Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  гр. Д., 10.03.2021г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Д.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, двадесет и първи състав в публично заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА

 

при участието на секретаря С. Б. като  разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №4302/2019г., по описа на ДРС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

        Производството е образувано по искова молба на „Е.-П.П.” АД, със седалище и адрес на управление: гр.В., район …, вписано в Регистъра на търговските дружества към АВ с ЕИК .., представлявано и управлявано от Г.К., Б.Д.П., ЕГН **********, П.С.С., ЕГН ********** и Я.М.Д., чрез юрисконсулт Я.Н. срещу З. С. И., ЕГН **********,***. Искът е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл.124, ал.1 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че З. И. дължи на ищеца част от следните суми, предмет на Заповед №1238/26.06.2019г. по ч. гр. д. №2257/2019г по описа на ДРС, а именно: 295.09 лв. за обекти на потребление, заведени с абонатен номер №**, находящ се на адрес: гр.Д., бул. …и аб. №**, находящ се в гр.Д., жк …представляваща главница за консумирана и неплатена ел. енергия по 7 броя фактури, издадени за периода от 13.09.2018г. до 14.05.2019г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 10.74 лв., от падежа на всяка фактура /подробно визирани в заявлението по чл.410 от ГПК/ до 17.06.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението.

          В ИМ се твърди, ответникът е клиент на ищцовото дружество с кл. №** във връзка с продажба на ел. енергия за обекти на потребление с аб. №**, находящ се на адрес: гр.Д., бул. *** и аб. №**, находящ се в гр.Д., жк *** Тези отношения между страните се регулирали от ОУ на ищцовото дружество, приети от КЕВР. Ответницата не е заплащала консумираната от нея ел. енергия за периода от 13.09.2018г. до 14.05.2019г., поради което, срещу нея ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК в ДРС за издаване на заповед за парично изпълнение на 25.06.2019г., въз основа на което е било образувано ч. гр. д. №2257/2019г., по което е налице заповед за изпълнение и съдът е постановил З. И. да заплати на заявителя сумите от: 314.09 лв. за обекти на потребление, заведени с абонатен номер №**, находящ се на адрес: гр.Д., бул. *** и аб. №**, находящ се в гр.Д., жк ***, представляваща главница за консумирана ел. енергия по 7 фактура за периода от 13.09.2018г. до 14.05.2019г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 10.74 лв., от падежа на всяка фактура /подробно визирани в заявлението по чл.410 от ГПК/ до 17.06.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението.

Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и с Разпореждане от 17.10.2019г. съдът по ч. гр. д. №2257/2019 г. е дал указания на заявителя да предяви искове срещу З. И. в 1-мес. срок от получаване на съобщението. В дадения срок, ищцовото дружество е подало настоящата искова молба, като моли съдът да приеме за установено, че ответницата му дължи горепосочените суми в Заповедта по чл.410 от ГПК на визираното основание в исковата молба. Претендират се и сторените съдебни разноски в заповедното и в установителното производство.

       С разпореждане от 29.11.2019г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от назначения от съда особен представител на З. И., а именно: адв. Б.С. от ДАК на 22.07.2020г.

       В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, като не оспорва исковете по основание и по размер.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не се явява. Депозира писмено становище, в което поддържа предявените искове.

Ответникът се представлява по делото от назначения му от съда особен представител адвокат Б.С., който не оспорва по основание и размер исковете, напротив, счита, че те са вероятно основателни.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно ****приема за установено от фактическа страна следното:

    Видно от приложеното ч. гр. дело №2257/2019г. на РС Д., по заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1238/26.06.2019г., с която е разпоредено ответникът да му заплати сумите от: 314,09 лв. (триста и четиринадесет лв. и девет ст.), представляваща задължение за незаплатена ел.енергия по фактури,  издадени за периода от 13.09.2018г. до 14.05.2019г. за обекти с аб.№**, находящ се в гр.Д., ж.к*** и аб.№**, находящ се в гр.Д., бул***, кл.№**, ведно със законната лихва върху сумата начиная от датата на подаване на заявлението в съда - 25.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 10,74 лв. (десет лева и седемдесет и четири ст.), представляваща мораторната лихва за забава в плащането на главното парично задължение от датата следваща падежа й до 17.06.2019г.,  както и разноски по делото 25 лв. (двадесет и пет лева 00 ст.) –дължима държавна такса и 50.00 лв. (петдесет  лева) - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, поради което съдията-докладчик е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе и дължимата държавна такса. Това разпореждане е съобщено на заявителя на 29.10.2019 г. Видно от щемпела, положен върху исковата молба, същата е постъпила своевременно в ДРС на 28.10.2019 г. и е процесуално допустима.

От страна на ищеца по делото са представени и неоспорени от ответната страна следните доказателства: копие на извлечение от сметка към 17.06.2019 г. по партида на З. И. /л.9/, справка за потреблението към 30.10.2019 г. за обект с кл. №**, с адрес: гр.Д., жк *** /л.13-14/, седем броя фактури с №**/15.04.2019г., №**/14.05.2019г., №**/13.09.2018г., №**/15.10.2018г., №**/13.12.2018г., №**/14.01.2019г. и №**/13.02.2019г., в които фактури е начислена стойността на консумирана и отчетена ел. енергия за съответните периоди. 

Приети като доказателства по делото са и представените от ищеца Общи условия за продажба на електрическа енергия на «Е.-П. П.» АД и решение № ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР.

От приетото по делото заключение на вещото лице Е.Й. /л.96-99/, изготвила допуснатата по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че задълженията по издадените 5 процесни фактури за аб. №**, находящ се в гр.Д., жк *** са на обща стойност 293,95 лева, а останалите две фактури с №**15.04.2019г. и №**/14.05.2019г., издадени за обект на потребление, заведен с абонатен номер №**, находящ се на адрес: гр.Д., бул. **са на стойност 1.14 лв. и са платени от ответницата на 29.08.2019г. /т.е. след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК пред ДРС/.

Задълженията по горепосочените фактури са начислени, въз основа на редовен отчет на средството за техническо измерване в обекта на ответника, като потребените количества ел. енергия са правилно остойностени, съобразно утвърдените от ДКЕВР цени.

Съгласно заключението, общият размер на мораторните лихви по 7-те процесни фактури възлизат на 10,74 лева, сформирана от сбора на всяка мораторна лихва, изчислена от падежа на всяка една от фактурите /подробно визирани в заявлението по чл.410 от ГПК/ до 17.06.2019г.

Заключението на вещото лице не се оспорва от страните и съдът го приема за обективно и пълно, тъй като съответства на останалите доказателства по делото.

С оглед на така описаната фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове за съществуването на парични вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като предявеният иск за установяване на вземането за главница е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1  ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а предявеният иск за установяване на вземане за мораторни лихви е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124, ал.1 във вр. с чл.86 от ЗЗД. Тъй като издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника-ответник при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете за установяване на същите. С оглед на това предявените искове са допустими – предявени са от дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, като е спазен едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

Периодът, в който са възникнали претендираните от ищеца задължения на ответника за потребена електроенергия, обхваща времето от 13.09.2018г. до 14.05.2019г. В този период са били в сила ОУДПЕЕ на ответника, влезли в сила на 07.09.2014г., одобрени с  решение №ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР /отменени впоследствие с решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС/.

Съгласно чл.3 на ОУДПЕЕ страни по общите условия са „Е.-п. п.” АД в качеството му на краен снабдител за определената, съгласно издадената му лицензия територия, и всяко лице, отговарящо на условията в чл.2, т.1 и т.9 от ОУПЕЕ, чийто обект е присъединен на ниво ниско напрежение към електроразпределителната мрежа на „Е.-п. М.” АД, съгласно предвидения нормативно установен ред и което не е избрало друг доставчик на ел. енергия, наричано накратко клиент. Съгласно чл.2, т.1 на ОУПЕЕ на „Е.-п. п.” АД, приети с решение на УС от 16.09.2013г., битов клиент е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди. В т.12 на чл.2 от ОУ се съдържа дефиниция на понятието „обект на потребление“, а именно: всеки обособен по отношение на измерването на електрическа енергия имот на клиент, в който се консумира електрическа енергия. Съгласно чл.6, ал.4 на ОУ страна в отношенията с дружеството е лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал.2 или ал.3 и всички фактури се издават на негово име, като същият е длъжен да заплаща стойността на използваната ел. енергия в сроковете и по начина, определени в ОУ.

Безспорно е, че собственик на двете процесни жилища /обекти на потребление на ел. енергия/ е ответницата, видно от приложената на л.22 по делото справка за лице от имотния регистър. Партидата при ищеца се води на името на З. И., както за процесния период, така и понастоящем. Съгласно разпоредбите на чл.16, ал.1, т.3 от ОУ, в шестмесечен срок от промяна на някое от обстоятелствата по чл. 9, ал.1 – при смяна на собственосттта на имота или ползвателя, клиентът е длъжен да уведоми писмено „Е.-п.” АД за тази промяна, което в конкретния случай не е сторено, а и не се твърди по делото. Затова съдът приема, че в процесния период между страните е съществувало  облигационно отношение по договор за продажба на електроенергия.

От представената от ищеца справка за потребление и заключението на експертизата безспорно се установи, че претендираните със заявлението по чл. 410 ГПК и с исковата молба суми по фактури са начислени в резултат на редовен отчет по партидата на ответника и съобразно утвърдените от ДКЕВР цени. Следователно в периода от 13.09.2018г. до 14.05.2019г. е налице потребена електроенергия в процесните обекти на ответника, чието заплащане той дължи на ищеца. Съгласно чл.16, т.2 от ОУПЕЕ, клиентът се задължава да заплаща стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия. Съгласно чл.28, ал.5 от Общите условия, неполучаването на фактурите не освобождава клиента от задължението му да заплаща дължимите суми в срока по чл.29 от ОУПЕЕ /20 дни след издаване на фактурата/. При това положение, потребителя изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.

Поради гореизложеното, съдът приема, че ищецът доказа по основание и размер наличието на вземането си за потребена електрическа енергия по фактури №**/13.09.2018г., №**/15.10.2018г., №**/13.12.2018г., №**/14.01.2019г. и №**/13.02.2019г., на обща стойност 259,83 лева. С оглед установените правила за разпределяне на доказателствената тежест и непредставянето на доказателства от ответната страна за настъпили факти, погасяващи претендираните вземания, съдът приема, че не е извършено плащане на вземанията по цитираните фактури.

Затова, предявеният главен иск следва да бъде уважен като основателен и доказан до размера от 293,95 лева, като за разликата от 293.95 лв. до претендираната с исковата молба сума от 295.09 лв., следва да се отхвърли.

Предвид основателността на главния иск, основателен и доказан се явява и иска за заплащане на мораторна лихва, обусловена от неизпълнението на главното задължение, по правилото на чл. 86 от ЗЗД и чл.32 от ОУПЕЕ, съгласно което, в случай на забавено плащане клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението. Размерът на мораторните лихви за забава за периода от 01.10.2018 г. до 17.06.2019г. е определен от заключението на вещото лице на 10.83 лева, което не съответства на ищцовата претенция /10.74 лв./, като се явява разлика от 0.09 лв., но доколкото ищецът не е съобразил размера на акцесорния си иск със заключението на вещото лице и не е направил изменение, съдът следва да го уважи за по-малката сума, заявена с исковата молба, а именно: 10.74 лв, /доколкото за плащането на дължимите лихви ответната страна също не представя доказателства/.

С оглед изхода на спора и на осн. ***ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството по делото, както следва: 75,00 лв. – внесена държавна такса /л.7/; 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение /л.6/ и 100,00 лв. – внесен депозит за възнаграждение за особен представител на ответника /л.55/ и 250,00 лева – депозит за възнаграждение на вещо лице по СсчЕ /л.90/, или всичко 475.00 лева.

Съобразно приетото в т.12 от ТР№4/18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът разглеждащ иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, следва да се произнесе и по дължимостта на разноските направени в заповедното производство, като съобразно изхода от спора. Ето защо, при този изход на процеса и на осн. чл.78, ал. 1 от ГПК, ответникът ще следва да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски в общ размер на 75,00 лв., от които: 25,00 лв. – държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Така общият размер на разноските, които ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца възлизат на 550.00 лв.

Мотивиран от горните съображения, съдът

        

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА  за установено в отношенията между страните, че ответникът З. С. И., ЕГН **********,*** дължи на ищеца ”Е.-П. П.” АД,  ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр.В. ****, бул. ***, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., сумата от 293,95 лв. /двеста деветдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща главница - задължение за незаплатена ел. енергия по 7 броя фактури, издадени за периода от 13.09.2018г. до 14.05.2019г. за обекти с аб. №**, находящ се в гр.Д., ж.к***и с аб.№**, находящ се в гр.Д., бул***, кл.№**, за консумирана в периода от 13.09.2018г. - 14.05.2019г. електрическа енергия, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 25.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1238/26.06.2019г. по ч. гр. д. №2257/2019 г. на РС Д., на осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 във вр. с чл.124, ал.1  ГПК във вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата 293.95 лв. до претендирана от ищеца с исковата молба сума от 295.09 лв., като неоснователна.

ПРИЗНАВА  за установено, че ответникът З. С. И., ЕГН **********,*** дължи на ищеца ”Е.-П. П.” АД,  ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр.В., бул. ***, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., сумата от 10.74 лв. /десет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 01.10.2018 г. до 17.06.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1238/26.06.2019 г. по ч. гр. д. №2257/2019 г. на РС Д., на осн. чл.422от ГПК във вр. с чл.415 във вр. с чл.124, ал.1 във вр. с чл.86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА З. С. И., ЕГН **********,***, да заплати на ”Е.-П. П.” АД,  ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул***, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Г. К., сумата 550,00 лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща направени разноски в исковото производство /475.00 лв./ и в заповедното производство по ч. гр. д. №2257/2019 г. по описа на Районен съд Д. /75.00 лв./.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Д. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.  

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН  СЪДИЯ: