
следствие, съобрази разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 16 от НПК, приема за
установена по делото следната фактическата обстановка:
Подс.
А. А. през 1998г. сключил граждански брак със св. Г. А., сестра на св. А. И., като от тогава и до настоящия момент живеят в
с. Синя вода, обл. Разград.
През периода от 2000г. до
2003г. подс. А. А. поддържал интимна връзка със сестрата на съпругата си – св.
А. И.. Това продължило до момента, когато св. А. И. се преместила да живее от
с. Синя вода в гр. Разград, където се запознала със св. Л. И., с когото през
2005г. сключили граждански брак.
През 2014г., когато св.
А. И. вече била бременна с второто си дете, подс. А. А. отново проявил интерес
двамата да поддържат интимни отношения. По тази причина през Есента на 2014г.
двамата осъществили на два пъти полови контакти, като за целта подс. А. А. ***
с л.а. „ Фолксваген Венто „, в който на улицата до сградата на „Социално
подпомагане“, провеждали срещите си.
През 2015г. св. А. И.
родила второто си дете, но това не било пречка, двамата с подс. А. А. да
поддържат отношенията си. Така през 2015г. двамата осъществили няколко срещи в
къща за гости „ Калина „ находяща се в гр.Разград, ул.“Жеравна“ №104, като на някои
от тях св. А. И. вземала и новороденото си дете. Това продължило и през 2016г.
През 2017г. св. А. И.
започнала работа в офис на „ Нетуоркс „ в магазин „Те - маркет“
в ж.к. “Орел“, гр. Разград. Подс. А. А.
посещавал св. А. И. на работното й място, като свидетел на едно от посещенията
му станала и св. Р. А. –
свекърва на св. А. С.
Така през първата половина на 2018г. св. А. И. на няколко
пъти осъществила срещи с подс. А. А., който за целта идвал в обедните й почивки
с л.а. „ Ауди „ тъмно на цвят и паркирал между бл. 25 и бл. 26 в ж.к.“Орел“,
гр. Разград.
По повод семеен празник на 22.07.2018г. – рожден ден на
св. А.С. / майка на св. А. И. и Г. А./, между подс. А. А. и св. Л. И. възникнал
спор, защото последният присъствал, обут с къси панталони. Следващите дни спора
ескалирал, като на 24.07.2018г. пред жилищния блок на св. Р. А. станало сбиване
между подс. А. А. и сина му А. Ш. от
една страна и св. Л. И., св. А. И. и св. Р. А. от друга. За това сбиване св. Л.
И. *** на 24.07.2018г. и в РП – Разград на 30.07.2018г., а св. А. С. на
03.08.2018г. Насрещна жалба за това сбиване подал и подс. А. А. ***.
Междувременно на 06.08.2018г. св. А. И. *** срещу подс. А. А. за процесните
деяния.
От заключението на вещите лица по изготвената
в хода на ДП комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на св.
А. И., се установява, че тя е с нормален интелект, не страда от душевно
заболяване в смисъла на психоза. С ненакърнени базисни психически годности е: може да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, включително и да разбира и
противодейства на физическото и психическото насилие през призмата на своите личностови особености и механизми на защита. Налице са
данни за посттравматично стресово разстройство, развило се като неадаптивен
отговор на хроничната стресогенна ситуация, в която е
била въвлечена.
От заключенията на вещите лица по
назначените в хода на съдебното следствие компютърно – техническа, техническа експертизи и допълнителна задача към
техническата експертиза, се установява, че предоставените за изследване мобилни
телефони, за които подс. А. А. и св. А. И., твърдят, че са контактували помежду
си, се установява, че от паметта им им са изтрити всички контакти между тях, а
телефона предоставен за изследване от св. А. И. е с възстановени фабрични
настройки, като това е станало от специализираните за целта бутони, а самата
операция не може да бъде извършена от всеки клиент, ползвател на телефона.
Подсъдимият А.- А.
е неосъждан.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
обясненията на подс. А. А., които частично кореспондират с показанията на св.
А. И., относно поддържаните между тях интимни отношения.
По обвинението: в хода на съдебното следствие и въпреки положените от
съда процесуални усилия не се събраха достатъчно категорични и безспорни
доказателства, които да обосновават, че по отношение на св. А. И., подс. А. А.
е използвал заплаха, за да осъществи описаните сексуални контакти и/или блудствените действия, твърдяни
от двамата. Не са налице и достатъчно косвени доказателства и доказтелствени средства в подкрепа на повдигнатото
обвинение.
