№ 496
гр. Благоевград, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20241200500440 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба подадена от К. И.
Ч., чрез адв.К. К. против Решение № 34/22.02.2024 г. по гр.д.№1114/21г. по
описа на РС-Г.Д. в частта, с която иска е уважен.
Жалбоподателката прави искане за обезсилване на решението
като недопустимо, алтернативно - да се отмени като неправилно и
необосновано.
По отношение недопустимостта на решението се твърди, че
съдът се произнесъл свръхпетитум, което жалбоподателката обосновава с
посоченото от РС в решението, че по делото тя като ответник не представя
доказателства, че бракът между ищеца и съпругата му св. М. Ч. е прекратен с
влязло в сила решение. В тази вр. изразява становище, че по делото е имало
данни /съдържащи се в основанията за отвода на първоначалния съдия-
докладчик/ за висящото дело за развод, поради което последващия и решаващ
съдебен състав е следвало служебно да извърши справка дали е постановено
и дали е влязло в сила решението за прекратяване на брака, още повече като се
има предвид, че съдът има достъп до база данни регистър „Население“.
Посочва още, че в протокола от с.з. от 21.2.2023 г. е представена
1
нотариално заверена декларация, с която свидетелката М. Ч. /бивша съпруга
на ищеца/, е декларирала, че признава правото на собственост на дъщеря си
/ответницата/ и че с нейно знание и съгласие, същата се е снабдила с
нотариален акт за собственост.
Изтъква, че в с.з от 20.09.2023 г. ищцовата страна е доуточнила,
както и в хода по съществото, а и в писменото си становище, че претендира
отмяна на нотариалния акт за частта от ½ от претендираното право. Въпреки
това съдът е отменил нотариалния акт изцяло, като и в установителния
диспозитив на решението по собственическия иск е приел за установено, че
И. М. Ч. и М. К. Ч. са собственици при режим на бездялова съсобственост на
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м. и осъжда
ответницата да предаде владението само на И. Ч..
Въз основа на изложеното жалбоподателката сочи, че липсва
правен интерес, предвид позицията на М. Ч., да й се дава от съда служебно
защита, която тя не е желаела. Затова счита, че решението се явява
недопустимо и следва да се обезсили.
Посоченото противоречие между установителна и осъдителна
част на решението според жалбоподателката е основание след обезсилване на
решението делото да се върне за разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
По алтернативното искане за отмяна на решението се сочи, че
не споделя мотивите на съда, с които са уважени в цялост исковете по чл. 108
ЗС и чл. 587, ал. 2 от ГПК. Бившата съпруга на ищеца не е претендирала
защита по исков ред, но такава й се дава от съда, поради правата й
произтичащи от бездяловата собственост при СИО. Сочи че това било
правилно, ако общността не е прекратена, но в случая е прекратена и се е
превърнала в обикновена съсобственост при равни дялове на съпрузите.
Сочи, че ищецът също е направил изявление за постановяване
на съдебно решение при режим на обикновена съсобственост, което не е
съобразено. Моли да се уважи жалбата като претендира и разноски.
Въззиваемият депозира отговор. Счита, че решението е
постановено по допустим иск, а жалбата - за неправилна и необоснована.
Според него необосновани са твърденията в жалбата, според които съдът по
своя инициатива е следвало да извършва справки за това кога е прекратен
2
брака между ищеца и съпругата му, тъй като сочи, че фактът не е заявен.
Уточнява, че никъде не е направено твърдяното от
жалбоподателката уточнение за отмяна само на ½ ид.част от нотариалния акт.
Видно от исковата молба искането е за предаване владението върху целия
имот и за отмяна на целия нотариален акт. Сочи, че ищецът като съсобственик
на имота може да предяви иск за ревандикация не само за притежаваната от
него идеална част, а в случай като настоящия, в който владението му се
осъществява изцяло от несобственик, може да предяви иск за ревандикация
на целия имот.
Изтъква, че като ищец е доказал, че заедно със съпругата му са
собственици на имота и че той се владее или държи от трето лице –
ответницата – без основание, поради което решението като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди. Претендира разноски.
БлОС счита подадената жалба за допустима. Подадена е от лице
с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в
закона срок.
Според чл. 269, изр. 1, пр. 2 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по допустимостта на решението в обжалваната му част.
При извършване на тази преценка БлОС съобрази и наведените
в жалбата доводи за недопустимост на решението, като взе предвид следното,
установяващо се от материалите по делото:
Пред РС делото е образувано по искова молба на И. М. Ч. против
дъщеря му К. И. Ч., с искане да бъде признато за установено по отношение на
ответницата, че той заедно със съпругата си М. К. Ч. са собственици при
режим на бездялова съсобственост СИО, на основание отстъпено и
реализирано право на строеж върху държавна/общинска земя, както и при
условията на евентуалност на установено давностно владение за периода от
1984 до месец юни 2020 г. на следния недвижим имот, а именно: двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м. квадратни метра,
построена в УПИ парцел XIII, имот пл.№511 от кв.46 с площ от 605 кв.м. по
плана на с.КК., общ.Х. като бъде осъдена ответницата да му предаде
владението върху гореописания недвижим имот, както и да се обезсили
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена
проверка № 194, том 1, рег.№ 2113, дело №188 от 20.07.2020г. издаден от М.
3
М.-помощник нотариус по заместване при нотариус Е.Л., вписан в дв.вх.р.
№1830 от 20.07.2020г., вх.р.№1829, акт N9108, том VIII , парт.№68006, дело
№1090 по описа на Служба по вписванията - Г.Д..
С решението си РС е уважил изцяло иска на първото посоченото
основание за собственост като е постановил в установителната част на
диспозитива в решението по иска по чл. 108 от ЗСоб., че ищецът, заедно със
съпругата си М. К. Ч. са собственици при режим на бездялова съсобственост
СИО, на основание отстъпено и реализирано право на строеж върху
държавна/общинска земя на двуетажната масивна жилищна сграда.
Твърдението в жалбата, че ищцовата страна в проведеното с.з на
20.09.2023 г. е доуточнила, както и в хода по съществото, а и в писменото си
становище - че претендира отмяна на нотариалния акт за частта от ½ от
претендираното право, не се установява, видно от протокола от с.з. от
20.09.2023 г., от проведените устни състезания и от писмената защита на
пълномощника на ищеца.
В представената пред РС писмена защита, пълномощникът на
ищеца е поискал да се съобрази на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
настъпилото в хода на процеса прекратяване на брака между ищеца и М. Ч.,
предвид че по силата на закона бездяловата съсобственост СИО върху
процесния имот се е преобразувала в дялова съсобственост, поради което е
поискал от съда да признае за установено ищецът заедно със съпругата му М.
К. Ч. за съсобственици при дялове от по ½ /трансформирана от режим на
бездялова съсобственост СИО/ на основание отстъпено и реализирано право
на строеж върху държавна /общинска земя върху имота и се осъди
ответницата да му предаде владението върху имота, както да се обезсили
нотариалния акт на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Очевидно е, че с това РС не се е съобразил, като е постановил
решението си съобразно петитума на исковата молба, спазвайки
диспозитивното начало да се произнесе в рамките и по начина, поискан от
ищеца, според заявеното при спазване нормите на ГПК /за предявяване на
иска, изменение на обстоятелствата от значение за предмета на делото и пр./.
Пред първоинстанционния съд не е представено, а едва пред
БлОС Решение № 54/24.02.2023 г. постановено по гр.д. № 756/2020 г. по
описа на РС – Г.Д., както и Удостоверение с изх. № 862/28.03.2023 г. по описа
4
на РС - Г.Д., в което е отразено, че решението е влязло в сила на 17.03.2023 г.,
от които е видно, че бракът на ищеца с майката на ответницата е прекратен в
хода производството пред РС /заседанието по същество е от 24.01.24 г/.
Същото е прието като доказателство, защото има значение и за допустимостта
на иска, която се преценява към момента на постановяване на решението.
БлОС счита произнасянето на РС спрямо М. Ч., че е собственик
и по обема на правото й в процесния обект за недопустимо.
Съгласно чл. 26, ал. 1 ГПК страни по граждански дела са
лицата, от чието име и срещу които се води делото; като в следващата ал. 2 е
разписано, че никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд,
освен в предвидените от закон случаи.
Когато ищецът твърди, че е съсобственик на една вещ, заедно с
други лица, той е легитимиран да предяви установителен иск за собственост
само за онзи обем права, които счита, че притежава, не и за правата на
останалите съсобственици, защото не е техен представител, нито процесуален
субституент.
Затова когато само един от съсобствениците предяви
установителен иск за собственост на целия имот, този иск, като предявен в
нарушение на императивната норма на чл. 26, ал. 2 ГПК е недопустим, в
частта, с която правото на собственост се претендира досежно идеалните
части на останалите съсобственици, които не са предявили иска. В случай че
се признае такова право на съсобственик, непредявил иска, решението в
частта относно обема му права е недопустимо и на основание чл. 270, ал. 3,
изр. 1 ГПК следва да се обезсили, а делото - прекрати /становището изрично е
застъпено от ВКС в Р. № 50162/1.8.23 г. по гр.д № 758/21 г., в което са
цитирани и др. решения на ВКС, споделящи становището/.
БлОС съобрази още, че бездяловата/съвместна/ съпружеска
имуществена общност налага решението да бъде еднакво по отношение на
съпрузите, но че те не са задължителни другари т.е. законът не предвижда
изрично тяхната съвместна процесуална легитимация, независимо дали
участват като активна или като пасивна страна, което да е предпоставка за
допустимост на процеса по дела за собственост – ТР № 3/29.6.2017 г. по т.д.
3/16 г. , ОСГК.
По настоящото дело не се спори, че бракът между ищеца с М. Ч.
5
е прекратен в хода на производството, който факт също следва да се съобрази
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, разписващ съдът да вземе предвид и
настъпилите факти в хода на процеса, които са от значение за спорното право.
Съгл. чл. 27, ал. 1 от СК с прекратяването на брака
съпружеската имуществена общност се прекратява, а чл. 28 от СК посочва, че
в прекратената общност дяловете на съпрузите са равни. Следователно се
установява, че ищецът е собственик на ½ идеална част от процесния обект, на
приетото от РС основание - отстъпено и реализирано право на строеж върху
държавна/общинска земя, като се отчете, че срещу така приетото от
първоинстанционния съд основание няма доводи в жалбата, а по правилността
на решението съгл. чл. 269, изр. 2 ГПК въззивната инстанция се произнася
само при наведени такива.
От гореизложеното следва, че решението на РС е частично
недопустимо, поради което на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК БлОС го
обезсилва в частта, с която М. К. Ч., е призната по отношение на ответницата,
че е собственик при режим на бездялова съсобственост СИО, на основание
отстъпено и реализирано право на строеж върху държавна/общинска земя на
следния недвижим имот, а именно: ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, както и в частта, с която се отменя, като последица от приетото - на
½ ид.ч. Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по
обстоятелствена проверка № 194, том 1, рег.№ 2113, дело №188 от 20.07.2020г.
В частите, в които се обезсилва решението, производството се
прекратява.
Твърдението в жалбата за противоречие между установителна и
осъдителна част на решението , предвид че с осъдителната му част, на
съпругата не е присъдено владението, въпреки че в установителната му част е
призната за собственик, което жалбоподателката сочи за основание след
обезсилване на решението делото да се върне за разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, БлОС не споделя.
За ищеца ответницата е трето на съсобствеността лице, което се
извлича от тезата му, че имотът е СИО и след прекратяване на брака имат по
½ ид.ч. с бившата му съпруга, поради което той счита, че може да претендира
предаване владението на целия имот. Затова според БлОС основанието, на
което ответницата владее или ползва имота е по съществото на спора.
6
Ответницата установява, че е съсобственик на имота, а не трето
на съсобствеността лице, видно от показанията на майка й, разпитана като
свидетел, която е бившата съпруга на ищеца и от приобщената нотариално
заверена декларация, подписана от нея, в която сочи, че не оспорва правото на
собственост на дъщеря си, за което последната се е снабдила с нотариален акт
за придобИ.ето му по давност. Затова съдът приема, че К. Ч. се легитимира за
собственик на ½ ид.ч. от процесния имот. След като тя е собственик на ½
ид.ч., то следва да се осъди да предаде владението на ищеца само на неговата
½ ид.ч. от имота. За тази възможност е постановено ТР № 3/5.1.2022 г. на ВКС
по т.д. 3/20 г. , ОСГК, според което При иск по чл. 108 ЗС, предявен от
съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен
недвижим имот съдът може да уважи искането за предаване владението върху
претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт
върху имота, надхвърляща правото му и с това е нарушил владението на
ищеца.
Ще следва да се посочи, че дори и да се приеме тезата на ищеца,
че К. Ч. е трето за съсобствеността лице, то пак иска за ½ ид.ч. би бил
неоснователен предвид, че той не отрича правото на собственост на бившата
си съпруга, от което следва да се приеме, съобразно доказателствата по
настоящото дело/показания на майката и декларация/, че владението си тя
осъществява, чрез дъщеря си.
С оглед изложеното по съществото на делото във вр. с
доводите в жалбата, БлОС
-отменя решението, в частта с която по отношение на
ответницата К. И. Ч., е признато че ищецът И. М. Ч., е собственик при режим
на бездялова съсобственост СИО, на основание отстъпено и реализирано
право на строеж върху държавна/общинска земя на следния недвижим имот, и
е осъдена ответницата да му предаде владението върху гореописания
недвижим имот, като вместо това постановява, че ищецът И. М. Ч., е
собственик на основание отстъпено и реализирано право на строеж върху
държавна/общинска земя на ½ идеална част на ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА и осъжда ответницата ду му предаде владението върху
½ ид.ч. В останалата част за предаване на владението над ½ иска се отхвърля
като неоснователен и
7
-потвърждава решението на РС в частта, с която за
притежаваната от ищеца И. М. Ч. ½ идеална част се отменя Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 194, том 1,
рег.№ 2113, дело №188 от 20.07.2020г.
В останалата част срещу произнасянето от РС в диспозитива на решението по
възражението по чл. 92 от ЗСоб. жалба няма.
Досежно разноските:
Предвид изложеното и като се съобрази, че съгл. чл. 78, ал. 1 и 3
ГПК разноски се дължат на съответната страна съразмерно уважената респ.
отхвърлената част на иска, то решението в частта, с която ответницата К. И.
Ч. е осъдена да заплати на И. М. Ч. разноски, направени от него пред РС в
размер на 780 лв. следва да се отмени респ. се потвърди за останалата част за
дължимите от нея разноски , които също възлизат на 780 лв.; като тя също се
осъди да плати на адвоката на въззиваемия - адв.Н. С. Т., възнаграждение за
представителството на въззиваемия на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. пред
БлОС в размер на 300 лв., който размер съдът определя, с оглед предмета на
делото, фактическата и правна сложност, и извършените пред настоящата
инстанция процесуални действия.
На К. И. Ч. също се дължат разноски, съразмерно отхвърлената
част иска, възлизащи на 300 лв. за направените такива пред РС и в размер на
614 лв., представляващи половината от направените разноски за ДТ и адв.
възнаграждение пред БлОС.
Водим от изложеното и на основание чл. 270, ал. 1, изр. 3 и чл.
271, ал. 1 от ГПК, БлОС
РЕШИ:
Обезсилва решение № 34/22.02.2024 г., постановено по гр.д. №
1114/2021 г. по описа на РС-Г.Д., в частта с която по отношение на ответницата
К. И. Ч., ЕГН ********** е признато, че М. К. Ч., е собственик при режим на
бездялова съсобственост СИО, на основание отстъпено и реализирано право
на строеж върху държавна/общинска земя на следния недвижим имот, а
именно : ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена
площ от 90кв.м.(деветдесет) квадратни метра, посторена в УПИ парцел XIII,
8
имот пл. №511 от кв.46 с площ от 605кв.м. по плана на с.КК., общ.Х., одобрен
със Заповед №20/31.01.1991 г., при съседи за парцела от изток: УПИ парцел VI
и УПИ парцел VII, от запад улица, от север - УПИ парцел XIV, от юг УПИ XII
; както и в частта, с която се отменя за ½ ид.ч. Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 194, том 1, рег.№ 2113,
дело №188 от 20.07.2020г. издаден от М. М.-помощник -нотариус по
заместване при нотариус Е.Л., вписан в дв.вх.р.№1830 от 20.07.2020г., вх.р.
№1829, акт N9108, том VIII , парт.№68006, дело №1090 по описа на Служба
по вписванията - Г. Делчев и прекратява производството в тези му части.
Отменя решение № 34/22.02.2024 г., постановено по гр.д. №
1114/2021 г. по описа на РС-Г.Д., в частта с която по отношение на ответницата
К. И. Ч., ЕГН **********, е признато че ищецът И. М. Ч., ЕГН ********** е
собственик при режим на бездялова съсобственост СИО, на основание
отстъпено и реализирано право на строеж върху държавна/общинска земя на
следния недвижим имот, а именно : ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА със застроена площ от 90кв.м.(деветдесет) квадратни метра,
посторена в УПИ парцел XIII, имот пл. №511 от кв.46 с площ от 605кв.м. по
плана на с.КК., общ.Х., одобрен със Заповед №20/31.01.1991 г., при съседи за
парцела от изток: УПИ парцел VI и УПИ парцел VII, от запад улица, от север -
УПИ парцел XIV, от юг УПИ XII , и е осъдена ответницата К. И. Ч., ЕГН
********** да му предаде владението върху гореописания недвижим имот,
както и в частта с която ответницата К. И. Ч. е осъдена да заплати И. М. Ч.
разноски за размера над 780 лв. и вместо това постановява:
Признава по отношение на ответницата К. И. Ч., ЕГН
**********, че ищецът И. М. Ч., ЕГН ********** е собственик на основание
отстъпено и реализирано право на строеж върху държавна/общинска земя на
½ идеална част на следния недвижим имот, а именно: ДВУЕТАЖНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 90кв.м.(деветдесет)
квадратни метра, посторена в УПИ парцел XIII, имот пл. №511 от кв.46 с
площ от 605кв.м. по плана на с.КК., общ.Х., одобрен със Заповед
№20/31.01.1991 г., при съседи за парцела от изток: УПИ парцел VI и УПИ
парцел VII, от запад улица, от север - УПИ парцел XIV, от юг УПИ XII, и
осъжда ответницата К. И. Ч., ЕГН ********** да му предаде владението
върху ½ идеална част от гореописания недвижим имот като отхвърля иска за
осъждане на ответницата за предаване владението над ½ идеална част от
9
имота, като неоснователен.
Потвърждава решението в частта, с която отменя за
притежаваната от ищеца И. М. Ч., ЕГН **********, ½ идеална част
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена
проверка № 194, том 1, рег.№ 2113, дело №188 от 20.07.2020г. издаден от М.
М.-помощник -нотариус по заместване при нотариус Е.Л., вписан в дв.вх.р.
№1830 от 20.07.2020г., вх.р. №1829, акт N9108, том VIII , парт.№68006, дело
№1090 по описа на Служба по вписванията - Г. Делчев; и в частта, с която
ответницата К. И. Ч. е осъдена да заплати И. М. Ч. разноски в размер на 780
лв.
В останалата част решението не е атукавано.
Осъжда И. М. Ч., ЕГН ********** да заплати на К. И. Ч., ЕГН
********** сумата от 300 лв., представляващи направени разноски пред РС
и на сумата от 614 лв. представляващи направени разноски пред настоящата
инстанция.
Осъжда К. И. Ч. да заплати на адв.Н. С. Т. сумата от 300 лв.,
представляващо възнаграждението й за процесуалното представителство на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на въззиваемия И. М. Ч. пред БлОС.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10