Заключенията на вещите
лица по назначените в хода на съдебното следствие компютърно – техническа, техническа експертизи и допълнителна задача към
техническата експертиза, сочат на извод, а и св. А. И. само го заявява, че е
изтрила всички данни от мобилния телефон който е предоставила за изследване,
посетила е офис на мобилен оператор, където са възстановени фабричните
настройки на апарата. В допълнение към това следва да се отбележи, че сочената
от повереника на гр. ищец и частен обвинител разпечатка на проведени от подс.
А. А. за периода от 06.05.2018г. до 26.10.2018г., в подкрепа на обвинението
съдържа данни за комуникация между подс. А. А. и св. А. И., като за период от
около 6 месеца между тях е проведен един разговор на 24.07.2018г. с
продължителност 499секунди и са си разменили 166бр. смс-съобщения.
Това обстоятелство няма как да бъде тълкувано в ущърб на подсъдимия.
Заключението на вещите
лица по изготвената в хода на ДП комплексна съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза на св. А. И., което се сочи от Прокурора в подкрепа
на обвинителната теза, също не може да бъде споделено от съда. Да безспорно са
налице данни, за посттравматично стресово разстройство и вещите лица сочат, че
то се е развило като неадаптивен отговор на хроничната стресогенна
ситуация, в която е била въвлечена св. А. И., като са съобразили само нейните
твърдения по случая, но не са направили преценка, че това състояние е следствие
на дълги години прикриваната между нея и подс. А. А. интимна връзка. Стресогенни за това фактори са, че подс. А. А. е съпруг на
сестрата на св. А. И. и възходящ роднина по съребрена линия на децата й. От
друга страна, пак от заключението на вещите лица се установява, че св. А. И.
притежава годности за справяне със стресовата
ситуация, в рамките на своите възможности, а и има пълната подкрепа и разбиране
от страна на съпруга си св. Л. И., получени още в началото на съвместния им
живот през 2004г. и към момента на провеждане на съдебното следствие, но
въпреки това е укрила за твърдяното от нея насилие, осъществено от страна на
подсъдимия. Самите показания на св. А. И., тези пред съда и тези пред органа на
досъдебното производство, последните възпроизведени и в обстоятелствената част
на обвинителния акт, макар и по същество идентични, със съвсем дребни
отклонения, обективно лишават подсъдимия да осъществи правото си на защита.
Очертаните дълги периоди от време, през които се твърди, че са извършени
деянията, без никаква конкретика за факти и
обстоятелства от предмета на доказване по делото, лишават защитата да наведе и
поиска събиране на доказателства относно отсъствието на подсъдимия на
посочените места, с оглед данните по делото, че същият през процесния период е
отсъствал от страната за неопределени периоди от време. Показанията на св. А. И.
подлежат на внимателна преценка с оглед обстоятелството, че същата по нейно желание е конституирана като страна в
наказателното производство в качеството й на граждански ищец и частен
обвинител. Приобщените по реда на чл. 281, ал.5 от НПК показания на св. А. И.
от материалите по ДП, депозирани на три пъти, включително и пред съдия, се
констатира опита й да премълчи връзката, която е имала с подс. А. А. през
периода 2000г. – 2003г., едва пред съда тя заявява това. Спорадично е заявила и
същото пред вещите лица, но никъде в обясненията си по ДП. Очевидно срама да
поддържаш интимни отношения със съпруга на сестра си възпира св. А. И. още в
хода на ДП да признае това обстоятелство. Твърденията, че както при връзката им
през 2000г. – 2003г., така и през 2014г. – 2018г. е била следствие на оказан
психически тормоз и заплахи от страна на подс. А. А., съдът намира за
неоснователни. Без отговор остана въпросът защо след като при предходна връзка
между двамата, следствие на която св. А. И. е опознала подс. А. А. като
изключително агресивен, избухлив и конфликтен, осъществяващ физическо и
психическо насилие в семейството е склонила отново да има с него връзка след
2014г., а не е споделила със св. Л. И. за това и не е потърсила подкрепа и
защита.
Показанията на свидетелите
Л. И., Р. А., А. С., Р. А., К. П., Г. И., Г. А., Я. Джелил и А. Ш. по същество
не допринасят за разкриване на обективната истина по делото. Няма как същите да
бъдат ценени като косвени доказателства, обосноваващи обвинителната теза, още
повече, че последните трима сочат на данни за личността на подсъдимия коренно
противоположни на тези описани в обвинителния акт.
С оглед изложеното съдът
намира, че не се събраха достатъчно по обем и категорични нито преки, нито
косвени доказателства по делото, които да подкрепят обвинението по отношение на
подс. А. А.. Подсъдимият следва да бъде признат за невиновен по повдигнатото
обвинение, поради недоказаност на обвинението.
От този изход на делото
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и предявеният
граждански иск.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: